Решение № 67 от 26.05.2022, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 29/2022
- Вид
- Решение № 67
- Подписан
- 26.05.2022
- Състав
- ИЛИЯНА ПОПОВА, ГАЛЯ МАРИНОВА, МАЯ ПЕЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258, ал. 1, предложение второ · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 1, точка 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 2, точка 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 492, точка 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 343, ал. 2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 67 гр. Велико Търново, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:
ГАЛЯ М.
МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ М. Въззивно гражданско дело № 20224000500029 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно обжалване.
С Решение № 426/21.10.2021 година по гр. д. № 221/2021 година на Окръжен съд Велико Търново ЗК „Лев инс“ АД („Застрахователна компания „Лев инс“ АД) е осъдено да за плати на Й. А. Д. сумата 28 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 13.05.2019 година, ведно със законната лихва върху сумата от 6.11.2019 година до окончателното изплащане на обезщетението.
С посоченото решение предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – до пълния предявен размер от 30 000 лева като частичен от 60 000 лева, е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Със същото решение ЗК „Лев инс“ АД („Застрахователна компания „Лев инс“ АД) е осъдено да заплати на адвокат Д.Т. Д. сумата 1 370 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца по делото.
С посоченото решение Й. А. Д. е осъден да заплати на ЗК „Лев инс“ АД („Застрахователна компания „Лев инс“ АД) сумата 34 лева – направени по делото разноски за възнаграждение на вещо лице и юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска.
1
Със същото решение ЗК „Лев инс“ АД („Застрахователна компания „Лев инс“ АД) е осъдено да заплати по бюджетната сметка на Окръжен съд Велико Търново сумите:
1 120 лева – дължима държавна такса върху уважения иск за неимуществени вреди; 550 лева – изплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещите лица, от заплащането на което ищецът е освободен.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от „Застрахователна компания „Лев инс“ АД против Решение № 426/21.10.2021 година по гр. д. № 221/2021 година на Окръжен съд Велико Търново в частта, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер над 15 000 лева. В жалбата се излагат подробни съображения за неправилно прилагане на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите при определяне на обезщетението за неимуществени вреди – 35 000 лева е несъразмерно висок размер предвид изложените в исковата молба твърдения, морфологичния характер на травмите, периода и степента на възстановяване на увредения. Изтъква се, че с действията си Й.А. Д. в значителна степен е допринесъл за настъпване на инцидента – приетият от първостепенния съд процент на съпричиняване е занижен; ищецът е имал възможност да предотврати настъпването на пътнотранспортното произшествие в равна степен с водача на товарния автомобил; произнасянето по възражението за съпричиняване е формално. Сочат се аргументи за необоснованост на решението.
Направено е искане да се отмени Решение № 426/21.10.2021 година по гр. д. № 221/2021 година на Окръжен съд Велико Търново в обжалваната част и да се постанови друго такова, с което да се отхвърли претенцията на Й. А. Д. за сумата над 15 000 лева, ведно със законните последици; в полза на дружеството-жалбоподател да се присъдят направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адвокат Д.Д. – пълномощник на Й. А. Д., с който я оспорва.
С писмена молба процесуалният представител на Й. А. Д. оспорва въззивната жалба.
Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалвания съдебен акт, съобразно правомощията си, приема за установено следното:
Производството по гражданско дело № 221/2021 година на Окръжен съд Велико Търново е образувано въз основа на предявен от адвокат Д.Д. – пълномощник на Й. А. Д., против „Застрахователна компания „Лев инс“ АД частичен иск за сумата 30 000 лева с посочено правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, във връзка с чл. 45, чл. 52 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите. В исковата молба се твърди, че на 13.05.2019 година около 8.30 часа в село Козаревец, община Лясковец пред № 25 Г. М. Г.
2 при управление от запад на изток по ул. „Васил Левски“ на товарен автомобил влекач марка „ДАФ“, модел „ФТ 95 ХФ 430“, рег. № ВТ 05 **** и прикачено полуремарке марка „Шмитц СО1“, с рег. № ВТ 90 **** нарушава правилата за движение по пътищата при изпреварване и осъществяване на маневра „завой надясно“ към ул. „Велико Търново“, допуска пътнотранспортно произшествие, при което блъска движещия се в същата посока велосипедист Й. А. Д.. Образувано е досъдебно производство № 260/2019 година на Районно управление Горна Оряховица, което е прекратено на основание чл. 343, ал. 2 от НК.
Описват се получените увреждания от Й. А. Д., проведеното лечение, претърпените от него болки и страдания. Относно моторното превозно средство е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със „Застрахователна компания „Лев инс“ АД за времето от 16.05.2018 година до 16.05.2019 година. Предявена е претенция пред дружеството-застраховател по реда на чл. 380, ал. 1 от Кодекса за застраховането, но не е постигнато извънсъдебно споразумение.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди „Застрахователна компания „Лев инс“ АД да заплати на Й. А. Д. сумата 30 000 лева – частичен иск от 60 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди (болки и страдания) от причинените му вследствие пътнотранспортното произшествие телесни увреждания, ведно със законната лихва от изтичането на петнадесет работни дни от предявяване на претенцията на пострадалия пред дружеството-застраховател; направените по делото разноски и съответните адвокатски възнаграждения.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Застрахователна компания „Лев инс“ АД, с който не се оспорва предявяването на претенция спрямо дружеството от Й. А. Д.; излагат се съображения за неоснователност на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди по основание и размер, както и на искането за присъждане на законна лихва, за завишен на размер на претендираното обезщетение; спори се наличието на изключителна вина на водача на влекач с прикачено ремарке за настъпване на инцидента; обосновава се съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия – нарушение на правилото, регламентирано в чл. 25, ал. 1 от Закона за движенето по пътищата.
