Определение № 1027 от 12.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1027 гр. София, 12.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Коев

Членове:

Ангел Д. Гагашев

Тони Гетов като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно частно наказателно дело № 20251100604181 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 243 ал. 7 от НПК.

Образувано е във връзка с постъпила въззивна частна жалба на адвокат К.Й.С. от Софийска адвокатска колегия (САК), действащ като надлежен пълномощник на А. М. Ц., ЕГН **********, против Определение № 1926 от 30.04.2025 г. на Софийски районен съд, постановено по ЧНД № 6104/2025 г.

С атакувания съдебен акт първоинстанционният съд е потвърдил Постановление на Софийска районна прокуратура (СРП) от 12.09.2022 г., с което е било прекратено наказателното производство по ДП № 441/2021 г. по описа на Следствен отдел (СО) при Софийска градска прокуратура (СГП), пр. пр. № 46375/2019 г. по описа на СРП, в частта му за престъпление по чл. 143, ал.1, вр. чл. 18, ал.1 от НК. Със същият съдебен акт районният съд е оставил без разглеждане, като процесуално недопустима, жалбата на адвокат С., като пълномощник на А. Ц., насочена срещу цитираното по-горе постановление на СРП в частта й, касаеща спряно наказателно производство по ДП № 441/2021 г. по описа на СО-СГП, пр. пр. № 46375/2019 г. по описа на СРП досежно престъпления по чл. 339а, ал.1 от НК и чл. 159, ал.1 от НК.

Жалбоподателят изразява несъгласие с определението на районния съд и излага доводи за неговата незаконосъобразност и неправилност. Упреква решаващия съдебен състав, че е извършил повърхностен анализ на 1 доказателствата, като е използвал произволно избрани и извадени от цялостния контекст доказателства, за да обоснове неправилния си правен извод за липса на престъпление по чл. 143, ал.1 от НК. Според жалбоподателя първоинстанционният съд не бил направил и минимално обсъждане или коментар на наличните по делото доказателствени материали, и безкритично бил възприел тезата на СРП, изложена в постановлението за прекратяване на наказателното производство. Сам анализирайки доказателствените източници, жалбоподателят настоява, че спрямо лицето А. Ц. е била извършена принуда от обвиняемия М., която е била реализирана чрез заплахи срещу честта й.

Според адвоката целта на принудата е била А. Ц. да се раздели с приятеля си К.М. и да заживее отново с обвиняемия – действия, които противоречали на действителната й воля. Допълнителен аргумент в тази насока, според жалбоподателя, е обстоятелството, че когато пострадалата отказала да изпълни исканото от М., последният качил материали с порнографско съдържание, касаещи Ц., т.е., заплахата е била и практически реализирана от обвиняемия. Жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното съдебно определение и постановяване на ново такова, с което да се отмени постановлението за прекратяване на наказателното производство, а делото да се върне на прокуратурата със задължителни указания за прилагане на закона.

Софийски градски съд (СГС), след като се запозна с наведените в частната жалба оплаквания и след служебна проверка на събраните и приложени към досъдебно производство № 441/2021 г. по описа на СО-СГП, прок. преписка № 46375/2019 г. по описа на СРП доказателства и доказателствени средства, в пределите на правомощията си по чл. 243, ал. 8 от НПК направи следните фактически и правни изводи:

Досъдебното производство е образувано на 12.11.2019 г. по реда чл. 212, ал.2 от НПК с първото действие по разследването – разпит на свидетел и е заведено под № ЗМ 1937/2019 г. по описа на 07 РУ при СДВР, прокурорска преписка № 46375/2019 г. по описа на СРП с оглед извършено престъпление по чл. 143, ал.1 от НК – за това, че за времето от месец октомври 2019 г. до 06.11.2019 г. принудил А. М. Ц. – М.а да извърши нещо против волята си – да се върне да живее при бившия си съпруг Д. М., като използвал за това заплашване – изпращал текстови съобщения „че ако не се върне при него, ще качи в порно сайтове интимни снимки и клипове с нейно участие“, като е създал профили на името на А. Ц. и качил порно клипове в два сайта 2

„PornHub“ (ПорнХъб) и „Xhamster“ (Ексхамстер).

