Решение № 1268 от 13.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1268 гр. София, 13.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Мария Стойкова при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20221100510665 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20097871/16.04.2021 г., постановено по гр. д. № 60922/18 г. по описа на СРС, 148 състав, „К.И.“ ЕООД е осъден на основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД да освободи търговска площ /терен/ № 22, с площ от 90 кв. м., на територията на пазар „Красно село“ в гр. София, и да я предаде на „П.Ю.“ ЕАД, която площ е била отдадена по силата на прекратен договор за отдаване под наем на терен КС – Т № 1698/01.03.2017 г., както и на основание чл. 78 ГПК да заплати на „П.Ю.“ ЕАД сумата от **8 лв., представляваща разноски пред първата инстанция.

С определение № 20051781/04.08.2022 г., постановено по гр. д. № 60922/18 г. по описа на СРС, 148 състав, е оставена без уважение молбата на „П.Ю.“ ЕАД за изменение на решение № 20097871/16.04.2021 г. в частта за разноските.

Подадена е въззивна жалба от „К.И.“ ЕООД срещу решение № 20097871/16.04.2021 г., постановено по гр. д. № 60922/18 г. по описа на СРС, 1

148 състав. Твърди, че обжалваното решение е недопустимо, а при условията на евентуалност – неправилно. Поддържа, че първоинстанционният съд се е произнесъл по нередовна искова молба, тъй като ищецът не е заплатил пълния размер на дължимата държавна такса по делото, респ. недопустимо се явява постановеното решение по нередовна искова молба. Твърди, че на основание чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК и разясненията, дадени в т. 20 от Тълкувателно решение № 6/12 г. на ОСГТК на ВКС, цената на иска по искове за съществуване или прекратяване на договор за наем е наемът за една година. Поддържа, че в случая цената на иска следва да се определи в размер на 23 040 лв. /1920 лв. с ДДС х 12/, а дължимата държавна такса от 4 % е в размер на 921,60 лв., докато по делото е заплатена държавна такса в размер на 768,00 лв. При условията на евентуалност поддържа, че решаващите изводи на първоинстанционния съд, че ответникът следва да върне наетата вещ – търговска площ /терен/ № 22, са неправилни. Твърди, че споразуменията от 07.02.2018 г., 01.11.2018 г., 25.06.2020 г. и 18.12.2020 г., подписани между страните по делото, включват минимално необходимото съдържание на договора за наем – страни, обект, срок и месечно плащане, поради което имат характер на допълнителни споразумения към договора за наем, с които се удължава срока на ползването на наетия обект – терен № 22, и се променя размера на дължимото месечно плащане. В тази връзка поддържа, че към 17.09.2018 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ срокът на договора за наем не е бил изтекъл, поради което не са налице основания за връщане на наетата вещ от страна на наемателя. Във връзка с твърдението на ищеца, че е бил проведен конкурс от ищеца за отдаване под наем на търговската площ, посочва, че заповедта за утвърждаване на класирането за отдаване под наем на свободни търговски площи е била обжалвана от трето лице – участник в конкурсната процедура, като производството по обжалването й не е приключило към момента на подаване на исковата молба и на отговора на исковата молба в съда. Поддържа, че споразуменията от 07.02.2018 г., 01.11.2018 г., 25.06.2020 г. и 18.12.2020 г. сочат, че ползването на имота от страна на ответника – наемател е продължило след изтичането на срока на договора за наем със знанието и без противопоставянето от страна на наемодателя – ищец, поради което на основание чл. 236 ЗЗД срокът на договора за наем следва да се счита за продължен за неопределен срок. По тази причина поддържа, че срокът на договора за наем не е изтекъл и 2 доколкото действието му не е прекратено по надлежния ред, то не е налице основание за връщане на наетата вещ от страна на наемателя. Твърди, че приетите като доказателства по делото писма не съдържат изявление за прекратяване на процесния договор за наем за бъдещ момент, а е налице позоваване на прекратяване на договора за наем към минал момент, поради което не може да се приеме, че те съдържат волеизявление за прекратяване на договора. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение като неправилно, и вместо това да постанови друго решение, с което да отхвърли иска. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззиваемата страна – „П.Ю.“ ЕАД е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. Твърди, че доводите на въззивника, че решението е недопустимо, тъй като не е заплатена изцяло дължимата държавна такса, са неоснователни. Поддържа, че дължимата държавна такса върху наемната цена не следва да се изчислява с включен ДДС, тъй като съгласно чл. 26, ал. 2 ЗДДС данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове или стотинки, без данъка по този закон. Твърди, че са неоснователни и доводите за неправилност на обжалваното решение.

Поддържа, че за прекратяването на договора са предвидени две алтернативни условия – провеждане на конкурс или крайна дата на действие на договора, като в случая и двете условия са настъпили. Твърди, че обстоятелството, че конкурсът е обжалван, не променя факта на провеждането му, както и настъпването на второто прекратително условие – датата 31.05.2017 г.

Посочва, че обстоятелството, че имотът се ползва от бившия наемател, е известно на наемодателя, но ползването му не е без противопоставяне от наемодателя. Поддържа, че в деня на настъпване на прекратителното условие – 31.05.2017 г. ответното дружество е било поканено да освободи терена в 7 – дневен срок, което сочи на ясно и категорично противопоставяне от страна на наемодателя срещу продължаващото ползване от наемателя. Твърди, че фактът, че ищецът е приел плащане на обезщетение за ползването, не означава, че е налице съгласие и приемане на продължаващото ползване на имота. Посочва, че в подкрепа на горния извод е обстоятелството, че в процесните споразумения за различни периоди е посочено, че ползването е 3 без основание и че се заплаща обезщетение, а не - наемна цена. Наличието на противопоставяне от страна на бившия наемодател наемното правоотношение да продължи се съдържа и в исковата молба, подадена в съда на 14.09.2018 г., с която се иска освобождаване и предаване на терена. Претендира разноски.

