Решение № 261128 от 31.03.2021, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№…............./31.03.2021 г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав, в открито съдебно заседание, проведено на първи март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА при участието на секретаря Дияна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13892 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявени от „И.”

ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** партер – вътрешен двор, срещу „К.Г.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, „П.М.”

ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** и „Г.Г.Г.Е.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, пасивно субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е титуляр на вземане в размер на сумата от 1861,12 лв., представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена електроенергия по издадена от „Енерго-Про Продажби“ АД фактура № **********/20.09.2011 г., което вземане е прехвърлено от „К.Г.” ЕООД на „И.” ЕООД с договор за цесия от 23.10.2014 г. и е издаден изпълнителен лист от 25.03.2019 г. в полза на „К.Г.” ЕООД по гр.д. № 10007/2014 г. по описа на Районен съд – Варна.

По твърдения в исковата молба, с влязло в сила решение по гр. д. № 10007/2014 г. по описа на Районен съд - Варна „Енерго-Про

Продажби“ АД било осъдено да заплати на „К.Г.“ ЕООД процесната сума от 1861,12 лв., за която в полза на „К.Г.“ ЕООД бил издаден изпълнителен лист от 25.03.2019 г. По силата на договор за цесия от 23.10.2014 г., сключен в хода на производството по посоченото дело, вземането било прехвърлено от „К.Г.“ ЕООД на „И.“ ЕООД, но цедентът не предал изпълнителния лист на цесионера, въпреки обективираната в договора между тях уговорка в този смисъл.

Вместо това на 21.10.2014 г. „К.Г.“ ЕООД сключило последващ договор за цесия с

„П.М.“ ЕООД, който бил антидатиран (с отразена дата на сключване, предхождаща с два дни първата цесия). Длъжникът на цедираното вземане „Енерго-Про Продажби“ АД бил уведомен за прехвърлянето му в полза на „Интейк“ на 26.10.2014 г., а в полза на „П.М.“ ЕООД – на 20.01.2015 г. По молба на последното дружество и въз основа на изпълнителния лист от 25.03.2019 г. било образувало изпълнително дело № 20197180400377 по описа на ЧСИ Станимира Костова-Данова с рег. № 718 в КЧСИ срещу „Енерго-Про

Продажби“ АД, по което съдебният изпълнител отказал да конституира „И.“ ЕООД като взискател.

Ищецът счита, че след уведомяването на длъжника за цедираното в негова полза вземане на 26.10.2014 г. именно той се явявал единствен негов кредитор и последващото прехвърляне не било породило действие. Поддържа, че с поведението на праводателя му „К.Г.“ ЕООД и последващия приобретател

„П.М.“ ЕООД, същите оспорвали притезателното право на

„И.“ ЕООД, което пораждало неговия интерес от установяване на вземането по съдебен ред. Такъв интерес ищецът имал и за предявяването на иска срещу третия ответник - „Г.Г.Г.Е.” ЕООД, тъй като по силата на спогодба – анекс от 23.12.2014 г. към договора за цесия от 23.10.2014 г. това дружество отговаряло солидарно за задълженията на „К.Г.“ ЕООД и същото предявило извънсъдебни претенции срещу ищеца, оспорвайки легитимацията му като титуляр процесното вземане. Освен това в редица водени между страните арбитражни производства дружеството оспорвало поетата солидарна отговорност по цесията.

