Решение № 391 от 04.04.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 391 гр. София, 03.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска

Дачева при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно гражданско дело № 20241000500108 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

С решение № 261234 от 24.10.2023г. по гр.д. № 316/2021г. по описа на Софийски градски съд по предявените от М. Д. Е. ЕГН **********, със съдебен адрес:гр.***, ул.“*** № ** сутерен срещу Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.София, бул.Витоша № 2, искове при правна квалификация чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, е осъдил

Прокуратурата на Република България с адрес: гр.София, бул.Витоша № 2, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ да заплати на М. Д. Е. ЕГН ********** , със съдебен адрес:гр.***, ул.“*** № ** сутерен сумата от 5 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 198, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, за което ищецът е бил оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 1 787/2008г. по описа на СРС, НО, 103-ти състав , ведно със законната лихва, считано от 26.08.2020 г. до окончателното й заплащане , като е 1 отхвърлил като неоснователен иска за сумата над 5 000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв.

С решението съдът е осъдил Прокуратурата на Република България гр.София, бул.Витоша № 2 да заплати на М. Д. Е. ЕГН **********, със съдебен адрес:гр.***, ул.“*** № ** сутерен на основание чл. 78, ал.1 ГПК , сумата от 335 лв.

Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът в производството – Прокуратура на Република България, която в срока по чл.259 ,ал.1 ГПК го обжалва в осъдителната му част изцяло, с оплаквания за неправилност и необоснованост. По-конкретно, излагат се възражения, че при постановяване на обжалваното решение съдът не е обсъдил в необходимата дълбочина всички конкретни обстоятелства имащи значение при определяне на по-нисък размер на обезщетение на ищеца за неимуществени вреди в нарушение на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Излага се още, че неправилно съдът е оценил глобално обезщетение за ищеца за неимуществени вреди по иска по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ в размер на 15 000 лв., тъй като по делото са представени безспорни доказателства за това, че за забавено правосъдие ищецът е бил обезщетен със сумата от 10 000 лв. във връзка с проведено административно производство. Не било доказано твърдението на ищеца да е засегнало доброто му име, авторитета му и наличието на ограничаване контактите с близки и роднини. Искането към въззивната инстанция е да отмени решението в обжалваната осъдителна част и отхвърли изцяло иска, евентуално да намали размера на присъденото обезщетение.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК ответникът по жалбата не е депозирал писмен отговор и не взема становище по жалбата.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото във връзка с инвокираните от страните доводи и възражения в пределите на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намери следното:

Предявени са искови претенции с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от М. Д. Е. срещу Прокуратурата на Република България за обезщетяване на неимуществени вреди от незаконни действия на органи на ответника, изразяващи се в повдигане и поддържане на обвинение за престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, за което ищецът е бил оправдан с влязла в сила присъда по НОХД 1787/2008 г.

2 по описа на СРС, Н.О., 103 състав,/ потвърдена с решение № 578/26.08.2020г. по внохд № 1959/2019г. на СГС, 3 въззивен състав/ ведно със законната лихва от влизане на оправдателната присъда в сила - 26.08.2020 г.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 от ГПК е основание за касиране на въззивното решение.

В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски градски съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.

Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо.

Въззивният съд намира първоистанционното решение за правилно и обосновано, постановено при изяснена фактическа обстановка, поради което споделя изцяло мотивите на обжалваното решение и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.

От фактическа страна по делото не е спорно, а и при съвкупната преценка на събраните доказателства се установява следното: спрямо ищеца е било образувано описаното в исковата молба наказателно производство, по което е постановена оправдателна присъда, която е влязла в сила.

