Решение № 260847 от 25.06.2021, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260847 гр.Пловдив, 25.06.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в открито съдебно заседание на 26.05.2021г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ

ИВАН АНАСТАСОВ при участието на секретаря: Валентина

Василева като разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов въззивно гражданско дело № 262/2021г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от М.В.М. против решение № 260086/20.11.2020г. по гр.д.№ 329/2020г. на Районен съд- гр.Асеновград, с което се изменят мерките относно това при кого от родителите да живеят децата П. М. М. и Д. М. М., като местоживеенето е определено при тяхната майка Х.П.Л., на същата е предоставено упражняването на родителските права, определен е режим на лични отношения между бащата и двете деца и същият е осъден да им заплаща издръжка. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че РС е изтълкувал погрешно събраните доказателства, не е била взета под внимание приетата по делото експертиза и по причина на това е достигнал до погрешни изводи относно наличието на основание за промяна на упражняването на родителските права. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковете.

От въззиваемата Х.П.Л. е подаден отговор, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна, поддържа се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по гр.д.№ 329/2020г. на Районен съд- гр.Асеновград е образувано по искова молба от Х.П.Л. против М.В.М., с която е предявен иск по чл.59, ал.9 от СК за промяна на постановените със съдебно решение № 243/10.07.2015г. по гр.д. № 1669/2014г. на АРС мерки за упражняване на родителските права спрямо децата Д. и П. М.. В исковата молба се твърди, че след постановяването на решението по гр.д.№ 1669/2014г. на АРС, ищцата- въззиваема в настоящето производство, е поискала изменението им, като по исковата молба било образувано гр.д. № 1811/2016г. на РС- гр.Асеновград, но исковете не били уважени. Твърди се, че от постановяване на решението за упражняване на родителските права били настъпили промени, които налагат изменението на мерките относно упражняването им. По- конкретно се сочи, че бащата се грижи само за задоволяване на физическите нужди на децата, не стимулира обучението и интелектуалното им развитие, не им дава пример за подражание, тъй като пред децата злепоставял нея като родител, не я допускал до децата, не й позволявал да ги вижда и взима, когато и е възможно, криел информация за тях, не й позволявал да говори по телефона със сина си. Освен това децата били оставяни при чужди хора, живеели в чужд дом, от който дори нямали ключове. Често били оставяни сами, не им се позволявало да общуват с други деца в дома, където живеят, като по причина на това нямали и социални контакти и живот. Детето П. било с влошен успех в училище, тъй като не му се отделя достатъчно внимание и не бил насочван правилно как да се справя с отговорностите си. Всичко това било в ущърб на децата, поради което, както и поради променените обстоятелства относно нейното здравословно състояние, трудова заетост, жилищна обезпеченост, подкрепа на разширено семейство и привързаността на децата към нея, както и желание на Х.Л. да им осигури възможно най-добри условия за интелектуално развитие и обучение, тя счита, че са налице предпоставките за промяна на постановените мерки относно упражняване на родителските права спрямо децата. При изслушването и в публично съдебно заседание на 27.05.2020г. по гр.д.№ 329/2020г. на РС- гр.Асеновград тя е заявила, че в най-добър интерес на децата е да живеят при нея и тя да се грижи за тях, тъй като по-добре би се грижила за тяхното физическо и интелектуално израстване. Счита, че децата растат в една враждебна семейна среда, като са настройвани срещу нея, а баща им ги държи в изолация.

Жалбоподателят

М.М., в качеството му на ответник по иска по чл.59, ал.9 от СК е оспорил изцяло неговата основателност. Не счита, че са налице трайни и съществени изменения на обстоятелствата от постановяване на решението за предоставяне на упражняване на родителските права на него, още повече, че последното решение с предмет искане за изменението им е постановено по гр. Дело 1811/16 г. на АРС, което окончателно било приключило през м.февруари 2020г. с определение на ВКС. Счита, че изложените обстоятелства в исковата молба са изцяло неверни, с изключение на цитираните решения и обстоятелството, че ищцата страда от синдром на алкохолна зависимост. Твърди, че децата имат силна изградена емоционална връзка с него и жената, с която живее, която се грижи за тях, имат осигурени добри условия на живот в жилището и. Оспорва твърдението, че детето им П. е с влошен успех и се справя трудно в училище. Твърди, че се грижи както за почивката на децата, така и за успеха им, осигурява извънкласни занимания на децата, съобразно желанията им, които са подходящи за тях. Счита, че в гр.А.ще имат по-добри условия и възможности да получат добро образование. Оспорва изцяло твърденията в исковата молба, че по някакъв начин препятства срещите на децата с майка им, както и да ги чува по телефона, като счита, че прекомерното звънене от нейна страна ги натоварва. Твърди, че винаги е осигурявал възможност на бившата си съпруга да се вижда с децата, дори извън определения режим, но счита, че времето с нея не е ползотворно. Оспорва твърдението, че се грижи за задоволяване на духовните потребности на децата, а счита, че ги води на неподходящи места и не им обръща нужното внимание. Освен това оспорва твърдението в исковата молба, че майката е излекувана от синдрома на алкохолна зависимост, като твърди, че продължава да употребява алкохол. Моли да бъдат отхвърлени изцяло така предявените искове. При изслушването му той е заявил, че счита, че отглежда децата по най-добрия начин, осигурил е сигурна семейна среда, възпитава ги в семейни ценности и традиции и счита, че следва да продължи да упражнява родителските права, което е в интерес на децата, тъй като и възможностите за развитие в града са по-добри.

