Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 88 от 28.03.2023, Районен съд - Лом

Съд
Районен съд - Лом
Дело
Частно гражданско дело 1005/2022
Вид
Решение № 88
Подписан
28.03.2023
В сила
15.01.2024
Състав
Елица Юлиянова Орманова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. гр. Лом, 28.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елица Юл. Орманова при участието на секретаря Румяна Д. Александрова Найденова като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Частно гражданско дело № 20221620101005 по описа за 2022 година

Производството по реда на чл.530 и сл. от ГПК във вр. чл.51 от ЗН.

Постъпилa e молба от „УниКредит Булбанк” ЕАД с ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление: представлявано от Д Г. М– Главен изпълнителен директор и Андреа Тониети – Изпълнителен директор, чрез пълномощника адв. С. А., с правно основание чл.51 от Закона за наследството.

Молителят „УниКредит Булбанк” ЕАД сочи, че е сключен Договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка, от 02.10.2015 г. с В. И. Д., ЕГН ********** - кредитополучател, по силата на който е предоставен кредит в размер на 2000 лв. Договорът бил сключен със срок до 02.10.2016 г., като предвид точното му изпълнение, срокът на договора бил удължен за период от още една година, съответно до 02.10.2017 г. На 26.04.2017 г. е сключен Анекс № 1 към договора, като кредитът бил преоформен от потребителски, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка, на Потребителски с усвоен размер 2000 лева.

Неиздължената, просрочена и изискуема част от главницата към датата на сключване на Анекса била 1658,15 лева, а начислената просрочена и изискуема лихва – 5,80 лева, като еднократно били погасени при подписване на анекса. Крайният срок на договора, съгласно анекса, е до 07.04.2020 г. Условията за редовно погасяване на задължението били нарушени и била допусната забава в плащанията, като банката обявила кредита за 1 предсрочно изискуем, считано от 10.07.2019 г. Били отправени покани за доброволно изпълнение до длъжника, както чрез куриер, така и чрез връчване от частен съдебен изпълнител. Междувременно срокът на договора, съгласно предвиденото в анекса, е изтекъл на 07.04.2020 г. В резултат на един от опитите за връчване на покана чрез ЧСИ Ани Василева станало известно на молителя, че кредитополучателят е починал. Поради това настоящият молител е предявил осъдителен иск пред РС- Монтана, като в исковата молба е обективирано и искане да бъдат поканени наследниците на В. И. Д. да заявят приемане или отказ от наследството. РС- Монтана с Разпореждане от 25.02.2022 г. по гр. дело № 402 от 2022 г. е отделил производството по направеното искане по чл.

51 ЗН от предявения осъдителен иск, а с определение по гр. дело № 478 от 2022 г. по описа на МРС производството е прекратено пред същия съд и изпратено по подсъдност на ЛРС.

Молителят, на основание чл.51, ал.1 от ЗН, моли съда да призове наследниците на починалия кредитополучател, като им определи срок, за да заявят дали приемат наследството на починалия или не. Представени с искането /исковата молба/ са и писмени доказателства: Договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка от 02.10.2015г. ведно с ОУ; Искане за кредит на физическо лице от 02.10.2015г.; Анекс № 1 от 26.04.2017г.; Информация за сметка за период 2.10.2015 г. – 12.08.2019 г.; Извлечение от счетоводни книги на банката; Копие от покана до кредитополучателя, Молби до ЧСИ; Фактура от 05.02.2020; Приложение 1 - опис на фактура за януари 2020 г.

В съдебно заседание молителят „УниКредит Булбанк” АД, редовно призован, не се представлява.

Призованият наследник на В. И. Д., ЕГН **********, починал на 18.03.2019 г., бивш жител на гр. Вълчедръм: И. В. И., ЕГН **********, от гр. София – дъщеря, редовно призована при условията на чл. 47 ГПК, не се явява в съдебно заседание и не се представлява.

След като се запозна с изложените становища и събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът намира следното:

От представените от молителя писмени доказателства безспорно се установява, че същият е кредитор на починалото лице В. И. Д., ЕГН **********, починал на 18.03.2019 г., бивш жител на гр. Вълчедръм, по силата на сключения Договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка, от 02.10.2015 г.и анекс към същия.

По безспорен начин се установява, че посоченото в молбата лице е законен наследник на длъжника по договора за кредит. Ето защо съдът приема, че молителят е заинтересовано по смисъла на чл. 51 от ЗН лице и има право да иска от съда да призове наследниците на починалия длъжник и да им определи срок, в който те да заявят дали 2 приемат или се отказват от наследството, оставено след смъртта на наследодателя.

Съобразно молбата и с оглед на представените със същата писмени доказателства, съдът е призовал в открито съдебно заседание горепосоченият единствен наследник на длъжника – И. В. И., с оглед изпълнение на процедурата по чл.

