Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 17 от 19.01.2024, Районен съд - Велики Преслав

Съд
Районен съд - Велики Преслав
Дело
Гражданско дело 207/2023
Вид
Решение № 17
Подписан
19.01.2024
В сила
20.02.2024
Състав
Соня Ангелова Стефанова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. В.П., 19.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В.П., III СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Соня Анг. Стефанова при участието на секретаря Марияна П. Василева като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело № 20233610100207 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Б. Н. М. срещу Застрахователно акционерно дружество „Б.И.“ осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 250.00 лева (съставляваща част от вземане, чийто общ размер възлиза на общо 5 398.35 лева), представляваща обезщетение за имуществени вреди, съставляващи нанесени щети върху собствения му лек автомобил „БМВ 535Д“ (при допусната техническа грешка в петитума на исковата молба, където е посочено, че лекият автомобил, собственост на ищеца, е марка „БВМ“, модел „353Д“) с рег. № Н **** ВТ, настъпили в резултат на ПТП, причинено на 29.01.2023 г. около 04:00 часа в град В.П., на ***, с участието на лек автомобил „С.Л.“ с рег. № Н **** ВХ, за който е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество.

Ищецът Б. Н. М. твърди, че на на 29.01.2023 г. около 04:00 часа в град В.П., на ул. „О.П.“ № 19 настъпило ПТП с участието на лек автомобил „С.Л.“ с рег. № Н **** ВХ и лек автомобил „БМВ 535Д“ с рег. № Н **** ВТ. Излага, че инцидентът настъпил по вина на водача на л.а. С.Л., който не контролирал непрекъснато управляваното от него МПС, вследствие на което навлязъл в лентата на насрещно движение и блъснал паркирания вляво по посока на движение на л.а. „С.Л.“ лек автомобил „БМВ 535Д“. Сочи, че вследствие на удара били нанесени значителни щети върху притежавания от ищеца лек автомобил „БМВ 535Д“ с рег. № Н **** ВТ. Ищецът акцентира, че след инцидента водачът на лек автомобил „С.Л.“ с рег. № Н **** ВХ напуснал местопроизшествието. Допълва, че за нарушенията, извършени от водача на лек автомобил „С.Л.“ с рег. № Н **** ВХ, довели до настъпване на гореописаното ПТП, бил съставен АУАН серия GА № 877629 по описа на ОД на МВР - Ш., сектор „Пътна полиция“, на осн чл. 20, ал. 1 ЗДвП.

Ищецът твърди, че към датата на настъпване на събитието отговорността на водачите на лек автомобил „С.Л.“ с рег. № Н **** ВХ била застрахована в ответното дружество ЗД „Б.И.“ със застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с номер 1

ВG/02/122000638406 с период на застрахователното покритие от 28.02.2022 год. до 27.02.2023 год. Сочи се в исковата молба, че била извършена справка в Гаранционен фонд, от която се установило, че към датата на настъпване на събитието полицата била валидна и действаща, т.е. налице е било валидно застрахователно правоотношение. Във връзка с нанесени имуществени вреди върху собственото му МПС ищецът предявил претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, като била образувана щета № 2310****27 по описа на ответното дружество. Във връзка с последното, увреденият лек автомобил бил представен и му бил извършен оглед от представител на застрахователното дружество, за което бил съставен Опис на увредените елементи, в който подробно били описани констатираните въз основа на огледа увреждания на процесното МПС.

