Решение № 230 от 25.09.2026, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. Враца, 25.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров

Членове:

Борис К. Динев

Христо Н. Христов при участието на секретаря Галя Цв. Иванова като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20261400500249 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от „ЕОС Матрикс” ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, с представител Т. И. В., като универсален правоприемник на „ЕОС Матрикс” ЕООД, с ЕИК ***, с управител Р. М.-Т., чрез пълномощника адв. Н. К. АК-Стара Загора, против решение № 25 от 09.02.2026г. по гр.д. № 323/2024г. на Районен съд – Мездра в неговата цялост, с което е отхвърлен предявения от дружеството против К. С. К. с ЕГН ********** и М. М. К. с ЕГН **********, и двамата от гр.Мездра, иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД за обявяване за недействителна спрямо ищеца сделката, сключена между ответниците с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 60, том I, рег. № 608, дело № 58/23г. по описа на Нотариус Б. М. с рег. № 593 в НК и с район на действие Районен съд - Мездра, вписан в CB-Мездра с вх.рег. № 441 от 10.03.2023г., Акт № 89, том 2, дело № 176/2023г., с който К. С. К. е дарил на М. М. К., следния недвижим имот: 2/3 идеални части от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-1097/11.05.2018г. на Изпълнителния 1 директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е от 27.02.2023г., с адрес на имота: гр. ***, самостоятелния обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор *** с предназначение: Жилищна сградамногофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***; Предназначение на самостоятелен обект: Жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение: брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 42,55 кв.м., състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения; Прилежащи части:

Избено помещение № 13, с площ 2,88 кв.м. и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, Ниво /едно/, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж *** и ***, под обекта: няма; над обекта: ***, като неоснователен и недоказан.

Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и в противоречие с трайната съдебна практика. Поддържа, че правният му интерес от предявяването на иска по чл.135 ЗЗД произтича от твърдението му, че притежава качеството кредитор по отношение на лицето, имащо качеството на прехвърлител на имота в сделката на имуществено разпореждане, поради което предявената претенция е процесуално допустима, тъй като е предявена срещу надлежно легитимирани страни, които се явяват страни по правната сделка, чиято относителна недействителност се домогва да бъде прогласена.

Посочва, че е напълно погрешно твърдението в решението, че „ЕОС Матрикс" ЕАД не е увреден, тъй като не е бил кредитор към момента на увреждащата сделка, тъй като приобретателят (първия ответник) уврежда кредитор и е без значение промяната на този кредитор към момента на завеждане на иска по чл.135 ЗЗД. Изтъква, че е необосновано да се изисква от цесионера да проверява платежоспособността на длъжника преди да се обвързва с договор за цесия, тъй като бъдещият цесионер няма как да разполага с тази информация. При цедиране на вземане винаги има потенциален риск и не счита, че този риск се определя само с наличие на един недвижим имот (идеални части). Твърди също, че съдът не е отчел, че съгласно чл. 99, ал. 2 от ЗЗД прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите принадлежности, включително изтекли лихви, ако не 2 е уговорено друго. Доколкото Павловият иск по чл. 135 от ЗЗД съставлява част от общото обезпечение на кредиторите, уредено в чл. 133 от ЗЗД, то върху новия кредитор преминава и правото да се иска обявяването на относителна недействителност на увреждаща кредитора сделка. В тази насока се позовава на Тълкувателно решение № 2/2019 г. на ОСГТК на ВКС. Счита, че качеството му на кредитор не може да бъде отречено по възражения, черпени от съдържанието на сключения между цедента и цесионера договор за прехвърляне на вземания, тъй като в производството по отменителния иск по чл. 135 от ЗЗД длъжникът не може да се брани с възражения, които се основават на отношения, легитимиращи ищеца като кредитор. Подобни възражения са допустими, само когато с отменителния иск по чл. 135 ал. 1 ЗЗД е съединен иск за изпълнение на задължението по правоотношението, от което произтича вземането на кредитора, какъвто не е настоящия случай, а практиката е последователна в разбирането, че не е нужно вземането да е ликвидно и изискуемо, т.е. определено по основание и размер с влязъл в сила съдебен акт. С оглед на това счита, че е доказано, че ищецът/въззивника се легитимира като кредитор на първия ответник.

Моли съда, след като отмени обжалваното решение, да уважи предявените искове, както и да му присъди разноските в първоинстанционното и във въззивното производство. В случай, че съдът не уважи въззивната жалба и предвид обстоятелството, че въззиваемия претендира да му бъдат заплатени разноските за адвокатско възнаграждение, които са направени, прави възражение за прекомерност на същите с оглед на правната и фактическа сложност на делото и моли съдът да присъди минимален размер на разноските, заплатени за адвокатски хонорар, при условие, че въззиваемия докаже заплащането им.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемия К. С. К., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез назначения му особен представител адв. Д. Ц. С. - ВрАК, е постъпил писмен отговор, с който оспорва като неоснователна въззивната жалба. Твърди, че първоинстанционният състав в хронологичен ред е изложил фактите, чрез които ищецът в първоинстанционното производство е добил качеството на кредитор, подробно е изяснил фактическия състав на иска по чл.

135 от ЗЗД и подробно е посочил основанието за отхвърляне на иска, като е посочил и релевантна съдебна практика. Моли съда да остави в сила първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно.

3

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата М. М. К. с ЕГН ********** от гр.Мездра не е постъпил отговор на въззивната жалба.