Безспорно е, а и от събраните по първоинстанционното дело писмени доказателства- удостоверения за раждане и др., страните са родители на П.М. М., роден на ***г. и на Д. М. М., родена на ***г., гражданският брак между тях е прекратен с решение от 10.07.2015 г. по гр.д.№ 1669/2014г. на РС- гр.Асеновград, като упражняването на родителските права спрямо децата е предоставено на бащата, а за майката е определен режим на лични отношения, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от несеца, от 9,00 часа до 19,00 часа в съботния ден и от 9,00 часа до 19,00 часа в неделния ден, без преспиване, както и една седмица през лятото. Видно от мотивите към бракоразводното решение, бракът е прекратен по вина на съпругата и родителските права са предоставени на бащата по причина на това, че тя страда от синдром на алкохолна зависимост и поради това няма капацитет да се грижи за децата. По отношение на бащата е прието, че същият се е грижил за децата и за в бъдеще има възможност да полага адекватни грижи за тях. С въззивното решение в производството по образуваното по предходно предявен от въззиваемата иск по чл.59, ал.9 от СК гр.д.№ 1811/2016г. на РС- гр.Асеновград искът е отхвърлен, поради което в настоящето производство следва да се преценят само тези изменени обстоятелства по смисъла на посочената разпоредба, които са настъпили датата на приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция – 25.01.2018 г.

Относно обстоятелствата, при настъпването на които мерките относно това при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата не е загубило значение и е валидно Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС. Съгласно т.V от посоченото постановление, „По вътрешното им съдържание тези нови обстоятелства могат да имат различна проявна форма.

Едни от тях могат да се отнасят до родителските, възпитателските или моралните качества, до социалната среда, в която живеят децата след решението, до жилищните или битовите условия и т. н. Към промените, засягащи положението на детето, и обстоятелствата спадат: а) влошаване условията при родителя, на когото е предоставено детето, или пък подобряване условията на живот при другия родител, като под условия на живот се разбират не само жилищните и битовите условия, но и социалната среда и другите обстоятелства в решението по чл.29, ал. 1 СК; б) изпадане в невъзможност на родителя, при когото е детето, да упражнява родителските права поради заболяване, осъждане на лишаване от свобода за дълъг срок, напускане пределите на страната и др.; в) загубване на родителския авторитет или фактическа невъзможност родителят да се справи с лоши прояви на детето, а другият родител е в състояние да повлияе положително; г) повторно встъпване в нов брак на единия от двамата родители с трето лице“. В същата точка от постановлението като обстоятелства, „които имат отношение към ефикасността на защитата на детето /децата/ и на положението им“ са посочени: „а) отчуждаване на детето по вина на отглеждащия родител спрямо другия родител или обратно; б) пречки на родителя, който отглежда детето, за осъществяване на личните отношения с другия родител“.

От събраните по първоинстанционното и по настоящето дело гласни и писмени доказателства се установява, че и двамата родители разполагат с много добри доходи, условия за живот и за отглеждане на децата и проявяват силно желание да се грижат за тях. Не се установяват твърденията в исковата молба, че децата били неглижирани от техния баща, че били оставяни на грижите на чужди хора. Родителите на разпитаната като свидетел И. С., с която са във фактическо съпружеско съжителство, не могат да се разглеждат като чужди хора, защото те живеят в една къща с децата и когато се налага се грижат за тях. Налице са многобройни писмени доказателства относно това, че детето П. М. е имало и продължава да има отличен успех в училище. Установява се също така, че от жалбоподателя са му осигурени условия за занимания със спорт- плуване и колоездене. Не се установява децата да страдат от липса на социални контакти. По първоинстанционното дело е прието заключение по съдебно- психологична експертиза, изготвено от вещо лице Ф. П., в което е отразено, че „се установява висока възпитателна продуктивност у двамата родители“, че те са със сходни морални и ценностни основи и са достойни за подражание от децата, че и двамата родители демонстрират еднаква готовност за родителска съпричастност към емоционалното и душевно обогатяване на децата, а също така, че децата са емоционално и психологически привързани и към двамата си родители. Ето защо, не е налице основание да се приеме, че са налице някои от обстоятелствата по горецитираното Постановление на Пленума на ВС, а именно: влошаване условията при родителя, на когото е предоставено детето; или загубване на родителския авторитет на същия родител.

Особено съществен за решаване на спора по делото е въпросът, дали е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.59, ал.9 от СК, изразяваща се в подобряване условията на живот при другия родител / този, при който не живеят децата/, като, съгласно т.V от Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74г., Пленум на ВС, „под условия на живот се разбират не само жилищните и битовите условия, но и социалната среда и другите обстоятелства по чл.29, ал. 1 СК“- те. обстоятелствата от значение за определяне на мерките спрямо децата, включително и родителските качества на родителя, при когото те не живеят. Относно битовите условия, в които би могла да осигури майката, не е налице промяна след приключване на съдебното дирене във възвината инстанция при разглеждане на преходно предявения иск по чл.59, ал.9 от СК. Съдейки по непротиворечивите и неоспорени в тази им част показания на разпитаните по първоинстанционното дело свидетели А. А. /майка на въззиваемата/ и Д. Д. / лице, с което въззиваемата е във фактическо съпружеско съжителство/ тези условия неизменно са много добри-тя живее в самостоятелна двуетажна къща. Несъмнено и бащата осигурява на децата много добри битови условия, което е видно и от приетите социални доклади. Също така, видно от приетото по първоинстанционното дело допълнително споразумение от 19.12.2019г. към трудов договор № 64/09.02.2017г., въззиваемата работи на длъжност „****“ в „Ховаг“ООД- гр.Т***. Налице са и длъжностна характеристика за заеманата от нея длъжност, както и препоръка от работодателя, от които категорично се установява, че длъжността е на висока позиция, изисква много добри знания и умения, способност за работа с хора и отлична концентрация.