Решение № 371 от 28.09.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 371 гр. Пловдив, 28.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нина Ив. Кузманова

Членове:

Веселин Д. Хаджиев

Теофана Б. Спасова при участието на секретаря К.а Хр. Несторова Кутрянска в присъствието на прокурора Чавдар. П. Грошев. като разгледа докладваното от Теофана Б. Спасова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235300601728 по описа за 2023 година Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С Присъда № 137 от 12.06.2023г. по НОХД № 2019/2022г. по описа на Районен съд Пловдив – 3н. с., Съдът е признал подсъдимия Г. А. Т. с ЕГН ********** за виновен в това, че на 31.01.2021г. в землището на с.Б., обл. П., чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на устата е причинил средна телесна повреда на Й. Я. С., изразяваща се в счупване на първи и втори горни десни зъби до нивото на венеца, приравняващо се на избиването на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето - престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. За същото на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК на подсъдимия е наложено наказание „ПРОБАЦИЯ“ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА при следните пробационни мерки: На основание чл. 42А, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от НК – „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС“, а именно - гр. П., обл. П., площад ”К. Ч.” № *, с периодичност – два пъти седмично, за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА. На основание чл. 42А, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1 от НК – „ ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С

1

ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ“ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА. Със същата Присъда на основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимият Т. е осъден ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОДМВР - Пловдив, сумата от 907 лева, направени в хода на досъдебното производство разноски по делото, както и да заплати по сметка на РС - Пловдив в полза на бюджета на съдебната власт, сумата от 90 лева, направени в хода на съдебното производство разноски по делото. Отново на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият Т. е осъден да заплати на частния обвинител Й. Я. С. сумата от 400 лева, представляваща разноски по производството. Постановено е още веществените доказателства – компактдиск - л. 46 от делото и флаш памет - л.117 от делото, ДА ОСТАНАТ по делото до неговото унищожаване.

Против така постановената присъда е подадена въззивна жалба от подсъдимия Г. А. Т. чрез защитника му адв. К. Е. с искане за отмяна на първоинстанционната присъда като необоснована и неправилна и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият Т. да бъде признат за невинен и да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение по чл 129, ал.2, вр. ал.1 от НК. Излагат се аргументи за недоказаност на извършването на изпълнителното деяние на разследваното престъпление от страна на подсъдимото лице. С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

Жалбата и стореното в нея искане за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова оправдателна за подсъдимото лице се поддържат в съдебното заседание пред въззивната инстанция от подсъдимия Г. Т. и защитниците му адв. К. Б. и адв. К. Е.. Акцентира се върху това, че в хода на съдебното следствие са събрани достатъчно доказателства за категоричен извод относно това, че подсъдимият е действал при условията на неизбежна отбрана.

Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив иска потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна, обоснована и справедлива. Заявява се липса на доказателства, обосноваващи извод за това Т. да е бил предизвикан от пострадалия.

Повереникът на частния обвинител Й. С. – адв. А. изцяло се присъединява към становището на представителя на Окръжна прокуратура – 2

Пловдив и моли постановената присъда да бъде потвърдена.

Окръжен съд Пловдив като обсъди доводите и съображенията на страните в сезиращата въззивна жалба и изложеното в съдебно заседание, а и служебно като провери правилността на атакувания съдебен акт в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК прие следното:

Жалбата е подадена в законния срок по чл.319 от НПК – петнадесетдневен от обявяването на присъдата, и от лице сред изброените в чл.318 от НПК – подсъдим, поради което се явява ДОПУСТИМА. Разгледана по същество въззивният състав счита жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови атакуваната присъда, РС Пловдив е приел за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Г. А. Т. с ЕГН: **********, е роден на *г. в гр. П., живущ гр. П., обл. П., площад ”К. Ч.” № *, постоянен адрес – с. С., ул. „П.“ № *,****.

