Решение № 719 от 12.10.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 719 гр. Казанлък, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЙОВКА Б. ПУДОВА при участието на секретаря ЕЛИНА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЙОВКА Б. ПУДОВА Гражданско дело № 20265510100490 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявените искове са с правно основание чл.422, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че въз основа на подадено заявление по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д.№6413/2025г. по описа PC-Русе и издадена Заповед за изпълнение №3423/02.12.2025г. срещу длъжника Ж. К. Ж., за сумите: 407.15 л в . главница, 93.66 лв. лихва за забава за периода от 08.07.2022г. до 10.06.2025г. и законната лихва върху главницата от 06.11.2025г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски: 21.25 лв. държавна такса и 360 лв. адвокатско възнаграждение. Заповед за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, което обусловило правният интерес от предявяване на иска за установяване на вземането. Сочи, че ответникът имал открита партида под №101027549 за имот, находят се в гр.***, на който е собственик. Между ответника и експлоатационното предприятие възникнали договорни отношения, по силата на които „В и К” ЕООД -Стара Загора се задължило да доставя питейна вода и да отвежда отпадъчната такава до и от имота на абоната, а той се задължавал да заплаща консумираната и отчетена от инкасатора вода през месеца, следващ този на засичането. При закъснения се начислявали лихви, съгласно чл.40, ал.1 от Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи /ДВ. бр.88 и 93 от 2004г./.

Задължение на абоната било в 30 дневен срок и при промяна на собствеността или вещното право на ползване новият/или предишният собственик или ползвател да подаде до В и К оператора заявление по образец за отразяване на настъпилата промяна съгл. чл.60 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите. Имотът бил апартамент на посочения адрес.

1

Периодично били правени посещения от инкасатор на „В и К“ ЕООД.

Показанията на водомера на ответника-длъжник в графите „дата старо” и „дата ново” очертавали периода на задълженията за всяка конкретна фактура, а показанията „старо" и „ново" - съответно измерените количества в кубически метра на консумираната вода. В случая се касаело за реални ежемесечни отчети при работещ водомер. За периода от 03.05.2022г.до 02.05.2025г, дружество издало 33 бр. фактури с ДДС за услуги предоставени на абоната в посочения по-горе период, съобразени с Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на оператора „ВиК”ЕООД гр.Ст.Загора, одобрени с Решение ОУ-09/11.08.2014г.от ДКЕВР, достъпни на електронния адрес на дружеството / wik- stz.com.bg/, както и със Закона за счетоводството, приложени като доказателства към настоящата искова молба.

За З задълженията за главниците и лихвите към всяка фактура за посочения период е приложената справка за неплатени задължения към 10.06.2025г.

Фактурите следвало да бъдат заплатени в срок от тридесет дни от датата на издаването на всяка една, което не било сторено, и в съответствие с разпоредбата на чл.40, ал.1 от Наредба №4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите, върху дължимите суми за предоставените услуги била начислявана лихва за забава, която към момента била общо 93.66 лв. Ж. К. Ж. не е заплатил дължимите суми към дружество за периодични доставки на вода и услуги за нейното отвеждането, определени в описаните фактури. Моли съда да постанови решение, с което да признаете за установено по отношение на ответника Ж. К. Ж., че същия дължи на “Водоснабдяване и Канализация” ЕООД с ЕИК:833066300, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.“Христо Ботев” №62, за сумите:

407.15 лв. /208.17 евро/ главница, 93.66 лв. /47.89 евро/ лихва за периода от 08.07.2022г. до 10.06.2025г., законната лихва върху главницата от 06.11.2025г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира съдебни разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. В първото о.с.з., редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не взема становище по предявените искове.

В о.с.з. ищецът чрез процесуалния си представител е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

От събраните доказателства съдът приема за установено следното:

От приложеното ч.гр.д.№6413/2025 г. по описа на РС-Русе се установява, че по подадено от “Водоснабдяване и канализация” ЕООД с ЕИК:833066300 заявление по чл.410 от ГПК е издадена Заповед рег.

№3423/02.12.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Ж. К. Ж., с ЕГН-**********, за сумите: 407.15лв. главница за консумирана и незаплатена питейна вода по партида №101027549 за имот, находящ се в гр.***, за периода от 03.05.2022 г. до 02.05.2025 г., ведно със законната лихва от 06.11.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 93.66 лв. мораторна лихва за периода от 08.07.2022 г. до 10.06.2025 г., както и направените в производството разноски за: адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. и държавна такса в размер на 21.25 лв. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. С оглед разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и указанията на заповедния съд кредиторът “Водоснабдяване и канализация” ЕООД е предявил иск за установяване съществуването на вземането му по издадената заповед за изпълнение.

