Решение № 384 от 18.03.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 384 гр. Русе, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тихомира Г. Казасова при участието на секретаря Василена В. Жекова като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело № 20254520103947 по описа за 2025 година

И.Г.Л. – изпълнителен директор на „*****“ АД пояснява, че представляваното от нея дружество е търговец на земеделска техника, от 20 години - официален представител за България на производителя „Same Deutz-Fahr“ за марката „Deutz-Fahr“ и дистрибутор на други производители на селскостопанска техника и инвентар. Наред с продажбите, дружеството осъществявало следпродажбено техническо обслужване, сервиз на селскостопанските машини, продажба на резервни части и консумативи.

На 02.05.2007г. ищецът сключил със С. М. М. трудов договор №32, по силата на който ответникът изпълнявал длъжността „********“ в търговската база на дружеството. Тъй като служителят нямал трудов и практически опит, през годините периодично бил изпращан на специализирани обучения в заводи на производителя „Same Deutz-Fahr“.

Основните задължения за заеманата длъжност включвали: диагностика, ремонт и поддръжка на селскостопанска техника под ръководството на началник отдел „Сервизен“.

Ремонтните работи се извършвали основно в стопанството на клиентите, на полето, а при необходимост и в сервизната база на работодателя в гр.Русе. Като част от сервизните екипи, на С. М. било поверено обслужването на множество клиенти на дружеството от средната и източната част на Дунавската равнина.

По повод информация, свързана с частна практика при клиенти на дружеството, изразяваща се в отклоняване на сервизни поръчки, през 2019г. работодателят провел няколко разговора с ответника. Последният бил категоричен, че това не отговаря на истината и уверил представителя на дружеството, че е лоялен към фирмата. На 01.03.2023г. С. М. отправил едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, като до изтичането му на 30.03.2023г. ползвал отпуск по болест.

1

През м.май 2023г. „*********“ - дългогодишен клиент на „*****“ АД отказал уговорена в предходен период покупка на зърнокомбайн, като уведомил ищеца, че е закупил такъв от друг доставчик - „********“ ООД (представител и вносител на същия производител, но на други негови продукти). На среща, инициирана от дружеството, с оглед установяване причините за отказване на техниката, председателят на кооперацията обяснил, че бившият служител – С. М. му препоръчал и го свързал с „********“ ООД.

Същият месец „*********“ – село ***** – клиент на „*****“ АД, отказал уговорена покупка на трактор „Deutz-Fahr“ по сходна причина – закупил същата техника от „********“ ООД. След разговор с председателя на кооперацията се установило, че С. М. съдействал за сделката с „********“ ООД и извършвал сервизно обслужване на техниката, като частите били поръчани от „*******“ ЕООД, дружество, регистрирано от бивш служител на „*****“ АД.

През м.август 2023г. дългогодишен клиент на ищеца – „********“ ЕООД също преустановил внезапно търговските отношения, тъй като имал проект с „********“ ООД, а С. М. щял да продължи да осъществява техническата поддръжка.

През 2024г. различни търговци уведомявали ищеца, че С. М. обикаля клиентите му, с предложения за закупуване техника от „********“ ООД и сервизни услуги. Разпространявал невярната информация, че „*****“ няма компетентни сервизни служители, тъй като „********“ ООД привлякло най-добрите специалисти в тази област. Твърдял, че цените на резервните части и консумативи, които предлага ищцовото дружество са значително завишени.

Предвид изложените обстоятелства, ищецът провел вътрешно проучване, при което установил, че докато ответникът изпълнявал трудовите си задължения, отклонявал сервизни поръчки и обслужвал клиенти на работодателя, за което получавал от тях възнаграждение, без да предоставя отчетен документ и без да декларира приходите си от тази дейност. Този начин на работа бил приложим само по отношение на техниката, за която търговската гаранция е изтекла.

Вследствие действията на С. М., приходите от сервизно обслужване на дружеството намалели.

