Решение № 5127 от 08.07.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И

Е гр. София, 08.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на трети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ мл. с. РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря Елеонора

Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. дело № 14223 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение № 453815 от 19.07.2018 г., постановено по гр. д. № 14854/2018 г. по описа на СРС, III ГО, 140 състав, е признато за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу П.Й.Б., искове, че последната дължи на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. ал.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, сумата от 167, 03 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода 18.08.2014 г. – 30.04.2016 г. за имот, находящ се в гр. София, ж. к. „*********, аб. № 272150, ведно със законната лихва от 18.08.2017 г. до окончателното изплащане. Искът за главницата е отхвърлен до размера на 777, 54 лв. и за периода м.05.2013 г. – 17.08.2014 г., като погасен по давност, а до пълния предявен размер от 1 418, 97 лв. – като недоказан. Искът за мораторна лихва в отхвърлен в пълния предявен размер от 329, 96 лв. за периода 15.08.2014 г. – 04.08.2017 г.

Ответницата е осъдена да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 62, 72 лв. разноски по делото. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач „Т.С.“ ЕООД.

Срещу постановеното решение в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. Излага съображения, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Решаващият съд е приел, че вземанията на ищеца за периода м.05.2013 г. – 17.08.2014 г. са погасени по давност. В раздел IX от Общите условия - „Заплащане на ТЕ“, чл.33, ал.1 са определени редът и срокът за заплащане месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, срокът на задължението за заплащане на дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. Първоинстанционният съд не е съобразил, че сумата по обща фактура за периода м.05.2013 г. – м.04.2014 г., издадена м.07.2014 г., става изискуема едва м.09.2014 г. Исковата молба е подадена на 18.08.2017 г., с което е била прекъсната давността. Счита, че сумата в размер на 641, 45 лв. е дължима на основание чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ и чл.31, ал.2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-021/22.04.2002 г. и Решение № ОУ- 026/11.05.2002 г. на ДКЕВР. Твърди, че за имота е начислявана топлинна енергия по прогнозни стойности, като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от фирмата за дялово разпределение на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи предявените искове, като му присъдиа направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ответницата П.Й.Б., с който я оспорва. Излага съображения, че за претендираните от ищеца вземания се прилага 3-годишната погасителна давност.

Счита, че правилно решаващият съд е определил вземанията, които към момента на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК са погасени по давност. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част, като й присъди сторените по делото разноски.

Третото лице – помагач на ищеца - „Т.С.“ ЕООД, не е депозирало в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба.

Решението в частта, с която е уважен искът за главницата в размер на 167, 03 лв. за периода 18.08.2014 г. – 30.04.2016 г., е влязло в сила като необжалвано.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. ал.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответницата в качеството й на наемател на топлоснабден имот: апартамент № 49, находящ се в гр. София, ж. к. „*********, е потребител на топлинна енергия за битови нужди, като му дължи сумата от 1 748, 93 лв., от която: 1 381, 69 лв. - главница, представляваща стойността на ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2013 г. – м.04.2016 г., отразена в обща фактура № **********/31.07.2014 г. за отоплителен сезон м.05.2013 г. – м.04.2016 г., обща фактура № **********/31.07.2015 г. за отоплителен сезон м.05.2014 г. – м.04.2015 г., обща фактура № **********/31.07.2016 г. за отоплителен сезон м.05.2015 г. – м.04.2016 г., заедно с мораторна лихва в размер на 322, 13 лв. - за период 15.09.2014 г. – 04.08.2017 г., както и сумата от 37, 28 лв. - за дялово разпределение за периода м.06.2014 г. – м.04.2016 г., заедно с мораторна лихва в размер на 7, 83 лв. Във връзка с подадено на 18.08.2017 г. заявление, по ч. гр. д. № 56918/2017 г. по описа на СРС, 140 състав, е постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите суми, връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Ищецът претендира установяване на вземанията му, предмет на издадената заповед за изпълнение, както и сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответницата оспорва предявените искове. Оспорва наличието на облигационно правоотношение с ищеца, като твърди, че няма качеството наемател и не е придобила правото на ползване на процесния имот. Счита, че не са спазени изискванията за обнародване на Общите условия. Срокът на договора, сключен между етажната собственост и фирмата за дялово разпределение, е изтекъл. Оспорва законосъобразността на проведеното Общо събрание на етажните собственици, на което е взето решение за сключване на договор с фирма за дялово разпределение. Позовава се на неравноправност на клаузата за рекламация в Общите условия на ищеца. Счита, че размерът на задълженията не може да се установява със записванията в счетоводството на ищеца, което не е водено редовно; че е налице нарушение на чл.24 ЗБНБ, както и на Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съда от 05.04.2006 г. относно ефективността при крайното потребление и осъществяване на енергийни услуги, който изисква в сметките да се включва само реално потребеното количество енергия. Оспорва акцесорната претенция за мораторна лихва. Позовава се на изтекла погасителна давност за главница и лихви за периода 01.05.2013 г. – 18.08.2014 г., както и за вземанията по обща фактура № **********/31.07.2014 г. Моли съда да отхвърли предявените искове, като й присъди сторените по делото разноски.

