Решение № 6641 от 21.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6641 гр. София, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Михаела Касабова при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20221100510572 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С Решение № 20144440/23.06.2021 г. постановено по гр. д. № 47193/2019 г. на СРС, ГО, 85 състав е:

Прогласена по искът на С. С. Х., ЕГН **********, от гр.Пловдив, ул.****, срещу У.Б. АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление в гр.София, пл.****, нищожността на т.4.3, т.5.2 и т.5.3 от Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № TR2955261 от 20.08.2010г, т.5.2 от Анекс № 2 от 14.11.2012г. и т.5.3 от Анекс № 3 от 29.04.2014г. към него, регламентиращи начисляване на наказателна лихва, такса поддръжка и обслужване на кредита и комисионна , поради тяхната неравноправност по чл. 143 от ЗЗП;

Отхвърлен е, като неоснователен, предявеният от С. С. Х., ЕГН **********, от гр.Пловдив, ул.****, срещу У.Б. АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление в гр.София, пл.****, иск с правна квалификация чл.26, ал. 1 от ЗЗД - за прогласяване нищожността на т.4.2 и т. 17 от Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № TR2955261 от 20.08.2010г, т.4.2, т.4.1 и т. 17 от Анекс № 2 от 14.11.2012г. и Анекс № 3, както и т.4.1, т.4.2 и т. 17.1 от Анекс № 3 от 29.04.2014г., регламентиращи лихва върху просрочена главница и условия за обявяване предсрочна изискуемост на кредита, поради тяхната неравноправност по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП /при допусната очевидна фактическа грешка досежно описването на т.4.1 от двата анекса, 1 доколкото по отношение на тях е постановено решение за уважаване на претенцията за прогласяване нищожност на клаузата за наказателна лихва по т.4.3 от договора/.

Срещу решението, в частта на отхвърляне на иска по отношение на претенциите за прогласяване нищожност на клаузите на т.4.2 и т. 17 от Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № TR2955261 от 20.08.2010г, т.4.2 и т. 17 от Анекс № 2 от 14.11.2012г. и Анекс № 3, както т.4.2 и т. 17.1 от Анекс № 3 от 29.04.2014г., регламентиращи лихва върху просрочена главница и условия за обявяване предсрочна изискуемост на кредита, поради тяхната неравноправност по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца с излагане на доводи, че е неправилно, поради необоснованост, неправилно приложение на материалния закон и нарушение на процесуалните правила.

Поддържа, че при постановяване на решението съдът не е съобразил, че волята на ищеца за прогласяване нищожността на клаузи от договора за кредит в т.ч. анексите към него е изразена по ясен и недвусмислен начин- като вид и номерация. В случая при произнасянето съдът е изразил воля само относно номерация на клаузите без да съобрази, че за различния вид тя е различна според договора и анексите към него.

Същевременно съдът не е разгледал подробно и обстойно оплакванията срещу подробно описаните клаузи, не е съобразил събраните по делото доказателства и е постановил необоснован съдебен акт. Атакуваните клаузи не са индивидуално договорени и в производството ответникът, чиято е тежестта на доказване на това обстоятелство, не е успял да установи противното. Като е формирал изводи в тази насока, съдът е постановил неправилен съдебен акт. Неправилни са изводите на съда, че след договаряне между страните /по сключените анекси/ клаузите на т.4.2 от Договора, т.4.2 от Анекс № 2 и т.4.2 от Анекс № 3, както и т.4.1 от Анекс № 2 и т.4.2 от Анекс № 3 не са неравноправни, тъй като са индивидуално уговорени между страните.

Същевременно, съдът неправилно е приел, че наказателната лихва по договора, която се начислява върху редовна и просрочена главница при допуснато просрочие на текуща месечна вноска се дължи и продължава да се прилага по същия начин и начисление съгласно анексите. С анексите нейното приложение е записано в уговорката на т.4.1 /макар не явно, а в прикрит текст/, което е пояснено с приетата по делото ССчЕ. Наказателната лихва е била начислявана от банката върху целия редовен дълг без кредита да е бил падежирал. Освен това, противно на изложените от съда изводи, тази клауза не е била описана на ясен и разбираем език в анекс № 2 и анекс № 3 /в текстът й има прикрит текст относно прилагането й/.

Изследвайки спазването на изискванията на чл.143 ЗЗП, съдът е разгледал и обсъдил само част от тях.

По отношение на клаузата, която урежда лихва върху просрочена главница – 2 т.4.2 от договора и анекс № 2 и анекс № 3, заявява че същите следва да бъдат прогласени за нищожни като неравноправни, тъй като същата е прекомерна.

Последното обстоятелство е констатирано от експерта по ССчЕ и е признато дори от самия ответник. При обсъждане видовете лихви, които се дължат при просрочие следва да бъдат съобразени всички, които са договорени да компенсират забавата, а именно – лихва за редовна главница, лихва за просрочена главница и наказателна лихва /т.11-т.11.1.1, т.11.1.2 и т.11.1.3 от договора и анексите/. С оглед това, при определяне дължимия процент лихва следва да бъдат съобразени всички посочени и изброени. Освен това в случая е налице кумулиране обезщетение на кредитора на две основания, което води до неоснователно обогатяване – лихва върху редовен дълг /възнаградителна лихва/ и наказателна лихва.

Поддържа, че съдът неправилно е приел, че клаузата от договора и анексите определяща лихва върху просрочена главница и клаузата на т.17 от договора и т.17.1 от анекс № 3 предвиждаща обявяване на кредита за предсрочно изискуем отговарят на изискванията на ЗЗП и са действителни такива.

