Решение № 1291 от 26.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1291 гр. Варна, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря Петя В. Георгиева като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20263110202930 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „Медицински център „***““ ООД- гр.Варна срещу Наказателно постановление № 03-2600231/05.06.2026г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с което на дружеството било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1000 евро, на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.415, ал.1 от КТ.

Санкционираното лице счита наказателното постановление за незаконосъобразно, необосновано и постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон. Привежда пространни доводи за осъществено противоправно поведение от лицето Е. О., изпълнявала длъжността „административен директор“ във въззивното дружество. Твърди, че в резултат от поведението на О. на дружеството са причинени щети в значителни размери, поради което счита за незаконосъобразни дадените предписания за изплащане на трудово възнаграждение на посоченото лице. В тази връзка оспорва законосъобразността и на обжалвания санкционен акт, като изтъква, че О. е присвоила парични средства в размери, надхвърлящи претендираните от нея плащания за работни заплати и обезщетения. С тези аргументи моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, 1 не се представлява. Депозира писмени бележки чрез процесуален представител, в които заявява, че поддържа жалбата и изразява становище по същество.

Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата. В съдебно заседание и в депозирани писмени бележки оспорва искането за отмяна на наказателното постановление, като счита извършването на нарушението за безспорно установено, а административнонаказателното производство- за законосъобразно проведено.

Намира изложените в жалбата доводи за правно ирелевантни, като изтъква, че даденото задължително предписание не е било обжалвано и е влязло в сила.

Моли жалбата да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежна страна– наказаното юридическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

Дружеството-жалбоподател е с основна дейност: „Дейност на лекариспециалисти“, която осъществява в обект: медицински център „Ибни-Сина“, находящ се в гр.Варна, бул.“Осми Приморски полк“ №202.

През м. октомври 2025г. лицето Е. С. О. изпълнявала длъжността „административен директор“ на медицинския център, за което следвало да получи трудово възнаграждение в размер на 1535,79 евро /3003,74 лева/.

Дружеството обаче не изплатило своевременно уговореното трудово възнаграждение на лицето за извършената работа за посочения месец.

Впоследствие, на 07.01.2026г. от свидетелите П. Б. Б. и Л. П. Б.инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“-Варна била извършена проверка за спазване на трудовото законодателство от страна на дружеството, в хода на която изложените обстоятелства били установени. Констатациите на проверяващите били отразени в Протокол ПР 2600001/09.02.2026 г., с който на работодателя били дадени и задължителни предписания. Предписанието, дадено под №11 в протокола задължавало дружеството да изплати договореното трудово възнаграждение за извършената работа за месец октомври 2025 г. на лицето Е. С. О., съгласно чл.128, т.2 от Кодекса на труда 2 във връзка с чл.270, ал.2 и ал.3 от Кодекса на труда. Бил определен срок за изпълнение на това предписание до 09.03.2026г. Протоколът бил връчен на дружеството чрез неговия управител на 09.02.2026г.

На 03.04.2026г., по повод сигнал от друго лице, че трудовите възнаграждения не са изплатени, проверяващите извършили последваща проверка, при която било установено, че даденото предписание не е изпълнено. Във връзка с тези констатации на 18.05.2026г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на санкционираното лице за това, че на 10.03.2026г. не е изпълнило даденото му задължително предписание. Актът бил съставен в присъствието на упълномощен представител на дружеството, бил предявен и подписан без възражения.

Писмени такива били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган.

Въз основа на съставения акт на 05.06.2026г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на въззивното дружество било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000,00 евро за извършено нарушение на чл.415, ал.1 от КТ.

Изложената фактическа обстановка, която по начало не е спорна между страните, съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетелите П. Б. Б. и Л. П. Б., както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на разпитаните свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. По делото не е установено наличието на данни за предубеденост или заинтересованост на проверяващите, поради което твърденията им следва да бъдат приети за обективни и правдиви.

Показанията на свидетелите се подкрепят и от приложените писмени доказателства и конкретно- от приложените по АНП копия от Протокол за извършена проверка ПР2600001/09.02.2026 г., Протокол за извършена проверка ПР2613335/04.05.2026г., Справка за начислените, изплатените и дължимите трудови възнаграждения на работници в медицинския център към 30.04.2026г. и др., които позволяват изясняването на фактическата обстановка по несъмнен начин.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и 3 материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл.

