Решение № 621 от 13.12.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 621 гр. Бургас, 10.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Йорданка Г. Майска

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно гражданско дело № 20212100501734 по описа за 2021 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано пред настоящата съдебна инстанция по въззивната жалба н а „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК: 812115210, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Генерал Влазимир Вазов“ № 3, представляван от изпълнителния директор инж. Ганчо Тенев, действаща чрез упълномощения си процесуален представител юрисконсулт Десислава Златева против решение № 261015 от 23.07.2021 г., постановено по гр. дело № 990/2021 г. по описа на РС- Бургас, с което са отхвърлени исковете му за приемане за установено по отношение на ответника „ДИКС 94“ ЕООД , ЕИК: 102830469, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, СПЗ, ул. „Янко Комитов“№ 17, представляван от управителя Костадин Петков Казаков, че последният му дължи заплащане на основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД сумата от 288.18лв. – главница, представляваща обща стойност на доставена, отведена и пречистена вода за периода от 20.04.2018 г. до 18.03.2019 г., съгласно фактури, издадени през периода 23.05.2018 г. 21.03.2019 г., сумата от 59.23 лв. - сборно обезщетение за забавено плащане върху главниците по отделните фактури, дължимо за периода 24.06.2018 г. – 12.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.11.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, които вземания са предмет на заповед № 260840 от 18.11.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 7241/2020г. по описа на РС-Бургас.

Във въззивната жалба се изразява недоволство от постановеното решение, като се твърди, че е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Счита се за неправилен и необоснован извода на съда, че ответното дружество не следва да отговаря за ползваните в имота му ВиК услуги, евентуално да му се начисли санкция по чл. 61, ал. 1 от ОУ за неизпълнение в срок на задължението му да се легитимира пред оператора като собственик.

Сочи, че неправилно при постановяване на решението, при липса на подаден писмен 1 отговор по чл. 131 от ГПК съдът е съобразил направено от ответника в съдебно заседание и вече преклудирано към този момент правоизключващо възражение, без наличието на предпоставките на чл. 133 от ГПК. Излагат се и доводи за несъгласие с изводите на съда, че за ангажиране на отговорността на ответника за плащане на процесните задължения освен влизане в сила на постановлението за придобиване на имота, следвало да бъде установено, че е налице подадено от предишния и/или сегашния собственик заявление за промяна на титуляра, още повече, че с доклада си съда не указал на ищеца, че следва ангажира доказателства за наличието на този факт. Навеждат се подробни съображения за неправилност на този извод с оглед обстоятелството, че ответникът е бил собственик на имота за целия процесен период, за които се отнасят начислените задължения и като такъв има качеството на потребител на ВиК услуги, като се цитира съдебна практика на БОС. На следващо място въззивикът счита, че независимо, че между страните не е сключен индивидуален договор за предоставяне на ВиК услуги, на основание чл. 3,ал. 1 от Наредба 4/2004г. и чл. 2, ал. 1, т. 1 от ОУ на ВиК като собственик на процесния водоснабден имот, ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги, независимо дали е ползвал същите или не. На последно място в жалбата се навеждат доводи за несъгласие с решаващите мотиви на съда относно въпроса кое лице е фактическия потребител на услугите и кога ответникът в получил владението на имота, при условие, че същият се легитимира като единствен негов собственик с влязло в законна сила на 03.10.2016г. постановление за възлагане на водоснабдения имот. По подробно изложените в жалбата доводи, се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което исковете да бъдат уважени. Претендира присъждане на направените разноски и юрисконсултско възнаграждение. Не са направени доказателствени искания. В съдебно заседание въззивното дружество, чрез упълномощения си процесуален представител поддържа въззивната си жалба и моли за отмяна на обжалваното решение, уважаване на исковете и присъждане на разноските по делото.

В закон овия срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият „ДИКС 94“ ЕООД, редовно уведомен не представя писмен отговор по жалба и не е направил доказателствени искания.В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител моли за потвърждаване на обжалваното решение.

Бургаският окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В исковата молба се твърди, че ответното дружество е собственик на водоснабден имот, находящ се в гр. Средец, представляващ складова база и е с открита партида с абонатен номер 217682. Сочи се, че като собственик на имота ответникът се счита за потребител на предоставените от ищеца услуги по доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода на основание чл.3, ал. 1 от Наредба № 4/2004г., като за горепосочения отчетен период същият не е изпълнил задълженията си да заплати изразходеното количество вода в 30 –дневния срок, предвиден в посочената Наредба № 4/2004г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. За процесните вземания ищецът сочи, че се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, като с оглед подаденото от ответника възражение по чл. 414 от ГПК е предявил исковете си по реда на чл. 415 вр. с чл. 422 от ГПК за съдебно установяване дължимостта на процесните суми за ползвани ВиК услуги /доставена, отведена и пречистена вода/ на за периода от 20.04.2018 г. до 18.03.2019 г., съгласно фактури, издадени през периода 23.05.2018 г. - 21.03.2019 г., сумата от 59 .23 лв. сборно обезщетение за забавено плащане върху главниците по отделните фактури, дължимо за периода 24.06.2018 г. – 12.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.11.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.

