Решение № 193 от 08.06.2022, Окръжен съд - Русе
- Съд
- Окръжен съд - Русе
- Дело
- Гражданско дело 313/2021
- Вид
- Решение № 193
- Подписан
- 08.06.2022
- В сила
- 25.10.2024
- Състав
- Николинка Чокоева
Други актове по делото
- Решение № 6 от 09.01.2023 · Николинка Чокоева
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 193 гр. Русе, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Николинка Чокоева при участието на секретаря Мариета Цонева като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Гражданско дело № 20214500100313 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове за обезщетяване на неимуществени и имуществени вреди с правно основание чл. 49 от ЗЗД, както и за законна лихва върху тях.
Ищецът ЛЮБ. Д. Т. твърди, че е лекуван в УМБАЛ „КАНЕВ“ АД през 2020 г. от д-р В.Г., който е следвало да извърши медицинска процедура за ендоскопско отстраняване на камък от уретера и на 19.02.2018 г. е постъпил в Отделение “Урология“. На 21.02.2020 г. е извършена манипулацията, която според него или неправилно като диагностика, или неправилно като лечение, вследствие на което е загубил органи - уретер, бъбрек, надбъбречна жлеза, апендикс. Преживял е седем операции, три от които представлявали голяма сложност, продължителност и пряка опасност за живота му. Твърди, че всичко това е вследствие на манипулацията - ендоскопско отстраняване на камък в уретера, което е довело до пробиване на уретера и загубата му впоследствие. Счита, че вследствие на това, освен че е загубил описаните органи, получил и голяма херния, бил е 8 месеца с нефростома, ще носи до края на живота си медицински колан, ще спазва диети. Изцяло е ограничена физическата му активност, правото му на придвижване, правото му на пълноценен живот като член на семейството си. Лишен е от правото на труд, тъй като не може да управлява фирмата и да упражнява трудова дейност.
Това е довело до умерено тежък депресивен епизод, като се налага да лекува 1 и това заболяване. Счита, че няма оптимистична прогноза за хода на лечението му и всичко това е довело до претърпени от него неимуществени вреди, които остойностява в размер на 200 000 лева, като в исковата молба предявява частичен иск за 30 000 лева., изменен в съдебно заседание на 170 000 лв. Наред с претърпените неимуществени вреди, които ищецът претендира със законната лихва от датата на предявяване на иска, твърди, че е претърпял и имуществени вреди, които се изразяват в заплащане на разходи по лечението и претендира да му бъде изплатена сумата от 3 836 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска. Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът УМБАЛ „КАНЕВ“ АД, в отговор на исковата молба, не оспорва обстоятелствата и признава същите относно извършената оперативна манипулация и разкъсването на уретера, т. нар. авулзия, но възразява относно вината на лекуващия лекар като счита, че е било налице непредвидимо и неочаквано събитие за медицинските специалисти, каквото не се е случвало в практиката на уролозите. Признава, че след разкъсването на десния уретер на ищеца се е наложило незабавно преминаване към спешна отворена интервенция. Счита, че са извършени всички необходими действия съобразно медицинската практика за отстраняване на така възникналото усложнение, което не може да бъде квалифицирано като неправилно или грешка, а е случайно събитие. Възразява, че то е част от непредвидимия професионален риск. Счита, че не е било необходимо отстраняването на бъбрека и надбъбречната жлеза на ищеца, което е извършено в А.ска болница. Счита, че заразяването с коронавирусна инфекция също не е следствие от действие или бездействие на лекарите в УМБАЛ “КАНЕВ“ АД. Възразява, че хипертонията не е възникнала и не е в причинно следствена връзка с претърпяното скъсване на уретера. Счита, че не са налице противоправни и виновни действия или бездействия на служители на болничното заведение - ответник по делото, поради което исковете са изцяло неоснователни.
Третото лице - помагач, конституиран по делото, оспорва предявените искове. Депозирало е писмена молба, в която не оспорва наличието на сключен договор за застраховка „професионална отговорност“ на лицата упражняващи медицинска професия“. Счита, че не е налице настъпил покрит риск по сключената застраховка, тъй като не са налице вреди, които да са настъпили вследствие на грешка или пропуск при изпълнение на 2 професионалните задължения на лекар - служител при ответника. Изцяло се присъединява към изложените в отговора аргументи и моли исковете да бъдат отхвърлени.