По изложените съображения по същество ищецът моли за уважаване на предявените искове и претендира разноски.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител адв. Петър Гетев, поддържа исковата молба и представя списък на разноски по чл. 80 ГПК. В депозирана писмена защита излага подробни аргументи по същество на спора.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „К.Г.” ЕООД депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за недопустимост на предявените искове поради липса на правен интерес и наличие на сила на пресъдено нещо. Оспорва претенцията и като неоснователна. Счита, че уведомяването на длъжника не е елемент от фактическия състав на цесията, респ. няма отношение към момента на придобиване на прехвърленото вземане. Релевира възражение по чл. 40 ЗЗД за недействителност на договора за цесия от 23.10.2014 г. и на спогодбата – анекс от 23.12.2014 г., сключени между “К.Г.” ЕООД и “И.” ЕООД, спрямо него като представляван по тези сделки, поради договаряне между пълномощника му адв. К.Т. и насрещната страна “И.” ЕООД в негова вреда. В тази връзка излага, че вземането на практика е прехвърлено безвъзмездно на цесионера “И.” ЕООД, тъй като последният се е задължил да заплати продажната цена не на правоимащия цедент “К.Г.” ЕООД, а на трето лице, което не е страна по договора. Намира, че е налице и договаряне за това негово увреждане, понеже “И.” ЕООД е създадено и контролирано от адв. К.Т., като едноличен собственик на капитала и управител на дружеството към момента на сключване на сделките е била Д.А.– личен адвокатски сътрудник на адв. Т. към същия момент, а впоследствие дружеството е прехвърлено на роднина на адв. Т.. Отделно прави възражение по чл. 26, ал. 1, предл. второ и трето ЗЗД за нищожност на двете сделки поради заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави. Обосновава същото с твърдения за нееквивалентност на престациите и незаконосъобразна цел, с която е учредено дружеството „И.“ ЕООД, а именно да придобие собствеността върху съдебно признати вземания на „К.Г.“ ЕООД срещу абонати на ел. енергия, за което адв. Т. изготвял договори за цесия, но пазел същите в тайна от ръководството на „К.Г.“ ЕООД до приключване на съдебния процес за тези вземания, за да не поема риска от евентуален неблагоприятен изход на делата.

По същество моли за отхвърляне на предявения иск и претендира разноски, включително адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание ответникът

„К.Г.” ЕООД, представляван от управителя П.К. и процесуалния му представител адв. Д.Я., поддържа отговора на исковата молба. Оспорва достоверността на датата на договора за цесия от 23.10.2014 г. и уведомлението до длъжника за това. В депозирана писмена защита навежда аналогични на отговора възражения.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „П.М.” ЕООД депозира отговор на исковата молба, в който излага идентично становище за недопустимост на предявените искове поради липса на правен интерес и наличие на сила на пресъдено нещо. Намира претенцията и за неоснователна. В тази връзка поддържа, че е налице изявление за разваляне всички договори за цесия от 23.10.2014 г., сключени между „К.Г.“ ЕООД и „И.“ ЕООД, вкл. и процесният такъв, от който ищецът черпи материалноправната си легитимация, като тези изявления са обективирани в нотариални покани от 02.07.2018 г. и 14.12.2018 г. Счита, че именно той е титуляр на вземането по силата на сключения с „К.Г.“ ЕООД договор за цесия от 21.10.2014 г., който предхожда прехвърлянето в полза на ищеца. Намира, че уведомяването на длъжника е ирелевантно за действието на цесията между страните по договора. Отделно намира, че претенцията е изначално неоснователна, тъй като на основание чл.

226, ал. 3 ГПК ищецът е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението по приключилия съдебен спор за същото вземане по гр.д. № 10007/2014 г. по описа на ВРС, която следва да бъде зачена и по настоящото дело.

По същество моли за отхвърляне на предявения иск и претендира разноски.

В открито съдебно заседание ответникът „П.М.” ЕООД, чрез процесуалния му представител адв.

Д.Я., поддържа отговора на исковата молба. В депозирана писмена защита навежда аналогични на отговора възражения.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Г.Г.Г.Е.” ЕООД не е депозирал отговор на исковата молба.

С подадено след този срок становище оспорва предявения иск като неоснователен. Легитимира се като титуляр на процесното вземане по силата на устен договор за цесия от 20.10.2014 г., сключен с „К.Г.“ ЕООД. Релевира възражение за недействителност на спогодбата – анекс от 23.12.2014 г. Обосновава същото с твърдения, че спогодбата е подписана от управителя на „Г.Г.Г.Е.” ЕООД поради измама и непознаване на правната терминология. Отделно оспорва ищецът “И.” ЕООД да е придобил вземането по договора за цесия от 23.10.2014 г., тъй като пълномощникът на цедента “К.Г.” ЕООД адв. К.Т. не е разполагал с представителна власт за сключването му.

