Решение № 37 от 02.03.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Велико Търново, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

АНЕТА ИЛИНСКА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно търговско дело № 20254001000068 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно обжалване.

С Решение № 87/20.12.2024 година по т. д. № 14/2024 година на Окръжен съд Габрово е отхвърлен иск с правно основание чл. 79, във връзка с чл. 266, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, предявен от „Сапс сървисиз“ ЕООД, с ЕИК 175398264, чрез адвокат И. Ч., против „Медико“ ЕООД, с ЕИК 107518480, представлявано от адвокат Е. П., за заплащане на сумата 57 087.24 лева – остатък от дължимото (съгласно Анекс № 1/31.08.2022 година към Рамков договор за изпълнение на ИТ проекти от 30.08.2022 година) възнаграждение за разработването на информационна система за автоматизирана обработка на документи при работа с клиенти и комуникация с вътрешната CRM Frame, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от завеждането на иска до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан.

Със същото решение „Сапс сървисиз“ ЕООД, с ЕИК 175398264, чрез адвокат И.

Ч., е осъдено да заплати на „Медико“ ЕООД, с ЕИК 107518480, представлявано от адвокат Е.

П., сумата 7 490 лева – направени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат И. Ч. – пълномощник на 1

„Сапс сървисиз“ ЕООД, с ЕИК 175398264, против Решение № 87/20.12.2024 година по т. д.

№ 14/2024 година на Окръжен съд Габрово. Във въззивната жалба се излага, че решението е неправило – постановено е в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и необосновано. С обжалвания съдебен акт е установено изключително превратно действителното правно положение между страните, нарушени са принципите за дирене на обективната истина. Погрешно в нарушение на материалния закон и доказателствата по делото първостепенният съд е приел, че договорът е развален надлежно от ответника с писмено уведомление без предизвестие, изпратено на 9.01.2023 година. В случая не е договорено, че задължението не може да се изпълни в друго време, освен в уговореното. Напротив в чл. 9.3. от Рамковия договор изрично е предвидено, че при съществено неизпълнение на задълженията на една от страните насрещната страна може да прекрати договора по общия ред, т.е. по чл. 87, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите – с писмено предизвестие, с достатъчен срок за изпълнение. Страните са уговорили и неустойка за забавено изпълнение. Съдът е подменил действителната воля на контрагентите, като чрез даденото тълкуване е създал несъществуващи права за едностранно прекратяване (без предизвестие) на договора в полза на ответника, обусловило погрешните заключения за неоснователност на иска. Изтъква се, че правото на разваляне от страна на ответника не е упражнено надлежно, не е породило действие; ответникът е неизправна страна по договора.

Неправилни са изводите за правните последици на фактите по делото, свързани с изпълнението на задълженията на страните по сключения Рамков договор и Анекс № 1 към него. Липсва основание да се вмени във вина на ищеца избора на модел на работа. От заключението на експерта е видно, че системата е качена в тестова среда, т.е. било е възможно да се тества, а и самото заключение е изготвено именно въз основа на извършени тестове на системата. Не е ясно по каква причина е формиран извод, че към 5.01.2023 година тестването се оказало невъзможно. Липсват доказателства за времето от 8.12.2022 година до 5.01.2023 година ответникът да не е имал възможност да тества системата или да не е имал достъп до нея. Вещото лице не е изследвало какви са причините първоначално да не може да достъпи до системата, а и не е имало такава задача. Експертът е осъществил отдалечен достъп до тестовата среда чрез нает от ищеца компютър. Съдът е направил заключение в посочения смисъл и в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила (чл. 370, във връзка с чл. 377 и чл. 131 от ГПК) – произнесъл се е по непредявено с отговора или допълнителния отговор възражение за неосигуряване на достъп до тестова среда и отсъствие на реална възможност за извършване на тест на програмата, отправяне на препоръки. Възражението е въведено и разгледано по недопустим начин в процеса – чрез изявление на представител на ответника (господин Т. – син на собственика и управител на ответното дружество, пълномощник, разпитан като свидетел по делото), направено пред вещото лице, на което господин Т. предал разпечатка на имейл от трето лице от 6.01.2023 година, представен по делото от експерта. Свидетелят Е. не е заявявал, че до месец декември 2022 година – в срока за изпълнение на проекта, от страна на изпълнителя е имало много добро съдействие, включително относно предоставянето на данни и информация за 2 комуникационните файлове, извършване на преглед на работата, тест на системата в предоставена тестова среда. Съдът не е взел предвид, че съобразно заключението на вещото лице интеграцията между двете системи е най-важната част от разработката, възложителятответник е бил длъжен, но не е предоставил пълна и изчерпателна информация за комуникационния файл.

Според процесуалния представител на „Сапс сървисиз“ ЕООД решението не е мотивирано – не са обсъдени релевантни факти и доводи на ищеца. Показанията на свидетеля С. Т. следва да се преценяват с оглед пряката му заинтересованост от изхода на спора, противоречието им с писмените доказателства по делото, показанията на другата група свидетели, заключението на вещото лице. Липсват съображения за съдържащите се в заключението отговори на важни и съществени за изхода на делото въпроси, изброени във въззивната жалба. Несвоевременното оказване на съдействие от страна на ответника, непредоставянето на необходимата информация може да доведе до забава или невъзможност ищецът да изпълни изцяло или в срок задълженията си по Анекс № 1 и дейностите по Приложение № 1. Не са коментирани твърденията на ищеца, че доколкото от негова страна е налице забавяне или частично изпълнение, то същото се дължи на забавата на ответника, неоказването на съдействие от негова страна. В противоречие с диспозитивното и концентрационното начало решението е основано на незаявени по надлежния ред факти.