51 от ЗН. Съдът е указал на наследника, че в посочения в съдебния акт срок следва да заяви дали приема или се отказва от наследството на своя наследодател, като са му указани последиците от неизпълнение на това задължение по чл. 51, ал. 2 от ЗН, а именно, че ако не отговори в дадения срок, губи правото да приеме наследството.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл. 48 и сл. от ЗН наследството се придобива с приемането му, което произвежда действие от откриването на наследството – с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството; извършване на действие от страна на наследника, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството или, когато укрие наследствено имущество (в последната хипотеза наследникът губи правото на наследствен дял от укритото имущество). Следва да се уточни, че недееспособните (в т.ч. ненавършилите пълнолетие), държавата и обществените организации приемат наследството само по опис. Наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. Наследник, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото наследство. За да се ангажира отговорността на наследниците на починало лице за негови задължения, е необходимо, съгласно чл.

60 от ЗН, те да са приели наследството. Наследството се приема по указания в чл. 49 от ЗН ред – изрично с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството, което се вписва в особена за това книга, както и мълчаливо - чрез извършване на действие, което несъмнено предполага намерението на наследника да приеме наследството /конклудентни действия/. Според разясненията, дадени в т.14 на ППВС № 4/1964 г. на ВС, мълчаливо приемане е налице, когато от действията на наследника се разбира непоколебимото му намерение да приеме наследството. Според чл. 51 от ЗН по искане на всеки заинтересован районният съдия, след като призове лицето, което има право да наследява, му определя срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Ако в дадения му срок наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството. Изявлението на наследника се вписва в книгата, предвидена в чл. 49, ал.1 от ЗН.

В процесния случай молителят е заинтересовано лице по смисъла на чл.51, ал.1 от ЗН и има право да иска от районния съдия, след като призове лицата, които имат право да наследяват, да им определи срок, за да заявят приемат ли наследството на починалия кредитополучател.

3

Актът, с който се определя срок на призования към наследяване да приеме наследството или да се откаже от него, следва да се връчи лично на лицето, в противен случай, както и когато актът не е достигнал реално до него, този срок не тече. По отношение на заинтересованата страна – наследникът И. В. И., са направени многократни опити за лично връчване на съобщението с указанията по чл. 51 от ЗН, но последните не са достигнали реално до лицето, призовано към наследяване. На поС.ния и настоящ адрес на лицето се установява, че няма жилищна сграда /призовка на л.11/, а на адреса на работодателя – „Джуник“ ЕООД, се установява, че се намира частен дом на сем. П, като на посочения адрес няма нито такова лице, нито такава фирма /призовка на л.40/. Ето защо в настоящия случай указанията на съда не са достигнали лично до този наследник, с оглед на което срок не тече. Няма образувани дела за отказ от наследство със страни И. В. И. и В. И. Д., видно от служебна справка на л. 44. Приемането или отказът от наследство са едностранни и неотменими волеизявления, които имат строго личен характер и зависят изцяло от личната преценка на лицето, призовано към наследяване, и не може да се извърши от назначен особен представител, поради което не е и назначаван такъв от съда след изпълнение на процедурата по чл. 47 ГПК. С оглед на горното искането на молителя за определяне на срок, в който наследникът И. В. И. да заяви приема ли или се отказва от наследството на наследодателя си, следва да бъде оставено без уважение. Няма пречка по силата на чл. 538, ал. 3 от ГПК в един бъдещ момент молителят отново да подаде молба с правно основание чл. 51 от ЗН по отношение на този наследник.

Установено бе, че няма образувани дела за отказ от наследство със страни И. В.

И. и В. И. Д., видно от служебна справка на л. 44. Молителят е поискал с молба с вх.

№ 7344 от 26.10.2022 г. , в случай, че е налице постъпил отказ от наследника И. И., да се изиска удостоверение за родствени връзки на наследодателя, но тъй като липсва вписан отказ от наследството от страна на И. И., това не е сторено. Искането на молителя, в случай, че не е налице вписан отказ от наследството, да бъде вписано в особената книга на съда по чл. 49, ал. 1 ЗН приемането на наследството, е неоснователно. Приемането или отказът от наследство са едностранни и неотменими волеизявления, които имат строго личен характер и зависят изцяло от личната преценка на лицето, призовано към наследяване, и не може да се извърши по презумпция, т.е. от липсата на вписан отказ да се предположи, че лицето е приело наследството, както твърди молителят.

Водим от горното и на основание чл.51 от ЗН, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „УниКредит Булбанк” ЕАД с ЕИК 4

831919536, със седалище и адрес на управление: представлявано от Д Г. М– Главен изпълнителен директор и Андреа Тониети – Изпълнителен директор, чрез пълномощника адв. С. А., за определяне на срок, в който И. В. И., ЕГН **********, с адрес: да заяви приема ли или се отказва от наследството, оставено от наследодателя В. И. Д., ЕГН **********, починал на 18.03.2019 г., съгласно Акт за смърт № 0170/18.03.2019 г., съставен в гр. София, бивш жител на гр. Вълчедръм:

Решението, на основание чл. 538, ал.1 от ГПК, подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на молителя пред Окръжен съд - Монтана.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Лом: _______________________

5