Определение № 24140 от 19.09.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24140 гр. София, 19.09.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Гражданско дело № 20221110136584 по описа за 2022 година

Предявени са искове от “СК” ООД, ЕИК 22, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”СЛ” № 29, ет. 7, с които е поискано да бъде установено по отношение на ответника ЕК. АНГ. К., ЕГН **********, с адрес гр.София, ул.“ИД“ № 17, вх. Г, ет.4, ап.83, че последният дължи на ищеца следните суми: сумата от 1200 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № 477999/16.12.2020 г., сключен между страните, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК - 25.03.2022 г., до изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 268.08 лв. за периода от 16.12.2020 г. до 16.11.2021 г., договорна неустойка в размер на 717.50 лв. за периода от 16.12.2020 г. до 16.11.2021 г., обезщетение за забава в размер на 101.90 лв. за периода от 01.03.2021 г. до 01.03.2022 г., неустойка за забава в размер на 300 лв.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Направено е искане за изискване и за прилагане към настоящето дело на ч.гр.д.№ 15899/2022 г. по описа на СРС, по което се е резвило заповедното производство между страните.

В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява становище по допустимостта и основателността на предявените искове.

Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал.1 от ГПК на редовността на исковата молба и на предявените искове, както и другите искания и възражения на страните, намира че следва да се произнесе с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.

По направените от страните доказателствени искания, съдът намира следното:

Следва да бъде приобщено към доказателствата по настоящето дело, ч.гр.д.№ 15899/2022 г. по описа на СРС, по което се е развило заповедното производство между страните.

1

Искането на ответника по чл. 183 ГПК съдът намира за неоснователно, доколкото не се твърди противоречие между представеното по делото копие и искания оригинал.

Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО : Предявени са искове от “СК” ООД, ЕИК 22, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”СЛ” № 29, ет. 7, с които е поискано да бъде установено по отношение на ответника ЕК. АНГ. К., ЕГН **********, с адрес гр.София, ул.“ИД“ № 17, вх. Г, ет.4, ап.83, че последният дължи на ищеца следните суми: сумата от 1200 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № 477999/16.12.2020 г., сключен между страните, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК - 25.03.2022 г., до изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 268.08 лв. за периода от 16.12.2020 г. до 16.11.2021 г., договорна неустойка в размер на 717.50 лв. за периода от 16.12.2020 г. до 16.11.2021 г., обезщетение за забава в размер на 101.90 лв. за периода от 01.03.2021 г. до 01.03.2022 г., неустойка за забава в размер на 300 лв.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между “СК” ООД и ответника е сключен договор за кредит за 1200.00 лв., която е следвало да бъде върната на 11 месечни погасителни вноски, като падежът на последната е 16.11.2021 г. Годишният процент на разходите бил в размер на 41,24 %, а фиксираният годишен лихвен процент бил в размер на 35.04 %. Твърди, че вноската по кредита за първите 3 месеца била в размер на 35.04 лв, а за останалите 8 месеца – по 130.46 лв., като поради неизпълнение на кредитополучателя за представяне на обезпечение, същият дължал неустойка по чл. 6 от договора. Ето защо размерът на вноската за всички 11 месеца бил равен на сумата от 222 лв. Ищецът признава, че ответникът до момента е платил по процесния кредит сума в размер на 311 лв. В исковата молба ищецът се позовава на настъпил падеж на задължението с изтичане на последната погасителна вноска.

В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява становище по допустимостта и основателността на предявените искове. Оспорва да е налице валидно облигационно отношение между страните, както и кредиторът да е предоставил реално на кредитополучателя сумата по кредите. Навежда твърдения за нищожност на клаузите, уреждащи лихвите по договора, доколкото същите противоречали на добрите нрави – чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК. Твърди също, че процесният договор противоречал и на чл. 10 и чл. 11 ЗПК, поради което счита същият за недействителен. Счита за нищожна и клаузата за неусойка по чл. 6 от договора, доколкото същата представлявала скрита добавка към възнаградителната лихва и излизала извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Релевира възражение за изтекла погасителна давност на вземанията. Ето защо моли за отхвърляне на исковете, като 2 претендира и разноски по производството.

- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения ищецът претендира права от заемно правоотношение с ответника;

- правна квалификация - предявеният иск е с правно основание чл.422 вр. чл.415, ал.1 от ГПК;

- права и обстоятелства, които се признават - няма такива;

- обстоятелства, които не се нуждаят от доказване - няма такива;

- разпределение на доказателствената тежест – ищецът трябва да докаже съществуването на облигационно правоотношение с ответника, и изпълнение на задълженията си по него, а именно предаване на паричната сума на ответника, респ. на неговия съдлъжник, ищецът следва да докаже и проведено заповедно производство по отношение на претендираното с настоящия иск вземане;

При доказване на горното, в тежест на ответника е да установи погасяване на дълга.

По възражението за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на давността.

- факти, за които страните не сочат доказателства – няма такива.

ПРИОБЩАВА към материалите по настоящето дело ч.гр.д.№ 15899/2022 г. по описа на СРС.

ОТХВЪРЛЯ искането на ответника по чл. 183 ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.11.2022 г. от 9.00 ч., за която дата да се призоват страните.

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ

ПОСТИГАНЕТО НА СПОРАЗУМЕНИЕ и към МЕДИАЦИЯ.

Препис от настоящето определение да се връчи и на двете страни, а на ищеца препис от отговора на ответника.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3