Решение № 793 от 19.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 793 гр. София, 19.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: А. Захариева

Членове:

Аделина И.а

Мила П. Лазарова при участието на секретаря Венелин П. Кръстев в присъствието на прокурора С. Д. Т. като разгледа докладваното от Аделина И.а Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100604183 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXI НПК.

На 23.04.2025г., СРС 99-ти състав е постановил по НОХД № 17139/23г.

Присъда, с която е признал подсъдимите А. П. С. и А. Ни С. за виновни за това, че за периода 30.08.21г. - 10.01.22г. в гр. София, при условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършители, са отнели чужди движими вещи на обща стойност 535,47лв. от владението на различни лица без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като случаят е немаловажен и кражбата е извършена повторно, след като и двете подсъдими са били осъдени с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, а отделните деяния, включени в продължаваното престъпление, са извършени, както следва:

1. На 30.08.21г. от магазин, находящ се в гр.София, ж.к.********, в съучастие като съизвършители, отнели чужди движими вещи - 12 броя пакетирА. сандвичи на единична стойност 2,50лв., на обща стойност 30лв.; 1 бр. студен чай „Нестий“ лимон, 1,5 литра на стойност 2,49лв. и 2 бр. натурален сок „Куинс“ праскова, 1 литър на единична стойност 1,99лв, на обща стойност 3,98лв., всички вещи на обща стойност 36,47лв., собственост на ДАС Трейдинг ООД, от владението на А.И.К., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е немаловажен и кражбата е извършена повторно, след като двете подсъдими са били осъдени с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, а именно с протоколно 1 определение на СРС по НОХД № 20443/18г., влязло в законна сила на 20.02.19г., с което е било одобрено споразумение за извършено престъпление по чл.194 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 вр. ал.1 НК;

2. На 10.01.22г. от магазин Т-Маркет, находящ се в гр.София, ж.к.

********, в съучастие като съизвършители, отнели чужда движима вещ - 1 бр. телевизор марка „Sunny 43 инча FDH Smart Android 9“ на стойност 499лв., собственост на Максима България ЕООД, от владението на Н.Н.М., без нейно съгласие с намерение противозаконно да я присвоят, като случаят е немаловажен и кражбата е извършена повторно, след като двете подсъдими са били осъдени с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, а именно с протоколно определение на СРС по НОХД № 20443/18г., влязло в законна сила на 20.02.19г., с което е одобрено споразумение за извършено престъпление по чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК, както и с протоколно определение на СРС по НОХД № 20211110212964/21г., влязло в законна сила на 15.12.21 г., с което е одобрено споразумение за извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.18 ал.1 вр. чл.28 ал.1 НК, поради което и на осн. чл.195 ал.1 т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.28 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.54 НК на всяка една от подсъдимите я наложено наказА.е ЛСВ за срок от 1 година и 6 месеца при ПОР на изтърпяване.

С постановената присъда и на осн. чл.68 ал.1 НК по отношение на подсъдимите А. П. С. и А. Ни С. е приведено в изпълнение наложеното на всяка една от тях наказА.е по НОХД № 12964/21г. на СРС, а именно ЛСВ за срок от 6 месеца при ПОР на изтърпяване.

Първостепенният съд на осн. чл.189 ал.3 НПК е осъдил двете подсъдими да заплатят в полза на държавата и направените разноски по делото.

Против присъдата е подадена въззивна жалба от адв.А., защитник на подсъдимите, с изложени твърдения за незаконосъобразност, но без наведени конкретни доводи в контекста на горното.Такива са развити в депозираното в срока по чл.320 ал.4 НПК допълнение и се изразяват в липса на несъмнени доказателства за извършено от подсъдимите лица престъпление по отнемане на инкриминирА.те движими вещи.Във въззивната жалба и в допълнението към нея се отправя искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с която подсъдимите да бъдат признати за невиновни и на осн. чл.304 НПК да бъдат оправдА. по вмененото им престъпление.