Ищецът поддържа, че с поведението си, ответникът нарушил уговорките, визирани в чл.15 – 18 и чл.22 от трудовия договор, съдържащи забрана за осъществяване различни форми на нелоялна конкурента дейност, в т.ч. извършване сервизни услуги на трети лица и развиване на стопанска дейност за срока на трудовото правоотношение; разкриване и използване на поверителна информация, придобита по време и по повод заеманата длъжност. В чл.21 от Договора била предвидена неустойка в размер на 12 брутни месечни възнаграждение при неспазване поетите задължения. Пояснява, че използвайки контактите и информацията, придобита от „*****“ АД по време и по повод изпълняване на трудовите си задължения, С. М. извършвал техническо обслужване и сервиз на клиенти на работодателя срещу възнаграждение; след прекратяване на трудовото правоотношение провел кампания, целяща уронване доброто име на дружество; разколебавал доверието на клиентите; създал условия за осуетяване сключването на сделки с дългогодишни контрагенти, отклонявайки ги 2 към новия си работодател – „********“ ООД.

Твърди, че по този начин ответникът причинил имуществени вреди на дружеството, изразяващи се в пропуснати ползи от отклонените продажби на сервизни услуги, резервни част и машини и нереализираната печалба от тях, както и неимуществени вреди – увреждане доброто име и репутацията на дружеството, изграждана с труд и усилия повече от двадесет години.

Счита, че уговорената неустойка не противоречи на императивните норми на КТ и представлява допустима уговорка, свързана с трудовото правоотношение. Приема, че неустоечната клауза е естествено продължение отношенията между страните, когато е налице умишлено причиняване вреда на работодателя, в който случай чл.203, ал.2 КТ предвижда възможност за реализиране пълния обем отговорност на служителя. Твърди, че отказът да се признае уговорената неустойка за действителна и обвързваща, създава предпоставки за недобросъвестност и злоупотреби.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди С. М. М. да заплати на „*****“ АД сумата 24 400 лева – неустойка, съгласно чл.21 от Трудов договор №32/02.05.2007г. за неизпълнение на задълженията по чл.15 – 18 и чл.22 от Договора.

В условията на алтернативност моли съда, на основание чл.79, вр.чл.82 от ЗЗД да осъди С. М. М. да заплати на „*****“ АД сумата 24 400 лева – обезщетение за претърпени вреди от неизпълнение на уговорките по чл.15 – 18 и чл.22 от Трудов договор №32/02.05.2007г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.07.2024г. до окончателното й изплащане.

В условията на евентуалност моли съда, на основание чл.45 ЗЗД, вр.чл.29, чл.36, ал.1 и чл.37 ЗЗК да осъди С. М. М. да заплати на „*****“ АД сумата 24 400 лева – обезщетение за претърпени вреди в резултат използване/разкриване на търговска информация и осъществяване нелоялна конкуренция срещу „*****“ АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.07.2024г. до окончателното й изплащане.

На основание чл.45, вр.чл.52 ЗЗД да осъди С. М. М. да заплати на „*****“ АД сумата 5000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от увреждане доброто име и репутацията на „*****“ АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.07.2024г. до окончателното й изплащане.

Претендира разноски по делото.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът С. М. М. е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи досежно неоснователността на ищцовите претенции.

Не оспорва следните обстоятелства:

- Наличието на трудово правоотношение с ищеца в периода 02.05.2007г. – 30.03.2023г., по време на което е преминал редица обучения за повишаване на квалификацията, осигурени от работодателя – „*****“ АД;

- Сключен през м.април 2023г. трудов договор, по силата на който С. М. изпълнявал длъжността „********“ в „********“ ООД;

- През 2023г. „******“ закупила от „********“ ООД зърнокомбайн марка „Deutz-Fahr“.