3

По делото е изискано и прието НОХД №1787/2008г. по описа на СРС, 103 състав, заедно с следствено дело №435/2003г. на Столична следствена служба и пр. пр. №43457/2003г. по описа на СРП. От приложените по него материали се установява следното:

- на 12.09.2003г. е извършен разпит на ищеца в качеството му на уличено лице за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК, - на 04.11.2005г. ищецът е разпитан в качеството му на свидетел, -на 29.11.2006г. е издадено постановление за принудително довеждане на ищеца, тъй като е установено, че същият се укрива, - ищецът е обявен за общонационално издирване с бюлетин №12/2007г. на СДП,

- на 23.05.2007г. ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за престъпления по: чл. 198, ал. 1 вр. с 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, взета му е мярка за неотклонение – подписка,

- на 23.05.2007г. ищецът е разпитан в качеството на обвиняем, - на 17.07.2007г. е извършена очна ставка, в която един от участниците и ищеца;

- на 17.08.2007г. са предявени материалите от разследването на ищеца /досъдебното производство е водено срещу четири лица/, - на 14.01.2008г. ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за същото престъпление, като му е взета мярка за неотклонение – подписка, - на 14.01.2008г. е извършен разпит на ищеца, в качеството му на обвиняем,

- на 15.01.2008г. са предявени материалите от разследването на ищеца, - на 12.02.2008г. е внесен обвинителен акт в СРС и е образувано нохд № 1 787/2008г. по описа на СРС, 103-ти състав. В обвинителния акт е посочено, че ищецът е с мярка за неотклонение – подписка,

- по това съдебно производство са проведени съдебни заседания: на 17.06.2008г.,

16.10.2008г.,

04.12.2008г.,

17.02.2009г.,

09.04.2009г.,

04.06.2009г.,

15.09.2009г.,

16.02.2010г.,

27.04.2010г.,

29.06.2010г.,

04.11.2010г.,

17.02.2011г.,

05.05.2011г.,

27.09.2011г.,

20.12.2011г.,

03.04.2012г., 26.06.2012г., 20.11.2012г. /ищецът не е присъствал/, 12.03.2013г., 27.06.2013г., 28.11.2013г., 01.04.2014г., 09.05.2014г., 27.11.2014г. /на това съдебно заседание за първи път е даден ход на делото/, 07.04.2015г., 19.06.2015г.,

10.11.2015г.,

16.02.2016г.,

14.06.2016г.,

03.11.2016г.,

22.12.2016г., 24.02.2017г., 16.05.2017г., 28.09.2017г., 17.11.2017г., 08.12.2017г.

/на което заседание не присъства ищеца/,

- с присъда постановена по нохд № 1 787 /2008г. на СРС, 103 -ти състав ищецът е признат за невиновен по повдигнатото обвинение и е отменена наложената му мярка за неотклонение – подписка,

- посочената по-горе присъда е протестирана от СРП, като е образувано 4

ВНОХД №1959/2019г. по описа на СГС,

- по това съдебно производство са проведени съдебни заседания на:

07.06.2019г. /за което съдебно заседание ищецът е нередовно призован и не се е явил/, 01.07.2019г., 11.10.2019г., 18.11.2019г., 18.12.2019г., 03.01.2020г., - с решение №578 от 26.08.2020г., постановена по внохд № 1959/2019г. по описа СГС, 3 въззивен състав, с потвърдена оправдателната присъда. Този съдебен акт е окончателен

От представени по делото доказателства на л. 44 – л. 69 от делото, се установява, че ищецът на 01.10.2020г. е подал заявление за констатиране на нарушаване на правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок относно НОХД № 1787/2008г-. по описа на СРС, 103 състав до Инспектората на ВСС. На 01.04.2021г.е изпратено писмо от Министерство на правосъдието до ищеца, в което му е направено предложение за сключване на споразумение като на основание чл. 60е, ал. 2 от ЗСВ е определено максимално обезщетение в размер на 10 000 лв. От представения отчет на министъра на правосъдието по приложението на глава трета „А“ от ЗСВ за периода 01.04.2021г. – 30.06.2021г. се установява, че ищецът е сключил предложеното му споразумение и му е изплатено обезщетение в размер 10 000 лв.

Пред първоинстанционният съд е представена справка от НАП, ТД – Варна /л. 77 от делото/, от която се установява, че за периода 01.01.2008 г. – 22.02.2021 г. ищецът е имал сключени трудови договори с изключение на периодите – 14.11.2009г. – 15.03.2010г. /4 месеца/, 26.05.2010г. – 01.09.2011г.

- / 1 година и три месеца/, 16.09.2011г. – 21.11.2011г. /два месеца/.

От правна страна, съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.