В съдебно заседание пред първостепенния съд процесуалният представител на дружеството-застраховател оспорва претенцията.
Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и правни изводи:
Решение № 426/21.10.2021 година по гр. д. № 221/2021 година на Окръжен съд Велико Търново е валидно. Същото е допустимо в обжалваната част.
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане, съдът смята, че предявеният от Й. А. Д. против „Застрахователна компания „Лев инс“ АД 3 частичен иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди е с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
Съгласно чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380. При наличие на непозволено увреждане увреденият може да търси обезщетение за причинените му вреди от застрахователя или от застрахования по свой избор.
С договора за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите застрахователят – в случая „Застрахователна компания „Лев инс“ АД, се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие – чл. 429, ал. 1, точка 1 от Кодекса за застраховането. В застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 от Кодекса за застраховането (чл. 429, ал. 2, точка 2 от Кодекса за застраховането).
Пред въззивната инстанция не са наведени оплаквания относно заключението на първостепенния съд за наличие на предпоставките на чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането за ангажиране на отговорността на „Застрахователна компания „Лев инс“ АД за заплащане на обезщетение на Й. А. Д. за неимуществени вреди, претърпени вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 13.05.2019 година в село Казаревец, община Лясковец. Инцидентът е станал между товарен автомобил влекач марка „ДАФ“, модел „ФТ 95 ХФ 430“, с рег. № ВТ 05 **** с прикачено полуремарке марка „Шпитц СО1“, с рег. № ВТ 90 ****, с водач Г. М. Г. и велосипед, управляван от Й. А. Д..
Безспорно е, че за товарния автомобил е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със „Застрахователна компания „Лев инс“ АД, валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие. Й. А. Д. е отправил писмена застрахователна претенция спрямо „Застрахователна компания „Лев инс“ АД по чл. 380, ал. 1 от Кодекса за застраховането, която не е удовлетворена в регламентирания от законодателя срок.
С решение съставът на Окръжен съд Велико Търново е уважил частично исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди за сумата 28 000 лева, ведно със законната лихва от 6.11.2019 година до окончателното изплащане на обезщетението; отхвърлил е иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 28 000 лева до предявените 30 000 лева (частичен иск от 60 000 лева). Решението е влязло в сила като необжалвано в частите за: предявения иск за имуществени вреди за присъденото обезщетение в размер на 15 000 лева и отхвърлената част на претенцията за неимуществени вреди за разликата над 28 000 лева до 30 000 лева. С оглед на изложеното основанието на предявения осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо. Спорно е дали първостепенният съд законосъобразно е приложил критериите за справедливост по чл. 52 от Закона за задълженията и договорите при определяне размера на заместващото 4 обезщетение; степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Й. А. Д..
От заключението на експерта доктор Н. В. Г., което съдът приема за законосъобразно и обосновано, е видно, че при пътнотранспортното произшествие, станало на 13.05.2019 година, Й. А. Д. е получил разкъсно-контузна рана на десен глезен и гърба на дясно стъпало тип деколман (отлепване и размачване на кожа, подкожие и мускули в тези области); късна постравматична некроза на меките тъкани в областта на раните, наложило автотрансплантация на кожа и подкожие върху увредените участъци; реактивен постравматичен и постоперативен тромбофлебит на дясна подбедрица; груби келоидни постравматични белези от зарасналите рани в посочените области на десен глезен и дясно ходило; постравматична частична контрактура на дясна глезенна става и дясна коленна става; намалена сетивност на дясна подбедрица и дясно ходило. Периодът на лечение и възстановяване на раневите повърхности в резултат на получените рани и осъществената оперативна трансплантация на кожа е около шест месеца. Към момента на изготвяне на заключението (8.09.2021 година – около две години и три месеца след инцидента) частично са възстановени като са затворени само получените рани, останали са груби постравматични белези. Налице са ограничени и болезнени движения в дясна глезенна става и дясно коляно, които са дефинитивни и ще са за цял живот. През първите четири-шест месеца болките са били със значителен интензитет, постепенно са намалели. За в бъдеще Й. А. Д. ще изпитва болки с различен интензитет – при натоварване на крайника, определени климатични условия – влажност, студ и други, същите могат да са и значителни. Здравословните последици от претърпените травми – значително болезнени и ограничени движения в дясна глезенна става и дясна коленна става (поради налична контрактура в тези стави), болка и оток в дясна подбедрица в резултат на постравматичен тромбофлебит, са трайни.