Решение № 547 от 09.05.2025, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 547 гр. Варна, 09.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно дело № 20243110203716 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Ц. А. Л. с ЕГН ********** от гр.Варна против НП № 337/31.07.2024 г. на зам. кмета на Община Варна.

С жалбата се искан процесното НП да бъде отменено, като се твърди, че същото е незаконосъобразно и неправилно, тъй като административния орган е допуснал процесуални нарушения и неправилно е приложил материалния закон. Твърди се, че наказващият орган не е изследвал посочените обстоятелства в депозираното възражението срещу АУАН.

Оспорва се фактическата обстановка. Твърди се, че съставителят на фиша и съставителят на акта са две различни длъжностни лица, като съставителят на акта не е посетил лично мястото на презюмираното нарушение и не е извършил лично проверка, която да удостоверява осъществяването на соченото нарушение на територия със статут на парк.

Твърди се, че актосъставителят превратно тълкувайки наименованието на района „Приморски парк“, в местност „Салтанат“, прилага правилата за паркове спрямо път, водещ от една страна до общински паркинг, на който паркинг има поставени бариера за влизане и излизане, както и обозначение за територия- паркинг, и от друга страна същия път обслужва имоти, които имат предназначение, съгласно КККР на гр.Варна, не за паркове, а за „друг обществен комплекс“, и които имоти са е начин на трайно ползване - „за друг обществен комплекс“, и в тях са разположени сгради с предназначение; административно делови сгради. Навеждат се доводи, че е недопустимо прилагането на правилата за паркове и градини по смисъла на чл. 15, ал.7 от ЗДвП, към общински път, който осигурява достъп до общински паркинги и до сгради с предназначение - за друг обществен комплекс и административно делови сгради. Твърди се, че не става ясно къде точно е бил паркиран процесния автомобил, пред кой точно адрес и с какъв административен номер в района на 1

„Приморски парк“, за да се направи констатацията, че „паркирането е извън обозначените за паркиране места", което да обоснове приложението на чл.15, ал.7 от ЗДвП. Навеждат се доводи за допуснато противоречие в АУАН и НП относно описанието на нарушението, като не е станало ясно коя от хипотезите на чл.15 ал.7 от ЗДвП е приета - че е паркирала в „парк“ или „извън обозначените за паркиране места".

В съдебно заседание, жалбоподателката Л., редовно призована се явява лично, поддържа жалбата си и моли НП да бъде отменено. В хода на делото са депозирани две молби от адв.Н.П., АК София, ведно с договор за правна помощ и услуги. В молбите се правят искания за събиране на доказателства и се изразява становище по същество на делото.

Претендират се разноски на осн.чл.38 ал.2 от ЗАдв.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява.Депозирано е писмено становище от юк Л..

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

От фактическа страна:

На 01.05.2024 г. в 12:10 часа В. Х. старши полицай при сектор ОП ОД МВР Варна при обход в „Приморски парк“ до "Делфинариум" Варна установил паркиран върху алеята до общинския паркинг л. а. "Мерцедес", рег. № ***, собственост на Ц. Л.. Установил, че мястото на нарушението е „Приморски парк“ 536 до № 271 от табела, поставена на сграда, намираща се срещу мястото на нарушението. Х. приел, че е извършено нарушение на чл.15 ал.7 от ЗДвП, за което и съставил на собственика на автомобила – жалбоподателката Л. фиш за глоба с № 1000250540/01.05.2024 г., в който отразил, че лекия автомобил е паркиран в парк.

Срещу съставения фиш за глоба Л. подала възражение с рег. №

ЗК24000817ВН/14.05.2024 г., в което посочила, че паркирала на асфалтирано и обособено за паркиране на МПС паркомясто,разположено на общинска територия, като оспорва да е паркирала в паркове, градини и детски площадки в населено място, извън обозначените за това места.

Жалбоподателката била уведомена с писмо, рег.

№

ЗК24000817_003ВН/07.06.2024 г., че на лице, оспорващо извършеното нарушение или размера на наложената глоба, се съставя акт или съгласно чл. 188 ЗДвП посочва лице, на което е предоставено управлението на превозното средство от собственика и била поканена да се яви за съставяне на акт.

На 21.06.2024 г., въз основа на издадения фиш № 1000250540/01.05.2024 г. на жалбоподателката Ц. Л. е съставен АУАН № 00004584/21.06.2024 г. за нарушение по чл. 15, ал. 7 ЗДвП за това, че на 01.05.2024 г. в 12:10 часа в гр.Варна, „Приморски парк“ 536 до № 271 е паркирала лек автомобил Мерцедес с рег. № *** г., лична собственост в парк.Акта бил съставен в присъствието на жалбоподателката и свидетел при установяване на нарушението.В графата за бележки и възражения, жалбоподателката отразила, че не е съгласна с вмененото и нарушение, както и че ще подаде възражение в срок.

2

В срока по чл.44 от ЗАНН е подадено възражение, идентично по съдържание с подаденото възражение срещу съставената глоба с фиш.

След съставяне на АУАН от Началник сектор "Общинска полиция" при ОД МВР Варна била поискана справка от Община Варна ,Дирекция „Архитектура, градоустройство и устройствено планиране“ относно статута на мястото, намиращо се на адрес „Приморски парк“ 536 срещу № 271 . С рег. № ЗК24001219ВН_003ВН/09.07.2024 г. от Община Варна било отговорено, че ПИ *** от кадастралната карта на гр.Варна, Приморски парк, местност „Салтанат“ е с начин на ползване – алея. Съгласно Общия устройствен план ПИ *** попадал в зона „ЗП“- Устройствена зано за градски паркове и градини за широко ползване.

