Решение № 262613 от 08.12.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНE№262613 гр. Пловдив, 08.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АННА ДЪБОВА при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 442 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от “Гарант Кредит Консулт” ЕООД (с променено наименование считано от 27.02.2020 г. и предишно наименование “Лайт Кредит Консулт” ЕООД, установено при осъществена служебна справка от съда за вписани обстоятелства в Търговския регистър) против В.С.Д. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 139 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед № 9105/17.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 16768/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIII граждански състав, за сумата от общо 748, 28 лв., от която сумата от 552, 23 лв. – заплатено от ищеца задължение на ответника по договор за заем № ***/29.08.2017 г., сключен с “Лайт Кредит” ООД по силата на договор за гаранция от 29.08.2017 г. и сумата от 196, 05 лв. – незаплатено възнаграждение по договор за гаранция от 29.08.2017 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 16.10.2019 г., до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че между ответните страни и "Лайт кредит" ООД е сключен договор за заем № ***/29.08.2017 г., по силата на който в полза на заемополучателя била предоставена сумата от 600 лв. срещу насрещното му задължение да върне на 12 равни месечни вноски, всяка от 61, 48 лв., сумата от общо 737, 76 лв. Първата погасителна вноска била с падеж на 29.09.2017 г, и краен срок за погасяване на задължението – 29.08.2018 г. Твърди, че част от задълженията по кредита били погасени със заплащане на сумата 185, 53 лв., с която се погасили първите тримесечни вноски. Задължението на заемополучателите било обезпечено от ищеца по силата на договор за гаранция от 29.08.2017 г., сключен между “Лайт Кредит Консулт” ООД, “Лайт Кредит” ООД и В.С.Д.. Ответникът поел задължение за заплащане на възнаграждение на поръчителя, дължимо на 12 месечни вноски, всяка от които на стойност от 49, 21 лв., като задължението било обезпечено с издаден в полза на гаранта запис на заповед. Възнаграждението на поръчителя било частично погасено със заплащане на сумата от 394, 47 лв., с което се погасили изцяло осем от вноските. С уведомление от 21.05.2019 г. заемодателят “Лайт Кредит” ООД уведомил ищеца на основание чл. 5 от договора за гаранция, че ответника имал непогасени задължения по обезпечения договор за заем в размер на сумата от 552, 23 лв., като тази сума била заплатена на кредитора от ищеца на 22.05.2019 г. Претендира заплащане на тази сума от страна на кредитополучателите, чието задължение било обезпечено, както и заплащане на сумата от 196, 05 лв. – незаплатено възнаграждение по договора за гаранция. По тези съображения се моли за уважаване на предявените установителни искове. Моли за присъждане на сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

Ответната страна В.С.Д. е депозирала в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба чрез назначения й от съда особен представител – *** В.М.. В отговора на исковата молба се излагат съображения за неоснователност на предявения иск. Счита исковата претенция за преждевременно предявена, тъй като в договора за гаранция било установено, че кредитодателят се задължава да предяви иска си първо против кредитополучателя, и едва при неудовлетворяване на вземането му, да претендира заплащане от страна на гаранта. По така изложените съображения счита, че ответната страна не е материалноправно легитимирана да отговаря по предявения иск, в който смисъл се позовава на съдебна практика.

Поддържа, че от представените по делото доказателства не се установява, че между кредитодателя и длъжника е възникнало правоотношение по договор за заем, доколкото не са представени доказателства за предаване на сумата в полза на длъжника, с оглед реалния характер на договора за заем. Излага съображения за недействителност на договора за паричен заем на специалните основания по чл. 22 ЗПК, тъй като при сключването му било допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 11, т. 7 до т. 12 ЗПК. Поддържа, че видно от представения по делото договор е, че последният е съставен на шрифт по-малък от 12. Твърди, че възнаграждението по договора за гаранция представлява разход по договора за кредит, който не е включен в установения в договора годишен процент на разходите, поради което посочения в договора годишен процент на разходите не отговаря на действително приложения. Счита за неоснователна и исковата претенция за заплащане на възнаграждение по договора за гаранция, тъй като последната е акцесорна и би породила правното си действие при валидно възникнали права и задължения по договора за заем. Недействителността на договора за заем обуславяла и недействителността на сключения между страните тристранен договор за гаранция. Излага съображения за недължимост на претендираното възнаграждение по договора за гаранция, поради установяването му в противоречие с добрите нрави. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно и пасивно субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗД и чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 139 ЗЗД.

Производството е по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземанията, обективирани в Заповед № 9105/17.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 16768/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIII граждански състав, за сумата от общо 748, 28 лв., от която сумата от 552, 23 лв. – заплатено от ищеца задължение на ответника по договор за заем № ***/29.08.2017 г., сключен с “Лайт Кредит” ООД по силата на договор за гаранция от 29.08.2017 г. и сумата от 196, 05 лв. – незаплатено възнаграждение по договор за гаранция от 29.08.2017 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 16.10.2019 г., до окончателното й изплащане.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК съдът е указал на ищеца да предяви установителен иск относно вземането си.

Искът е предявен в законоустановения за това едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради което отговоря на специалните изисквания за неговата допустимост.

