Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 08.07.2019, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
144/2019
Подписан
08.07.2019
В сила
08.07.2019

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И

Е

№1223 гр.

Перник, 08.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание трети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Районен съдия: Адриан

Янев като разгледа гр. д. № 00144 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото e образувано по искова молба на „Теленор България” ЕАД срещу Г.Н.З., с която се иска да бъде признато за установено, че ответната страна дължи на ищцовото дружество следните вземания: 121,81 лева - стойността на предоставени далекосъобщителни услуги за отчетен период от 10.04.2016 г. до 09.07.2016 г. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от 04.09.2015 г.; 29,54 лева - стойността на предоставени далекосъобщителни услуги за отчетен период от 10.04.2016 г. до 09.07.2016 г. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***от 16.07.2014 г.; 16,55 лева - стойността на далекосъобщителни услуги за отчетен период от 10.04.2016 г. до 09.07.2016 г. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***от 16.07.2014 г.; 308,49 лева – лизингови вноски за период от 10.04.2016 г. до 09.09.2016 г. по договор за лизинг от 17.01.2015 г. и 316,64 лева – лизингови вноски за период от 10.04.2016 г. до 09.09.2016 г. по договор за лизинг от 29.08.2015 г.

Ответната страна не се е възползвала от правото си да подаде отговор на исковата молба и не се явява в съдебно заседание.

В първото съдебно заседание, проведено на 03.07.2019 г., процесуалният представител на ищцовото дружество е направил искане за постановяването на неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 239, ал. 1 ГПК.

Съдът констатира, че ответната страна Г.Н.З. не е подала отговор на исковата молба и не се явява в първото заседание по делото, за което е редовно призована, както и не взема становище по спора. В първото съдебно заседание ищцовата страна е направила искане за постановява на неприсъствено решение спрямо ответника.

От представените писмени доказателства (договори за мобилни услуги, договори за лизинг, допълнителни споразумения, общи условия и фактури) може да се направи извод за вероятната основателност на предявените искови претенции. Предвид изложеното съдът намира, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 238, ал.

1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника. В този смисъл настоящият състав намира за основателни исковите претенции на „Теленор България” ЕАД срещу Г.Н.З. за установяване на следните вземания: 121,81 лева - стойността на предоставени далекосъобщителни услуги за отчетен период от 10.04.2016 г. до 09.07.2016 г. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от 04.09.2015 г.; 29,54 лева - стойността на предоставени далекосъобщителни услуги за отчетен период от 10.04.2016 г. до 09.07.2016 г. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***от 16.07.2014 г.; 16,55 лева - стойността на далекосъобщителни услуги за отчетен период от 10.04.2016 г. до 09.07.2016 г. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***от 16.07.2014 г.; 308,49 лева – лизингови вноски за период от 10.04.2016 г. до 09.09.2016 г. по договор за лизинг от 17.01.2015 г. и 316,64 лева – лизингови вноски за период от 10.04.2016 г. до 09.09.2016 г. по договор за лизинг от 29.08.2015 г.

Горното налага предявените исковете да се уважат, като на основание чл. 239 ал. 2 ГПК, съдът не следва да излага мотиви за това.

По разноските:

В полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски в исковото производство, които са в общ размер на 385 лева (25 лева – държавна такса и 360 лева – адвокатско възнаграждение) и тези от заповедното производство, възлизащи на 385 лева (25 – държавна такса и 360 лева – адвокатско възнаграждение).

С оглед изложеното, Пернишкият районен съд

Р Е Ш И

:

ПРИЗНАВА

ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.Н.З.,

ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда № 6 сума в размер на 121,81 лева

- стойността на предоставени далекосъобщителни услуги за отчетен период от 10.04.2016 г. до 09.07.2016 г. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от 04.09.2015 г., сключен между страните по делото; 29,54 лева

- стойността на предоставени далекосъобщителни услуги за отчетен период от 10.04.2016 г. до 09.07.2016 г. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***от 16.07.2014 г., сключен между страните по делото; 16,55 лева - стойността на далекосъобщителни услуги за отчетен период от 10.04.2016 г. до 09.07.2016 г. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***от 16.07.2014 г., сключен между страните по делото; 308,49 лева – лизингови вноски за период от 10.04.2016 г. до 09.09.2016 г. по договор за лизинг от 17.01.2015 г., сключен между страните по делото и 316,64 лева – лизингови вноски за период от 10.04.2016 г. до 09.09.2016 г. по договор за лизинг от 29.08.2015 г., сключен между страните по делото, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №

06215 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд.

ОСЪЖДА

Г.Н.З., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда № 6 сума в размер на 385 лева, представляваща направени от ищеца разноски в исковото производство, както и сумата от 385 лева, представляваща направени разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 06215 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд.

Решението е постановено при условията на неприсъствено такова, поради което на основание чл. 239, ал. 4 ГПК не подлежи на обжалване в тази му част.

Препис от решението да се връчи на страните по делото.

Изисканото ч. гр. д. № 06215 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО

С ОРИГИНАЛА: В.А.