Депозираната въззивна жалба е процесуално допустима - подадена е при спазване на преклузивния срок по чл.319 ал.1 НПК от активно легитимирано лице с изявен правен интерес, спазени са изисквА.ята на процесуалния закон както за нейната форма и съдържА.е, така и за движението й съгл.чл.321 НПК.Атакуваната присъда е от категорията актове, подлежащи на проверка по реда на глава XXІ НПК.

В процесната въззивна жалба не се отправят искА.я за събиране на нови доказателства.Подобно искане не е отправено и в с.з., а и служебно настоящият съдебен състав не намери за нужно събирането на допълнителни 2 доказателства.В тази вр. се отбелязва, че въззивно съдебно следствие се провежда само в очертА.те от чл.327 НПК хипотези, а именно при наличие на неизяснени в хода на първоинстанционното разглеждане на делото на елементи от фактическата обстановка от съществено значение за разкриването на обективната истина.Щом не съществуват неизяснени обстоятелства, включени в предмета на доказване по чл.102 НПК, няма и нужда от допускане и събиране на допълнителни доказателствени материали.

В хода на съдебните прения защитата поддържа отправеното искане за отмяна на постановената от СРС присъда.В тази вр. защитата навежда довод за липса на категорични доказателства за извършено престъпление - относно първото инкриминирано деяние се твърди наличие на издадена касова бележка, удостоверяваща факта на заплащане на въведените с обвинението стоки, а не тяхното отнемане; а досежно второто деяние се излага аргумент за липса на доказателства относно действителното фактическо местонахождение на движимата вещ, предмет на престъпно посегателство, на инкриминираното място; в частност се твърди, че двете подсъдими изнасят от търговския обект кашон, съдържА.ето на който обаче не е установено по категоричен начин.

Участващият по делото прокурор изразява становище за неоснователност на процесната въззивната жалба и приема атакуваната присъда за правилна и законосъобразна.Излага се довод, че първият съд изчерпателно е обсъдил всички събрА. по делото доказателства и обосновано е извел приетите за доказА. факти, достигайки до извода за реализирано от подсъдимите виновно поведение, запълващо съставомерните елементи на процесното престъпление.При горните доводи прокурорът отправя молба за потвърждаване в цялост на обжалваната присъда.

Подсъдимите А. П. С. и А. Ни С. в предоставеното им право на лична защита поддържат становището на своя защитник, а в предоставената им последна дума отправят молба за тяхното оправдаване.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, проверявайки изцяло правилността н а първоинстанционната присъда в обжалваната й част – нейната законосъобразност, обоснованост и справедливост в контекста на отправените оплаквА.я и приобщената доказателствена съвкупност и съобразно изисквА.ята на чл.314 НПК, намира, че в конкретния казус са налице предпоставките по чл.338 вр. чл.334 т.6 НПК.

За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел прецизно съдебно следствие, при гарантиране правото на процесните стрА. за участие и представяне на доказателства в подкрепа на защитаваната от тях теза.Фактическата обстановка е подробно изяснена от първостепенния съд.По делото са събрА. в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателствата, нужни за неговото правилно решаване. Въз основа на събрА.те и проверени по реда на НПК доказателства и доказателствени средства са направени правилни фактически изводи, напълно споделими и от въззивния съд, поради което същите ще бъдат пресъздадени лаконично в настоящия съдебен акт.

Предвид гореописаното, СГС приема за установено от фактическа 3 страна следното:

Двете подсъдими А. П. С. и А. Ни С. се познавали от преди инкриминирА.я времеви период, като към този момент те живеели в гр.София и били безработни.

На 30.08.21г. двете подсъдими посетили магазин за хрА.телни стоки, находящ се в гр.София ж.к.********, стопА.сван от ДАС Трейдинг ООД, с управител св.А.К..Пред самия търговски обект имало разположени хладилни витрини с поставени в тях хрА.телни стоки, като клиентите се обслужвали сами и след като вземели стока от хладилниците, влизали в обекта и ги заплащали.Подсъдимите А. С. и А. С. взели от хладилниците 12 броя пакетирА. сандвичи, 1 бр. студен чай Нестий лимон от 1,5 литра и 2 бр. натурален сок „Куинс“ праскова от 1 литър, след което напуснали района на магазина, без да заплатят взетите стоки, чиято обща стойност възлизала на 36,47лв.