На 13.11.2019 г. като обвиняем по досъдебното производство е привлечен Д. О. М. от гр. София, ЕГН ********** – за това, че за времето от неустановена дата през месец октомври 2019 г. до 06.11.2019 г. в гр. София, направил опит да принуди А. М. Ц. – М.а да извърши нещо против волята си – да заживее с него, като използвал за това заплашване – изпращал текстови съобщения „че ако не се върне при него, ще качи в порно сайтове интимни снимки и клипове с нейно участие“, и отправил заплашително съобщение, че „ако не остави приятеля си, ще го съсипе, убие“, като създал профили на името на А. Ц. и качил снимки и клипове с пострадалата в два сайта „PornHub“ (ПорнХъб) и „Xhamster“ (Ексхамстер).

В хода на разследването са проведени разпити на свидетели, извършени са претърсвания на жилища и изземване на вещи, необходими за разследването, приобщени са писмени и веществени доказателства, изготвени са писмени заключения по назначени експертизи.

С постановление от 11.05.2020 г. към образуваното ДП № ЗМ 1937/2019 г. по описа на 07 РУ при СДВР, пр. пр. № 46375/2019 г. по описа на СРП са приобщени и всички материали по прок. преписка № 55532/2019 г. по описа на СРП, образувана за престъпление по чл. 159 от НК. Във връзка със сигнал на А. Ц. за открито техническо устройство за проследяване, поставено върху управлявания от нея лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № ****, при разследването са събирани и доказателствени източници за извършено престъпление по чл. 339а, ал.1 от НК.

С постановление от 05.11.2021 г. на наблюдаващия прокурор при СРП разследването по образуваното ДП е възложено на следовател от СО при СГП, като наказателното производство е заведено като ДП № 441/2021 г. по описа на СО при СГП.

С постановление от 12.09.2022 г. прокурор от СРП, наблюдаващ разследването, прекратил воденото наказателното производство в частта му относно престъплението по чл. 143, ал.1 от НК и спрял същото относно престъпленията по чл. 339а, ал.1 от НК и чл. 159 от НК.

Досежно наказателното производство за престъпление по чл. 143, ал.1 от НК прокурорът, излагайки в мотивите на акта си цялостната фактическа обстановка, приета от него за несъмнено установена въз основа на 3 доказателствата и доказателствените средства, събрани в хода на досъдебното производство, извел правен извод, че е налице прекратителното основание по чл. 24, ал.1, т.1, предложение второ от НПК, доколкото приел, че инкриминираните деяния на обвиняемия М. са обективно несъставомерни за това престъпление. Според прокурора изпратените до Ц. текстови съобщения не съдържали конкретна заплаха за нейния живот, за здравето, имота или честта й, а съобщенията на М., че ще качи в интернет пространството снимки на бившата си съпруга А. Ц., не съдържали конкретика относно естеството им, поради което прокурорът приел, че е въпрос на лично тълкуване от страна на Ц. изводът, че това биха били снимки, които ще засегнат нейната чест и достойнство. Фактът, че обвиняемият е изпратил на пострадалата линк към сайт, съдържащ порнографско съдържание, също бил коментиран от прокурора, който приел, че липсват доказателства тези снимки да са публикувани от обвиняемия, а и изпратеният линк към сайта не бил придружен с искане да се извърши или не определено действие.

Относно разследването за евентуално извършени престъпления по чл.

339а, ал.1 от НК и по чл. 159 от НК, прокурорът приел, че липсват доказателства относно авторството им. Касателно престъплението по чл. 159 от НК прокурорът приел, че щом установените в иззета при претърсване в жилището на Д. М. SD-карта видеоклипове с порнографско съдържание са били създадени доброволно от обвиняемия и бившата му съпруга А. Ц. за лични цели, а не с оглед тяхното по-късно разпространение, не били налице основания за ангажиране на наказателната им отговорност. Същевременно, макар да приема, че такива на по-късен етап все пак са били публикувани в интернет, прокурорът посочил, че не може да се установи безспорно, кой е направил това, тъй като тези порнографски материали вече били премахнати от интернет, а липсвали категорични доказателства те да са били публикувани от обвиняемия.