С въззивната жалба и с отговора страните не сочат доказателства и не правят доказателствени искания.

В проведеното открито съдебно заседание представители на страните не се явяват, като в писмени становища въззивникът потвърждава изложените аргументи във въззивната жалба и направеното с нея искане; особеният представител на въззиваемия К. К. моли съдът да отхвърли въззивната жалба и да остави в сила първоинстанционното решение.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките на срока по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Производството пред Районен съд - Мездра е образувано въз основа на искова молба, подадена от „ЕОС Матрикс” ЕООД, гр.София, ЕИК ***, с която дружеството е предявило против К. С. К. с ЕГН ********** и М. М. К. с ЕГН **********, и двамата от гр.Мездра, иск за обявяване за недействителна спрямо него сделка, сключена между ответниците с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 60, том I, рег. № 608, дело № 58/23г. по описа на Нотариус Б. М. с рег. № 593 в НК и с район на действие Районен съд - Мездра, с който ответникът К. С. К. е дарил на ответницата М. М. К., следния недвижим имот: 2/3 идеални части от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-1097/11.05.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е от 27.02.2023г., с адрес на имота: гр. ***, находящ се на етаж 1 в сграда с идентификатор *** с предназначение: Жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***; предназначение на самостоятелен обект: Жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение: брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 42,55 кв.м., състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения; прилежащи части: избено помещение № 13, с площ 2,88 кв.м. и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, ниво /едно/, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж *** и ***, под обекта: няма; над обекта: ***.

В исковата молба се твърди, че ответникът К. С. К. е длъжник по договори за кредит, вземанията, по които са прехвърлени на ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД, както следва: Договор за потребителски паричен кредит № 5403464 от 18.01.2023г., вземането, по който е прехвърлено на „ЕОС Матрикс“ 4

ЕООД с Договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) сключен на 11.08.2023г. с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” АД, ЕИК ***; Договор за стоков кредит № 949735 от 20.01.2023г., Договор за стоков кредит № 949769 от 20.01.2023г. и Договор за стоков кредит № 949878 от 20.01.2023г., вземанията, по които са прехвърлени на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с Договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) сключен на 26.09.2023 с „Банка ДСК“ АД, като длъжника К. К. е уведомен за прехвърляне на вземанията съгласно чл.99 ЗЗД. Поддържа се, че поради неплащане на дължимите суми по договорите, „ЕОС Матрикс“ ЕООД е пристъпил към принудително събиране на вземанията си по тях, чрез подаване на заявления за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в PC - Мездра, въз основа на които съответно са образувани ч.гр.д. № 232/2024г., ч.гр.д. № 1463/2023г. и ч.гр.д. № 1457/2023г.

Посочва се, че на 10.03.2023г., след сключване на договорите за кредит, между първия ответник К. С. К., като дарител, и втория ответник М. М. К., като дарен, е сключен договор за дарение на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 60, том I, рег. № 608, дело № 58/23г. по описа на Нотариус Б. М. с рег. № 593 в НК и с район на действие Районен съд Мездра. Според ищеца са налице елементите от фактическия състав на чл.135 от ЗЗД по отношение на сключения между ответниците договор за дарение на гореописания недвижим имот, поради което за него е налице правен интерес от предявяване на иск против ответниците за обявяване на относителна недействителност по отношение на него на договора за дарение.

С писмено становище от 03.10.2025г. се твърди, че ответникът К. С. К. е длъжник по още два договора за стоков кредит, а именно Договор за стоков кредит № 5415178 от 19.01.2023г. и Договор за стоков кредит № 5415592 от 20.01.2023г., сключени с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” АД, вземанията по които са прехвърлени на „ЕОС Матрикс” ЕООД с договор за цесия от 11.09.2023г., като длъжника К. К. е уведомен за прехвърляне на вземанията съгласно чл.99 ЗЗД.

В срока по чл.131 от ГПК от назначения на ответника К. С. К. особен представител е постъпил отговор, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Твърди се, че искът е недопустим и „ЕОС Матрикс” ЕООД няма активната процесуална легитимация да завежда иск срещу К. К., тъй като длъжника К. К. не е бил уведомен от „стария кредитор“, съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за договорите за цесия, сключени между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” АД и „ЕОС Матрикс” ЕООД и между „Банка ДСК” АД и „ЕОС Матрикс” ЕООД. На следващо място се поддържа, че Договор за стоков кредит № 949878 от 30.01.2023г. е недействителен, тъй като уговорената в него клауза за възнаградителна лихва е нищожна, което води до нищожност на целия договор. В отговора се навеждат доводи за нищожност на неустоечната клауза по чл.7 от Договора, като противоречаща на чл.143, т.5 ЗЗП, заобикаляща изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК и сключена в нарушение на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал. 1 ЗЗД. Посочва се, че в договора и в 5 стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация липсва конкретизация относно начина, по който е формиран ГПР от 23.35%, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин (чл.10, ал.1 ЗПК), което е самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно чл.22 ЗПК. Изтъква се, че клаузите на контракта не са индивидуално уговорени по смисъла на чл.146, ал.2 ЗЗП и че се касае до еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе. Твърди се, че уговорената неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване, поради което същата е нищожна, поради накърняване на добрите нрави. Наред с това по посочения начин се заобикаля законът - чл.33, ал. 1 ЗПК, тъй като с процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Твърди, че аналогично е положението и при другите два договора за стоков кредит.