Установителният иск с правно основание чл.422, вр. с чл.415, ал.1 от 2

ГПК вр. с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД е предявен в законоустановения едномесечен срок и е допустим. За ищеца-кредитор е налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като Заповед рег.№ 3423/02.12.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№6413/2025г. по описа на РС-Русе е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

Съгласно чл.238 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. В чл.239 от ГПК е посочено, че съдът постановява неприсъствено решение когато: 1. на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание; 2. искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

Съдът като взе предвид, че наличието на формалните предпоставки на чл.238 ал.1 от ГПК, фактическите обстоятелства по делото и представените доказателства счита, че са налице предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

По делото са представени заверени копия на: справка

№446821/28.03.2025г., справка за неплатени задължения и лихвен лист от 10.06.2025г., покана за доброволно плащане от 30.01.2025г., досие на абоната Ж. К. Ж., Общи условия на „В и К" ЕООД, заповед №3-613/25.10.2017г., 29бр. фактури, издадени в периода от 08.06.2022г. до 08.09.2024г., 3 бр.фактури, издадени в периода от

08.11.2024г. до

08.01.2025г., карнет

№304/1/08.02.2025г., карнет №304/1/08.04.2025г., карнет №304/1/08.05.2025г.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза с депозирано заключение, неоспорено от страните, което съдът възприема. Съгласно заключението партида №101027549 е за имот, находящ се в гр.***, която се води на Ж. К. Ж.. Задължението за потребена питейна вода и отведена канална вода по партидата за периода от м.05.2022 г. до м.05.2025г. е в общ размер 407.15 лв. /208.17 евро/. Водата е инкасирана на база реален отчет.

Начислените по партидата количества вода са остойностени по действащите към съответния период цени. В този имот не е имало спиране на водоподаването през процесния период. Количеството потребена вода, установено посредством отчитане показанията на водомера, съответстват на фактурираното и заявено плащане от ВиК оператора.

От изложените в исковата молба обстоятелства, неоспорени от ответника и от приетите по делото доказателства, съдът приема предявените искове с правно основание чл.422, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД за процесуално допустими и по същество вероятно основателни.

Твърденията на ищеца за неизпълнение от ответника на задълженията за доставена питейна вода и отведена канална вода в имота му е отрицателен факт, поради което в тежест на ответника е да докаже, че е изплатил претендираните парични задължения за предоставените ВиК услуги. По делото такива доказателства не са представени, а и не са наведени правоизключващи и правопогасяващи възражения от ответника, на когото са връчени лично исковата молба и приложените към нея копия на фактури и 3 карнети. С представените доказателства ищецът доказа всички елементи на фактическия състав на претенциите си, поради което съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение като уважи предявените искове без да мотивира по същество решението – арг. чл.239, ал.2, изр.1 от ГПК.

По разноските:

Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по тълк.д.

№4/2013 г. на ВКС, ОСГТК съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422 вр. с чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. С оглед изхода на спора основание чл.78, ал.1 вр. с чл.80 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски в размер на 442.35 евро и 381.25 лв. /194.93 евро/ разноски в заповедното производство.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на Ж. К. Ж., с ЕГН********** с настоящ и постоянен адрес гр.***, че съществува вземане на “Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД, с ЕИК:833066300, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.”Христо Ботев” №62, на основание чл.422, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД, за сумите:

208.17 евро /407.15лв./ главница за консумирана и незаплатена питейна и отведена канална вода, по партида №101027549 за имот, находящ се в гр.Казанлък, ж.к."Изток", бл.20, вх.Б ет.3 ап.33 за периода от 03.05.2022 г. до 02.05.2025 г., ведно със законната лихва от 06.11.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 47.89 евро /93.66 лв./ мораторна лихва за периода от 08.07.2022 г. до 10.06.2025 г., за които вземания е издадена заповед рег.

№3423/02.12.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№6413/2025 г. по описа на РС-Русе.

ОСЪЖДА Ж. К. Ж., с ЕГН-********** с настоящ и постоянен адрес гр.***, да заплати на “Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД, с ЕИК:833066300, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.”Христо Ботев” №62, на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 442.35 евро и 194.93 евро /381.25 лв./ разноски по ч.гр.д.№6413/2025 г. по описа на Районен съд-Русе.

Решението не подлежи на обжалване съгласно чл.239, ал.4 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните за сведение.

Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________ 4