Досежно престъплението по чл. 339а, ал.1 от НК прокурорът приел, че откритото върху автомобила на А. Ц. техническо устройство представлява проследяващо устройство с GSM канал за връзка, но на този етап на разследването липсвали доказателства, кой го е монтирал.

Постановлението на СРП е било обжалвано от адвокат С., като пълномощник на А. Ц., като неправилно и незаконосъобразно и по този повод 4 било образувано ЧНД № 12140/2022 г. по описа на СРП. С определение от 01.12.2022 г. първоинстанционен съдебен състав отменил постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство за престъпление по чл.

143, ал.1 от НК и върнал делото на прокуратурата за изпълнение на дадени указания за правилно прилагане на закона. Определението било обжалвано от обвиняемия М. и протестирано от СРП, като с Определение № 1267/15.04.2025 г. състав на СГС го отменил заради допуснати при разглеждането на делото процесуални нарушения и върнал същото за ново произнА.не от друг състав на първоинстанционния съд. По този повод в СРС е било образувано ново ЧНД № 6104/2025 г., по което съдът се произнесъл с Определение № 1926/30.04.2025 г. (обжалваното определение), с което оставил без уважение жалбата на пълномощника на Ц. и потвърдил постановлението на прокуратурата в частта му относно прекратяване на наказателното производство за престъпление по чл. 143, ал.1 от НК. Със същото определение съдът оставил без разглеждане жалбата на адвокат С. срещу постановлението на прокуратурата в частта му относно спирането на наказателното производство за престъпления по чл. 339а, ал.1 и чл. 159 от НК, като процесуално недопустима.

Видно от мотивите на атакувания съдебен акт районният съд е намерил прекратяването на наказателното производство, касателно престъплението по чл. 143, ал.1 от НК, за законосъобразно и правилно. Съдът е приел, че инкриминираните текстови съобщения, вкл. и тези, в които М. твърди, че ще публикува всичките снимки на Ц. и ще изпрати линкове към шефовете й, са били изпратени от обвиняемия не на Ц., а на техния общ син – св. М. М., поради което не можело да се установи кога тези съобщения са достигнали до Ц., а и самите съобщения не съдържали конкретика – вид на снимките и къде, и в кои сайтове ще бъдат публикувани. Досежно изпращането на линк към сайт с порнографско съдържание, съдът преценил, че този факт не е достатъчен, за да се направи извод, че публикуването на порнографските материали с участието на Ц. е било извършено от обвиняемия. Според районния съд в комуникацията между М. и А. Ц. имало и такива съобщения, в които обвиняемият твърдял, че тези материали са били публикувани от самата Ц. и те са с порнографско съдържание, а не било спорно, че тя действително е разполагала с такива снимки. Наред с това районният съд приел и че опитът е негоден – Ц. въобще не била възприела съобщенията, изпратени от М. на сина 5 им, като заплаха, щом нито се разделила с приятеля си, нито мислила да го направи, дори отношенията им не се променили в степен да охладнеят или да имат проблеми.

По отношение постановлението на СРП, в частта му за спиране на разследването за евентуалните престъпления по чл. 339а, ал.1 и чл. 159 от НК, съдът приел, че жалбата срещу него е процесуално недопустима, като се аргументирал с това, че и двете престъпления били формални и поради това при тях няма пострадало лице, което да упражни правата си по чл. 244, ал.5 от НПК.

Изложените по-горе факти, налагат следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав намира въззивната частна жалба, с която е сезиран, за подадена от лице с надлежно установена активна процесуална легитимация. Независимо, че е изготвена и депозирана от адвокат К. С. от САК, и същият в нейната титулна част да е посочен като жалбоподател, жалбата се приема от съда за подадена от името на пострадалата А. М. С.а, доколкото тя, видно от приложеното по делото пълномощно (л. 7 от ЧНД № 12140/2022 г. на СРС), изрично е упълномощила своя повереник да изготви и подаде от нейно име жалба против прекратителното постановление на СРП, както и да я представлява пред първа, въззивна и касационна инстанция.

Разпечатката съдържа 30 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/91401085-5ebb-4d8c-bf50-4a572da33ef6