Ищецът навежда твърдение, че щетите, нанесени върху автомобила съвпадат по характер и степен изцяло с подробно описаните и отразени такива в описа на застрахователя. По повод на предявената от страна на ищеца претенция и заведена щета по описа на ответното З.Д. последното с преводно нареждане от 23.03.2023 год. изплатило на ищеца сумата от 2648,65лв. с основание номера на щетата, извършено с преводно нареждане с референция FТ23082060118225. Ищецът релевира, че отремонтирал за собствена сметка автомобила си, като отстранил отразените щети, описани в профила на щетата на застрахователната компания. Излага, че необходимата сума за ремонт на същите значително надвишава полученото застрахователно обезщетение. Твърди, че общите разходи за ремонт и отстраняване на щетите в резултат на настъпилото на 29.01.2023 г. ПТП, които заплатил, били на стойност 7847лв. Поддържа, че тази сума била формирана като общ сбор на стойността на закупените нови части за отремонтиране на щети по МПС (общо 4025лв.), тенекеджийство (1500лв.), боядисване (1200лв.) и заплатени разходи за авто услуга, представляваща труда за смяна на новите авточасти (970лв.) и допълнително възникнали закупени авточасти - крепежни елементи (152лв.) Така след приспадане на получената от ЗД Б.И.“ АД сума по щета № 2310****27 в размер на 2 648,65 лв. била налице разлика от 5 393,35лв., която до този момент останала единствено в тежест на ищеца и не била изплатена от ответното дружество като дължимо застрахователно обезщетение.

Предвид изложеното, ищецът претендира осъждане на ответното дружество да му заплати сумата от 1 250.00 лева (частичен иск от 5 398.35 лева) представляваща обезщетение за имуществени вреди, съставляващи нанесени щети върху собствения му лек автомобил „БМВ 535Д“ с рег. № Н **** ВТ и настъпили в резултат на ПТП от 29.01.2023 г., настъпили в резултат на ПТП, причинено на 29.01.2023 г. около 04:00 часа в град В.П., на ул. „О.П.“ № 19, с участието на лек автомобил „С.Л.“ с рег. № Н **** ВХ, за който е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество. Претендира присъждане на извършените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който признава наличието на задължителна застраховка „Гражданска Отговорност" за автомобил „С.Л.", с рег. № Н **** ВХ, сключена между ответното дружество и Д. Г.а П.. Излага, че била издадена полица №: ВG/02/122000638406. Не отрича, че в срока на действие на цитираната полица в дружеството има заведена щета по ГО под № 2310****27 от ищеца. Навежда твърдение, че след предявяване на преписката и преглед на документите, съдържащи се в нея, бил съставен ликвидационен акт за изплащане на застрахователно обезщетение, като ответното дружество одобрило погасяването чрез плащане за сумата от 2 648.65 лв. и 180.00лв., платени съответно на 23.03.2023г. и на 15.05.2023г. Ответникът настоява, че е изплатил на ищеца горепосочената сума, определена като обезщетение, като счита, че с това плащане се е издължил изцяло на ищеца. Счита, че претендираната сума не отговаря на действителната стойност на причинените щети. Акцентира, че определеното обезщетение е съобразено с факта, че към датата на ПТП-то (29.01.2023г.) процесното МПС, собственост 2 на ищеца, е било в експлоатация над 13 години и същото не е било в гаранция (годината на производство е 2010г.), като при определяне на размера на щетите се прилага и коефициент на овехтяване. Допълва, че по делото е представена само една фактура на стойност 1122лв., а за остатъка от сумата, която ищецът твърди в исковата молба, че е заплатил за ремонта, липсват доказателства за заплащането й. Представена е единствено работна карта, но не и фактура. Ответникът поддържа още, че са били включени ремонтно-възстановителни дейности, които не са били необходими, както и дейности и части, които не са били увредени вследствие на процесното събитие. Счита, че сумите, необходими за доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на автомобила са завишени. Настоява исковата молба да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана и претендира сторените съдебноделоводни разноски.

В законоустановения срок ответникът е подал обратен иск срещу Д. Д. Г., като моли същият да бъде разгледан в условие на евентуалност, в случай, че съдът уважи депозираната срещу ответното З.Д. осъдителна искова претенция. Ответникът излага, че вина за настъпване на процесното ПТП има Д. Д. Г., който видно от протокола за ПТП е напуснал мястото на произшествието. В случай на уважаване на главната искова претенция, моли ответникът по обратния иск да бъде осъден да възстанови сумата, която бъде възложена в тежест на ЗД “Б.И.” АД, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждането на исковата молба до пълното изплащане на дължимите суми, както и разноските по делото.

