Разпореждане № 3231 от 11.06.2025, Районен съд - Пловдив

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 3231 гр. Пловдив, 11.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: И. Г. Бекяров като разгледа докладваното от И. Г. Бекяров Наказателно дело частен характер № 20255330202350 по описа за 2025 година и след като се запозна с материалите по делото намери следното:

Предявена е тъжба с вх. № 47 226 от 25.04.2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив от И. Н. Я. с ЕГН № ********** срещу А. П. Д. с ЕГН № **********.

С тъжбата тъжителят се твърди, че след запознаване с досъдебно производство № 92/2023 г. на Окръжен следствен отдел към Окръжна прокуратура – Пловдив в средата на месец август през 2024 г. и след щателно сравнение с НОХД № 2568/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, на 30.10.2024 г. е установил лъжи (клевети) от страна на подсъдимия, изложени по посоченото досъдебно производство в дадено от подсъдимия сведение от 25.01.2023 г. и протокол за разпит на свидетел от 26.04.2024 г.

Същите тежи лъжи (клевети) се твърди да се отнасят до установено от подсъдимия в качеството му на **** деяние, извършено от тъжителя, което се представя като кражба от магазин „Лекси“, намиращ се в гр. Пловдив, Търговски център „Гранд“. Твърди се по натам, че подсъдимият Д. и друго лице А.Н. и двамата ****и, са лъжесвидетели и клеветници. Конкретно в показания на Д. пред следовател М.М. от 26.04.2023 г. е посочил външните характеристики на лице, извършител на кражба в търговски обект „Софармаси“ в гр. Пловдив на ул. „Капитан Райчо“. В този аспект от твърденията не е отразено, че подсъдимият е посочил именно тъжителя като извършител, но с оглед на доказателства (експертен анализ, оглед на видеозапис), техен анализ и общоизвестни факти тъжителят опровергава твърдение, че Д. го е разпознал като извършител и затова е лъжец. Твърди се още, че въз основа на показанията на подсъдимия Д., колегата му Н., двама лъжливи аптекари и един прокурор на тъжителя е било образувано НОХД № 2568/2022 г. по описа на РС – Пловдив, по което е бил признат за невинен.

Въз основа на очертаните в тъжбата факти се отправя обвинение, че 1 подсъдимият Д. проявява изменчивост (лъжливост) в показанията си пред следовател М.М., а за доказателства в тази връзка се сочат показанията на Д.П.В. в протокол за разпит на свидетел от 23.06,2023 г. за това, че не познава лице с име И. Н. Я.

(тъжителят) и от дома на последния не са иззети никакви вещи, уличаващи го в кражби от „Софармаси“, „Лекси“ и други магазини.

Предявява се граждански иск в размер на 500 000 лв. за нанесени от подсъдимия вреди за това, че е разпространил невярна информация относно моралните качества на тъжителя и е бил участник в съдебен процес, от който е преживял дистрес и отключил болести.

В изпълнение на правомощията си по чл. 81 вр. чл. 247 и сл. от НПК съдът намери, че са налице условията за прекратяване на образуваното пред настоящия съдебен състав наказателно дело от частен характер, тъй като са налице пречки за разглеждането на тъжбата.

Независимо, че изложеното от обстоятелствената страна в тъжбата не е изцяло ясно относно конкретните фактически измерения на твърдяното за извършено от подсъдимия престъпление, не съдържа искане, отправено до съда за решаване на правен спор с признаване на подсъдимия за виновен и налагане на наказание, и не е посочено мястото на извършване на престъплението, твърденията, около които се концентрира тъжителя, могат да се свържат или с престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК – лъжесвидетелстване, или най-общо с престъпление по чл. 147 от НК – клевета, без да се налага да бъдат давани указания за отстраняване на тези и други явни нередовности. В тъжбата не се твърди подсъдимият да е знаел, че пострадалият е невинен, което към този момент изключва квалифициране на фактите под нормата на чл. 286 от НК.

С оглед на това следва първоначално да се направи преценка за допустимостта на образуваното наказателно производство с оглед на квалифициране на фактите под нормата на чл. 290, ал. 1 от НК, доколкото това престъпление се преследва по общия ред с образуване на досъдебно производство и участието на прокурор в него.

