Решение № 711 от 23.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 711 гр. София, 12.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина Иванова

Мила П. Лазарова при участието на секретаря МАРТА Р. БОЯДЖИЕВА като разгледа докладваното от Мила П. Лазарова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20241100605279 по описа за 2024 година Производството е по реда на гл. 2 1 от НПК.

Образувано е по въззивна частна жалба от обв.В.А., депозирана чрез неговия защитник адв. В. А., в качествто му на защитник на подс. Р. Х. срещу присъда, в осъдителната й част, постановена на 16.05.2024 г. по Н ЧХД № 12332/2020г., СРС, НО, 134 състав, с която съдът е признал подсъдимата Р. Х. за виновна в това, че на 17.04.2020г., около 12:20 часа, в гр. София, ул. ****, на междуетажна плошадка, между етаж 6 и етаж на 7, чрез нанасяне на удар с тесла в областта на десния горен крайник е причинила на Д. Р. С. лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, изразяваща се в порезна рана на десния лакът с оток и кръвонасядане на околните меки тъкани, което увреждане реализира медоко-биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл. 130, ал.1 от НК, като я е освобождава от наказателна отговорност и й е наложил административно наказание „глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лв. Със същата присъда подсъдимата Л.К. Х. е била оправдана за това, че на 17.04.2020г., около 12:20 часа, в гр. София, ул. ****, на междуетажна площадка, между етаж 6 и етаж на 7, като извършител, в съучастие с Р. Ю. Х. – извършител, чрез нанасяне на 1 удари с дървена точилка е причинила на Д. Р. С. лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, изразяваща се в порезна рана на десния лакът с оток и кръвонасядане на околните меки тъкани, което увреждане реализира медико-биологичния признак Временно разстройство на здравето, неопасно за живота - престъпление по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал. 1 от НК, като в оправдателната си част присъдата е влязла в сила.

Така постановената присъда не е влязла в сила в осъдителната си част.

С жалбата се излага, че присъдата е постановена при съществени нарушения на съдопроизводствените правила , неправилно приложение на метериалния закон и при явна несправедливост на наложеното наказание.

Иска се отмяна на присъдата и оправдаването на подсъдимата. Алтернативно се иска намаляване на наложеното наакзание.

В хода на съдебните прения пред въззивния съд страните излагат доводи със следното кратко съдържание:

Защитникът на подс. Р. Х., адв. А., моли за уважаване на жалбата, като се акцентира на съдебно-медицинска експертиза и заключението на вещото лице, че за него било невъзможно механизмът на увреждане на пострадалия да бъде причинен по посочения от двете подсъдими начин, което според защитата е довело до некредитиране от първоинстанционния съд на показанията на двете подсъдими. Отново във връзка с експертизата, се посочва, че същата е била приета в съдебно заседание, на което вещото лице не е присъствало лично, а е взело участие по „Вайбър”, което би било нормално по време на епидемиологичните мерки, но не и след тяхното приключване, като връзка е прекъсвала на няколко пъти, вещото лице не е могло да отговори на поставените му въпроси и не е мотивирало становището си. Твърди се и че неправилно СРС не е назначил допълнителна експертиза, в каквато насока са били исканията на защитата.

На следващо място се излага, че дори и да бъде приета изложената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, то правните изводи за виновността на Р. Х. са неправилни и следва да бъде прието, че тя е действала в условията на крайна необходимост и при неизбежна отбрана и следва да бъде оправдана.

Защитата се позовава и на изтекла погасителна давност за престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК, която е изтекла, според нея, на 2

17.10.2024г.

В личната си защита подс. Р. Х. заявява, че поддържа становището на защитника си и желае да бъде оправдана.

Повереникът на частния тъжител Д. Р. С., адв. Й., намира присъдата на първоинстанционния съд за правилна и законосъобразна, а жалбата за неоснователна. Счита, че възраженията на жалбоподателя по отношение на приетата експертиза по „Вайбър” са неоснователни, доколкото разпита ан вещото лице от разстояние е бил договорен между страните, без възражения от тях. Изразява се несъгласие и с доводите, че делото не е изяснено от фактическа страна, както и подсъдимата да е действала в условията на крайна необходимост и при неизбежна отбрана. Иска се потвърждаване на присъдата и присъждане на направените разноски от тъжителя.

