Решение № 112 от 03.05.2023, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Силистра, 03.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Люба Ст. Стоилкова

Членове:

Добринка С. Стоева

Десислава Г. П. като разгледа докладваното от Люба Ст. Стоилкова Въззивно гражданско дело № 20233400500120 по описа за 2023 година

ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА

НАСЕЛЕНИЕТО“-МВР представляван от ВПД Директор главен комисар А.Джартов, чрез процесуалния представител Гл.юрисконсулт С.П., е подала жалба против решение №260064/01.12.2022 г., постановено по гр. дело № 617/2019 г. по описа на Районен съдТутракан, с което съдът е ОСЪДИЛ ГД“Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР да заплати на К. Т. Д., с ЕГН **********, следните суми:

1 323.59 лева- представляваща възнаграждение за извънреден труд за периода от 01.01.2017 г. до 30.09.2019 г. заедно със законна лихва считано от 14.11.2019 г. до окончателното заплащане на задължението;

176.82 лева- обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение за извънреден труд, в размер на законната лихва считано от 01.01.2017г. до 13.11.2019 г.;

-както и в частта за разноските, присъдени в тежест на жалбоподателя;

Счита, че решението, в обжалваната част, е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано, което съгласно чл.271 от ГПК, налага отмяната му и моли за постановяване на решение, с което исковете да бъдат отхвърлени.

ОТВЕТНИКЪТ по жалбата и ищец в първоинстанционното производство – К. Т.

Д., с ЕГН **********, чрез процесуалния си представител адв.М.Д., е депозирал отговор, с който оспорва жалбата, счита, че същата е неоснователна, моли да бъде оставена без уважение.

Претендира разноските си за тази инстанция.

Съдът, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, прие за 1 установено следното:

Жалбата е предявена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Спазени са изисквания на чл. 259 и сл. ГПК, поради което е допустима.

Пред районния съд е заявена искова претенция с правно основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР във връзка с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР.

Безспорно е по делото, че ищецът е служител в ГД „ПБЗН“, със статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, както и, че през процесния период е полагал труд на 24-часови смени съгласно утвърдени графици, които регламентират дните на работа и на почивка. Този специфичен режим на полагане на труд е наложил специфичния начин на отчитане и заплащане - сумирно на 3-месечен период, както повелява нормата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР.

РС-Тутракан е приел, че в случая, с изменението на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР (обн., ДВ, бр. 81 от 14.10.2016 г., в сила от същата дата), е въведено сумирано изчисляване на работното време за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - за тримесечен период и работодателят е прилагал календарни тримесечни периоди на отчитане, както следва: 01.01.

- 31.03., 01.04. - 30.06., 01.07. - 30.09, 01.10.-31.12, като ВЛ по назначената експертиза е изчислило положения извънреден труд от ищеца за всички тримесечни периоди, включени в процесния период от 01.01.2017 г. до 30.09.2019 г. (вкл.), но неправилно е включило и изчисления за периодите м. ноември - декември 2016 г. и м. октомври - ноември 2019 г., които не са тримесечни.

Позовавайки се на съдебната експертизата, съдът е приел, че ищецът е положил, през процесния период извънреден труд, който не му е заплатен, поради това, че работодателят не е приложил преизчисляване на положените от служителя нощните часове труд към дневни с коефициент 1,143.

Приел е също, че за процесния период е приложима разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР, която е предвиждала нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР - 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, до изменението й с ДВ, бр. 60 от 2020 г. (в сила от 11.07.2020), както и подзаконовата нормативна база към ЗМВР - Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. (обн. ДВ бр.

60/2016 г., в сила от 02.08.2016 г.) за реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, в която е възпроизведена редакцията на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР преди изменението (ДВ, бр. 60 от 2020 г.). Приел е също, че е създадена законодателна празнота с приемането на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., отменяща Наредба № 8121з- 407 от 11.08.2014г., която е предвиждала изрично преизчисляването на продължителността на нощния труд и това налага субсидиарното прилагане на разпоредбите на КТ /чл. 140, ал.1 КТ/ до изменението на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР през 2020 г., респективно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), съгласно която при сумирано отчитане на работното време, нощните часове се преизчисляват в дневни с 2 коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време за съответното работно място, т. е. приложим е коефициентът 1,143.

Според ТРС възприемането на обратното разрешение би довело до дискриминационно третиране на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР спрямо останалите държавни служители по ЗДСл и служителите по трудово правоотношение

Освен това съдът е приел, че с изменението на разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР (обн. ДВ, бр. № 60/2020 г.), с което е предвидено, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период, законово е закрепено неравенството в третирането на държавните служители в МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1, полагащи нощен труд и това противоречи на Хартата на основните права на Европейския съюз; на принципите на Директива № 2003/88 ЕО; КРБ, както и на чл. 188, ал. 2 от самия ЗМВР, която предвижда, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22:00 и 6:00 ч., се ползват със специалната закрила по КТ.