В контекста на изложеното в тъжбата фактическият състав на лъжесвидетелстването по чл. 290, ал. 1 от НК включва и факти за потвърждаване на неистина в устна или писмена форма от лице в качеството му на свидетел пред надлежен орган на властта. Именно за точно такива се твърди от тъжителя, доколкото според него подсъдимият е потвърдил неистина (изрекъл е лъжа), обобщена в разпознаването на Я. като извършител на престъплението кражба в два търговски обекта, като е притежавал качеството на свидетел и лъжата е била оформена в писмен вид (протокол за разпит на свидетел) пред следовател, който е надлежен орган на власт. Затова съдът намира, че повдигнатото от тъжителя обвинение сочи не за престъпление от частен характер, а за лъжесвидетелстване по чл. 290, ал. 1 от НК.

2

Всъщност цялостния прочит на тъжбата сочи на такъв извод, доколкото тъжителят многократно подчертава лъжесвидетелстването на подсъдимия спрямо себе си и изобличаването му в извършване на такова престъпление. То обаче не е от частен характер и не подлежи на разглеждане чрез тъжба от пострадалото лице до съответния съд, а е престъпление от общ характер и се преследва с образуването и воденето първоначално на досъдебно производство под надзора и ръководството на прокурор. В този смисъл настоящият съдебен състав не притежава правомощия да разгледа фактите в иницииращия документ, с които се твърди да е извършено престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК, без преди това досъдебното производство да е приключило. Затова съдебното производство следва да се прекрати и материалите да се изпратят на Районна прокуратура – Пловдив за преценка за законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление. Доколкото не се прекратява наказателното производство, то разпореждането в тази част не подлежи на обжалване.

Разглеждането на фактите от тъжбата като проява на воля за образуване на наказателно производство от тъжителя за извършване на престъпление по чл. 147, ал.

1 от НК към този момент, с оглед на съдържанието на тъжбата и възприетия извод за насочване на наказателната репресия към подсъдимия за извършено от него престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК, би било прибързано и би създало риск от паралелното съществуване на две наказателни производства срещу едно и също лице за едни и същи факти. Последното е нежелано от законодателя правно положение и затова са предвидени възможността и задължението за решаващия орган в чл. 24, ал.

1, т. 6 от НПК за прекратяване на образуваното второ по време наказателно производство, ако вече има незавършено такова срещу същото лице и за същите факти. В случая на прекратяване подлежи последващото образувано наказателно производство, а при възприетия извод това би се оказало евентуално образуваното досъдебно производство.

Още повече, че при разглеждане на тъжбата съдът дължи преценка за редовност й в контекста на чл. 81, ал. 3 от НПК, като на изследване подлежи действителният момент, в който тъжителят е узнал за извършване на престъплението, т.е. му са станали известни фактите от обективната действителност, които покриват фактическия състав на извършено срещу него престъпление (в случая узнаването на показанията на подсъдимия), а не кога е извършил преценката за наличие на престъпление. Това е особено важно за изводите за спазване на преклузивния срок за повдигане на обвинение с оглед датата на подаване на тъжбата. Такава преценка не може да се направи сега в хипотезата на настоящия случай, доколкото евентуалното негативно произнасяне по този въпрос би обусловило прекратяване на наказателното производство и това би било отново основание за прекратяване на досъдебно производство по същата разпоредба от НПК. Оттам и ще се прегради пътят на защита на правата на тъжителя.

3

Затова на този етап съдът не следва да се произнася по редовността на тъжбата, а съдебното производство следва да се прекрати и делото да се изпрати на Районна прокуратура – Пловдив.

Ето защо съдът и на посоченото основание съдът

РАЗПОРЕДИ:

ПРЕКРАТЯВА съдебното производството по НЧХД № 2350/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив, XI н.с., образувано по тъжба вх. № 47 226 от 25.04.2025 г. на И. Н. Я. с ЕГН № ********** срещу А. П. Д. с ЕГН № **********.

ИЗПРАЩА делото на Районна прокуратура - Пловдив по компетентност.

Разпореждането не подлежи на обжалване.

Препис от разпореждането да се изпрати на тъжителя за сведение.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4