Решение № 1249 от 11.11.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1249 гр. Пловдив, 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно гражданско дело № 20255300501969 по описа за 2025 година

Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на Т. Т. А. с ЕГН ********** от гр. ***, ч р е з адв. Г. М. против решение № 2501/21.05.2025 г., постановено по гр.д. № 19021/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, VІІІ гр. състав, с което е отхвърлен предявеният от Т. Т. А. против „Ти Би Ай Банк“ ЕАД - София иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата от 600 лв., платена без основание от ищцата на ответника еднократна такса за оценка на риска по нищожна клауза на чл. 7, т. 1 от сключен помежду им договор за потребителски кредит № 7001077022/05.11.2019 г., заедно със законната лихва. Жалбоподателката поддържа, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно, като поддържа, че е неправилен изводът на съда, че клаузата за еднократна оценка на риска не е нищожна и че процесната сума е заплатена на годно правно основание. Поддържа, че тази клауза противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, тъй като представлява такса по усвояване и управление на кредита. Счита, че с включване на посочената сума се цели единствено един допълнителен доход на кредитодателя. Ето защо и предвид липсата на спор, че сумата е заплатена, моли за отмяна на решението и за уважаване на иска.

Претендира съдебно-деловодни разноски, както и присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв. М. по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.

Въззиваемата страна „Ти Би Ай Банк“ ЕАД чрез юрисконсулт К.З. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа, че постановеното решение е правилно и законосъобразно и моли за потвърждаването му. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лв.

1

Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице, имащо право на жалба и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:

По делото не е спорно, а и от представения преписи от договор за потребителски кредит № 7001077022/05.11.2019 г. се установява, че „Ти Би Ай Банк“ АД е предоставил на Т. Т. А. потребителски кредит в размер на сумата от 5000 лв. В чл.7, т. 1 от договора за потребителски кредит страните са уговорили, че Т. Т. А. дължи н а че „Ти Би Ай Банк“ АД заплащането на еднократна такса за оценка на риска в размер на 600 лв. в деня на сключване на договора, като същата се финансира от кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски, съгласно погасителния план. Предвид този уговорка, посочено е в договора, че общият размер на кредита е 5600 лв. Няма спор по делото, че сумата е била изцяло заплатена от длъжника на кредитора.

Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав приема, че тази уговорка е в противоречие с разпоредбата на член 10а, ал. 2 ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Разходите за оценка на риска представляват разходи, свързани с усвояване на кредит. Задължение на кредитодателя е да осъществи преценка за платежоспособността на лицето, в чиято полза се предоставя за временно и възмездно ползване определен финансов ресурс, като в противоречие със закона е да се възлага в тежест на длъжника такса за оценка на платежоспособността му. Именно кредитодателя, въз основа на оценката, взима информирано решение за кредитиране на длъжника и на основание на платежоспособността му към момента на постигане на съгласие между страните. Ето защо съдът приема, че клаузата на чл.7, т. 1 от договора за потребителски кредит, съобразно Т. Т. А. дължи на „Ти Би Ай Банк“ АД заплащането на еднократна такса за оценка на риска в размер на 600 лв., е нищожна като противоречаща на закона.

Следователно, сумата от 600 лв., заплатена въз основа на тази нищожна клауза, е платена при начална липса на основание и подлежи на връщане.

Ответникът е направил възражение за погасяване на вземането по давност.

Възражението е неоснователно, тъй като процесният договор за потребителски кредит е сключен на 05.11.2019 г., към който момент е платена и сумата, а към деня на подаване на исковата молба в съда - 04.11.2024 г., не е изтекъл пет годишния давностен срок по чл.110 от ЗЗД.

Предвид изложеното съдът намира предявения иск за основателен и доказан.

Като такъв, същият следва да се уважи, като сумата по главницата от 600 лв. следва да се присъди ведно с обезщетение за забавеното и плащане в размер на законната лихва от деня на предявяване на иска пред съда до окончателното погасяване на вземането.

Като е достигнал да обратния правен извод районният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, като ще се постанови друго решение по същество в казания смисъл.

Предвид основателността на жалбата и на иска, въззиваемата страна – ответник дължи заплащането на разноски на жалбоподателката-ищец, които се констатираха на 75 за заплатена ДТ пред двете инстанции. Тъй като жалбоподателката-ищец е представлявана по делото безплатно от адв. Г. М., видно от представения договор за 2 правна защита и съдействие, предвид действителната фактическа и правна сложност по делото въззиваемият - ответник ще бъде осъден да заплати на основание чл. 38, ал.

2 ЗАдв. на адв. Г. М. възнаграждение, което се определя в размер на сумата от 300 лв. за всяка от инстанциите, или общо сумата от 600 лв.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 2501/21.05.2025 г., постановено по гр.д. № 19021/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, VІІІ гр. състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление град София, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52 - 54 да заплати на Т. Т. А. с ЕГН ********** от гр. *** сумата от 600 лв. /шестстотин лева/ като платена без правно основание от ищцата на ответника по нищожна клауза на чл. 7, т. 1 от сключен помежду им договор за потребителски кредит № 7001077022/05.11.2019 г. за заплащане на еднократна такса за оценка на риска, ведно със законната лихва от 04.11.2024 г. до окончателното погасяване на вземането.

ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление град София, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52 - 54 да заплати на Т. Т. А. с ЕГН ********** от гр. *** сумата от 75 /седемдесет и пет лева/ лв. – разноски по делото за заплатена държавна такса пред двете инстанции.

ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК 131134023, да заплати на основание чл.

38, ал. 2 ЗА на адв. Г. Г. М.,БУЛСТАТ: 180466146 с адрес гр. ***, сумата от 600 лв.

/шестстотин лева/ – адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство на Т. Т. А. с ЕГН ********** пред двете инстанции.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3