Определение № 661 от 10.12.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 661 гр. Благоевград, 10.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анета Илинска като разгледа докладваното от Анета Илинска Търговско дело № 20221200900004 по описа за 2022 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Производството по делото е образувано по искова молба с вх.

№155/07.01.2021г. е подадена от „К..., със седалище и адрес на управление: град П..., представлявано от управителя В. Г. против „К...“АД/н/, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С..., представлявана от А. Д. и К. М..

Със свое определение № 260 от 29.05.2023 г., съдът е прекратил производството по т.д. № 4/2022 г. по описа на ОС Благоевград, на основание чл. 233 ГПК, поради отказ от исковете, предявени с искова молба с вх.

№155/07.01.2021г. е подадена от „К..." ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: град П..., представлявано от управителя В. Г. против „К...“АД/н/, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С..., представлявана от А. Д. и К. М., и с участието на синдика на „К..." ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК ... - В. С., с искане да бъде прието за установено, че К..." ЕООД /н./ не дължи на „К..." АД /н/ предявените от последното вземания, включени под № 1 в Списъка на приетите вземания на „К..." ЕООД /н/,обявен в Търговския регистър на Агенцията по вписванията по партидата на несъстоятелния длъжник на 05.10.2019 г. под № 20211005133626, срещу които с Определение 293/ 21.12. 2021 г. по т.д. № 25/2021 г. по описа на ОС Благоевград, подаденото възражение е оставено без уважение, а именно вземания с основание 11 броя договори за банкови кредити, сключени между „К... /н/ и „В ... /н/, в общ размер на 89 007 294,11 лева, от които:

Вземане в размер на 6 816 519,24 лв. - главница, лихви, неустойка, разноски и такси по договор за банков кредит от 28.09.2006 г. и 10 бр. анекси към него;

Вземане в размер на 9 022 351,79 лв. - главница, лихви неустойки и разноски по договор за банков кредит от 09.01.2007 г. и 14 бр. анекси към него;

1

Вземане в размер на 12 458 873,83 лв. - главница, лихви, неустойка, разноски и такси по договор за банков кредит от 07.03.2008 г. и 16 бр. анекси към него;

Вземане в размер на 495 830,95 лв. - главница, лихви, неустойки и разноски по договор за банков кредит от 28.05.2008 г. и 10 бр. анекси към него;

Вземане в размер на 2 682 157,01 лв. - главница, лихви, неустойки и разноски по договор за банков кредит от 31.08.2009 г. и 6 бр. анекси към него;

Вземане в размер на 3 621 009,65 лв. - главница, лихви, неустойка и разноски по договор за банков кредит от 20.11.2009 г. и 4 бр. анекси към него;

Вземане в размер на 6198 994,53 лв. - главница, лихви, неустойка и разноски по договор за банков кредит от 17.12.2009 г. и 5 бр. анекси към него;

Вземане в размер на 3 550387,19 лв. - главница, лихви, неустойки, такси и разноски по договор за банков кредит от 26.10.2010 г. и 5 бр. анекси към него;

Вземане в размер на 3 381 864,26 лв. - главница, лихви, неустойки и разноски по договор за банков кредит от 28.12.2010 г. и 8 бр. анекси към него;

Вземане в размер на 4130119,38 лв. - главница, лихви, неустойки и разноски по договор за банков кредит от 14.03.2012 г. г. и 2 бр. анекси към него;

Вземане в размер на 28 661 946,95 лв. - главница, лихви, неустойки и разноски по договор за банков кредит от 22.08.2012 г. и 5 бр. анекси към него;

Вземане в размер на 1 757 лв. разноски в производството по несъстоятелност;

Вземане в размер на 7 985 482,33 лв. - главница, лихви, неустойка и разноски по договор за банков кредит от 09.01.2007 г. и 14 бр. анекси към него.

С това определение е осъдил „К..." ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: град П..., представлявано от управителя В. Н. Г. да заплати по сметка на ОС Благоевград сумата от 890 072.94 лева, представляваща дължима държавна такса.

Постъпила е молба от „К..." ЕООД - в несъстоятелност, с която се иска изменение на постановения съдебен акт, в частта за разноските, като съдът отмени дължимостта на присъдените разноски за държавна такса. Заедно с молбата по чл. 248 ГПК е постъпила и частна жалба срещу определението, в частта за разноските.

Молбата и частната жалба са връчени на др. страна за отговор.

Такъв е подаден само във връзка с частната жалба, който съдът възприема и като становище по молбата по чл. 248 ГПК, а именно: „К...“АД/н/ счита тезата на молителя за основателна.

