Решение № 260260 от 15.06.2021, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н

И Е № 260260 гр.Пловдив, 15.06.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ състав, в открито съдебно заседание на единадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав

СЪДИЯ:

Росица Кюртова секретар: Боряна Костанева, като разгледа докладваното от съдията т.дело №822 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищците М.С.Б., ЕГН **********,***, и С.С.Б., ЕГН ********** – чрез своята майка и законен представител М.П.Б., ЕГН **********,***, чрез пълномощник адв.П.К., съдебен адрес ****, твърдят, че са ** и ** на А. С.Б., починала при пътнотранспортно произшествие, състояло се на 09.05.2017 г. на път ІІІ-804, км.6, на около 500 м от разклона за с.Богданица. Твърдят, че произшествието е виновно причинено от И.Т.И., който при управление на л.а.Мерцедес Ц 200 с рег.№РВ **** МК, предприемайки десен завой със скорост 142 км/ч, загубил управление над автомобила и се блъснал в крайпътно дърво, при което загинала возещата се в автомобила А. Б.. Твърдят, че за увреждащия автомобил е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество за срок от 18.04.2017 г. до 17.04.2018 г. Ищците са предявили извънсъдебна претенция на 11.01.2019 г., като са представили на застрахователя всички документи, с които разполагат. Не им е платено обезщетение от последния, поради което сезират съда. Твърди се, че загиналата А.

Б. е била млада жена в работоспособна възраст и в началото на житейския си път.

Ищците са изключително травмирани от смъртта й, новината за това е била неочаквана и съкрушителна за тях. Връзката им с починалата е била изпълнена с чувство на обич, уважение, взаимна помощ и подкрепа, загубили са морална и физическа опора, на която винаги са разчитали. М. и А. са израснали заедно, съответно А. е помагала много в отглеждането на С., поради което между тях е възникнала силна емоционална връзка. Моралните страдания на ищците от невъзвратимата загуба са огромни и неописуеми и ще ги съпътстват през целия им живот. Въз основа на изложените обстоятелства е формулиран петитум ответникът да бъде осъден да заплати на всеки от ищците обезщетение за претърпени от описаното застрахователно събитие неимуществени вреди в размер по 50 000 лв. на всеки, ведно със законна лихва от 16.05.2017 г. до окончателното плащане. (До този размер на претенцията се стига, след като с определение на ** районен съд, първоначално разглеждащ делото, е допуснато изменение на исковите претенции чрез увеличаването им по размер от 20 000 лв., първоначално заявен за всеки ищец, след което делото е изпратено по подсъдност на настоящия съд.) Претендират се деловодни разноски.

В отговор на исковата молба, депозиран в срока по чл.131 ГПК, ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП““АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, пл.“Позитано“ №5, представлявано от Н.Д.Ч. и И.И.Г., чрез пълномощник юрк.Б.А., оспорва исковете. Признава съществуването на застрахователно правоотношение по отношение лекия автомобил с рег.№РВ **** МК към датата на произшествието. Оспорва материалноправната легитимация на ищците, счита, че същите не попадат в кръга на лицата, които имат право да получат обезщетение за неимуществени вреди, като се позовава на ТР №1/2016 г. на ВКС. Поддържа, че не е налице изключителност на случая по смисъла на цитираното ТР, оспорва ищците и пострадалата да са имали. изградени отношения, характеризиращи се с дълбока или изключителна емоционална връзка. Възразява по твърденията за виновно причиняване на произшествието от страна на водача на застрахования лек автомобил. Евентуално, възразява, че е налице съпричиняване на резултата от страна на починалата А. Б., тъй като същата е била без поставен обезопасителен колан и е нарушила разпоредбите на чл.137а ЗДвП. Оспорва И.И.да е управлявал автомобила. Поддържа, че е възможно автомобилът да е бил управляван от сестрата на ищците. Оспорва исковете и по размер, като счита, че претендираният размер на обезщетението не отговаря на реално претърпените от ищците неимуществени вреди. Позовава се и на нормите на чл.493а, ал.4 КЗ във връзка с §96, ал.1 ПЗР КЗ, които определят лимитиран размер на обезщетението до 5 000 лв. Възразява по началния момент на претенцията за законна лихва, във връзка с тази претенция поддържа, че е налице забава на кредитора, както и че застрахователят не дължи лихва по чл.409 КЗ.

Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски, в т.ч.юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Няма спор, а това се установява и от приложеното по делото удостоверение за родствени връзки, издадени от Община***, обл.Пловдив, че ищците М.С.Б. и С.С.Б. са брат и сестра на А. С.Б., ЕГН **********, а от приложения препис-извлечение от акт за смърт се установява, че последната е починала на 09.05.2017 г.

От приетия по делото констативен протокол за ПТП с пострадА. лица се установява, че на 09.05.2017 г. се е състояло пътнотранспортно произшествие на път ІІІ-804, гр.Асеновград – с.Поповица, км.6 (на около 500 м от разклона за с.Богданица), при което са починА. общо пет лица, едно от които А. С.Б.. Починал е и И.Т.И. – водач на лек автомобил Мерцедес Ц200 с рег.№РВ **** МК, който е посочен като единствен участник в произшествието. В протокола е посочено, че причините за произшествието се изясняват, като е образувано ДП №379/2017 г. по описа на РУ -**.

С постановление от

31.01.2018 г. на Окръжна прокуратура Пловдив е прекратено наказателното производство по ДП №379/2017 г. по описа на РУ МВР - ***, водено за престъпление по чл.343, ал.3, б.б) вр.чл.342, ал.1 НК. Производството е прекратено на основание чл.24, ал.1, т.4 НК – поради смърт на дееца.

