Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1912 от 02.06.2021, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1210/2021
Вид
Определение № 1912
Подписан
02.06.2021
Състав
Константин Димитров Иванов, Ивелина Диянова Чавдарова, Мая Недкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 267, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.150 · Наказателен кодекс
  • чл.26 ал. 1 · Наказателен кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1912 гр. Варна , 01.06.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в закрито заседание на първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Константин Д. Иванов

Мая Недкова

Ивелина Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Ивелина Д. Чавдарова Въззивно гражданско дело № 20213100501210 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба с вх. № 280663/29.03.2021г. , подадена от .................., чрез Едуард Кехецикян – прокурор при Районна прокуратура – Варна, срещу Решение № 260928/15.03.2021г., постановено по гр. д. № 3915/2020г. по описа на ВРС, гражданско отделение, 50-ти състав, в частта, с която по предявения от О. Н. Л., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ .................. е осъдена да заплати на ищеца сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.149, ал.4, т.2, вр. ал.2 т.4, вр. ал.1, вр. 26 ал.1 от НК и престъпление по чл.150, ал.З, пр.1, вр. чл.26 ал. 1 от НК, за което О.Л. е бил оправдан с влязла в сила на 28.09.2019г. присъда № 203/12.09.2019г., постановена по НОХД №2204/2018г., по описа на ВРС, 36-ти с-в, ведно със законната лихва върху сумата от 28.09.2019г. (дата на влизане в сила на оправдателната присъда) до окончателното ѝ изплащане.

Жалбоподателят твърди, че решението на ВРС е неправилно. Излага, че по делото липсват преки доказателства за това ищецът да е претърпял неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от воденото срещу него наказателното производство, поради което счита, че не на последния не следва да се присъжда обезщетение. Наред с това сочи, че присъденият от съда размер на обезщетението е завишен, тъй като не съответства на критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД, към който препраща разпоредбата на § 1 на ЗР на ЗОДОВ, на разумният срок, в който е протекло наказателното производство, а също и на взетата най-лека мярка за неотклонение спрямо ищеца. Моли се за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.

1

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна.

Първоинстанционното решение е атакувано и с въззивна жалба с вх. № 281472/02.04.2021г., депозирана от О. Н. Л., ЕГН **********, с адрес: г.............. действащ чрез пълномощника си адв. Д.Й. от ВАК, в частта, с която предявеният иск е отхвърлен за разликата над присъдените 4000 лева до претендираните от ищеца 22000 лева.

Твърди се, че в обжалваната част решението на ВРС е неправилно, немотивирано и незаконосъобразно. По-конкретно се излага, че анализът на събраните по делото доказателства от първоинстанционния съд е едностранен и неправилен, като в резултат на това определеният размер на обезщетение за неимуществени вреди е сериозно занижен и не отговаря както на критерия за справедливост, която не е абстрактно понятие, така и на константната практика на съдилищата и ВКС. Оспорва се като погрешен изводът на съда, че за ищеца не са настъпили вреди над обичайните такива.

Моли се за отмяна на решението в обжалваната отхвърлителна част и постановяване на ново, с което на ищеца да бъде присъдено обезщетение в пълния претендиран размер от 22000 лева, ведно със законната лихва, считано от 28.09.2019г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски за производството пред въззивната инстанция.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК от насрещната страна не е депозиран отговор на въззивната жалба.

По допустимостта на обжалването:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, съдържат изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложенията по чл. 261 ГПК, с оглед на което са редовни.

Дължимата авансово от ищеца О. Н. Л. държавна такса за разглеждане на жалбата е внесена, а съгласно Тълкувателно решение № 7/2014г. от 16.11.2015г. по тълк. д. № 7/2014г. на ОСГК на ВКС, .................. е освободена от внасянето на такава.

Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.

С въззивните жалби доказателствени искания не са направени.

По тези съображения и на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК, съдът 2

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 280663/29.03.2021г., подадена от .................., чрез Едуард Кехецикян – прокурор при Районна прокуратура – Варна, срещу Решение № 260928/15.03.2021г., постановено по гр. д. № 3915/2020г. по описа на ВРС, гражданско отделение, 50-ти състав, в частта, с която по предявения от О. Н. Л., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ .................. е осъдена да заплати на ищеца сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.149, ал.4, т.2, вр. ал.2 т.4, вр. ал.1, вр. 26 ал.1 от НК и престъпление по чл.150, ал.З, пр.1, вр. чл.26 ал. 1 от НК, за което О.Л. е бил оправдан с влязла в сила на 28.09.2019г. присъда № 203/12.09.2019г., постановена по НОХД №2204/2018г., по описа на ВРС, 36-ти с-в, ведно със законната лихва върху сумата от 28.09.2019г. (дата на влизане в сила на оправдателната присъда) до окончателното изплащане, както и въззивна жалба с вх. №

281472/02.04.2021г., депозирана от О. Н. Л., ЕГН **********, с адрес: г.............. действащ чрез пълномощника си адв. Д.Й. от ВАК, срещу първоинстанционното решение в частта, с която предявеният иск е отхвърлен за разликата над присъдените 4000 лева до претендираните от ищеца 22000 лева.

НАСРОЧВА производството по в. г. д. № 1210/2021г. за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.06.2021г. от 14:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3