С определение № 261/ 22.06.2023 год., постановено по настоящото дело, съдът е конституирал като трето лице - помагач на страната на ответника по делото ЗД „Б.И.“ АД лицето Д. Д. Г. и е приел за съвместно разглеждане в рамките на настоящото производство предявения в условие на евентуалност, по реда на чл. 213, ал. 3 от ГПК, обратен иск с пр. осн. чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД от ЗД „Б.И.“ АД срещу Д. Д. Г. за сумата от 1250 лева, представляваща претендирано от ищеца по първоначалния иск Б. Н. М., частично обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в нанесени щети върху собствения му лек автомобил марка „БМВ“, модел „535Д“, рег. № Н **** ВТ, настъпили в резултат на ПТП от 29.01.2023 год.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на предявения обратен иск от конституирания като трето лице помагач на страната на ответника Д. Д. Г.. Последният не оспорва изложените в исковата молба и отговора на исковата молба доводи и твърдения.

Счита, че ответното дружество е изплатило претендираната сума на ищеца. Акцентира, че през месец юни 2023 год. получил регресна покана от ответното дружество, с която бил уведомен, че му дължи сумата от 2853,65 лева. Твърди, че в срока за доброволно изпълнение се свързал с представител на ответното дружество, с който договорил разсрочено плащане на сумата. Не са изложени доводи и твърдения, релевантни за настоящия спор.

В първото по делото открито съдебно заседание съдът на осн. чл. 214 от ГПК е допуснал изменение в размера на предявения осъдителен иск с правно осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. чл. 45 от ЗЗД, депозиран от Б. Н. М., ЕГН: **********, с пост. адрес: с. Ч., общ. В., обл. Ш., *** срещу Застрахователно акционерно дружество „Б.И.“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., общ. С., обл. С. (столица), ***, ет.2 посредством неговото увеличаване, като е приел, че същият следва да се счита предявен изцяло за сумата от 4302,15 лв., вместо първоначално предявената частична претенция от 1250,00 лв., която сума представлява обезщетение за имуществени вреди, съставляващи нанесени щети върху собствения му лек автомобил „БМВ 535Д“ (при допусната техническа грешка в петитума на исковата молба, където е посочено, че лекият автомобил, собственост на ищеца, е марка „БВМ“, модел „353Д“) с рег. № Н **** ВТ, настъпили в резултат на ПТП, причинено на 29.01.2023 г. около 04:00 часа в град В.П., на ***, с участието на лек автомобил „С.Л.“ с рег. № Н **** ВХ, за който е сключена задължителна застраховка 3

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество.

Ответникът по обратния иск е заявил становище, че не се противопоставя на изменението на иска.

Съдът е предоставил възможност на ответника да вземе становище по направеното изменение на исковата претенция, респ. да ангажира доказателства и да направи доказателствени искания, каквито не са направени.

В последното по делото открито съдебно заседание ищецът не се явява и изпраща представител. В писмено становище, депозирано преди това, заявява, че поддържа исковата молба и направеното в хода на делото увеличение на исковата претенция и настоява същата да бъде уважена в пълен размер, като претендира сторените съдебно-деловодни разноски.

В последното по делото открито съдебно заседание ответникът редовно призован не изпраща представител. В депозирано преди това становище заявява, че исковата претенция е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена. Моли да бъде уважен предявения от него обратен иск. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.

В последното открито съдебно заседание ответникът по обратния иск редовно призован не се явява лично. Представлява се от процесуалния си представител, който поддържа, че доверителят му вече е заплатил сумата от 1426,83 лева, поради което поддържа, че обратната искова претенция е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.