Решение № 1546 от 08.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1546 гр. Пловдив, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка З. Запрянова при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Гражданско дело № 20225330113106 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от А. А. Д. против „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, с която са предявени обективно и кумулативно съединени искове, както следва:

- За признаване за установено в отношенията между ищеца и ответника „Кредисимо“ ЕАД, че сключеният между тях договор за кредит № * г., е недействителен, а при условията на евентуалност, ако съдът приеме, че целият договор е действителен, да признае за установено, че клаузата на чл. 4, ал.1 от сключения между тях договор за кредит № * г., е нищожна на основание чл. 10, ал.2, чл. 10а, ал.4, ал.19, ал.4 ЗПК и е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 9 ЗПП.

- За признаване за установено в отношенията между ищеца и ответника „Ай Тръст“ ЕООД, че сключеният между тях договор за поръчителство от * г., е нищожен.

- За осъждане на ответника „Ай Тръст“ ЕООД да заплати на ищеца сумата в размер на 100 лева, представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за поръчителство от * г., а при условията на евентуалност, че сумите не са преведени от „Кредисимо“ ЕАД на „Ай Тръст“ ЕООД, за осъждане на ответника „Кредисимо“ ЕАД да заплати на ищеца сумата в размер на 100 лева, представляваща получена сума при начална липса на основание – по нищожен договор за поръчителство от * г.

В исковата молба се излагат съображения, че на * г. между ищеца и ответника „Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № * г., по силата на който на ищеца била предоставена сумата в размер на 1500 лева при лихвен процент в размер на 36,50 % и ГПР в размер на 43,27 %. На 1 същата дата бил сключен и договор за поръчителство с ответника „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който било уговорено възнаграждение за предоставено обезпечение в размер на 1653,11 лева. На 09.10.2019 г. било извършено плащане на сумата от 1866,01 лв. по Изи Пей за погасяване на задълженията по двата договора. От правна страна се излагат съображения, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК и чл. 143, т.

19 ЗПП поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, доколкото посоченият в същия размер на ГПР е различен от действително приложения. Посоченото се обосновава с обстоятелството, че възнаграждението за поръчителство се включва в понятието „общ разход по кредита за потребителя“ по пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, поради което е следвало да бъде включено в ГПР. По този начин не било изпълнено и задължението по чл. 5 от ЗПК, доколкото в предоставения на ищеца стандартен европейски формуляр не бил посочен действително приложеният ГПР, а единствено този в размер на 43,27 %. Възразява се, че в договора липсва и методиката за формиране на ГПР. Навеждат се доводи, че договорът за кредит е недействителен и на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал.1, т. 20 ЗПК, доколкото в общите условия към него липсвали условията, при които може да бъде упражнено правото на отказ от договор. При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че договорът за кредит не е изцяло недействителен, се навеждат съображения, че уговорката за заплащане на възнаграждение на втория ответник не е произвела действие, доколкото същата противоречи на добрите нрави и несъответства на изискванията за добросъвестност по чл.

143, т. 19 ЗПК. Отделно от посоченото, се навеждат доводи, че клаузата е нищожна като неравноправно и нарушаваща императивните изисквания на чл. 10, ал.2 ЗПК, чл. 10а, ал.4 ЗПК и чл. 19, ал.1 ЗПК. Недействителността на договора за поръчителство се обосновава също така с довод за липса на насрещна престация по него от страна на поръчителя, водещ до нарушаване на принципа на справедливост.

С оглед изложеното се предявяват исковите претенции. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Кредисимо“ ЕАД, с който се признава, че между него и ищецът е сключен договор за потребителски кредит № * г., по силата на който на ищеца била предоставена сумата в размер на 1500 лева при лихвен процент в размер на 2

36,50 % и ГПР в размер на 43,27 %. Оспорват се твърденията в исковата молба, че договорът е недействителен, доколкото възнаграждението по договора за поръчителство е следвало да бъде включено в ГПР. Сключването на последния договор било предвидено като възможност, а не като условие за сключване на договора за потребителски кредит. Още повече, че кредитът бил сключен преди договора за поръчителство, поради което възнаграждението по него нямало как да бъде включено в ГПР. Не се споделят възраженията, че ищецът е бил заблуден досежно параметрите на сключения договор. На същия била предоставена предварително информация за дължимите суми. Не отговаряло на действителното фактическо положение обстоятелството, че в общите условия липсвали условията, при които може да бъде направен отказ от договора. При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен, то се посочва, че същият е акцесорен и не влияе върху действителността на договора за потребителски кредит.

