Решение № 1395 от 27.08.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1395 гр. Пловдив , 27.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Атанаска Ан. Анастасова при участието на секретаря Анелия Ас. Деведжиева като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно наказателно дело № 20215330203847 по описа за 2021 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Н. Б. Б., ЕГН ********** против Електронен фиш /ЕФ/ Серия К № 4132074, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.3 от Закон за движението по пътищата /ЗДП/ му е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП.

По съображения, изложени в жалбата и в становище към нея, жалбоподателят Б., чрез процесуалния си представител адв. Т.И., моли съда да отмени обжалвания ЕФ. Претендира се присъждане на направените разноски и се прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна.

Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща представител. Депозирано е становище, в което се излагат съображения за неоснователност на жалбата, като се иска същата да бъде оставена без уважение, а ЕФ потвърден като правилен и законосъобразен. Прави се възражение, при евентуално уважаване на жалбата, за намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 7 -дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 06.11.2020г. в 08:19ч. в гр. Пловдив, ул. „Пловдив-Юг“ до номер 382К, посока север, било заснето извършено нарушение за скорост с МПС – л. а. „Мерцедес Е 270 ЦДИ“ с рег. № ******, установено с АТСС ТFR1-М 581, като при ограничение на скоростта за населено място от 50 км/ч и отчетен толеранс на измерената скорост от - 3 км/ч в полза на водача, била установена скорост от 73 км/ч или превишаване на разрешената скорост с 23 км/ч.

Установено било, че горепосоченото МПС е с регистриран собственик Н. Б.

Б..

За така констатираното нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП и на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.3 от ЗДП на Н.Б. е наложена глоба в размер на 100 лева.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства, които съдът кредитира като обективни и непротиворечиви – снимков материал, справка за собственици на превозното средство л. а. „Мерцедес Е 270 ЦДИ“ с рег. № ******, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, Протокол № 8-33-20/28.09.2020 от проверката на мобилна система за видеоконтрол ТFR-1М, Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система /АТСС/ рег. № 1030р-34989/09.11.2020г.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

След анализ на събраните по делото доказателства съдът приема, че е налице състава на административно нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП, тъй като на 06.11.2020г. в 08:19ч. в гр. Пловдив, ул. „Пловдив-Юг“ до номер 382К, посока север, жалбоподателят Б., управлявайки л. а. „Мерцедес Е 270 ЦДИ“ с рег. № ******, е превишил разрешената скорост за населено място с 23 км/ч, което било установено с ATCC № ТFR1-М 581, като при въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч и отчетен толеранс на измерената скорост от - 3 км/ч, била установена скорост от 73 км/ч. Това се потвърждава и от приложения към административната преписка снимков материал.

Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.15 от ЗДП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на 2 нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес.

Дадената от наказващия орган правна квалификация е коректна с оглед на приетите доказателства по делото и напълно съответна на текстовото описание на нарушението.

За така установеното нарушение е издаден обжалваният ЕФ, за която форма и съдържание следва да се приемат за задължителни само изброените в чл.189 ал.4 изр.2 от ЗДП реквизити. От отразеното в електронния фиш се установява, че същият съдържа всички реквизити по утвърдения в посочената разпоредба образец - териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

Електронният фиш правилно е издаден по жалбоподателя, като собственик на горепосоченото МПС. отношение на

Нарушението е заснето с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-M, за която е доказано, че отговаря на установените технически изисквания и е преминала съответната проверка. Действително приложеното по административната преписка Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 е валидно до 24.02.2020г. Съгласно чл.30 ал. 5 от Закон за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.

Наред с това съгласно представения по делото Протокол № 8-3320/28.09.2020 от проверката на мобилна система за видеоконтрол ТFR-1М, процесната мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение е преминала последваща проверка в лабораторни условия за точността на измерване, като периодичността на проверката на видеорадарните системи е една година, т.е. към датата на нарушението използваното АТСС е проверено и съгласно заключението на горепосочения протокол за лабораторна проверка съответства на одобрения тип.

В приложения към преписката снимков материал е отразено, че е била измерена скорост на движение 76 км/ч. В горепосочения протокол от лабораторна проверка на използваното АТСС изрично е отбелязано, че грешката при измерване на скоростта при техническото средство е ±3 км/ч до 100 км/ч и ±3 % над 100 км/ч. С оглед на това в полза на нарушителя от 3 измерената скорост 76 км/ч, са били приспаднати 3 км/ч толеранс, поради което наказуемата скорост е 73 км/ч, която скорост е указаната в ЕФ.