На 30.01.2021г. вечерта свид. Й. С., И. Р. и Р. Н. празнували във вилната зона на с. Г., обл. П. Свидетелите Р. и С. употребили алкохол за разлика от свид. Н. и поради това в ранните часове на 31.01.21г. тримата си тръгнали за гр. Пловдив с автомобил „С. Ф.” с рег. № ** управляван от свид. Р. Н.

Стигайки до бензиностанцията на „**” находяща се на околовръстен път на гр.П., в землището на с. Б., обл. П., Н. спрял автомобила в локалната лента, която се падала в ляво от входа на бензиностанцията, като свид. Р. слязъл, за да отиде да купи сладолед от бензиностанцията. Свидетелите Н. и С. останали в автомобила. По това време на работа в бензиностанцията били свидетелите И. Т. Д., който бил касиер и барман и М. Р., който обслужвал бензиновите колонки. Около 05.10 ч. (малко преди Р. да влезе в бензиностанцията) в търговската част на сградата на бензиностанцията пристигнал подс. Г. Т., който си поръчал кафе и седнал на бара. Малко след това в търговската част на сградата на бензиностанцията влязъл и свид. И. Р., който първоначално искал сладолед, започнал да се държи грубо и заядливо с персонала на бензиностанцията, като ги обиждал и ръкомахал агресивно.

Тогава подс.Т. защитил момчетата като репликирал Р. да не се държи така, както и „че такива пиянки като него /Р./ убиват децата ни по пътищата”. Свид.

Р. още повече се афектирал заявил на подс. Т., че не управлява автомобил пиян и че той е само пасажер, а шофьорът бил отвън. Р. продължил да се разправя с подс. Т. и дори го извел извън търговската част на 3 бензиностанцията като го съпроводил. След като излезли от бензиностанцията свид. Р. продължил да провокира подс. Т., последния му нанесъл удар с юмрук, който попаднал в лицето на свид. Р. и той паднал на земята. Това било възприето от свид. Р., който накарал свид. Д. да извика СОТ и двамата – Д. и Р. излезли извън бензиностанцията. В този момент свид.

Й. С. излязъл от автомобила, с който пътували, когато забелязал, че неговият приятел е паднал на земята, като до него стоял непознат за него едър мъж, а именно-подс.Т. и му казал „Какво става тука“?. В този момент подс. Т. видял, че към него се насочва едър мъж от компанията на свид. Р. и помислил, че същият идва към него, за да се саморазправя, поради което направил една-две крачки към него и с юмрук го ударил в областта на челюстта, като С. чул и усетил счупване на зъбите си. Свид. С. заявил на подс. Т.: ”Какво правиш, изби ми зъбите”, но не отвърнал на удара. Същият бил изненадан, тъй като не е познавал Т. и между тах не е имало конфликт или разменени реплики. В следствие на удара, били счупени короните на първи и втори горни десни зъби до нивото на венеца, както и частично счупени короните на първи и втори долни десни зъби и първи долен ляв зъб на С., било причинено охлузване на брадичката и отток на долна устна. Свид. С. помогнал на свид.

Р. да стане от земята, като след това Р. продължил със словесните нападки към подс. Т.. Подс. Т. направил опит да се качи в колата си, но Р. не му позволил да затвори вратата на автомобила, като ритнал врата му и с това затиснал дясната му ръка с вратата, с което му причинило контузия и травматичен оток на дясна длан и дясна гривнена става.

За случилото се били уведомени служители на * РУ-Пловдив и „С. ***” които пристигнали на място. Пристигналите служители свид. С. Б. от 01 РУПловдив и свид. С. К. охранител в „С.*” забелязали, че свидетелите Р. и С. са видимо нетрезвени и Р. отправял обидни думи към служителите на „С.*”. На място пристигнала и спешна медицинска помощ, като линейката транспортирала Р. и С. до болнично заведение.

