Решение № 113 от 18.01.2019, Районен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е Н И Е

№..... гр.В. Търново, 18.01.2019г.

В И М

Е Т О Н А

Н А Р

О Д А

ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА МИЛКОВА при участието на секретаря Албена

Шишманова и в присъствието на прокурора …., като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. № 1678 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване осъдителни иск с правно основание чл.262 ал.2 от ЗЗД за обезщетение за имуществени вреди /под формата на претърпяна загуба/ от неизпълнението на договора с цена на иска от 1000лв., иск по чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД с цена на иска от 2500лв. и иск по чл.92 ал.1 от ЗЗД за договорна неустойка при пълно неизпълнение на договор за изработка с цена на иска 5000лв.

Ищецът М.А.С. от гр.* излага твърдения в ИМ, че на 13.09.2013г. с ответника са сключили договор за изработка, по силата на който е му е възложил на свой риск и срещу възнаграждение да модифицира собствения му ла. марка Ф. 126 Р в ДЖИП 4Х4 в срок до 15.04.2014г. по проект и средства на ищеца и с материали на изпълнителя. Твърди, че задължение на ищеца е да заплати на ответника общо възнаграждение в размер на 5000лв., при аванс от 800лв., който му е предоставил в деня на подписване на д/ра. Сочи, че на 01.03.2014г. удължили крайния срок на д/ра до 31.12.2015г. с анекс и довнесъл още 1700лв. за изработка на новата му кола. Твърди, че според уговорката на страните ответникът е следвало да използва само запазеното на автомобила на ищеца купе, което да монтира на закупено от него подходящо шаси и двигател на Джип 4х4. Твърди, че за времето до сега е видял само един път нарязаното фиатче в една плевня в селото, поради което на 12.01.2017г. изпратил на ответника нотариална покана, с която му предоставил срок за изработката до 01 март 2017г., на която да получи поръчания от него модел М., на която покана няма никаква реакция и до днес, поради което ищецът счита сключеният между страните договор за фактически развален след 01 март 2017г. Претендира осъждане на ответника да му заплати исковите суми - сума в размер на 1000лв. - обезщетение за неизпълнение за претърпени имуществени вреди /под формата на претърпяна загуба/, в размер на реалната стойност на предоставеното на ответника М. Ф. 126 Р, сума в размер на 2500лв., чието връщане претендира на основание чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД, включваща първоначално дадения аванс от 800лв. и допълнително предоставената сума от 1700лв., както и сумата от 5000лв. - договорна неустойка при пълно неизпълнение на изработката.

В СЗ, чрез пълномощника си адв.Б. от ВТАК, поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени изцяло по съображения, изложени в писмена защита. Претендира направените по делото съдебни разноски.

Ответникът

А.Д.К. *** в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, чрез назначения му особен представител, депозира писмен отговор, с който заема становище за процесуална допустимост, но неоснователност и недоказаност на предявените искове, които моли да бъдат отхвърлени изцяло. Оспорва всички наведени в ИМ твърдения.

Навежда, че недоказани са твърдяните факти на предаване на проект от възложителя на изпълнителя, както и на предаване на автомобила от ищеца на ответника. Навежда, че липсват доказателства дали възложеното е могло да бъде изработено, за да се установи дали предметът на договора е бил възможен, в която връзка релевира възражение за нищожност на процесния договор за изработка, поради липса на съгласие за конкретна изработка и невъзможен предмет. Оспорва ищцовото твърдение, че изпълнителят е получил сума в аванс от 800лв. Навежда, че в случая не се установява изпълнение от страна на възложителя, за да е налице неизпълнение от страна на изпълнителя. Оспорва твърдението, че срокът на договора за изработка е продължен с анекс. Оспорва, че ищцовото М. е на стойност 1000лв., както и недоказаност на състоянието, в което е предаден, ако е предаден. Оспорва претенцията за договорна неустойка като прекомерна и в случай, че бъде уважена, моли на основание чл.92 ал.2 от ЗЗД да бъде намалена от съда. Релевира и евентуално възражение за погасяване с изтичане на 3-годишна давност на претенцията за неустойка на основание чл.111 б.Б от ЗЗД. Оспорва твърдението, че договорът за изработка е развален, за да се иска връщане на дадени суми. В СЗ, чрез назначения му особен представител, поддържа доводите, изложени в писмения отговор и доразвити в писмена защита.

Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От съвкупният анализ на събраните по делото писмени, в частност подписан между страните на 17.09.2013г. писмен договор за изработка, както и свидетелските показания на разпитаните двама свидетели Ст. Н. и М. - Л. Р., се установява безспорно възникнало между страните по делото облигационно правоотношение от сключен между тях на 17.09.2013г. в писмена форма договор за изработка, по силата на който ищецът, като възложител, е възложил на ответника - изпълнител да извърши на свой риск срещу възнаграждение модифициране на собственият на ищеца ретро л.а. Ф. 126Р с рег.№* в джип 4х4, като страните в договора са уговорили срок за изпълнение на изработката - до 15.04.2014г., която ще бъде реализирана по проект на възложителя и изпълнителя, с материали на изпълнителя и със средства на възложителя. Съгласно чл.4 от подписания между страните договор за изработка, при изпълнение на работата възложителят се задължава да изплати на изпълнителя възнаграждение в размер на 5000лв. с корекция при завършване на работата по следния начин: авансово 800лв., ведно с автомобил FIAT 126Р, както и съгласно чл.5 от д/ра за изработка, изпълнителят се е задължил да извърши изработката по следния начин: възможност за регистрация и изпълнени всички забележки на възложителя. В чл.13 от подписания процесен договор за изработка страните са уговорили, че при пълно неизпълнение на възложената работа изпълнителят дължи неустойка в размер на отдадените разходи, респ. в чл.14 от д/ра е предвидена дължимост от изпълнителя при забава на неустойка в размер на 100% от договореното възнаграждение.

Показанията на двамата разпитани по делото свидетели съдът кредитира като обективни и безпристрастни и доколкото са взаимно допълващи се и непротиворечиви.

Свидетелят Н. установи, че ищецът му казал, че е дал на ответника 800лв., както и свидетеля Р. установи, че ищецът е дал на ответника "някакви пари, не знам колко, после си продаде мотора и му даде 1700лв., това го помня със сигурност". Свидетелите установиха, че ищецът е искал ответника да направи фиата по-проходим, като прехвърли купето на фиатчето на шаси от по-малък джип 4х4, както и че ответникът е работел в сервиз като автомонтьор. Свидетелят Н. установи, че процесния собствен на ищеца Ф.

126 Р е бил в движение и свидетелят веднъж се е возил в него, както и че не е виждал ищеца да предава проект за модифициране на ответника, казал му е словесно идеята си. Свидетелят Н. установи, че страните са се разбрали ответника да вземе Ф. 126 Р на ищеца от селото на М. С. и да го закара в плевника в с.*, където свидетелят заедно с ищеца са ходили и видели, че "фиатчето било разглобено, нарязано", купето било нарязано на две. Свидетелят Н. установи, че ответникът е казал, че ще направи възложеното му модифициране и че самият той е сигурен, че може да се направи идейния проект. Свидетеля Р. установи, че възложеното модифициране с процесния договор за изработка е технически осъществимо, както и че устно са обяснили на Технотест /институция, която одобрява нестандартни излизащи заводски М./ каква е идеята и те казали "ок", както и че ответникът бил уверен, че може да реализира идеята на М.. Свидетеля Р. установи, че "А. не изпълни договорката", че веднъж е ходила в с.*, където А. живее, фиатчето било в една плевня в с.* може би година след като започнал целия проект и било нарязано, че няма никаква идея сега къде и фиатчето, както и според свидетеля Р. техническата мисъл на ответника, работел в сервиз в * като автомонтьор, правил ремонтни дейности по купета, би му позволила да направи идеята на М.. Свидетеля Р. установи, че тя лично се обадила в Технотеста - Декра в Ш. и казали, че идеята на М. за фиата може да се реализира.

Видно от отбелязването на гърба върху първа страница от процесния писмен договор за изработка, на 01.03.2014г. изпълнителя е помолил за удължаване срока на д/ра до 31.12.2015г., поради здравословни причини, вследствие на което възложителя - ищец му заплатил авансово сумата от 1700лв., предаването от ищеца и получаването й от ответника на която е удостоверено с подписите на страните.

С Нотариална покана, връчена на ответника на 19.01.2017г., ищецът му е предоставил последна възможност да изпълни възложеното с договора за изработка, като му е предложил два варианта с краен срок 01.03.2017г. , първият от които в този ден 01.03.2017г. в кантората на Нотариус Т. да му бъдат възстановени 3500лв., които реално ищеца е загубил,както и всяка една част от нарязаното М. с двигателя, или втори вариант на тази дата, ако изработката е изпълнена, да му предаде поръчания от него модел М.