Изпълнено е и изискването на чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., видно от съдържащия се в преписката Протокол за използване на АТСС рег. № 1030р-34989/09.11.2020г., който е задължителен за мобилните устройства и системи. Същият по съдържание съответства на процесното време и място на извършеното нарушение, както и на техническото средство, което го е заснело и към него е приложена снимка на разположението на АТСС, в какъвто смисъл е и изискването на чл.10 ал.3 от посочената наредба. Протоколът е надлежно попълнен и същият представлява официален свидетелстващ документ за законосъобразното използване на АТСС. Няма място за съмнение според настоящия съдебен състав и на обстоятелството, че представената по преписката снимка на статично изображение е изведена от използваното в случая мобилно АТСС, доколкото е налице идентичност на посочената в снимката дата на нарушението и датата на използване на техническото средство, като часът на нарушението, отразен в снимката се включва във времевия диапазон на начало и край на работа на процесното АТСС.

С оглед преодоляване констатираната с Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. на ОС на ВАС празнота в материалния закон с приетата Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015г./, вече са налични ясни правила за използването на мобилни технически средства, посредством които се установяват и заснемат нарушенията на правилата за движение по пътищата. Съгласно същата издаването на ЕФ за налагане на административни санкции за нарушения на чл.21 ал.1 и ал.2 от ЗДП вече е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно АТСС. Така цитираната наредба е приета именно в изпълнение нормата на чл.165 ал.3 от ЗДП, предвиждаща, че условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. От посоченото се установява, че ЕФ, съотнесен към времето на извършеното нарушение, е законосъобразно издаден, въз основа на заснето нарушение от мобилна система за контрол.

Във връзка с направеното възражение, че заснетите и установени с мобилни системи нарушения не могат да се отнесат към тези, за които чл.189 ал.4 от ЗДП предвижда издаването на ЕФ, тъй като при тях е задължително присъствието на контролен орган, следва да се отбележи, че същото не държи сметка, че с ДВ бр. 54 от 05.07.2017г. посочената разпоредба е изменена. И за разлика от предходната й редакция, която е предвиждала издаване на ЕФ в случаи на нарушения, установени и заснети с АТСС, в отсъствие на контролен орган и на нарушител, действащата, включително и към датата на 4 извършване на процесното нарушение, не съдържа такова изискване.

Съгласно посочената разпоредба в отсъствие на контролен орган и на нарушител се издава ЕФ за нарушение, установено и заснето с АТСС.

Предвид това, че за нарушението не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки, законосъобразно на основание чл.189 ал.4 от ЗДП е бил издаден ЕФ за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение, а не е бил съставен АУАН, респ. издадено НП.

Действително съгласно разпоредбата на чл.6 ал.2 от Наредба № 8121з532 от 12.05.2015г. /а не ал.1 както е посочено в становището/ местата за контрол с АТСС се определят въз основа на анализ съобразно посочените в т.1 – т.5 показатели. Липсата обаче на доказателства относно това въз основа на какви показатели е бил определен контролираният участък и съответстват ли същите на тези, посочени в чл.6 ал.2 т.1 – т.5 от наредбата не представлява нарушение на процесуалните правила, доколкото това е от компетентността на съответните органи на МВР.

Що се отнася до разпоредбата на чл.8 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. същата се отнася за случаите, в които ограничението на скоростта е въведено с пътен знак, когато мястото за разполагане на АТСС следва да бъде определено така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта. В настоящия случай обаче не става въпрос за превишаване на въведено с пътен знак ограничение на скоростта, а за превишаване на разрешената в населено място скорост на движение от 50 км/ч.

При горните съображения съдът определя като неоснователни наведените от страна на жалбоподателя възражения и приема, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на обжалвания ЕФ.

Правилно и законосъобразно за така установеното нарушение жалбоподателят е санкциониран на основание чл.182 ал.1 т.3 от ЗДП, която норма предвижда наказание глоба в размер на 100 лв. за водач, който превиши разрешената скорост в населено място от 21 до 30 km/h.

Санкционираното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не може да намери и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

С оглед изложените съображения ЕФ следва да бъде потвърден като законосъобразен.

Съобразно изхода на спора, на основание чл.63 ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН и 5 направеното от въззиваемата страна искане, следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.