Действията на лицата във вътрешността на бензиностанцията били заснети от охранителните камери, видеозаписи от които били предадени с протокол за доброволно предаване от 03.02.21г от лицето П. С. П., като на досъдебното производство бил извършен оглед на същите.

В хода на разследването с протокол за доброволно предаване от 4

23.11.21г. подс.Т. е предал 1 бр.флаш памет съдържащ видеозапис от 31.01.21г. заснет с мобилен телефон на бензиностанция „**” до с. Б.

В хода на досъдебното производство била назначена съдебномедицинска експертиза № 55К/21г. според заключението на която на свид. Й. Я. С. са били причинени следните увреждания- счупване на короната на първи горен десен зъб до нивото на венеца, счупване на короната на втори горен десен зъб до нивото на венеца, частично счупване на короната на 1-ви долен десен зъб, частично счупване на короната на 2-ри долен десен зъб, частично счупване на короната на 1-ви долен ляв зъб, оток на дясна половина на долна устна, охлузване на лява половина на брадичката. Според експертите счупването на короната на първи горен десен зъб до нивото на венеца и счупването на короната на втори горен десен зъб до нивото на венеца, са отнели функцията им при говорене и хранене във фазата на отхапване, поради нарушена възможност за контакт с антагонистите им от долната челюст, поради което се приравнява на избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето, което увреждане представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129,ал.2 от НК. Останалите увреждания –счупване на короните на първи долен десен зъб, на втори долен десен зъб и на първи долен ляв зъб са довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а именно по чл.130,ал.1 от НК. Отока на долната устна и охлузването на брадичката са причинили болка и страдания ,без разстройство на здравето по смисъла на чл.130,ал.2 от НК.

В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена комплексната съдебно психиатрична и психилогична експертиза според чието заключение, подс. Т. не се води на психиатрично диспансерно наблюдение в ЦПЗ-Пловдив. Има обективизирано хронично психично разстройствошизофренна психизоза, което няма отношение към случая. Според експертите подс. Т. е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи по време на инкриминираното деяние на 31.01.2021 г. Състоянието му не е покривало критериите на категориите продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието и не е покривало критериите на състоянието на физиологичен афект. По време на деянието обвиняемият е бил в ясно съзнание, с добра ориентация за време, място, околна действителност и собствена личност. Подс. Т. можел правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни 5 обяснения за тях. Не били налице болестни причини, които да възпрепятстват Т. да участва в наказателното производство.

Така изложената фактическа обстановка е установена от първоинстанционния съд въз основа на събраните по делото гласни доказателства – и по-конкретно частично от обясненията на подсъдимия Т. и показанията на свидетеля И. Р., от показанията на свидетелите С. Б., Г. А., И.

Д., М. Р., Р. Н., както и от показанията на изброените свидетели, дадени в хода на досъдебното производство, от наличните по делото писмени доказателства и приложените веществени доказателства 1 брой СД-диск и флаш памет.

Въз основа на обстоятелствена и аргументирана оценъчна дейност по отношение на доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, районният съд е стигнал до правния извод за доказаност по несъмнен и категоричен начин на обвинението спрямо подсъдимия Г. А. Т. по повдигнатото му обвинение за процесното деяние по чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК, който извод се споделя изцяло и от настоящата въззивна съдебна инстанция.

Съдът е кредитирал изцяло показанията на свидетелите С. Д. Б., Г. А., Г.

А. А. и С. К. –служители на МВР и ** като е прието, че същите не съдържат противоречия и установяват обстоятелства след инцидента, а именно видими наранявания върху двамата свидетели Р. и С. и поведението на тримата участници и наличието на данни за алкохолно опиване у свид. Р. и С.. Тъй като показанията им по отношение на това какво са разбрали, че се е случило от участниците в проявата са производни, съдът е намерил че същите не могат да установят тези обстоятелства, а само да послужат за проверка на преките доказателства, а именно присъстващите на деянието лица.