42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити и са издадени в предвидените за това срокове.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, на основание Заповед № З-0864/17.10.2022г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере неизпълнение на административно задължение му е вменено и да организира адекватно защитата си. В случая нарушението се изразява в неизпълнение на дадено предписание, а в обстоятелствената част на наказателното постановление изрично е посочен протоколът, с който е дадено предписанието, номерът в протокола, под който е изписано предписанието, а също и неговото съдържание. С това фактическите твърдения на наказващия орган са станали ясни в напълно достатъчна степен.

Следва да се отбележи, че в жалбата декларативно се заявява наличието на процесуални нарушения, допуснати при провеждането на административнонаказателното производство, но твърденията не са конкретизирани по начин, проверяващ тяхната проверка и следва да се счетат за голословни.

По приложението на материалния закон съдът установи следното:

Според разпоредбата на чл.404, ал.1, т.1 от КТ, за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда могат да дават задължителни предписания на работодателите за отстраняване на тези нарушения. С т.11 от Протокол за извършена проверка ПР 2600001/09.02.2026 г. на работодателя са били дадени задължителни предписания да изплати договореното трудово възнаграждение за извършената работа за месец октомври 2025 г. на лицето Е. О.. Посоченият протокол е бил връчен на представител на дружеството на 09.02.2026 г., видно о т отбелязването на с а м и я документ. По делото не са представени доказателства даденото предписание да е било оспорено от адресата му в законоустановения срок и същото да е било отменено. Задължителното предписание представлява индивидуален административен акт, който след като не е бил обжалван, е влязъл в сила и представлява стабилен акт, обвързващ своите адресати. В практиката си ВАдмС подчертава, че задължителното предписание е едностранно властническо волеизявление, 4 което пряко рефлектира в правната сфера на адресата, предписвайки му конкретно определено задължително поведение. Това волеизявление подлежи на самостоятелно оспорване по реда на АПК. След като няма данни предписанието да е било оспорено от адресата си и да е отменено с влязъл в сила акт, същото подлежи на изпълнение на общо основание и то във вида, в който е издадено. (В този смисъл изрично е Решение № 1237 от 6.06.2016 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 686/2016 г.). Поради това за административнонаказателната отговорност на дружеството са без значение твърденията, изложени в жалбата, за недължимост на трудовото възнаграждение, с оглед извършени от О. противоправни действия, ощетили значително юридическото лице. Ако не е било съгласно с дадените му предписания, дружеството е имало възможност да ги обжалва по надлежния за това ред. След като предписанията не са били обжалвани и са влезли в сила, същите са задължителни за санкционираното лице и отказът да бъдат изпълнени е неправомерен. Следва да се отбележи и че по силата на чл. 405 вр. чл. 404, ал. 1 от КТ обжалването на принудителните административни мерки, каквито са и задължителните предписания, не спира тяхното изпълнение. При това положение дружеството е било задължено в указания му срок да изпълни процесното предписание.

От събраните по делото доказателства съдът намира за установено по безспорен начин, че дружеството-жалбоподател не е изпълнило даденото му предписание в определения за това срок (до 09.03.2026г.). В момента на последващата проверка на инспекторите не са представени доказателства за изплащане на дължимото трудово възнаграждение на Е. О.. Следователно дружеството действително е осъществило състава на вмененото му нарушение, наличието на което правилно е констатирано с обжалваното наказателно постановление.

Надлежно е издирена и приложимата санкционна разпоредба и наказанието е наложено на основание чл.415, ал.1 от КТ, предвиждащ специална санкция за работодател, който не изпълни принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство, какъвто е и разглежданият случай. Съгласно чл.

404, ал. 1, т. 1 КТ принудителни административни мерки са и задължителните предписания, давани на работодателите за отстраняване на нарушения на трудовото законодателство и следователно неизпълнението на надлежно дадено предписание представлява нарушение на чл.415, ал.1 от КТ. При така установеното липсват основания за отмяна на оспореното наказателно постановление.

Не са налице основания за приложение на нормата на чл.415в, ал.1 от КТ, тъй като няма данни нарушението да е било отстранено. Не следва да се обсъжда приложимостта на чл.28 от ЗАНН, тъй като посочената норма се 5 явява обща и приложението е изключено поради наличието на специалната норма на чл.415в от КТ. Предвид задължителното тълкуване, дадено в Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. по тълк. д. № 7/2010 г. на ВАС специалният състав по глава ХІХ, раздел ІІ от КТ на „маловажно“ административнонарушение по чл. 415в от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН. При това в тези случаи не е предвидено освобождаване от административнонаказателна отговорност /за разлика от тези по чл. 28 от ЗАНН/, а налагане на същото по вид административно наказание - парична санкция, но в многократно по-нисък размер.