По делото е назначена СТЕ, като видно от писменото заключение на ВЛ инж.С., в случая на практика следва да се конструира един нов автомобил, с нови качествени параметри, отговарящ на определени изисквания, които следва да бъдат утвърдени от оторизираните институции в България, поради което СТЕ не може да даде категоричен отговор, че е възможно при любителско изпълнение, в гаражни условия да се създаде нов тип автомобил на базата на два различни по вид автомобили, който да отговаря на задължителните технически изисквания и тези по безопасността на движението.

По делото е приобщена като доказателство пр. преписка №1324/2017г. на ГОРП, ведно с пр. преписка №1974/2018г. на ВТОП, по която е снето обяснение от отв. А.К. от 04.07.2017г., в което същият е признал, че процесния Ф. 126Р му е предаден от роднини на ищеца, като ответникът го е прибрал с платформа и го закарал в с.* и го нарязал на три елемента, за да бъде удължено от намереното от него шаси, като към датата на снемане на обяснението автомобилът е на части, като агрегатите, двигателя, скоростната кутия, един от капаците се намират при него в с.*, тъй като от купето са използвани елементи за направата на друго модифицирано купе. Съгласно дадените по пр. преписка обяснения на ищеца, на дата 01.03.2014г. автомобилът му е трябвало да бъде монтиран върху шаси с двигател 4х4, но той го е видял на собственото си шаси и купето нарязано на две, по негова преценка нарязано предния ден.

Видно от свидетелство за регистрация №*, ищецът е собственик, считано от 07.04.2006г. на л.а. Ф. 126Р с рег.№*, който, видно от удостоверение рег.№091275005184, изд. от МВР, С-р КАТ В.Т., ПС с рег.№* е било собственост на ищеца за периода от 07.04.2006г. до 22.12.2009г., на която дата 22.12.2009г., видно от обясненията на ищеца от 30.06.2017г., дадени по образуваната и цитирана по-горе пр. преписка, ищецът го е снел от регистрация по причина проекта, заложен по договора, сключен с ответника.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По предявения осъдителен иск с правно основание чл.262 ал.2 от ЗЗД с цена на иска от 1000лв.:

Искът е процесуално допустим, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването му.

Разгледан по същество се явява частично основателен и доказан.

Безспорно от събраните по делото писмени, в частност подписаният между страните на 17.09.2013г. писмен договор за изработка, вкл. и допустимите, с оглед чл.164 ал.1 т.3 от ГПК показания на разпитаните двама свидетели, се установи възникнало между страните облигационно правоотношение от сключен между тях на 17.09.2013г. договор за изработка по смисъла на чл.258 от ЗЗД, по силата на който ищецът като възложител е възложил на ответника - изпълнител да извърши на свой риск срещу възнаграждение модифициране на собственият му Ф. 126Р с рег.№* в Джип 4х4, като изработката ще бъде реализирана по проект на възложителя и изпълнителя. Договорът на изработка е консенсуален, неформален договор, поради което в случая за параметрите на постигнатото съгласие между страните, вкл. и с оглед стойността на договора, са допустими и гласни доказателства. В тази връзка от събраните показания на разпитаните двама свидетели се установи, че страните са били постигнали съгласие по всички съществени елементи на договора, в частност относно възложената изработка, съобразно устно изложения проект на възложителя, възприет от изпълнителя, свеждащ се до превръщане фиата на ищеца в по-проходим чрез прехвърляне купето на фиата върху шаси от по-малък джип 4х4 с възможност за регистрация на модифицираното М., т.е. сключеният между страните процесен договор за изработка не е нищожен, поради липса на съгласие по смисъла на чл.26 ал.2 пр.2 от ЗЗД, а е действителен и като такъв е породил целените с него правни последици. С оглед събраните по делото доказателства, в частност показания на разпитаните свидетели, съдът счита възражението на ответника за нищожност на процесния договор за изработка, поради невъзможен предмет по смисъла на чл.26 ал.2 пр.1 от ЗЗД, поради фактическа невъзможност на предмета, за неоснователно и недоказано. Разпитаните свидетели са категорични, че предметът на процесния договор за поръчка е възможен и възложеното от ищеца на ответника модифициране на Ф. 126Р е технически осъществимо към момента на сключване на договора, съгласно и дадения утвърдителен отговор от институцията, одобряваща нестандартни М., съгласно показанията на свидетеля Р.. В случая по делото не се доказва, вкл. и с изслушаната СТЕ, че е налице фактическа невъзможност на предмета на процесния договор за изработка към момента на сключването му, доколкото не е доказано, че към този момент предмета не може да възникне с оглед нивото на развитие на науката, техниката и технологиите.