Признато е за безспорно в отношенията между страните по делото, че за автомобила Мерцедес Ц200 с рег.№РВ **** МК е сключен договор с ответното дружество за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с период на покритие, обхващащ датата на застрахователното събитие, като това се установява и от приложената справка от база-данни към Гаранционен фонд. Според последната застраховката е сключена за период от 18.04.2017 г. до 17.04.2018 г., като е прекратена на 04.08.2017 г.

Установява се, че ответното дружество е сезирано с извънсъдебна претенция от ищците на 11.01.2019 г. С писмо от 13.02.2019 г. застрахователят е изискал от молителите представяне на допълнителни документи – протокол за оглед на местопроизшествие, съдебномедицинска и автотехническа експертизи, резултат от досъдебно производство и пр.

Приети са по делото две авто-технически експертизи, от които се установява, че водачът И.И.е управлявал л.а. Мерцедес С 200 по пътя с.Болярци – гр.Поповица, преди разклона за с.Богданица, като е навлязъл в десен завой с технически несъобразена скорост – 142 км/ч, поради което е изгубил контрол над автомобила. Последният е напуснал платното за движение, като се е ударил в крайпътно дърво. От удара автомобилът се е разделил на две части, предната е продължила и се е ударила в следващо дърво.

При движение със скорост 90 км/ч водачът би имал възможност да избегне удара в дървото. Л.а.Мерцедес С200 има предпазни колани на всички места на автомобила, които са две отпред и три отзад. Предвид посоченото в протокола за оглед, А. С.Б. най-вероятно е била на задната седалка на автомобила. Невъзможно е да се определи дА. по време на ПТП последната е била с поставен предпазен колан.

Предпазните колани не могат да изпълнят своето действие, тъй като след разрушаването на автомобила хората вече са били практически извън купето и са понасяли удари, независещи от предпазните колани.

Прието е заключение на съдебномедицинска експертиза, според което причина за смъртта на А. Б. са тежки, несъвместими с живота увреждания в черепната, гръдната и коремната кухини, описани подробно от вещото лице. Предназначението на предпазния колан е да имобилизира торса на тялото доколкото е възможно към облегалката на колата и да ограничи свободното движение на тялото в купето на автомобила. Като се вземе това предвид, както и с оглед факта, че целостта на автомобила е била нарушена през средата, то носенето на предпазен колан не би следвало да е от голямо значение за тежестта на получените травматични увреждания.

Разпитани са като свидетели Д.А.и А.Г.. От показанията им се установява, че починалата А. Б. е живяла дълго време с баба си и дядо си в с.**. В друга къща в същия двор живеели ищцата С.Б. с майка си М.Б. (която е майка и на А. Б.) и св.А.. Два месеца преди инцидента последните трима се преместили да живеят в гр**. Докато живеели в **, починалата А. Б. помалага на майка си в отглеждането на ищцата С.Б.

– преспивала я, хранила я, водила я на детска градина. Когато майка й ходила на работа, сестра й А. се грижела за нея. В периода между 2015 и 2016 година родителите й заминали в чужбина и за около 2-3 месеца А. се грижела за по-малката си сестра. По това време детето било при баба си и дядо си. А. се омъжила в с.**, но и когато се преместила да живее там, често посещавала семейството си в с.**. Събирали се и по празниците. М. и А. поддържали много добри отношения – двамата били с малка разлика във възрастта и постоянно били заедно, нямали конфликти и караници. На С.й липсвала сестра й А., все питала защо я няма, защо така се е случило. М. приел много тежко новината за смъртта й. Затворил се в себе си, вече не бил същият човек.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл.498, ал.3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

В конкретния случай се установява и няма спор, че застрахователят е бил сезиран от двамата ищци, но не е определил и изплатил обезщетение на същите. Следователно процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила без удовлетворителен за последните резултат, което прави преките искове по чл.432 КЗ допустими.

Съгласно чл.432 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „ГО“. В тази връзка се констатира, че между ответника и собственика на лек автомобил Мерцедес Ц200 с рег.№РВ **** МК е възникнало валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, по силата на който застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Съгласно чл.477, ал.2 КЗ по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание. Съответно трети ползващи се от застраховката лица са всички лица, с изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди – чл.477, ал.3 КЗ.

В рамките на срока на действие на застраховката е настъпило застрахователно събитие – възникнала е отговорност на водача на застрахования автомобил за вреди в резултат от причинено от същия пътнотранспортно произшествие. Елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане се установяват според съда от събраните доказателства и това са: противоправно поведение на делинквента, вреди, причинна връзка между противоправното поведение и вредите, както и вина на прекия причинител. От събраните по делото доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие, съдебно-технически експертизи, съдебно-медицинска експертиза, се установява по неоспорим начин, че произшествието е настъпило поради виновно поведение на водача на горепосочения автомобил, в който сестрата на ищците А. Б. е била пътник на една от задните седалки на автомобила. Смъртта е настъпила в резултат от удар на превозното средство в крайпътно дърво, причинен поради движение с превишена (над установената в закона максимална за конкретния пътен участък) скорост на автомобила. Не се установява да е налице противоправно поведение на починалата, което да е в причинна връзка със смъртта й, тъй като според медицинската експертиза при конкретната обстановка смъртта би настъпила, независимо дали А. Б. е била с или без поставен предпазен колан.