Решение № 293 от 25.11.2020, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 293 гр. София , 25.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично заседание на двадесет и пети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Прокурор:

Вера Цветкова

Маргаритка Шербанова

Петър Гунчев

Ангел Попколев

Апелативна прокуратура - София като разгледа докладваното от Вера Цветкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20201000600881 по описа за 2020 година С присъда № 9 от 11.06.2020г. по нохд №15/2020г., Окръжен съд Перник е признал подс.П. В. М. за виновен в това, че на 28.04.2017г., в с.***, общ.Трън, обл.Перник, умишлено умъртвил Р. Х. Р., като деянието било извършено с особена жестокост, поради което и на осн. чл.116 ал.1 т.6 пр.3 вр.чл.115 вр.чл.54 от НК го е осъдил на 15 /петнадесет/ години лишаване от свобода.

Със същата присъда съдът признал подс.П. В. М. за виновен в това, че на 29.04.2017г. в с.***, общ.Трън, обл.Перник е държал боеприпаси – ловен патрон 16-ти калибър, 52 бр. бойни патрони кал.22LR /неотстреляни/, 2 бр. от гилзите 12 калибър /неотстреляни/, 34 броя от капсул-възпламенителите тип „Жевело“, без да има за това надлежно разрешение, поради което и на осн.чл.339 ал.1 вр.чл.54 от НК го осъдил на 2 /две/ години лишаване от свобода.

На осн.чл.23 ал.1 от НК, съдът определил на подс.П. М. едно общо найтежко наказание, а именно лишаване от свобода за срок от 15 /петнадесет/ 1 години, което да изтърпи при първоначален строг режим на осн.чл.57 ал.1 т.2 б.А от ЗИНЗС.

На осн.чл.59 ал.1 от НК, съдът приспаднал от срока на наложеното общо наказание времето, през което подс.П. М. е бил задържан под стража, счита от 02.05.2017г. до 15.12.2017г., както и времето, през което е бил с мярка за неотклонение „домашен арест“, считано от 15.12.2017г. до 21.08.2018г.

Съдът осъдил подс.П. М. да заплати на Ц. К. Р. , на Р. Р. Р. и К. Р. Р. сумата от по 50 000 /петдесет хиляди/ лева за всеки от тях, представляващи обезщетение за причинените от деянието по чл.116 ал.1 т.6 пр.3 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието 29.04.2017г. до окончателното й изплащане. Съдът се произнесъл и по отношение на веществените доказателства, приложени по делото.

Съдът осъдил подс.П. М. да заплати сумата от 6000 /шест хиляди/ лева, представляващи държавна такса върху уважената част от гражданските искове, както и сумата от 913,40 лв. за разноски, направени пред друг състав на Окръжен съд Перник, както и сумата от 5898,24 лева направени разноски на досъдебното производство, които да заплати по сметка на Републиканския бюджет чрез ОДМВР Перник, както и направените разноски от гражданските ищци – по 400 лева за всеки от тях, за адвокатски хонорар по пълномощни, представени по нохд №322/2019г. на ОС Перник.

Срещу постановената от Окръжен съд Перник присъда е подадена жалба от подс.П. М. чрез служебния му защитник адв.Ал.В.. Застъпва се становище, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и несправедлива в частта, в която подс.М. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.116 ал.1 т.6 вр.чл.115 от НК. В останалата й част, за извършено престъпление по чл.339 ал.1 от НК присъдата била правилна и законосъобразна, тъй като категорично било доказано, че на посочената дата, без надлежно разрешение от компетентен орган подс.М. държал боеприпаси в дома си.

Оспорват се изводите на първостепенният съд относно основното 2 обвинение на подсъдимия, като се застъпва становище, че вината му не била доказана по безспорен и несъмнен начин, съгласно изискванията на чл.303 ал.2 от НПК. Присъдата почивала на предположения, тъй като нямало достатъчно категорични доказателства за категоричен извод за вината на подсъдимия. В хода на проведеното наказателно производство не били установени свидетели очевидци, които да подкрепят обвинителната теза.