На 10.01.22г. вечерта подсъдимите А. С. и А. С. на два пъти посетили магазин Т-Маркет, който се намирал в гр.София, ж.к. ******** и в който се продавали хрА.телни и нехрА.телни стоки, собственост на Максима България ЕООД. При първото си посещение около 19.56ч. те обиколили магазина и след като изчакали отдалечаването на други клиенти, двете заедно свалили поставения на рафта 1 брой кашон, в който се намирал 1 бр. телевизор марка „Sunny 43 инча FDH Smart Android 9“ на стойност от 499лв., и след това го занесли и оставили в близост до изхода и напуснали търговския обект.Около 20.30ч. двете подсъдими отново посетили магазин Т-Маркет и още с влизането си се насочили към мястото, където преди това били оставили кашона с телевизора, взели го и го изнесли през изхода на магазина, без да преминат през касовата зона и без да заплатят вещта.

Към горните две дати подсъдимите лица били осъждА. многократно.В тази вр. прецизно и коректно първостепенният съд е посочил в своите мотиви постановените осъдителни присъди, в това число и тези, обосноваващи повторност по см. на чл.28 НК и доколкото защитата не оспорва така изведените факти, то настоящият съд приема за излишно да преповтаря същите.

Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка не се различава от тази, описана в мотивите към проверяваната присъда.

Съотносимите към процесния спор обстоятелства се приемат за установени от събрА.те по делото доказателства, проверени и преценени по отделно и в тяхната съвкупност при спазване принципите по чл.13, чл.14 и чл.107 ал.3 и ал.5 НПК.

В процесуален аспект настоящият състав на СГС не констатира груби нарушения в доказателствената дейност на основния съд при извеждане на фактическите положения във връзка с поведението на подсъдимите и по отношение на всички факти, обуславящи съставомерност за процесното престъпление.

ИнкорпорирА.ят доказателствен материал обхваща показА.ята на 4 свидетелите Н.М., Н.Н., И.М., Ал.Д.а, И.И., А.К., М.М. и Б.Г. ; писмени доказателства, писмени доказателствени средства, веществени доказателства и заключения по две назначени на ДП и приети по реда на чл.282 ал.1 НПК експертизи,

(Видео-техническа експертиза и

Съдебно-оценителна експертиза).Така събрА.те доказателства се ползват с доказателствена годност (приобщени са по регламентирА.я процесуален ред и от компетентен разследващ орган в хода на съдебното следствие) и поради това, подлежат на преценка за достоверност.Съдържащата се в горните доказателствени източници фактическа информация се оценява за обективна, надеждна, убедителна и достатъчна за извеждане на съотносимите съставомерни елементи.

При извършената цялостна служебна проверка въззивният съд прецени, че вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен състав по съставомерните факти е формирано въз основа на прецизен и правилен анализ на събрА.я по делото доказателствен материал, като изцяло споделя доводите и съображенията, отразени в мотивите към оспорваната присъда.При тези съображения напълно ненужно се явява осъществяването на подробен анализ на същата тази доказателствена съвкупност и от въззивния съд.

Необходимо е обаче да се даде отговор на релевирА.те от защитата възражения за неправилен доказателствен анализ, като в тази вр. се акцентира върху факта на издадена касова бележка относно вещите, предмет на първото инкриминирано деяние, а касателно второто деяние се излагат доводи за липса на безспорни доказателства за действително наличие на инкриминираната вещ в изнесения от двете подсъдими кашон. Тук следва да се отбележи, че основният съд е дал подробен и обоснован отговор на тези възражения, но доколкото същите се поддържат и в хода на въззивното производство, то настоящият съд отбелязва, че изложените в мотивите към проверяваната присъда съображения са напълно правилни и поради това, и споделими такива, като не приема за нужно тяхното преповтаряне.За прецизност обаче и изчерпателност на съдебния акт, СГС намира за нужно да изтъкне и други определени детайли.