Частният тъжител Д. Р. С. поддържа становището на повереника си.

В последната си дума подс. Р. Х. заявява, че очаква да бъде оправдана.

Софийския градски съд след като провери изцяло правилността на решението и за да се произнесе взе предвид следното:

За да постанови обжалваната присъда първоинстанционният съд е приел следната фактическата обстановка, която се възприема изцяло и от настоящият въззивен състав, а именно:

Подсъдимата Р. Ю. Х. е родена на ****г., в гр. София, българка, български гражданин, неомъжена, неосъждана, с висше образование, безработна, с адрес: гр. София, ул.”****”13, вх. ****, ЕГН: **********.

На посочения адрес тя живеела заедно със своята майка Л. Х.

На същия адрес, в жилище находящо се на етаж 7 от сградата , живеели ЧТ Се., неговата съпруга св. А. Се.а и малолетното им дете. След нанасянето на семейството на Ч.Т. в жилищната кооперация отношенията между двете семейства се обострили, заради извършваните от Ч.Т. ремонтни дейности, които подс. Р. Х. и майка й намирали, че смущават спокойствието им. От своя страна те често блъскали по тавана и стените на жилището си, изразявайки по този начин несъгласието си с вдигания от Ч.Т. шум. Често помежду им се стигало до разправии по темата за нарушаване на тишината, които прераствали в словесни конфликти. За уреждане на споровете помежду им многократно били сезирани и органите на полицията.

3

На 17.04.2020г. подс. Р. Х. и майка й имали семейно празненство в дома си по повод Великденските празници. Около 12:20 часа Ч.Т. Се. отишъл до жилището на подсъдимите, за да ги помоли да спрат да вдигат шум. На вратата на жилището се показали Л. Х., която се подпирала с дървена пръчка, която ползвала за бастун и подс. Р. Хи.. Между тримата започнал словесен конфликт, след което Ч.Т. издърпал от ръцете на Л. Хи. дървената пръчка и тръгнал нагоре по стълбите. Л. Хи. го последвала. В момента, в което тя била на стълбите на 6 етаж, а той на тези за 7 етаж, Ч.Т. Се. проврял пръчката през перилата на стълбището. Подс. Л. Хи. хванала дървения прът и двамата започнали да го дърпат от двете страни, вследствие на което Л. Хи. получила удари в областта на корема. По време на боричкането между Ч.Т. и Л. Хи. в опити да установят владение върху дървения прът Л. Хи. неколкократно се ударила в перилата на стълбището, а Ч.Т. Се. й нанесъл няколко удара с ръка, в резултата на което Л. Х. получила кръвонасядания на лявата ръка и кръвонасядане и оток на десния лакът.

Възприемайки случващото се подс. Р. Х. се качила на стълбищната площадка и докато била зад гърба на Ч.Т. му нанесла удар с тесла в областта на десния лакът. Ч.Т. успял да изтръгне теслата от подсъдимата, избутвайки я назад, след което нанесъл удар с теслата в областта на лявата ръка на Л. Х., успял да изтръгне и дървения прът от ръцете на Л. Х., като предал теслата и пръта на съпругата си, която се намирала пред жилището им на седмия етаж.

В опит да нанесе удари на Ч.Т. подс. Р. Х. неколкократно го одраскала с ноктите на ръката си в областта на страничната и предната част на лявата предмишница, както и по гръбната повърхност на лявата му длан по хода на първа метакарпална кост.

Ч.Т. Се. успял да се прибере в жилището си, от където позвънил на тел.

112 и подал сигнал за случилото се.

Местопроизшествието било посетено от полицейски служители на 06 РУ-СДВР, които направили опит да установят подс. Р. Х. и майка й, но те не отворили вратата на жилището си.

Ч.Т. Се. предал на органите на полицията 1 бр. тесла и 1бр. дървен прът, за които посочил, че подсъдимата и майка й са му нанасяли удари с тях и е успял да изтегли от ръцете им.