АНО не възприел направените възражения и на 31.07.2024 г. издал процесното НП, с което възприел и възпроизвел направените в АУАН фактически констатации и наложил на Ц. Л. предвиденото в чл. 178е ЗДвП наказание глоба в размер 50. 00 лв.

От показанията на актосъставителя К. се установява, че е изготвила акта въз основа на посочените във фиша за налагане на глоба факти и докладната записка изготвена от служителя изготвил глобата с фиш.Посочва, че след като се е запознала с възражението е направено писмено запитване до Община Варна за статута на мястото където било установено нарушението.

Съдът кредитира показанията на свидетеля, като ги намира за обективни и кореспондиращи с писмените доказателства.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на св. К., дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства , прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – зам. кмет на Община Варна, въз основа на Заповед № 0128/24.01.2024 г. на кмета на Община Варна.

АУАН и глобата с фиш са съставени от компетентни лица, видно от приложена заповед на кмета на Община Варна № 4079/23.11.2023 г.След оспорване на издадения на 07.05.2024 г. фиш серия ОВ,№1000250540 е спазена процедурата на чл. 186, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП и е съставен АУАН № 00004584/21.06.2024 г., в присъствието на двама свидетели и на нарушителя.АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

Съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство 3 съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на санкционираното лице.

На първо място доколкото АУАН е бил съставен след оспорване на глоба с фиш според състава на съда няма съмнение, че жалбоподателката Ц. Л. е собственик на паркирания автомобил, тъй като в нито един момент до съставяне на акта, (включително и при депозиране на молбата с която е заявила, че оспорва фиша), а и след това във въззивната жалба не е посочила друго лице, което е паркирало автомобила.

На следващо място, с НП е наложено наказание за нарушаване нормата на чл. 15, ал. 7 от ЗДвП, съгласно която е забранено преминаването и паркирането на пътни превозни средства в паркове, градини и детски площадки в населените места извън обозначените за това места.

Нарушаването на тази забрана е обявено от закона за наказуемо по чл. 178е от ЗДвП, който регламентира, че се наказва се с глоба от 50 до 200 лв. лице, което паркира пътно превозно средство в паркове, градини, детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените места извън разрешените за това места.

В ЗДвП не е налице легална дефиниция на понятието парк използвано в чл. 15, ал. 7 и чл.

178е от ЗДвП по аргумент от чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Закона за нормативните актове, следва да се съобрази, че този вид обекти са уредени в ЗУТ и са наименувани "паркове и градини", като същите съобразно чл. 61 ЗУТ съставляват озеленени площи за широко обществено ползване - основа на зелената система на територията на общините и предвидени като местоположение и площ с подробните устройствени планове.

В случая съдът приема за доказано по несъмнен начин извършването на нарушението от обективна страна. Безспорно е според състава на съда, че мястото на нарушението гр.Варна, „Приморски парк“ 536 до № 271 се намира в парк. От приложените по делото от страна на Община Варна писмени доказателства се установява, че ПИ № *** се намира в гр.Варна, район Приморски, Приморски парк местност "Салтанат" № 81,същото е държавна публична собственост, вид територия Урбанизирана, начин на трайно ползване за алея.

Вярно е, че в АУАН не е изрично записано, че мястото на паркиране е попадало извън разрешените и обозначени за това места, а само че се касае за паркиране в парк, но този пропуск е отстранен от АНО по реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН като в НП изрично е направено уточнението, че освен, че е паркиран в парк, мястото не е било и изрично разрешено за паркиране.

От субективна страна нарушението е извършено виновно, като съзнателно и целенасочено жалбоподателката е паркирала автомобила си в Приморски парк.

Санкционната норма на чл. 178е ЗДП, предвижда наказание от 50 лв. до 200 лв. и правилно е посочена.

Наложеното административно наказание е в минималния предвиден от закона размер, при съобразяване целите на чл. 27, ал. 2 ЗАНН.

За така констатираното нарушение не се установиха предпоставките за приложение на чл. 28 4

ЗАНН, тъй като същото разкрива типичната степен на обществена опасност за нарушенията от този вид, поради което не може да бъде квалифицирано като маловажен случай.

В тази връзка, наказателното постановление като правилно и законосъобразно следва да се потвърди изцяло.

По разноските:

При този изход на делото и съобразно искането на процесуалния представител АНО, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. чл. 143 от АПК, съдът намира, че на Община Варна следва да се присъди юристконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.. При определяне на неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, в която е предвидено, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя съгл. Наредба за заплащане на правната помощ.

Съгласно чл. 27е от посочената Наредба за защита по дела по ЗАНН е предвидено възнаграждение от 80. 00 лв. до 150. 00 лв.

Предвид гореизложеното и на осн.чл.63,ал.2 т.5 от ЗАНН, РС Варна, 45-ти състав РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 337/31.07.2024 г. на зам. кмета на Община Варна, с което на Ц. А.

Л. с ЕГН ********** от гр.Варна за извършено нарушение на чл.15 ал.7 от ЗДвП на осн.чл.178е от ЗДвП е наложено административно наказание „ глоба“ в размер на 50 лв.