След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, че на 19.02.2020 г. ищецът ЛЮБ. Д. Т. постъпва в УМБАЛ „КАНЕВ“ АД в отделение „Урология“ с болки в дясната поясна област. Проведени са диагностични изследвания, на база на които е поставена диагноза „камък в уретера“. Предложеният от лекуващия лекар д-р В.Г. метод за лечение бил ентероскопска процедура (уретроскопия) за отстраняване на камъка. Пациентът не е информиран за възможни усложнения при този вид процедури. Не е спорно и от приложената по делото медицинска документация се установява, че на 21.02.2020 г. по време на манипулацията при екстракция на уретроренескопа е настъпила пълна авулзия на десния уретер като същият се намерил надянат около уретероскопа по цялата му дължина. Наложило се извършване на спешна отворена оперативна интервенция, продължила повече от седем часа, с цел възстановяване (двустранно реимплантиране) на извадения уретер. Поставен бил нефростомен катетър, изведен на кожата в лумбалната област. Ищецът престоява в интензивно отделение на болничното заведение до 24.02.2020 г., след което е преведен в отделение „Урология“. На 29.02.2020 г. лекуващият лекар д-р В. Г. е взел решение за корекция на нефростомната тръба под местна анестезия и рентгенов контрол, а на 06.03.2020 г. под обща анестезия и повторно отваряне на коремната кухина, извършил уретеректомия (премахване) на уретера, поради некротирането му.
На 01.04.2020 г. ищецът е изписан за домашно лечение, но на три пъти, в рамките на по малко от четири месеца, се наложило да постъпва в отделение „Урология“ на УМБАЛ „КАНЕВ“ АД за смяна на нефростомния катетър, поради запушвания - манипулации извършвани под местна анестезия и под рентгенов контрол. На 09.11.2020 г. ищецът е приет в УМБАЛ „А.ска“, гр.
София с диагноза „хидронефроза“ вдясно и наличие на постоперативна херния и на 17.11.2020 г. му е извършена оперативна интервенция, отново чрез отваряне на коремната кухина, при която е установено наличие на голям херниален сак с прирастнали няколко тънкочревни бримки, тежки 3 възпалителни промени на десния бъбрек и възпалителни промени на апендикса. Отстранени били десният бъбрек заедно с надбъбречната жлеза и апендикса, а тънкочревните бримки били освободени. При преглед на 05.04.2021 г. е установена компенсаторна хипертрофия с киста на единствения ляв бъбрек, а на 28.06.2021 г. ищецът е приет в УМБАЛ „А.ска“, гр. София, поради оплаквания от болки и тежест в дясната коремна половина, където е установена по лабораторни данни хронична бъбречна недостатъчност I степен. При преглед, извършен на 18.10.2021 г. е поставена нова диагноза „херния вентралис постоперативна“ с преценка, че се налага последващо оперативно лечение.
По делото не се спори, че към процесния период д-р В.Г., извършил спорната манипулация и който е бил лекуващ лекар на ищеца при всяка от хоспитализациите му в УМБАЛ „КАНЕВ“ АД, е бил в трудовоправни отношения с ответника.
От релевираната застрахователна полица № 19002 L10007 от 07.10.2019 г. между УМБАЛ „КАНЕВ“ АД и ЗК „УНИКА“ АД се установява, че за периода 20.10.2019 г. – 19.10.2020 г. е имало сключена застраховка „Професионална отговорност на лицата, упражняващи медицинска професия“ към посоченото медицинското заведение, страна по застрахователния договор.
От събраните по делото писмени доказателства – фактура № **********/16.11.2020 г. и фактура № 1000064705/16.11.2020 г. относно размера на заплатени от ищеца суми за извършване на оперативните дейности в УМБАЛ „А.ска“ ЕАД и за консумативи, се констатира, че ищецът е направил разходи в размер на 3836,00 лв.
В назначената комплексна съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещи лица доц. А.А., д. м. – ръководител Катедра по съдебна медицина и деонтология, проф. д-р Д.М., д. м .н. – уролог, проф. д-р Р.Д., д. м. – общ, детски и гръден хирург, е дадено заключение, че преди предприетата първоначално ендоскопска екстракция на уретален камък, са извършени всички необходими за диагностициране и избор на лечение изследвания.