На същата дата Ч.Т. Се. бил освидетелстван, като били обективирани 4 подробно описани увреждания.

Вещото лице д-р Х. е изготвил СМЕ, съгл. заключението на която Ч.Т. е получил рана в областта на десния лакът, както и оток и кръвонасядане, охлузвания в областта на лявата мишница, предмишница и длан, като описаната рана може да се обясни с действието на острата част на тесла, като по своя характер това увреждане е реализирало медико-биологичния признак временно разстройство на здравето неопасно за живота.

Назначената и изготвена допълнителна СМЕ относно уврежданията на Ч.Т. е дала заключение, че за да се получи описаната в мед. удостоверение рана на десния му лакът, е необходимо съприкосновение между острата част на теслата и задната повърхност на крайника в областта на лакътя, като това увреждане не може да се обясни с излизане на металната част на теслата от дървената дръжка и последващо съприкосновение с лакътя, разположен на задната повърхност на ръката, държаща теслата.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Изложената от първоинстанционния съд фактическа обстановка се установява от всички събрани по делото доказателства по несъмнен начин.

СРС подробно е обосновал приетата от него фактическа обстановка, която се подкрепя от наличните гласни и писмени доказателства, както и от заключението на експертизите, всички те приети по реда на чл. 283 от НПК.

Съдът задълбочено е анализирал всички доказателства по делото, като правилно е отчел, че са налице противоречиви доказателства по отношение на механизма на извършване на инкриминираните деяния, като детайлно ги е обсъдил, като подробно се е мотивирал кои и в коя част, и защо кредитира.

Показанията на св. С., съпруга на Ч.Т., както правилно е преценил СРС, следва да бъдат кредитирани в частта им, в която тя заявява, че на инкриминираната дата отново е имало конфликт между страните, което и е наложило слизането на Ч.Т. до дома на подс. и майка й, както и че Ч.Т. й е предал теслата и дървения прът, доколкото в тази им част показанията й се подкрепят от обясненията на подс. и нейната майка, както и на св. П. и изготвения протокол за доброволно предаване. Правилна е преценката на първоинстанционния съд, че показанията й следва да бъдат кредитирани в частта, в която тя пресъздава последователността на ударите нанесени от подс.

Р. Х. на съпруга й и с какъв предмет.

5

Основателна е преценката на СРС за кредитиране обясненията на подс.

Р. Х. и майка й по отношение на влошените им междусъседски конфликти със семейството на Ч.Т. , множеството конфликти помежду им и действия на саморазправа между тях. Правилно обясненията на подс. Р. Х. са били кредитирани само в частта в която тя заявява, че Ч.Т. е отишъл до дома им и в последствие е възникнал конфликт между него и нейната майка, като е имало борба за дървения прът, който майка й е ползвала като бастун и в следствие на което е получила посочените увреждания. Мотивирано СРС не е кредитирал обясненията й в частта им, в която подс. заявява, че теслата е била у Ч.Ч. и той се е наранил сам, както и че тя не му е нанасяла каквито и да е удари, като ги е приел за защитна версия.

Обясненията на Л. Х. също са били кредитирани от първоинстанционния съд частично, което е правилно и мотивирано. Били са кредитирани в частта, в която Л. Х. излага механизма ан получаване на нейните наранявания, но не и по отношение на причинените на Ч.Т. такива, че той се е самонаранил и нито тя, нито дъщеря й са му нанасяли удари.

Напълно обосновано СРС, 134 състав е кредитирал показанията на св. П. като непредубедени. Свидетелят е полицейския служител посетил местопроизшествието, който достоверно пресъздава спомена си за установеното на място, наличието на междусъседски спор, участниците в него, заявеното от тях и действията му по изпълнение на служебните му задължения.

СРС правилно е съобразил, че следва напълно да бъде кредитирано заключението на СМЕ, установяващо нанесеното увреждане на пострадалия Ч.Т. Се., като изготвено от компетентно вещо лице д-р Х., разполагащо със специфични знания в областта на изследване.