3

Оспорва твърдението, че продажбата на зърнокомбайна е осъществена с посредничеството и съдействието му. Заявява, че по време на трудовото му правоотношение с ищцовото дружество, работодателят многократно му възлагал да осъществява гаранционно и извънгаранционно сервизиране на земеделска техника, собственост на „******“. Председателят на кооперацията бил изключително доволен от работата му и когато узнал, че ответникът вече не е част от екипа на „*****“ АД потърсил информация за новата му месторабота. След като разбрал, че е постъпил в „********“ ООД се свързал с представител на новия работодател и заявил, че желае С. М. да направи диагностика и ремонт на трактор, който имал технически проблем. Доволен от ремонта, председателят на кооперацията изявил желание ответникът да извършва сервизното обслужване на извънгаранционната техника на кооперацията. По тази причина, през 2023г. „******“ установила търговски отношения с „********“ ООД. Същата година, С.С. - председател на кооперацията се срещнал с Д. К. – търговски представител на „********“ ООД и споделил, че кооперацията се нуждае от нов зърнокомбайн и желае да закупи такъв марка „Deutz-Fahr“.

Не уведомил търговския представител, че вече има отправена оферта от друг търговец на техника. Последващите разговори до реализиране на продажбата били провеждане между управителя на „********“ ООД и С.С.. Поддържа, че през годините, преди да постъпи в „********“ ООД, между „******“ и „********“ ООД неколкократно са провеждани срещи и отправяни оферти за закупуване на земеделска техника.

Ответникът изразява несъгласие с твърдението, че през м.май 2023г. оказал съдействия на Кооперация „******“ – с.***** да закупи трактор от „********“ ООД, а не от „*****“ АД. Твърди, че търговските отношения между кооперацията и „********“ ООД за установени през 2023г. по повод изискана от З.Ю. (председател на кооперацията) информация за ремонтни услуги на земеделска техника. З.Ю. разбрал, че С. М. е започнал работа в „********“ ООД и поради тази причина възложил на дружеството ремонтни дейности, при условия, че същите бъдат осъществени от ответника. Впоследствие председателят на кооперацията посетил търговската база на „********“ ООД и споделил, че възнамерява да закупи нов трактор марка „Deutz-Fahr“, като поискал оферта. По-късно закупил трактор от дружеството, тъй като техниката била налична и го получил веднага, докато към този момент „*****“ АД не разполагало с техника от този вид. През м.юли и м.август 2023г. кооперацията възложила на „********“ ООД ремонтни дейности, осъществени от ответника, в изпълнение на трудовите му задължения.

Ситуацията с „********“ ЕООД била идентична с предходните.

Ответникът оспорва твърдението, че през 2024г. обикалял клиенти на „*****“ АД, с оферти за закупуване техника от „********“ АД и предложения за сервизно обслужване на техника, както и твърдението, че разпространявал информация, уронваща доброто име на ищеца. Пояснява, че след промяна на работното му място, изброените в исковата молба търговци и земеделски производители по собствена воля и инициатива, решили да ползват услугите на „********“ АД, водени от желанието С. М. да осъществява поддръжката и сервиза на земеделската техника.

Ответникът оспорва твърдението, че по време на трудовото правоотношение с ищеца 4 отклонявал сервизни поръчки и обслужвал клиенти на дружеството в своя полза.

С. М. сочи, че ищецът няма сключен договор за абонаментно техническо обслужване с нито едно от изброените в исковата молба ЮЛ. Клиентите избирали фирмата, която да осъществява поддръжката и ремонта на техниката им, съобразно качеството на предоставените услуги и цени. Поради тази причина, при избор на доставчик на тази услуга, били водещи качествата и професионалната квалификация на служителите, които осъществявали ремонтните дейности. Наред с горното и предвид разпоредбата на чл.48, ал.3 от КРБ, ответникът поддържа, че не съществува забрана да избира свободно професията си и мястото си на работа. С оглед трайно установената съдебна практика, счита, че работодателят няма право да налага забрана на служителите си, да не упражняват дадена професия след прекратяване на трудовите си отношения, включително последващо започване работа в конкурента фирма.