Само показанията на св.К.С., който не бил очевидец на събитията, не били достатъчни и убедителни, тъй като не били подкрепени от останалия доказателствен материал. Откритите следи по дрехите на подсъдимия намирали своето обяснение в това, че двамата с убития имали близки отношения. Иззетите мирисови следи от предната лява и дясна седалка на л.а.мака „Опел“, собственост на Р. Р., не били достатъчни, за да докажат, че именно подс.М. е извършителят на това деяние. Не било открито оръжието, с което били причинени огнестрелните наранявания. При установеното физическо и психическо състояние на подсъдимия, невъзможна и нелогична била обвинителната теза, че след като извършил престъплението, М. се опитал да скрие и да се освободи от трупа на убития. Поради тези съображения моли да бъде постановена оправдателна присъда, с която подс.М. да бъде признат за невиновен в извършването на това престъпление, както и да бъдат отхвърлени гражданските искове. Като алтернатива, в случай, че бъде признат за виновен подс.М., то имало достатъчно доказателства, че той е действал в състояние на силно раздразнение, което било продиктувано от поведението на пострадалия. Двамата постоянно /не само във фаталния ден, употребявали алкохол и ставали агресивни един към друг. В случая бил възникнал спор между двамата за кражба на желязо от двора на подсъдимия, който спор останал неразрешен, но оказал голямо влияние у подсъдимия и евентуално това го подтикнало към тези действия.

При това положение, деянието следвало да се преквалифицира от такова по чл.116 ал.1 т.6 от НК, в такова по чл.118 вр. с чл.116 ал.1 т.6 от НК и подс.М. да бъде признат за виновен по това по-благоприятно обвинение, като бъде намален размера на наложеното му наказание.

Посочва се също, че постановената присъда е и явно несправедлива, тъй като наказанието макар и определено към минимума, с оглед на наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства – чисто съдебно минало, 3 възраст, здравословно състояние, начин на живот и социален статус, както и поведението на жертвата, водели до извод, че наказанието е прекомерно тежко и това следвало да бъде отчетено и коригирано. В този смисъл се моли да бъде постановено решението на въззивната инстанция.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, представителят на обвинението изразява становище, че от събраните в хода на проведеното първоинстанционно съдебно следствие и доказателствените материали, както и от проведеният пред въззивният съд разпит на св.Р., е било установено с категоричност както описаната фактическа обстановка, съдържаща в себе си елементите на извършеното престъпление, което е било правилно квалифицирано, така и авторството на деянието. При определянето на наказанието, съдът правилно бил преценил смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по отношение на подс.М.. Моли да бъде потвърден първоинстанционният съдебен акт.

Повереникът на гражданските ищци Ц. Р., Р. Р. и К. Р. – адв.Г. моли да бъде постановен съдебен акт, с който изцяло да бъде потвърдена присъдата на първоинстанционния съд. Изразява становище, че присъдата е законосъобразна, обоснована и правилна. В мотивите си, първостепенният съд анализирал в дълбочина всички факти и обстоятелства, както и цялата доказателствена маса, съдържаща се в кориците на делото, която безспорно и категорично доказвала виновността на подс.П. М. за смъртта на Р. Р..

Загубата и болката на близките на Р. е неизмерима в човешки и житейски план, поради което моли да бъде потвърдена присъдата на ОС Перник. Моли да бъдат присъдени направените разноски от гражданските ищци пред апелативната инстанция в размерът, посочен в представените пълномощни.

Защитата на подс.М. – адв.В. поддържа депозираната жалба срещу атакуваният съдебен акт. В жалбата били описани накратко исканията, които моли да бъдат уважени, ако бъдат приети за основателни. Защитата посочва, че нямат претенции по отношение на държането на боеприпасите, тъй като е било безспорно доказано, че на 29-ти април в с.***, подс.М. е държал 4 незаконни боеприпаси, което било установено с всички доказателствени средства. Деянието и авторството били безспорно установени, тъй като никой друг не живеел на този адрес, на който те са били намерени. Възраженията са насочени срещу другото престъпление, в извършването на което подс.М. е бил признат за виновен. Защитата посочва, че трудно контактува с подсъдимия, поради което е искал изготвяне на подробна СПЕ. Посочва, че в предходното разглеждане на делото, подс.М. е дал едни обяснения, които се опитва да потвърди в някаква версия пред САС. Вкарва други лица, за които твърди, че са били на мястото и евентуално са извършили престъплението.