Изразява се становище, че при анализ и преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, може да се приеме за безспорно установено следното: няма съгласувано и одобрено от страните техническо задание, по което да се изработи системата, предмет на договора (сключен между страните договор; заключение на експерта Г. Г.; показанията на свидетелите Д. Е. и А. Б., работили по проекта от страна на ищеца); поради липса на задание е приложил итерационен подход при изпълнение на работата – найподходящ и единствено възможен, за създаването на продукта; ответникът не е оказал необходимото съдействие – не е изпълнил задълженията си по Рамковия договор и Анекс № 1, не е предоставил навреме и в цялост изисканата информация, не е давал своевременно обратна връзка, включително не е съдействал за оперативното изпълнение, тестване и одобрение на реализираните функционалности, без което завършването на възложените проекти в договорените от страните срокове е невъзможно или най-малкото значително възпрепятствано.

Дружеството-ответник не е предоставило необходимите пълна документация, информация и изходни данни (информацията е давана на части, с голямо закъснение, след многократни искания от изпълнителя; частичното предоставяне на информация не може да се приеме за своевременно и пълно оказване на съдействие; забавата е по причини, за които ответникът отговаря; с цел преодоляване на липсата на пълна информация ищецът е разработил модел/макет на базата данни на ответника, което също е обусловило забавяне на разработването на системата); не е оказало съдействие за идентифициране на съответната документация и схема за реализация на функционалност за Декларация № 15 – даване на API за връзка с CRM, което може да генерира посочената декларация (без тези данни 3 модулът не би могъл да се разработи); не е предоставило данни за регистрация на домейн и SSL сертификат, за да може да използва за създадената за тестови цели интеграционна среда; не е дало информация за потребителско име, парола и IP адрес на SMPT mail сървър, за да може да се довърши комуникацията и синхронизацията на мейлите на потребителите в базата данни на Уеб портала; не е участвало в процеса по валидиране, верифициране на списъка с доставени задачи, в процеса на документиране на откритите неточности и недостатъци на качените в тестова среда версии на системата. През месец октомври 2022 година ответникът е преустановил активната комуникация с ищеца – престанал да му оказва цялото необходимо съдействие, включително по одобрение, съгласуване и приемане на завършени разработки в хода на отделните интерации, не е провел необходимите тестове и преглед на различните версии на разработената от ищеца програма след качването в тестова среда – предоставена от „Сапс сървисиз“ ЕООД, за което ответникът е надлежно уведомен. В отговора на исковата молба и допълнителния отговор не се съдържат каквито и да било възражения за проблеми с осъществяването на достъп до тестовата среда и невъзможност за извършване на тестове на програмата. Първостепенният съд е допуснал съществено процесуално нарушение – произнесъл се е по възражения и въпроси, които не са заявени своевременно от ответника и не са част от предмета на спора. Независимо от изложеното изводите на съда, че ответникът не е имал възможност да тества системата, са неправилни, не се подкрепят от доказателствата по делото.

Съобразно чл. 7 от Анекс № 1 ответникът е бил длъжен, но не е осигурил достъп до Azure DevOps (продукт на Microsoft, който улеснява груповата работа), което е наложило обезпечаване на такъв от ищеца (с цел предоставяне на възможност за изпълнение на задачите по проекта). Ищецът е документирал извършената работа в посочената среда, в която е изисквал съдействие и информация от страна на ответника, включително във връзка с тестване и приемане на работата.

В чл. 4.2. от Рамковия договор е визирано, че ответникът е длъжен да посочи координатор на проекта, който да следи за изпълнението на последния, притежаващ необходимата компетентност, но това не е сторено (показания на свидетеля С. Т.).

Координаторът по чл. 4.2. от договора е лицето, което следва да извърши всички съществени действия по възлагане, приемане и отчитане на работата – липсата на такова компетентно лице, респективно неизпълнението на поетите от посоченото лице задължения на практика обуславя невъзможност за осъществяване на работата качествено и в срок. Съгласно чл. 7 от Анекс № 1 и чл. 4 от договора страните е следвало да водят комуникация, включително да изпълняват задачи, да споделят информация и резултати от извършени проверки и тестове в посочената специфична среда чрез използване на Microsoft (Azure DevOps и OneNote) за съхранение и обмен на информация; в процеса на работа ответникът е използвал посочените продукти; не е правил възражения, че не може да се справи с тях. Възраженията на ответника, направени пред съда, за невъзможност да използва програмите са неоснователни.

В случая не се касае за „фикс-сделка“ – липсва уговорка, че задължението не може да се изпълни извън уговореното време, поради което договорът не е развален 4 едностранно от ответника на 9.01.2023 година по вина на ищеца-изпълнител. От друга страна може да се приеме, че контрактът е развален по вина на ответника – ищецът е отправил покана на 9.01.2023 година за изпълнение на конкретни задължения по договора с предупреждение, че неизпълнението ще доведе до прекратяване на облигационната връзка с произтичащите от това последици, доколкото в този срок не е последвало изпълнение от ответното дружество.