Подадена е и частна жалба от „П.Ю.“ ЕАД срещу определение № 20051781/04.08.2022 г., постановено по гр. д. № 60922/18 г. по описа на СРС, 148 състав, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решението в частта за разноските. Твърди, че обжалваното определение е неправилно. Поддържа, че платеното адвокатско възнаграждение по делото в размер на 1200 лв. е съобразено, както с фактическата и правна сложност на делото, така и с материалния интерес по делото, и положените усилия за адвокатска защита. Посочва, че законът дава възможност на съда да прави преценка за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като част от разноските по делото, но тази преценка не е произволна, а е в зависимост от действителната фактическа и правна сложност на делото и усилията на адвоката при упражняване на процесуалните права, като нормата на чл. 78, ал.

5 ГПК определя и границата на преценката – не по – малко от минимално определения размер съгласно чл. 36 ЗА. Иска се от съда да отмени обжалваното определение и вместо него да постанови друго, с което да измени решението в частта за разноските, като присъди пълния размер на претендираното адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство. Претендира разноски.

Ответникът по частната жалба – „К.И.“ ЕООД е подал отговор на частната жалба в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, в който поддържа становището, че обжалваното определение е правилно. Твърди, че присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 630 лв. съответства на фактическата и правна сложност на делото, както и на положените от процесуалния представител на ищеца усилия. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК по отношение на претендираното адвокатско възнаграждение за частната жалба.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.

Ищецът „П.Ю.“ ЕАД твърди, че е търговско дружество с 100 % 4 общинска собственост, с предмет на дейност – отдаване под наем на търговски обекти. Посочва, че 01.03.2017 г. дружеството е сключило с ответното дружество „К.И.“ ЕООД договор за наем на търговска площ /терен/ № 22, с площ от 90 кв.м., находяща се на територията на пазар „Красно село“, гр. София, с месечен наем от 1600 лв. без ДДС, за срок до провеждане на конкурс, но не по – късно от 31.05.2017 г. Твърди, че при алтернативно посочените прекратителни условия, срокът на договора е изтекъл на 31.05.2017 г., и съгласно договореното в чл. 24, ал. 1 от договора в 7 – дневен срок наемателят е следвало да освободи и да върне терена, т. е. до 07.06.2017 г. Посочва, че теренът не е бил освободен, както в договорения срок, така и към момента на завеждане на исковата молба в съда, въпреки отправените покани от страна на ищеца. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да освободи и върне на ищеца търговска площ /терен/ № 22, с площ от 90,00 кв. м., находяща се на територията на пазар „Красно село“, гр. София. Претендира разноски.

Ответникът „К.И.“ ЕООД оспорва иска като неоснователен. Твърди, че споразуменията от 07.02.2018 г., 01.11.2018 г., 25.06.2020 г. и 18.12.2020 г., подписани между страните по делото, включват минимално необходимото съдържание на договора за наем – страни, обект, срок и месечно плащане, поради което имат характер на допълнителни споразумения към договора за наем, с които се удължава срока на ползването на наетия обект – терен № 22, и се променя размера на дължимото месечно плащане. Поддържа, че към 17.09.2018 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ срокът на договора за наем не е бил изтекъл, поради което не са налице основания за връщане на наетата вещ от страна на наемателя. По повод твърдението на ищеца, че е бил проведен конкурс от ищеца за отдаване под наем на търговската площ, посочва, че заповедта за утвърждаване на класирането за отдаване под наем на свободни търговски площи е била обжалвана от трето лице – участник в конкурсната процедура, като производството по обжалването й не е приключило към момента на подаване на исковата молба и на отговора на исковата молба в съда. Поддържа, че споразуменията от 07.02.2018 г., 01.11.2018 г., 25.06.2020 г. и 18.12.2020 г. сочат, че ползването на имота от страна на ответника – наемател е продължило след изтичането на срока на договора за наем със знанието и без противопоставянето от страна на наемодателя – ищец, поради което на основание чл. 236 ЗЗД срокът на 5 договора за наем следва да се счита за продължен за неопределен срок.

Счита, че срокът на договора за наем не е изтекъл, и тъй като действието на договора не е прекратено по надлежния ред, то не са налице основания за връщане на наетата вещ от страна на наемателя. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

На 01.03.2017 г. в „П.Ю.“ ЕАД е постъпило заявление с вх. № Н0063/01.03.2017 г. от „К.И.“ ЕООД за наемане на терен № Т - 22, находящ се на пазар „Красно село“, считано от 01.03.2017 г. Върху заявлението е поставена резолюция от 01.03.2017 г., съгласно която е предложено да бъде сключен договор за наем на терен № Т - 22, със срок – до провеждане на конкурс, но не по – късно от 31.05.2017 г., с месечна наемна цена в размер на 1600 лв. без ДДС.

От договор за отдаване под наем КС – Т № 1698/01.03.2017 г. се установява, че между „П.Ю.“ ЕАД, като наемодател, и „К.И.“ ЕООД, като наемател, е сключен договор за наем, съгласно който наемодателят отдава, а наемателят наема терен № 22, с площ от 90,00 кв. м., находящ се на територията на пазар „Красно село“, гр. София, срещу заплащането на месечна наемна цена в размер на 1600 лв. без ДДС. Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора наемателят има право да ползва терена за поставяване на преместваем обект за извършване на търговска дейност – продажба на хранителни и промишлени стоки.