2

Като съобрази материалите по делото и приложимите към конкретния случай разпоредби на закона, съдът намира следното:

Молбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, от страна в производството, разполагаща с право да иска изменение на решението в частта за разноските и съдът ще я разгледа по същество.

Разгледана по същество молбата е неоснователна. Аргументи:

В своето прекратително определение, съдът е мотивирал становище, че:

Следващата се държавна такса по смисъла на чл. 694, ал. 7 ТЗ трябва да се възложи за плащане на ищцовото дружество, като размерът на същата възлиза на сумата от 890 072.94 лева /1 % върху материалния интерес в общ размер на 89 007 294.11лв./. Държавната такса е дължима и в случай на отказ на иска, с който се десезира съдът разглеждащ делото / така в Определение № 90 от 19.02.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 124/2019 г., I т. о., ТК и др. / Съдът е приел, че тази сума следва да се присъди в полза на бюджета на съдебната власт , по сметка на Окръжен съд-Благоевград.

Съдът приема, че е неоснователно изложеното с молбата, че не се дължи д.т. в конкретния случай.

С определение № 226 от 25.05.2022 год. , постановено по ч. т. д. N 2559 по описа за 2021г., ВКС, ТК, II т.о., застъпва становище, че „ има практика на ВКС, обективирана в определение № 22/25.01.2013г. по т.д. № 119/2012г. на ВКС, I т.о. и определение № 313/ 07.06.2018г. по ч.т.д. № 1202/2018г. на ВКС, II т.о., с които е прието, че кредиторът /респ. длъжникът/, предявил положителен /респ.отрицателен/ установителен иск по чл.694 ТЗ дължи заплащане на държавна такса и на разноски по смисъла на чл.694, ал.2 ТЗ / ред. ДВ бр.38/2006г., а по настоящем действаща е аналогичната разпоредба на чл. 694, ал.7 ТЗ – ДВ бр.105/2016г./ и при прекратяване на производството по делото поради недопустимост на иска. Аргументите са, че съгласно правилото на чл.621 ТЗ, доколкото в част IV „Несъстоятелност“ на ТЗ няма особени разпоредби, прилагат се съответните разпоредби на ГПК, вкл. и чл.71, ал.1 ГПК - при водене на всяко дело се събира държавна такса. В общия случай на прекратяване на производството по делото, поради недопустимост на иска, съгласно чл.130 ГПК, внесената държавна такса не подлежи на връщане. Предварително внесената държавна такса не се връща на ищеца и при оттегляне, отказ от иска, както и при връщане на исковата молба по чл.129, ал.3 ГПК. В този смисъл отхвърлянето на иска е приравнено по правни последици на десезирането на съда и на сезирането му с недопустим иск.” И още, че „производството по несъстоятелност е отделно от съпътстващите го искове, между които е и този по чл.694 ТЗ, като производството по него е исково, поради което при прекратяването му субсидиарно приложение намират разпоредбите на ГПК относно отговорността за разноските именно за исковото производство. Трябва да се има предвид и обстоятелството, че отговорността за разноските в исковото производство не е виновна, а обективна, и винаги е в рамките на даденото съдебно производство, образувано за зашита на конкретното субективно право, в каквато насока е и определение № 65 / 16.07.2012г. по адм. д. № 3

15/2012г. на 5 членен състав на ВАС и ВКС, поради което обстоятелствата, довели до прекратяване на делото, вкл. когато това е изхода на друго дело между страните, не могат да бъдат взети предвид при определянето й.

Изводът, че държавната такса се явява разноски и в случаите, когато законът постановява тя да не се внася предварително, следва и по арг. от разпоредбите на чл.78, ал.6, вр. чл.77 ГПК.”

Съдът, разглеждащ молбата по чл. 248 ГПК, споделя горната практика на ВКС и ще приеме, че в този смисъл молбата за изменение на решението по настоящето дело, в частта досежно разноските, се явява неоснователна, което налага нейното отхвърляне.

Мотивиран така и на основание чл.248, ал.1 от ГПК, Благоевградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение, като неоснователна, молбата по чл. 248 ГПК на „К..." ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: град П..., представлявано от управителя В. Н. Г., за изменение на определение № 260 от 29.05.2023 г., постановено по това т.д. № 4/2022 г. по описа на ОС Благоевград в частта, в която е осъдил „К..." ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК ... да заплати по сметка на ОС Благоевград сумата от 890 072.94 лева, представляваща дължима държавна такса.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните, пред Апелативен съд – гр. София, на основание чл.248, ал.3 от ГПК.

След влизане в сила на това определение, да се уведоми частният жалбоподател, че следва да заяви писмено и в едноседмичен срок от получаване на съобщението за това - поддържа ли жалбата до САС, с оглед нейното администриране към по-горен съд.

Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________ 4