Тези изводи на ТРС обаче са неправилни, тъй като не съответстват на възприетото в ТР № 1/2023г. на ВКС, постановено по т. д. № 1/2020 г., ОСГК, което повелява, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на КТ и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/, а следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.

Според ВКС не са налице предпоставките на чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА, за да се приложи правна уредба по аналогия. В случая ЗМВР не съдържа празнота относно продължителността на работното време на служителите в МВР, изразено в брой на часовете.

Този извод се налага от анализа на нормата на чл. 187, ал. 1 ЗМВР, която е императивна и предвижда, че нормалната продължителност на работното време е 8 часа. По смисъла на чл.

187, ал. 1 ЗМВР, „8 часа дневно“ означава 8 астрономически часа, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага – през деня, в неговата „светла“ част и през нощта – в неговата „тъмна“ част, в последната хипотеза от 22 часа до 6.00 12 часа.

Съпоставката на нормите на чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР с чл. 140 КТ показва, че разпоредбите на ЗМВР установяват по – голяма продължителност на работното време на нощния труд на служителите от МВР в сравнение с тази на работниците и служителите по трудово правоотношение. Различието /установената с разпоредбите на ЗМВР по - голяма продължителност на работното време на нощния труд за служителите от МВР/ се аргументира с основните функции на МВР, регламентирани в чл. 2, ал. 1 ЗМВР.

Разпоредбите на чл. 179 и чл. 187, ал. 9 ЗМВР са делегиращи законови норми, които предвиждат условията и редът за полагане на нощен труд, вкл. отчитането му и заплащането да се извършват със съответните актове - наредба и заповед, като с последната, представляваща индивидуален административен акт, се предвижда министърът на вътрешните работи да определя размера на възнаграждението за положен нощен труд.

3

Действително в издадените наредби липсва правило като това на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, но липсата е обяснима с волята на законодателя да не се създава норма за преобразуване на нощни часове в дневни. Случаите по ЗМВР и по КТ не са сходни. Трудовото правоотношение е насочено към изпълнение на частен интерес, а служебното правоотношение се реализира за осъществяване на държавна власт, т. е. като вид правоотношения те са различни. Прилагането на НСОРЗ към въпросните служебни правоотношения не би обезпечило постигането на законова цел доколкото методите на регулиране на отношенията и заложената в чл. 187, ал. 1 ЗМВР воля на законодателя е да се прилага еднаква продължителност на работното време през деня и нощта - „8 часа дневно“, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага – през деня или през нощта.

При разработването и приемането на ЗМВР законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми - допълнително възнаграждение за прослужено време – чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР, по- голяма основен платен годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 ЗМВР/, обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение /чл. 234, ал. 1 ЗМВР/, по - благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по - благоприятни условия за придобиване право на пенсия /чл. 69, ал. 2 КСО/, пенсиониране при условията на І - ва категория труд /чл. 69 КСО/ и др.

В ТР изрично е посочено, че това разрешение съответствува и на правото на ЕС. По образуваното дело от Съда на Европейския съюз № С-262/20 по направено запитване от български съд, е налице произнасяне по относими към настоящото тълкувателно дело въпроси, като с решението по това дело /т. 49, 51 и 55/ се приема, че Директива 2003/88/ЕО не съдържа указание за дадена разлика или съотношение между нормалната продължителност на нощния труд и нормалната продължителност на труда през деня.

Посочва се, че следва да се следи за полагащите труд през нощта да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които позволяват да се компенсира особената тежест на този вид труд.

Член 8 и чл. 12, б.“а“ от Директивата следва да се тълкуват в смисъл, че не се налага да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите, е пократка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. Като извод съдът е приел, че чл. 20 и чл. 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците в частния сектор да не се прилага за работниците в публичния сектор, вкл. за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т. е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерно на тази цел /т. 80/.

4

В случая е налице именно такава допустима от закона цел, свързана с разликата в третирането, и тя изхожда от спецификата на дейността на органите на МВР, насочена към защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението – чл. 2 от ЗМВР, както конкретно от спецификата на някои от основните дейности, извършвани в МВР - оперативно-издирвателна; охранителна; разследване на престъпления и осигуряване на пожарна безопасност и защита при пожари, бедствия и извънредни ситуации. Именно затова не би могло да се приеме, че различното третиране не е основано на обективен и разумен критерий, т. е. напълно съразмерен, съответстващ на обществено значимата цел, към която е насочена дейността на органите на МВР, тъй като за полаганият от тях нощен труд са предвидени в закона други компенсаторни механизми, посочени по-горе, липсващи за останали категории държавни служители или работници по трудови правоотношения. В този смисъл доводите на защитата на ответната страна са несъстоятелни.