По изложените съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение в посочената обжалвана част и уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника У.Б. АД , в който е изразено становище за нейната неоснователност. Заявява, че постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, като при постановяването му не са нарушени процесуални правила, приложен е правилно материалния закон, същото е обосновано, чрез събраните доказателства. С оглед това е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение в посочената част като правилно. Претендира разноски.

Срещу постановеното по реда на чл.248 ГПК решение № 20043514/21.06.2022 г., в частта, с която е оставено без уважение искането на ищеца за изменение на постановеното решение в частта на разноските, както и в частта, с която е осъден да заплати разноски по делото в размер на 1199.30 лв. е подадена въззивна частна жалба от С. С. Х. с изложени доводи, че е неправилно. В проведеното производство ищецът е освободен от внасяне на държавна такса и разноски, а присъдените с постановеното решение разноски в полза на ответника, съответно в тежест на ищеца са прекомерни и несъобразени с действителната правна и фактическа сложност на спора и минималния размер на адвокатско възнаграждение.

В срок е подаден писмен отговор на подадената частна въззивна жалба от страна на „У.Б.”АД, в който е изразено становище за нейната неоснователност.

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл.269 ГПК, 3 намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с оплакванията за неправилност на решението съобразно доводите по въззивната жалба, съдът намира следното:

За да отхвърли в една част предявения иск по чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 143, ал.

1 от ЗЗП за прогласяване нищожността на т.4.2 и т. 17 от Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № TR2955261 от 20.08.2010 г., регламентиращи лихва върху просрочена главница и условия за обявяване предсрочна изискуемост на кредита-т.4.2 и т. 17 от Анекс № 2 от 14.11.2012г. и Анекс № 3, както т.4.2 и т. 17.1 от Анекс № 3 от 29.04.2014г. поради тяхната неравноправност, съдът е приел, че клаузите на т.4.2 от Договора, т.4.2 от Анекс № 2 и т.4.2 от Анекс № 3, както и на т.17 от договора и т.17.1 от анексите не са неравноправни, тъй като са индивидуално уговорени между страните.

Освен това, съдът е посочил че по отношение на тях не е налице нито общата предпоставка по чл. 143 ЗЗП (чл.З, пар.1 от Директивата) - уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, нито има за предмет, нито постига някой от изброените в разпоредбата на чл. 143, т.1-18 ЗЗП конкретни резултати.

Решението е правилно в посочената част.

В производството е установено и страните не спорят, че на 20.08.2010 г. е бил сключен договор за банков ипотечен кредит между ищеца -С. С. Х., като кредитополучател и ответника „У.Б.”АД като Кредитор. С този договор Банката е предоставила на ищеца кредит в размер на 74 000 евро за покупка на имот, като не се спори между страните, че кредитът е усвоен изцяло и целево. Крайният срок за погасяване на кредита е 10.08.2034г., като с Анекс № 3 е променен на 25.08.2034 г.

В договора и анексите към него № 1/25.08.2010 г., № 2 от 14.11.2012г. и № 3 от 29.04.2014г. са определени всички условия във връзка с правоотношението между 4 страните, в т.ч. лихва върху просрочена главница, наказателна лихва върху текущ дълг, такса за поддръжка и обслужване на кредита, комисионна за управление, както и условия за предсрочно погасяване на кредита.

Съгласно т.4.2 от Договора, от Анекс № 2 и от Анекс № 3 /лихва върху просрочена главница/, при допуснато просрочие на погасителна вноска по кредита, върху просрочената главница се начислява и дължи ГЛП, който се определя за периода 20.08.2010г. до 10.08.2011г. на Зм EURIBOR + 0,761% премия и е в размер на 8.40% , а за периода от 11.08.2011г. до 10.08.2023г. - изчислен по същата формула размерът е определен на 10.40% за различните периоди. Съгласно т.4.2 от Анекс № 2 от 14.11.2012, ГЛП върху просрочена главница определен в размер на 19.22 % / 19.94% за различните периоди, като е посочено, че се формира от БЛП + рискова премия от 2% и надбавка за просрочена главница от 10 процентни пункта, и, фиксирана надбавка към БЛП. Съгласнот.4.2 от Анекс № 3 от 29.04.2014г. той е определен в размер 19.94% до края на срока на договора, като е посочено, че се формира от БЛП + рискова премия от 2% и надбавка за просрочена главница от 10 процентни пункта, и, фиксирана надбавка към БЛП.

Съгласно т.4.3 от договора, записана като т.4.1 в Анекс № 2 и в Анекс № 3, при просрочие на главница и/или лихва и главница по кредита върху текущия дълг /редовна плюс просрочена главница/ се начислява и дължи ГЛП, в размер на 5%, който се начислява едновременно и независимо от лихвите за редовна и за просрочена главница /наказателна лихва/.

Съгласно т.4.1 от Анекс №2 и Анекс №3 върху редовния дълг се начислява при посрочие на лихви и/или главница от кредита ГЛП, състоящ се от БЛП плюс ценова рискова премия и фиксирана надбавка, в размер на 9.92% /съгласно Анекс 2/ и 9.94 % /съгласно Анекс 3/ /наказателна лихва/.

Съгласно т.5.2 от договора е дължима такса за поддръжка и обслужване на кредита, която е определена в размер на 1.5% върху размера на отпуснатия кредит.