При разглеждането на делото пред ОС Перник, подс.М. е дал обяснения, че е стрелял по пострадалия при самозащита с пистолет, в които обяснения защитата не вижда нищо смислено. Изразява становище, че независимо от всичко, авторството на деянието по чл.116 от НК не е било доказано по безспорен начин, липсвали достатъчно косвени доказателства, от които да може да се направи обосновано предположение, че М. е извършител на престъплението. Обръща се внимание на неговата физика – че е трудно подвижен и ако е извършител на престъплението, едва ли би могъл да извърши всички тези действия, които твърди прокуратурата – да се освободи от трупа, да го натовари в автомобила, да го изостави някъде. Изразява се съмнение, че подсъдимият е направил това сам. Поради това, че не е било доказано авторството на деянието, се моли да бъде постановена оправдателна присъда. Ако пък се приеме, че присъдата е правилна, то се моли да бъдат разгледани алтернативните искания, например за извършено престъпление при афектно състояние, тъй като имало доказателства, че подсъдимият и убития макар и заедно по цял ден, живеели в постоянен антагонизъм.

Очевидно било, че това се дължало на употребата на алкохол, което било безспорно доказано от химическата експертиза, направена на пострадалия.

Ако се приеме, че подс.М. е виновен, то се моли да бъдат взети при превес смекчаващите вината обстоятелства – чисто съдебно минало, възрастта му, моментното му състояние и годините. Според защитата, пос.М. не изглеждал добре здравословно – физически и психически. Поддържа подадената жалба.

Подс.П. М. в своя защита пред въззивния съд поддържа казаното от служебния му защитник. Реализирайки правото си на последна дума, заявява, 5 че не е виновен и оставя на съда да реши.

Софийски апелативен съд, като взе предвид жалбата, като прецени становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с атакуваният съдебен акт и с материалите по делото по силата на служебната проверка, намери за установено следното:

По време на първоинстанционното съдебно следствие било установено, че подс.П. В. М. е роден на ********г. в с.***, общ.***, област ***, живущ в с.***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, ЕГН **********.

Подс.М. живеел сам в имота си в махала „***“ на с.***, община ***, където в съседство имал къща пострадалия Р. Р.. Подс.М. бил пенсионер и се занимавал с животновъдство.

Пострадалият Р. живеел в гр.София със семейството си. След като се пенсионирал през 2013г., започнал често да ходи в семейната вила в с.***, махала „***“, където прекарвал летата. Със съпругата си планирали, след нейното пенсиониране да заживеят постоянно в селото. Р. се занимавал и със земеделие. В селото поддържал контакти с подс.М. и със св.К. С., който живеел в махала „***“.

Установено било, че подс.М. и Р. се виждали всеки ден. Подсъдимият ходел в дома на Р. и двамата заедно пиели алкохол всяка вечер. Те спорели и често се карали, но на другата вечер отново се събирали.

На 07.04.2017г. пострадалият отишъл в с.*** с автомобила си – джип „Опел Фронтера“ с ДК №********, с намерение да прекара там лятото.

Поддържал връзка със съпругата си по телефона ежедневно. В периода преди инкриминираното деяние, Р. й се оплакал по телефона, че като се напие подс.М. ставал заядлив и злобен, заплашвал го, че ще извади пушката, макар между двамата да нямало конкретен конфликт.

През деня на 28.04.2017г., подс.М. отишъл при Р. видимо употребил 6 алкохол и го обвинил, че иска да го отрови с ракия, но до по-сериозен конфликт не се стигнало. Вечерта на този ден, около 20.00ч. двамата съседи били отново заедно в дома на Р. и консумирали алкохол. Пострадалият Р. позвънил на съпругата си Ц. Р. и докато разговаряли, тя чула гласа на подс.М., при което разбрала, че двамата с мъжа й са заедно в семейната вила.