Диагнозата е поставена правилно и избраният метод за лечение е адекватен, макар и не единствен, като е било възможно и изчакване с цел спонтанна елиминация на камъка. По време на ендоскопската процедура е настъпило 4 най-тежкото увреждане на уретер - V степен лезия съгласно Класификацията на уретерна травма по ААСТ. Първоначалното разкъсване е настъпило в зоната на прехода между уретера и легенчето на бъбрека, след което при изваждане на уретероскопа е авулзиран по цялата си дължина и напълно откъснат и в долния си край – в зоната на преход с пикочния мехур. Вещите лица дават заключение, че разкъсване на уретера в некомпрометирана зона може да настъпи единствено при неправилно изпълнение на процедурата. В съдебно заседание д-р Д. и д-р М. уточняват, че увредата е настъпила на място, различно от патологично уязвимото, т. е. в здравите зони – в основата, където се влива пикочният мехур и в началото, където уретерът е свързан с бъбрека, а не в средата, където се е намирал камъкът. Евентуално увреждане на кръвоснабдяването и тъканта на уретера, би могло да бъде там, където се намира камъкът, но там не е настъпило разкъсване. Според д-р А. при проникване на уреда е установена и стеноза, която била преодоляна, защото е допуснала уретероскопа да премине през нея и да се достигне до бъбречното легенче, от което следва, че тя също няма отношение към скъсването на уретера. Ако причината е била стенозата, то би трябвало лезията да е на това място. Д-р Д. е категоричен, че както е влязъл ендоскопа, така е трябвало да излезе без да бъде наранен съответният тръбест орган, в случая уретер - това е нормалната и правилна процедура и това са критериите на добрата медицинска практика. Експертизата установява, че след настъпилата авулзия се налага спешна животоспасяваща операция чрез отваряне на коремната кухина, целяща спиране на острия кръвоизлив, причинен от разкъсване на множество кръвоносни съдове, както и поради компрометиране на пикочопроводната система и нарушаване функцията на десния бъбрек.
Според вещите лица е нормално при разкъсване на уретер да се предприеме възстановяване на целостта му, но в случая поради пълната авулзия и спиране на кръвоснабдяването му, опитът за реимплантиране не е бил медицински оправдан - това е изключително трудно и с много малка вероятност за успех.
Спешното извеждане на нефростома (в съдебно заседание в.л. д-р Д. уточнява, че „стома“ е извеждане на кух орган на повърхността на кожата) е бил единственият възможен избор за запазване на дренажа на урина на десния бъбрек, което формално възстановява функцията му по неестествен път.
Загубата на уретера е довела до постоянно разстройство на здравето на ищеца и до последващи хирургични интервенции, които са пряко свързани с 5 авулзията – във връзка с наличието на нефростома се е оформила голяма постоперативна херния, обхващаща цялата дясна лумбална и коремна област, сраствания в коремната кухина и хронично възпаление на десния бъбрек, поради което се наложило отстраняване на този бъбрек, дясната надбъбречна жлеза и апендикса. Индикацията за извършване на нефректомия са били тежките възпалителни промени и дифузно кървене от цялата повърхност на бъбрека, което според вещите лица е било най-правилното и адекватно решение и опитът за съхранението му би бил животозастрашаващ.
Отстраняването на надбъбречната жлеза поради анатомичната близост с бъбрека и множеството сраствания е било неизбежно. Загубата на бъбрека е основна причина и за повишените стойности на серумния креатинин, както и може да е причина за покачване стойностите на пикочната киселина. По отношение на апендикса в експертизата е посочено, че според съвременните изследвания той играе важна роля при чревния имунитет. В хирургията е прието, при установяване на патология на апендикса по време на коремна оперативна интервенция, същият да се отстранява. Експертите обобщават, че след настъпилата авулзия, Л.Т. е имал общо осем стационарни лечения, 101 дни болнично лечение, едно от които (с 16 дни престой за лечение на SARS CoV2) според тях не може да се свърже пряко с процесния инцидент. В резултат на възникналия кръвоизлив във връзка с авулзията на уретера и настъпилата остра кръвозагуба, наложила кръвопреливане, пациентът е бил в контролирано състояние, опасно за живота му. По време на болничните престои ищецът е трябвало да спазва определен от лекуващите лекари режим - диета, добра лична хигиена и избягване на физически натоварвания.
Разпечатката съдържа 23 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/913c8874-3868-46a2-8d77-dd55d44d1104