От представения по делото Договор за паричен заем № ***/29.08.2017 г., сключен между “Лайт Кредит” ООД – заемодател и В.С.Д. - заемополучател, се установява, че кредитодателят е предоставил за временно и възмездно ползване на длъжниците сумата от 600 лв., срещу насрещното задължение на кредитополучателq да върнw предоставения в заем финансов ресурс на 12 месечни погасителни вноски всяка от 61, 48 лв., в които се включва и възнаградителна лихва при установен годишен процент на разходите от 48, 17 % и годишен лихвен процент от 40 %. Заемополучателят е поел задължение да върне сумата от общо 737, 76 лв. на дванадесет месечни вноски, с падеж на първата погасителна вноска – 29.09.2017 г.

Договорът за кредит е сключен при отнапред установени Общи условия, които са част от предметното съдържание на договора за кредит – арг. чл. 298, ал. 2 ТЗ.

По делото е представен и стандартен европейски формуляр, в който са посочени условията на договора за кредит.

Представен е договор от 29.08.2017 г., сключен между “Лайт Кредит” ООД, “Лайт Кредит Консулт” ООД и В.С.Д., от който се установява, че ищецът е поел задължение към заемодателя за заплащане на задължението на длъжниците по договор за заем от 29.08.2017 г., в случай че заемателите не извършат дължимите и изискуеми плащания по заема в техния пълен размер в продължение на шест седмици. В клаузата на т. 1.2. е установено, че заемодателят се задължава да предяви иска си първо срещу заемателя, и едва ако не бъде удовлетворен, да иска плащане от гаранта. В т. 3.1. на договора е установено, че за предоставената гаранция заемателите дължат на гаранта възнаграждение, платимо на дванадесет месечни премии в размер от 49, 21 лв.

Установено е, че месечните премии по гаранцията се дължат и се заплащат заедно със съответните месечни погасителни вноски по заема. В разпоредбата на т. 4 е посочено, че заемателят се счита в неизпълнение по договора за заем в случай на и докато трае което и да е неизпълнение на негово задължение към гаранта в съответствие с договора за гаранция. С договора за гаранция гарантът е поел отговорност по гаранцията, при постъпване на писмено уведомление от страна на заемодателя за плащане по гаранцията, с което заемодателят декларира, че заемателят не е изпълнил свои задължения по договора, като е установено, че в случай на активиране на гаранцията заемателят продължава да дължи в пълен размер премиите по договора за гаранция. В т. 7 от договора е установено, че заемателя се съгласява и нарежда на заемодателя, а заемодателят се задължава към заемателя и към гаранта да преведе по банковата сметка на гаранта сумата по т. 3.1.1., която да представлява част от отдадената в заем сума по договора за заем.

Установено е, че заемодателят е длъжен да удържа от постъпилите от заемателя плащания и незабавно да превежда към гаранта от името и за сметка на заемателя сумите по т. 3.1.2., като така изплатените суми няма да се считат за част от погашенията, извършени от заемателя към заемодателя. Посочено е, че заемателят няма право да отменя това нареждане без предварително писмено съгласие на гаранта – т. 8 от Договора за гаранция.

До гаранта е изпратено писмено уведомление от 21.05.2019 г. за активиране на гаранцията, поради неизпълнение на задължението на заемополучателя. В уведомлението е обективирана покана за заплащане на сумата от 552, 23 лв. С платежно нареждане от 22.05.2019 г. посочената сума е преведена по сметка на кредитора “Лайт Кредит” ООД.

От изслушаната по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че сумата по договора за паричен заем е усвоена от В.С.Д. – като сумата от 273, 56 лв. е преведена по банков път в полза на кредитополучателя по негова банкова сметка, ***, 44 лв. е рефинансирано задължение по предходен договор за заем. Установен е размерът на възнаграждението по договора за гаранция за сумата от 590, 92 лв. Вещото лице е установило, че счетоводно при „Лайт Кредит“ ООД са отразени извършени плащания от В.С.Д., както следва сумата от 86, 57 лв. по договора за заем и сумата от 394, 47 лв. – възнаграждение по договора за гаранция. Останалото незаплатено задължение по договора за заем е установено в размер на сумата от 552, 23 лв. – включващо задължение за главница и възнаградителна лихва, която сума е преведена на 22.05.2019 г. от „Лайт Кредит Консулт” ЕООД на “Лайт Кредит” ООД.

Вещото лице е установило, че незаплатеното възнаграждение по договора за гаранция е в размер на сумата от 196, 05 лв.

По делото е изслушано заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза, която е установила, че договорът за паричен заем е изписан със серифен шрифт – serif font, подобен на семейство шрифтове Times New Roman, с големина 12 пункта.

Вземането, обезпечено по силата на процесния договор за гаранция, е възникнало на основание договор за заем.

Възникналото между страните облигаторно правоотношение се регулира от Закона за потребителския кредит. По своята правна същност договорът за потребителски кредит представлява формален (изискуемата форма за действителност е писмена – арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК); реален или консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита или с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична сума – арг. чл. 9, ал. 1 ЗПК; едностранен или двустранен в зависимост от обстоятелството, дали сключването на договора предпоставя предаване на паричните средства или само постигане на съгласие по основните негови уговорки; възмезден и комутативен, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер.