Определение № 2987 от 18.12.2023, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2994/2023
- Вид
- Определение № 2987
- Подписан
- 18.12.2023
- В сила
- 18.12.2023
- Състав
- Светлана Иванова Изева, Радостина Ангелова Стефанова, Светлана Ангелова Станева
Цитирани разпоредби
- чл.102з,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.274,ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.73,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2987 гр. Пловдив, 18.12.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Светлана Ив. Изева
Членове:
Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно гражданско дело № 20235300502994 по описа за 2023 година Производство по реда на чл.274 и сл.от ГПК.
Образувано по частна жалба,подадена от „Йеттел България“ЕАД,ЕИК130460283,гр.София против определение № 3893/05.10.2023г.,постановено по гр.д.№ 1533/23г.по описа на РС-Асеновград,в частта му,с която е върната подадената от „Йеттел България“ЕАД искова молба и е прекратено производството по делото.Определението се обжалва с доводи,че ищецът е отстранил всички констатирани от съда нередовности и се иска отмяната му като неправилно и незаконосъобразно.
ПдОС,след като обсъди доводите,изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна против обжалваемо определение по чл.274 от ГПК,поради което е допустима.
Разгледана съображения: по същество,същата е неоснователна по следните
Пред ПдРС е подадена искова молба от „Йеттел България“ЕАД против ответника В. Г. С. от гр.А. с правно основание чл.422 от ГПК и цена иска374,59лв. Искането е да се признае за установено по отношение на отвеницата,че дължи на ищеца исковата сума,разбита по пера както е посочено в исковата молба: за неплатени лизингови вноски за мобилно 1 устройство Nokia за 53,94лв.и за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за два мобилни номера и неустойка за предоставени за ползване две мобилни устройства с отстъпка от стандартната цена,в общ размер на 320,86лв.В исковата молба е посочено,че ищецът е прекратил едностранно предсрочно индивидуалните договори на ответника за ползваните абонаменти.
Районният съд с разпореждания на два пъти е указвал на ищеца да отстрани констатирани нередовности в определен от съда срок.С разпореждането от 17.08.23г.ищецът е задължен да посочи кога и с какви действия е прекратен договорът,сключен между страните и да внесе дължимата ДТ в размер на 25лв.
Ищецът е изпратил по електронен път уточнителна молба в срок,с която е внесъл ДТ,но не е отстранил вторият констатиран от съда недостатък на исковата молба-да посочи кога и с какви действия е прекратен договорът между страните.
С второто определение на съда от 11.09.23г. е указано повторно на ищеца да отстрани този недостатък с писмена молба с препис за насрещната страна,както и да внесе ДТ от по 0,20лв.,дължима за възпроизвеждане на преписи от молбата за насрещната страна,доколкото същата е подадена по електронен път.
С втора уточнителна молба ищецът отказва да прави повече уточнения във връзка с прекратяването на договора с аргумента,че фактическата обстановка е подробно описана в исковата молба,включително и начина на прекратяване на договорите за мобилни услуги.Възразява да заплати и таксата от 0,20лв.за препис за ответната страна,тъй като е нецелесъобразна и не е подкрепена от нормативен акт и уредба.
С атакуваното определение АРС е върнал исковата молба,като в мотивите си посочва,че и с втората уточнителна молба не са отстранени констатираните нередовности на исковата молба.Посочена е разпоредбата,на която се позовава съда във връзка с определянето на ДТ от 0,20лв.за препис за възпроизвеждане на подаден по електронен път документ.
С частната жалба се поддържа,че в исковата молба е посочено,че договорът е прекратен предсрочно с издаването на крайната фактура,а освен това било достатъчно да се заключи,че ищцовото дружество се позовавало на 2
Общите условия,в които бил заложен специален начин за прекратяване на договорните отношения с абонатите.Считано от датата на издаване на крайната фактура договорът вече не бил в действие,доколкото бил налице целият състав на едностранното му прекратяване от страна на мобилния оператор и това било ноторно известно на съда,както и служебно известно на всеки съдия.
Настоящата инстанция намира тези доводи на частния жалбоподател за неоснователни.
На първо място следва да се отбележи,че от обстоятелствената част на исковата молба въобще не става ясно кога са прекратени двата договора за мобилни услуги,сключени с ответницата.Посочено е само,че „ Йеттел е прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника за ползваните абонаменти и е издал крайна фактура на 10.06.21г.“Съюзът „и“,използван в случая по никакъв начин не означава,че именно на датата на издаване на фактурата са прекратени предсрочно и договорите.Никъде в исковата молба не е посочена точна дата на прекратяването им,нито е обяснено с какви действие е извършено това.Препращането към ОУ на ищеца е неуместно,тъй като в исковата молба ищецът е длъжен да посочи всички факти и обстоятелства,на които основава претенцията си,без препращане към други документи или-в случая- действащи само за съответното дружество общи условия.Всички подробни обяснения,дадени в частната жалба във връзка с „целият състав на едностранното прекратяване на договорите“ е следвало да бъдат изложени своевременно в уточнителните молби,което ищецът е отказал да направи.Отделно от това прекратяването на договорите,уредено в Общите условия на мобилния оператор въобще не е ноторно известен факт,а дори и да е известен служебно на съда,това не освобождава ищеца от задължението да изложи точно и ясно всички обстоятелства,на които основава иска си,включително предсрочното прекратяване на договорите.Съдът е предоставил на два пъти възможност на ищеца да отстрани нередовността на ИМ,като е дал и достатъчно ясни указания за това,поради което неоснователни са доводите на частния жалбоподател,че съдът излязъл от контролната си функция по чл.129 от ГПК.
На второ място,несъстоятелни са и съображенията,че съдът се бил позовал на чл.73,ал.3 от ГПК във връзка с изискването за внасяне на ДТ от 3
0,20лв.за препис,без да посочи съответната норма от наредбата,при което не ставало ясно за ищеца каква държавна такса и в какъв размер да плати,нито на какво основание,след като таксата за разглеждането на иска била платена.В обжалваното определение съдът е посочил точно на коя разпоредба е базирано искането за заплащане на таксата от 0,20лв.за препис и това е нормата на чл.102з,ал.3 от ГПК,възпроизведена дословно в атакуваното определение. От същата е видно,че след като към електронни изявления, (каквото представлява и уточнителната молба на ищеца),преписи за страните не се представят,то съдът възпроизвежда изявленията и приложенията към тях в необходимия брой преписи и ги изпраща на онези участници в производството,които не са заявили,че желаят да получават електронни изявления от съда и не са задължени да получават такива.Това действие на съда е равнозначно на изпращане на препис на другата страна,а доколкото представянето на препис е задължение на страната,изпратила изявлението в електронна форма,то тя дължи и съответната ДТ за изготвянето на преписа от съда,като в тази връзка чл.102з,ал.3 от ГПК препраща изрично към чл.73,ал.3 от Тарифата.
С оглед на изложеното настоящата инстанция споделя напълно изводите на първоинстанционния съд.От уточнителните молби на ищеца действително не се изяснява кога и с какви действия е настъпило предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги,сключени с ответницата,нито е заплатена ДТ от 0,20лв.за възпроизвеждане на преписи от молбата за насрещната страна предвид подаването по електронен път.Ето защо исковата молба е останала нередовна,въпреки дадената от съда възможност на ищеца да отстрани недостатъците й,поради което правилно АРС е върнал същата и е прекратил производството по делото с атакуваното определение,което като законосъобразно следва да се потвърди.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3893/05.10.2023г.,постановено по гр.д.№ 1533/23г.по описа на РС-Асеновград,в частта му,с която е върната 4 подадената от „Йеттел България“ЕАД искова молба и е прекратено производството по делото поради неизпълнение в дадения от съда срок на указанията за отстраняване на нередовностите й.
Определението е окончателно по арг.на чл.274,ал.4 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5