Решение № 1447 от 05.12.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1447 гр. София, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20241000502489 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Н. В. К. срещу решение № 1554/ 15.03.2024г. на СГС, ГО, 28 състав, постановено по гр.д. № 8334/22г. в частта, в която са отхвърлени исковете й по чл.42, б. „б“ във вр. с чл.25, ал.1 от ЗН, чл.43, ал.1, б. „а“ от ЗН и чл.108 от ЗС .

Жалбоподателят твърди, че в обжалваната част първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неправилно е прието, че завещанието, оставено от С. К. е написано и подписано от него, въпреки оспорените от нейна страна почеркови експертизи и въпреки същественото несъответствие при изписване на букви и цифри , съдържащи се в сравнителния материал и в саморъчното завещание. Механизмът и техниката на изписване на всички букви от сравнителния материал се различават от механизма на изписване на ръкописния текст на завещанието.

Неправилно е прието, че съществуващите разлики в изписването на буквите се дължи на вариативността на почерка. Неправилно съдът не е взел предвид несъответствието в наклона на подписа, между подписите от сравнителния материал и завещанието при изписването на буквите „С“ „ К“ в подписите.

1

Неправилно съдът е кредитирал заключенията на единичната и тройна графалогична експертиза, които са необосновани, необективни, непрофесионални и в очевидно противоречие със събрания сравнителен материал. Счита, че неправилно е прието в обжалваното решение, че С. К. е бил способен да завещава, че не страда от психични или други заболявания, които да оказват влияние върху възможността свободно да формира воля, да ръководи постъпките си и да разбира техните последици. От заключението на медицинската експертиза се установява, че той е страдал от посттравматична епилепсия, но няма данни тя да е повлияла на когнитивните възможности на С. К. до степен на деменция. Съдът не е съобразил, че експертизата не отрича с категоричност наличието на психични разстройства при освидетелствания, които състояния да не са били остри или хронични. Неправилно съдът не е установил съществени противоречия в заключението на медицинската експертиза, както и многобройните медицински документи. При преценката за възможността завещателя да формира свободно воля и да разбира свойството и значението на постъпките си съдът не е кредитирал и е игнорирал показанията на свидетелите В. и Д..

От тях безспорно се установява, че

С. К. е страдал от деменция и трайно увреждане на психичното състояние. Неправилно са кредитирани показанията на свидетеля Р., които са вътрешно противоречиви, както и противоречат на останалите събрани доказателства.

Съдът не е съобразил, че когато страната не разполага с преки доказателства, тя може да докаже определен факт и с косвени такива. Неправилно съдът не е съобразил, че Н. К. и С. К. са имали добри отношения, че ответникът не се е грижел за него, че тя му е предоставила 10000лв. за лечение, че С. К. и майката на ответника не са били в добри отношения. Житейски нелогично и неправдоподобно е С. К. да лиши от наследство единствената си родна внучка.

Затова моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и постанови друго, с което уважи предявените искове.

К. К. в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Подържа, че е неоснователна. В обжалваната част постановеното решение е правилно и законосъобразно.

Съдът след като обсъди доводите на страните и събраните доказателства 2 в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с искове по чл.42, б. „б“ във вр. с чл.25, ал.1 от ЗН, чл.43, ал.1, б. „а“ от ЗН, чл.30, ал.2 от ЗН и чл.108 от ЗС. В исковата молба и молбата уточнение от 08.09.2022г., ищецът Н. К. твърди, че е наследник по закон по заместване на С. П. К., починал на 28.06.2022г. Баща й В. С. К. е починал на 12.04.2018г., който е бил единствен наследник по закон на своя баща С. К.. Последният, към момента на смъртта си е притежавал следния недвижим имот: апартамент № 51, находящ се в *** с площ от 68, 94 кв.м., заедно с избено помещение № 14 и 1,366% ид.ч. от общите части на сградата и на правото на строеж. Той е закупен от С. К. от МВР с договор за покупкопродажба по реда на чл.117 от ЗТСУ, сключен на 20.03.1985г.

На погребението на дядо си ищецът е разбрала, че той е оставил саморъчно завещание в полза на ответника. То е от 12.12.2020г. и е обявено на 29.06.2022г., като 15.07.2022г. е вписано в Агенцията по вписванията.

Отношенията между ищеца и С. К. били много близки. Редовно разговаряли по телефона. Затова било изненада за нея да узнае за оставеното саморъчно завещани в полза на К. К.. Сочи, че завещанието е нищожно защото не е написано и подписано от него. То е унищожаемо, тъй като завещателят не е бил способен да завещава. Страдал е заболявания, включително такива на мозъка и сърцето, поради които към момента на съставяне на завещанието, не е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си. Ищецът поддържа, че е единствен законен наследник на С. К. и притежава запазена част от наследството му. Счита, че за нея е налице правен интерес от предявяване на иск по чл.30, ал.2 от ЗН за възстановяването й , равняваща се на ½ ид.ч. Като наследник със запазена част тя е собственик на процесния недвижим имот, до който няма достъп. Затова моли съда да признае за установено на основание чл.42, б. „б“ във вр. с чл.25, ал.1 от ЗН, че завещанието на С. К. е нищожно, на основание чл.43, ал.1, б. „а“ от ЗН, че е унищожаемо. Моли на основание чл.30, ал.2 от ЗН да бъде намалено завещателното разпореждане от 12.12.2020г., оставено от С. К. и да бъде възстановена запазената й част от наследството му, равняваща се на ½ ид.ч., както и на основание чл.108 от ЗС да признае за установено по отношение на ответника К. К., че тя е собственик на процесния недвижим имот и да го осъди да й предадат владението му. Претендира разноски.

