Решение № 12146 от 10.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12146 гр. София, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20221110144141 по описа за 2022 година

Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422,ГПК , вр. с чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 422,ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Предявен е иск правна квалификация чл. 422,ГПК вр. с чл. 411,, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” и разходи за определянето му, заедно със законна лихва от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до погасяване, както и иск по чл.

422,ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на вземане за лихва за забава , за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410,ГПК от 23.03.22г. по ч. гр.д. № 10933/22г. на СРС, 69с-в.

Ищецът ЗД „ФИРМА „АД твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени вреди на застрахования при него автомобил. Поддържа, че вредите са на стойност 4166,80 лева, в който размер е изплатил застрахователно обезщетение, както и, че са сторени разноски за определянето на обезщетението в размер на 15 лева. Твърди, че ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента, поради което в полза на ищеца възниква регресно вземане срещу него за платеното обезщетение и разноските по определянето му. Твърди, че след покана ответникът е заплатил само част от дължимата сума в размер на 3620,31 лева. Претендира главница, представляваща незаплатен остатък – в размер на 561,49лева и мораторна лихва за забава в размер на 40,24лева за периода 16.06.21г. – 28.02.22г.

Ответникът „ФИРМА“АД оспорва иска, като твърди, че с извършеното плащане е 1 погасил изцяло регресния дълг, както и че платеното обезщетение надхвърля размера на действителните вреди.Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска по чл. 422,ГПК вр. с чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД:

Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. В случая посочените предпоставки са налице.

С определението от 06.02.2023 г. на основание чл. 153 ГПК всички факти, включени във фактическия състав на вземането за главница и некасаещи неговия размер, са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване, както и обстоятелствата, че ищецът е сторил ликвидационни разноски в размер на 15 лева и че ответникът е заплатил на ищеца сумата 3620,31 лева в погашение на регресния дълг, както и че е била изпратена покана за плащане, която е била получена от ответника и е бил изтекъл 30-дневния срок за плащане.

Налице е следователно основание за възникване на регресно вземане. За отговор на въпроса в какъв размер е възникнало съдът съобразява съдебната практика, постановена по реда на касационния контрол - решение № 52 от 08.07.2010г. по гр.д. № 652/2009г. на ВКС, І ТО, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение по единствено по действителната стойност на вредата /без овехтяване/ към момента на настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под минималните размери, установени в Методиката. Именно стойността на вредите без овехтяване следва да се вземе предвид при съобразяване на горепосочената съдебна практика. Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид спецификата на увредената част/. Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим за възстановяване на вещта, като делинквентът/застрахователят на гражданската му отговорност понесе и отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите.

2

В този смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от Постановление № 7/1978г. на Пленума на ВС /съгласно които при обезщетяване по реда на деликтната отговорност за вложените нови части не се взема предвид изхабяването на вещта/.

Съгласно заключението на изслушаната и приета съдебна автотехническа експертиза ремонта на щетите без овехтяване възлиза на 4148,14лева по средни пазарни цени.

Регресното вземане възниква в размера на по-малката от двете суми – на действителните вреди и на извършеното плащане, а в случая - в размера на действителните вреди . Съдът приема, че сумата 15 лева, претендирана като разноски, съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411 КЗ, поради което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума. Общият размер на дълга възлиза на 4163,14лева , като след приспадане на заплатения размер от 3620,31лева остава незаплатен остатък от 542,83лева . Или искът се явява основателен и доказан за размер на сумата от 542,83лева , за колкото следва да бъде уважен и отхвърлен за горницата над този размер до пълния предявен размер на главницата от 561,49лева / за разликата от 18,66лева/ .Ответникът не доказа погасяване на сумата от 542,83лева , поради което искът следва да бъде уважен до този размер , като върху вземането следва да се присъди и законната лихва от подаване на исковата молба до погасяването.

По иска по чл. 422,ГПК , вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за процесния период. Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг.

Задължението на делинквента /на застрахователя на неговата гражданска отговорност/ към застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение само за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава /в този случай моментът на настъпване на изискуемостта и моментът на поставяне в забава не съвпадат/. Ето защо, за поставяне на длъжника в забава е необходимо покана. Съгласно специалната разпоредба на чл. 412, ал. 3, т. 1 КЗ, застрахователят на гражданската отговорност на делинквента следва да определи и изплати дължимото обезщетение в срок от 30 дни от представяне на преписката, когато същата съдържа всички необходими документи, сочещи за неговата отговорност /арг. 412, ал. 2 КЗ/. Не е спорно и се установява от доказателствата по делото , че ответникът е получил регресна покана, заедно с всички необходими документи на 28.04.21г. , а 30-дневният срок за плащане е изтекъл.

За периода 16.06.2021 г. – 28.02.2022г. размерът на мораторната лихва, определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, възлиза на 38,90 лева, поради което искът следва да бъде уважен до този размер и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 40,24лева / за разликата от 1,34лева/ .

3

По разноските:

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски, изчислени съразмерно на уважените искове, в размер на 628,39лева за исковото производство/ за държавна такса, депозит за експертиза и адвокатско възнаграждение/ , и в размер на 24,17лева за заповедното производство по ч. гр.д. № 10933/22г. по описа на СРС, 69с-в/ за заплатена държавна такса/.

Ответникът също има право на разноски, съразмерно на отхвърлените искове, като такива е поискал за исковото производство и следва да му бъдат присъдени в размер от 15,78лева за юрисконсултско възнаграждение и депозит за експертиза.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “ ФИРМА“АД с ЕИК ******* дължи на

ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ФИРМА“АД с ЕИК ******* сумата от 542,83 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” за вреди на л.а. „Рено Меган“ с рег. № ***** , причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 02.02.2021 г., и разходи за определянето му, заедно със законната лихва от 01.03.2022 г. до погасяване на задължението , и за сумата от 38,90 лева, представляваща мораторна лихва за периода 16.06.2021 г. – 28.02.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410,ГПК по ч. гр.д. № 10933/22г. по описа на СРС, 69с-в , КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за признаване за установени на суми над уважения размер от 542,83лева за главницата до пълния предявен размер от 561,49лева, и за сумата над уважения размер от 38,90лева по отношение на иска за мораторна лихва за забава до пълния предявен размер от 40,24лева .

О С Ъ Ж Д А „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО

ЕДНОЛИЧНО

АКЦИОНЕРНО

ДРУЖЕСТВО “ ФИРМА“АД с ЕИК ******* да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ФИРМА“АД с ЕИК ******* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 628,39лева – разноски за исковото производство , както и сумата в размер на 24,17леваразноски по заповедното производство по ч. гр.д. № 10933/22г. по описа на СРС, 69с-в.

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ФИРМА“АД с ЕИК ******* да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “

ФИРМА“АД с ЕИК ******* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 15,78лева – разноски за исковото производство , съразмерно на отхвърлените искове.

4

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5