По същество моли за отхвърляне на исковете и претендира разноски.

В открито съдебно заседание не изпраща представител.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а се установява и от представеното решение от 07.02.2019 г. по гр.д. № 10007/2014 г. по описа на ВРС (л. 14), съдържанието на което се потвърждава от служебно извършената справка в деловодната система на ВРС, че на 01.08.2014 г. „К.Г.” ЕООД е предявило срещу „Енерго-Про Продажби“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 във вр. чл. 99 ЗЗД за сумата от 1861,12 лв., представляваща заплатена от Е.М.А., ЕГН ********** сума по договор за продажба на електроенергия за периода 19.03.2011 г. до 14.09.2011 г., получена от ответника без основание, което вземане е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 17.06.2014 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане, по който иск е образувано въпросното гр.д. № 10007/2014 г. по описа на ВРС, приключило с влязло в сила решение, с което искът е изцяло уважен.

Видно от приобщения договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014 г. (л. 10), сключен между „К.Г.“ ЕООД, в качеството му на цедент, действащ чрез пълномощника адв.

К.Т., и „И.“ ЕООД – цесионер, представляван от Д.Т.А.като управител на дружеството, цедентът е прехвърлил на цесионера придобитото с договора за цесия от 17.06.2014 г. вземане към „Енерго-Про Продажби“ АД в размер на сумата от 1861,12 лв. срещу цена от 1760 лв. В клаузата на чл. 3 от договора е отразено, че цената по възмездната цесия е платена изцяло и в брой от цесионера на цедента при подписването на договора, който служи като разписка за извършеното плащане.

От приложеното уведомление от 23.10.2014 г. (л. 191 и сл. от приобщеното ч.гр.д. № 12933/2019 г. на ВРС) се изяснява, че цедентът „К.Г.“ ЕООД, чрез адв. К.Т., е изпратил до длъжника „Енерго-Про

Продажби“ АД електронно писмо на 26.10.2014 г., ведно с приложено уведомление за прехвърлянето по 198 договори за цесия от 23.10.2014 г., сред които и този с предмет вземане от 1861,12 лв. и абонат И.М.А.(пореден № 161 от уведомлението).

Видно от приобщената електронна кореспонденция (л. 190 от ч.гр.д. № 12933/2019 г. на ВРС), уведомлението е получено от „Енерго-Про Продажби“ АД на 28.10.2014 г., когато е регистрирано при дружеството с вх. № EPRS-2762/28.10.2014 г.

Към договора за цесия от 23.10.2014 г. е сключен анекс-споразумение от същата дата (л. 11) между „К.Г.“ ЕООД, действащо чрез пълномощника адв. К.Т., и „И.“ ЕООД, представлявано от управителя Теодора Димитрова. Съгласно анекса договорът за цесия е подписан за „И.“ ЕООД от лице без представителна власт и отделно към датата на сключването му „К.Г.“ ЕООД е завело дело пред ВРС за събиране на цедираното вземане, но е в невъзможност да заплати уговорената цена по прехвърлянето на кредитора Е.М.А., както и да заплаща възнаграждение на ангажираните юрисконсулти и да поеме разноските по делото, вкл. да възстанови на адв. Т. разходите за завеждането му, поради което страните са се съгласили „И.“ ЕООД да встъпи като съдлъжник по цесията с първоначалния цедент и да му заплати дължимата цена от 1761,12 лв., както и да финансира заведеното дело срещу длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД, срещу насрещното задължение на „К.Г.“ ЕООД да прехвърли на „И.“ ЕООД присъдените му разноски за две съдебни инстанции след установяването им по размер с последваща цесия за цена от 5 лв. Така е изменен начинът на плащане по договора за цесия, като „И.“ ЕООД дължи уговорената цена не на „К.Г.“ ЕООД, а на И.М.А.в 6-месечен срок след като получи реално плащане от „Енерго-Про Продажби“ АД. Затова и е посочено, че адв. Т., в качеството му на пълномощник на „К.Г.“ ЕООД, връща (предава) на „И.“ ЕООД платената сума от 1761,12 лв., за което анексът служи като разписка.