3

В депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че завещанието не е нищожно, тъй като е написано и подписано от завещателя. Оспорва последният да не е разбирал свойството и значението на постъпките си. За периода 22.04.2013г. до 06.01.2020г. е бил в добро общо състояние. Признава иска по чл.30, ал.2 от ЗН и че ищецът има ½ ид.ч. запазена част от имуществото на С. К.. Оспорва иска по чл.108 от ЗС, с който се иска ищецът да бъде призната за собственик на процесния апартамент, тъй като процесното завещание е породило правни последици и го легитимира като негов собственик. Оспорва твърденията, изложени в исковата молба. Поддържа, че Н. К. знае, че процесното завещание е написано и подписано от завещателя, установено в производството, образувано пред СРП. По сметка на С. К. няма сума от 2 710лв. Правят се доказателствени искания.

Не се спори, че на 28.06.2022г. е починал С. П. К. – препис – извлечение от акт за смърт № 334/29.06.2022г.

От удостоверение за наследници от 05.07.2022г. се установява, че Н.

К. е законен наследник по заместване на С. П. К.. Преди последния е починал неговият низходящ В. С. К., баща на ищеца.

Безспорно е, че с договор за покупко- продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 от ЗТСУ № 54/20.03.1985г. С. К. е закупил от МВР процесния недвижим имот.

Не се спори, че със саморъчно завещание от 12.12.2020г. С. К. е завещал цялото си имущество на К. К.. То е обявено от нотариус с протокол за обявяване на саморъчно завещания от 29.06.2022г. и е вписано в АВ на 15.07.2022г.

Във връзка с твърденията в исковата молба за здравословното състояние на завещателя С. К. са представени медицински документи.

Представена е и схема от АГКК- гр. София от 16.08.2022г.

Не е спорно, че с решение № 13623/28.11.2022г., постановено по гр.д. № 2026/22г.

Н. К. е приела наследството, оставено от С. К. под опис, включващо процесния недвижим имот и банкова сметка.

Към отговора на исковата молба са представени писмени доказателства, включително и сравнителен материал.

4

По делото са представени ИЗ от ВМА, ИЗ от УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД и ИЗ от МБАЛ „Национална кардиологична болница“ ЕАД във връзка с лечение на С. К. в лечебните заведения, писмо от ЦПЗ „ Проф. Н.

Шипковенски“, писмени доказателства от НЗОК и СЗОК.

По делото е прието заключение на комплексна медицинска експертиза, изготвено от психиатър и специалист лекар по вътрешни болести и кардиология. Вещите лица, като са съобразили писмените доказателства и свидетелските показания, са направили извод, че към момента на съставяне на завещанието -12.12.2020г., С. К. е разбирал свойството и значението на постъпките си. Няма данни за заболявания, ограничаващи способността му да завещава. Няма документи за увреждане на мозъчни съдове и в каква степен.

Съдът възприема заключението като компетентно основаващо се на науката и на доказателствата по делото. и обосновано,

Във връзка с оспорването на завещанието досежно неговата автентичност е допусната единична графологична експертиза, изготвена от вещото лице Д. В., която въз основа на представен сравнителен материал е направила категоричен извод, че то е написано от С. К.. Експертът е допуснал, че то е подписано от завещателя. В съдебно заседание той е пояснил защо е написал, че допуска, че подписът е на завещателя, но и че според него подписът е на С. К.. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че при изготвяне на заключението си, е изследвал механизма на изписване на всяка от буквите. Различията в текста се дължи на вариативност на изпълнението и почерка.

Това заключение е оспорено и е допусната тройна почеркова експертиза, изготвена от три нови вещи лица, който са направили категоричен извод, че оспореното завещание е написано и подписано от С. К.. Според тях изследвания подпис под завещателното разпореждане и в сравнителния материал има съвпадение на общи и частни признаци. Същото се отнася и до ръкописния текст на завещанието. В съдебно заседание вещите лица са допълнили заключението си.

Съдът възприема заключенията като компетентни, обективни, безпристрастни, основаващи се на науката и проведени технически изследвания.

5

В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.

Свидетелят В. заявява, че познава ищеца и е познавал С. К..

Неговият баща и починалия С. К. са били колеги от системата на МВР и приятели. Живеят в съседни апартаменти. Свидетелят споделя впечатления за здравословното състояние на С. К.. Според него след 2010г.-2012г. е започнал да има ментални проблеми. Особено след 2018г., когато е починал синът му, здравословното му състояние не е било добро. Разговорите на свидетеля със С. К., на бащата на свидетеля и на други съседи са кореспондирали с неговото мнение. Накрая бащата на свидетеля е спрял да говори със С. К., защото не е могъл да поддържа състоятелен разговор и не е имал нормално текучество на мисълта. Имал е сериозни отклонения и е забравял. Случвало се е да се срещнат и да не го познае от първия път. Свидетелят споделя наблюденията си от поведението на починалия С. К.. Свидетелят и баща му са живеели в ап.52. Напуснал го е през 2016г. -2017г. или 2018г. Баща му е починал на 07.03.2022г. и от тогава в това жилище не живее никой. Свидетелят не си спомня да е виждал С. К. през месец декември 2020г. Ако се е срещал с него през месец ноември 2020г. е , защото е отивал до жилището си, а не, за да си говорят. След смъртта на баща си свидетелят е виждал С. К., но дали той го е виждал не знае и не е разговарял с него. Ходил е по три пъти в месеца за последната година и от тях един път е виждал С. К. за месец. Свидетелят заявява, че е контактувал с хора, които също живеят в блока.