В указания срок не е постъпил отговор на искова молба от „Ай Тръст“ ЕООД.

С протоколно определение от 06.03.2024 г., постановено по делото, е допуснато изменение на предявения осъдителен иск от ищеца срещу ответника „Ай Тръст“ ЕООД, като размерът на иска е увеличен на сумата в размер на 207,18 лева, както и е допуснато изменение на предявения при условията на евентуалност осъдителен иск от ищеца срещу ответника „Кредисимо“ ЕАД, като размерът на иска е увеличен на сумата в размер на 207,18 лева.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото е представен Договор за потребителски кредит № * г., сключен между ищеца и ответника „Кредисимо“ ЕАД /л. 7 – л. 9/, по силата на който ответникът предоставил на ищеца сумата в размер на 1500 лева, която последният следвало да върне на шестнадесет месечни вноски в размер на 119,80 лева, при договорен лихвен процент от 36,50 % и ГПР в размер на 43,27 %. В чл. 4, ал.1 от договора било уговорено, че ищецът следва да 3 представи обезпечение по кредита, като на същия бил предоставен избор от две възможности: 1) банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението, или 2) сключване на договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от ответника юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението за сключване на договора. Съобразно чл.4, ал.2 от договора, ако ищецът не представил съответното обезпечение, ще се считало, че заявлението не е одобрено от ответника, респ. договорът нямало да породи действие.

С оглед възникване на посоченото задължение за ищеца, същият сключил Договор за предоставяне на поръчителство от * г. с ответника „Ай Тръст“ ЕООД /л. 79/, по силата на който този ответник се задължил да отговаря пред другия ответник „Кредисимо“ солидарно с ищеца по сключения договор за потребителски кредит. За поемане на посоченото задължение, ищецът следвало да заплати на ответника „Ай Тръст“ ЕООД възнаграждение в размер на 103,32 лева на месец за срока на договора за потребителски кредит.

По делото е изготвено заключение по допуснатата ССчЕ /л. 103/, от което се установява, че в посочения по договора за кредит ГПР не е включена сумата, представляваща възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, размерът на ГПР, ако в неговия обхват се включи и възнаграждението на дружеството – поръчител ще се увеличи с 82,65 %.

Размерът на заплатените суми по договор за поръчителство на „Кредисимо“ ЕАД за периода * г. – 09.10.2019 г. е 207,18 лева.

Съдът кредитира приетото по делото заключение по ССчЕ като компетентно изготвено, с необходимите знания и умения и обосновано.

Същото не е оспорено и от страните в производството.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между ищеца и ответника „Кредисимо“ ЕАД е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 1500 лева.

При преценка съдържанието на договора за кредит, съдът намира за основателни съображенията на ищеца за недействителност на договора на 4 основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, като не се споделя изложеното от ответника „Кредисимо” ЕАД в обратния смисъл.

В случая е налице правоотношение по договор за потребителски кредит, като длъжникът по правоотношението – настоящ ищец, има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 вр. т. 12 от ДР на ЗЗП, поради което същият се ползва със законоустановената потребителска закрила, регламентирана в ЗПК и ЗЗП.

Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Регламента на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. В процесната хипотеза съдът намира, че ГПР по Договор за потребителски кредит № * г. и общата дължима по кредита сума не са коректно посочени, тъй като възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство неправилно не е взето предвид при изчисляването на процента на разходите и крайната дължима от потребителя сума. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. Видно от раздел II чл. 4, ал. 2 от Договора в случай, че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок (48 часа) кредитополучателят не предостави съответното обезпечение (сред които е и процесното), то ще се счита, че заявлението за кредит не е одобрено от кредитора и договорът не е породил действие. Следователно възнаграждението на поръчителя се явява разход по кредита и е следвало да бъде посочено в договора за кредит и общата дължима във връзка с кредита сума, както и включен в ГПР, доколкото сключеният договор за предоставяне на поръчителство и разходите по него са пряко свързани с договора за кредит. Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Посоченото се потвърждава и от заключението по изготвената ССчЕ, съобразно което, ако се 5 включат и разходите за поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД, ГПР би нараснал с 82,65 %. С това потребителят е поставен в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, като последното се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от ДиректИ. 93/13 ЕИО. Налице е заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита, като посоченото поведение на заемодателя цели единствено неговото обогатяване за сметка на длъжника, като му осигури забранено допълнително възнаграждение. В посочената хипотеза приложение следва да намери разрешението, дадено с Решение от 21.03.2024 г. по дело C‑714/22 на СЕС, а именно: член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от ДиректИ. 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директИ. разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.