2

В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество не е подало писмен отговор по исковата молба. В съдебно заседание пред първата инстанция, чрез упълномощения си процесуален представител е оспорило исковете, по съображения, че между страните липсва твърдяното договорно правоотношение, както и, че ответникът, макар да е придобил собствеността върху имота съгласно постановление за възлагане, не е въведен във владение на имота и не потребител на ВиК услуги

С обжалваното съдебно решение, първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло предявените исковете, като е приел, че ответникът не дължи заплащане на претендираните суми, тъй като ищцовото дружество неправомерно служебно е вписало ответника като титуляр на партидата на имота, без подадено от последния, респ. от предишния собственик заявление за това, като и поради обстоятелството, че макар да е придобило правото на собственост върху имота, ответното дружество се счита за „гол собственик“, тъй като не било въведено във владение, поради спиране на изпълнителното производство, въз основа на допусната обезпечителна мярка.

При служебната проверка на обжалваното решение, в атакуваните му с въззивната жалба части, извършена на основание чл. 269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. По същество след съвкупна и самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, от фактическа страна съдът намира за установено следното:

Със заповед № 260840/18.11.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 7241/2020г. по описа на РС-Бургас , е разпоредено ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 288.18лв. – главница, представляваща обща стойност на доставена, отведена и пречистена вода за периода от 20.04.2018 г. до 18.03.2019 г., съгласно фактури, издадени през периода 23.05.2018 г. - 21.03.2019 г., сумата от 59 .23 лв.

- сборно обезщетение за забавено плащане върху главниците по отделните фактури, дължимо за периода 24.06.2018г. – 12.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.11.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.

По повод подадено в срока по чл. 414 от ГПК възражение от длъжника, в указания на заповедния съд едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК, ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземането си по заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по който е образувано настоящото дело.

По делото не се спори, а и от данните по делото е установено, че след извършена публична продан на процесния водоснабден имот, находящ се в гр. Средец, представляващ складова база, включваща поземлен имот и построените в него сгради, ответното дружество е обявено за негов купувач, като след внасяне на продажната цена имотът му е възложен с постановление от 22.07.2015г. за възлагане на недвижим имот, постановено по изп.д.

158/2010г. по описа на ЧСИ Ивелина Божилова, с рег.№ 800, с район на действие- БОС.

Видно от представената справка от Службата по вписвания- гр. Средец се установява, че на 20.10.2016г. имотът е вписан като собственост на ответното дружество, придобит въз основа на горепосоченото постановление за възлагане. Не се спори, че ответникът не е бил въведен във владение в имота.

След служебна проверка съдът констатира, че постановлението за възлагане от 3

22.07.2015г. е било обжалвано пред съда от „ДЕФ“ ЕООД, като жалбата е оставена без уважение с окончателно в тази част решение от 08.06.2016г. по в.гр.д. № 1524/2015г. по описа на БОС. Установено е също, че съгласно обезпечителна заповед от 24.07.2015г., издадена в полза на „ДЕФ“ ЕООД въз основа на влязло в законна сила определение № 898/22.07.2015 г. по т.д. № 382/2015 г. по описа на БОС, изпълнението по горепосоченото изп. дело досежно процесния недвижим имот е спряно като обезпечение на предявения от „ДЕФ“ ЕООД срещу ответниците „ОББ“ АД, „Вайцман България“ ЕООД и „БМ трейдинг2010“ ЕООД иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.второ от ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения между „ОББ“ АД като кредитор и „Вайцман България“ ЕООД като кредитополучател и ипотекарен длъжник и „БМ трейдинг-2010“ ЕООД като кредитополучател, договор за учредяване на договорна ипотека досежно процесния имот, обективиран в нот.акт № **, том *, рег.№ ****, дело **** от 02.07.****г. на РС-Средец, поради заобикаляне на закона.

Впоследствие с влязло в законна сила на 07.07.2021г. определение от 12.04.2021г. т.д.

№ 382/2015 г. по описа на БОС, потвърдено с определение № 80/07.07.2021год. постановено по в.ч.т.д. № 145/2021год. по описа на БАС, съдът е отменил допуснатото с предходното определение от 22.07.2015 год. по същото дело обезпечение, чрез налагане на обезпечителната мярка „спиране на изпълнението“ по изпълнителнното дело №20108000400158/2010 на ЧСИ Ивелина Божилова, рег.№800 на КЧСИ с район на действие този на БОС, по отношение на процесния недвижим имот, представляващ складова база Средец.

От гореизложеното следва, че въз основа на влязлото в законна сила на 08.06.2016г. постановление за възлагане на процесния недвижим имот от 22.07.2015г., ответникът надлежно се легитимира като негов собственик и в това си качеството, както правилно е приел районният съд, същият се счита за „потребител“ по смисъла на пар. 1, ал. 1, т. 2, б.

„а“ от ДР на ЗРВКУ вр. с чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 14/04.09.2004 г., на предоставените в имота ВиК услуги, независимо от липсата на сключен между страните индивидуален договор за предоставяне на ВиК услуги. Изследвайки горните въпроси, въпреки липсата на наведени от ответника възражения в този смисъл в срока по чл. 131 от ГПК, районния съд не е допуснал соченото в жалбата процесуално нарушение. Установяване на качеството „потребител“ на ответника е един от подлежащите на доказване от ищеца факти, които правилно са му вменени като доказателствена тежест от съда в доклада по чл. 146 от ГПК, обявен за окончателен без възражения от страните.