На 18.08.2017 г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу П.Й.Б. за сумата от 1 418, 97 лв. – главница, както и 329, 96 лв. – мораторна лихва за периода 15.08.2014 г.

– 04.08.2017 г. В т.12 от заявлението е пояснено, че длъжникът е ползвал доставена от ищеца топлинна енергия за периода м.05.2013 г. – м.04.2016 г. за топлоснабден имот: апартамент № 49, находящ се в гр. София, ж. к. „*********, аб. № 272150. Посочено е, че дължимите суми са, както следва: за потребена топлинна енергия: 1 381, 69 лв. - главница и 322, 13 лв. - лихва и за дялово разпределение: 37, 28 лв. - главница и 7, 83 лв. - лихва.

С разпореждане от 25.08.2017 г. по ч. гр. д. № 56918/2017 г. по описа на СРС, 140 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер на 84, 98 лв., от които: 34, 98 лв. - държавна така и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК - чрез залепване на уведомление.

В срока по чл.415, ал.4, вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

По делото е представен нотариален акт за замяна на недвижим имот№ 81, том IV, дело

№ 635/87 г. от 24.02.1987 г., по силата на който Л.Б.И.прехвърля на Й.Б.С.и съпругата му Ф.Ц.С.следния свой недвижим имот: апартамент № 49 в бл.225, стар – ********, находящ се в ж. к. „Дружба 2“, на ул. „14“, с площ от 41, 20 кв. м., при съседи: стълбище, апартамент 48, апартамент 50 и двор, избено помещение 18 при съседи: коридор, мазе 17 на ап. 48, общо помещение, 2, 017% ид. ч. от общите части на сградата, както и правото на строеж.

Представена е молба за вписване на възбрана върху процесния имот от ЧСИ рег. № 844 на КЧСИ по изп. дело № 20088440400346/9.10.2008 г., в която е посочено, че ЧСИ е наложил възбрана с разпореждане от 16.10.2008 г. върху собствения, придобит по наследяване от наследодателите Ф.Ц.С.и Й.Б.С.на длъжника П.Й.Б., недвижим имот, идентичен с процесния.

Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, ж. к. „************от 26.08.2002 г., етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Т.С.“ ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.

На 04.10.2002 г. е сключен договор № 4683 между „Т.С.“ ЕООД и етажната собственост с адрес: в гр. София, ж.к. „********, по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация от „Т.С.“ ЕАД за показанията на топломера за отчетния период.

Пред

СРС е ангажиран договор № У94/01.11.2007 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител и „Т.с.“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

От заключението на съдебно - техническата експертиза по делото, изготвена от вещото лице инж. М.Т., се установява, че общият топломер се отчита по електронен път в 0:00 часа на първо число на месеца чрез електронно устройство.

Отчетът се документира. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат технологичните разходи, които са за сметка на доставчика на топлинна енергия, като чистото количество топлинна енергия, което отива при потребителите, се разпределя между тях за отопление (имот, сградна инсталация и общи части). В случая технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, видно от справката от топлорайон „Изток“. В периода м.05.2013 г. – м.04.2016 г. дяловото разпределение е извършвано от „Т.С.“ ЕООД. Въз основа на главния отчет и изравнителните сметки на фирмата за дялово разпределение, вещото лице е констатирало, че радиаторите в имота са демонтирани и абонатът не ползва и не заплаща топлинна енергия за отопление на имота. Абонатът заплаща топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от фирмата за дялово разпределение между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект. За периода м.05.2013 г.- м.04.2014 г. в главния отчет от 24.05.2014 г. е записано, че водомерният възел е затапен. За този период е начислена служебно топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване на база потребление от предишен период – по 6 м3/месец или 72 м3 общо. Така е генерирано служебно показание на демонтирания водомер 1 584 м3, което е записано в изравнителната сметка. За периода м.05.2014 г. – м.04.2015 г. в главния отчет от 07.05.2015 г. е записано, че в имота се ползва ел. бойлер и няма никакви други отчитания. На абоната обаче отново е начислена служебно топлинна енергия за 71,065 м3. За периода м.05.2015 г. – м.04.2016 г. в главния отчет от 21.05.2016 г. е записано, че тръбата за топла вода е отрязана. За този период на абоната не е начислено количество битово горещо водоснабдяване. Вещото лице приема, че на потребителя неправомерно е начислена топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване за периода 2014 г. – 2015 г. в размер на 641, 45 лв.