Решение № 557 от 22.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 557 гр. Пловдив, 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Спасимир Сп. Здравчев при участието на секретаря Николета Ис. Сеспедес като разгледа докладваното от Спасимир Сп. Здравчев Административно наказателно дело № 20245330201690 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № НП-51 / 12.06.2023 година на Началника на 04 РУ при Областна дирекция на МВР - Пловдив, с което на С.

К. В., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 45, ал. 3 от Закона за закрила на детето е наложено наказание глоба в размер на 300 (триста) лева за нарушение на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от същия Закон.

В Жалбата си и в съдебно заседание на въззивната инстанция чрез процесуалния си представител адвокат А. П. Б. от Адвокатска колегия Пловдив жалбоподателят С. К. В. моли Наказателното постановление да бъде отменено за незаконосъобразност, а алтернативно – с приложението на чл. 28 от ЗАНН, като в хода по същество твърди, че на инкриминираната вечер е позволила на сина си да се прибере по-късно от 22:00 часа, тъй като като преди това е имала потвърждение от сина си, че с него има други пълнолетни лица.

Въззиваемата страна – Началника на 04 РУ при Областна дирекция на МВР - Пловдив – редовно призована, не се явява, не изпраща представител. С Молба-становище рег. № 441000-3331 / 19.03.2024 година, с която е изпратена административнонаказателната преписка, изразява мнение за издадено Наказателно постановление в съответствие с материалния и процесуалния закони при безспорно установено нарушение, нарушител и неговата вина. При евентуално уважаване на Жалбата прави възражение да се намалят разноските до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1/09.07.2004 1 година.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е основателна.

От фактическа страна:

При специализирана полицейска операция по спазване на разпоредите от Закона за закрила на детето и упражняване на родителски контрол и в изпълнение на служебните си задължения на 29.04.2023 година около 00:00 часа полицаи от 04 РУ при Областна дирекция на МВР - Пловдив, сред които и полицейски инспектор П. П. С., извършват проверка в град Пловдив на булевард „Княгиня Мария Луиза“ зад Голямата Базилика и установяват група младежи, като чрез изискване на лична карта, констатират, че част от лицата са непълнолетни лица и не са придружени от родител или пълнолетно дееспособно лице, определено от родител за техен придружител. Едно от децата е И. Н. В., ЕГН **********.

Полицейските служители отвеждат непълнолетните в Районното управление, където им са снети обяснения, включително и от И. В., а след обаждане до родителите им, между които С. К. В. (майка на И. В.), жената се явява в 01:15 часа на 29.04.2023 година и синът й е върнат с протокол. По призоваване три дни по-късно С. В. отново се явява в в 04 РУ на МВР Пловдив и дава обяснения, че на инкриминираната дата е разрешила на сина си да се прибере след 22:00 часа, след като се е уверила, че е с пълнолетни лица, и че не е знаела, че законът изисква писмена декларация с изрично посочен придружител, като случаят е инцидентен.

На място от полицейски инспектор М. П. Щ. на жалбоподателя е съставен и й е връчен срещу подпис Акт за установяване на административно нарушение № 51 / 02.05.2023 година.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН С. В. не прави възражение, но на 15.05.2023 година от нея до Началника на 04 РУ на МВР - Пловдив е депозирано писмено обяснения, в което жената пространствено излага материалното си и социално положение и моли да не бъде наказвана, тъй като и минимално предвидената глоба за нея се явява непосилна.

По извършена проверка и изготвена докладна записка наказващият орган уведомява жалбоподателя, че съставеният Акт за установяване на административно нарушение е редовен, законосъобразен, а административнонаказателното производство не следва да бъде прекратявано и е издадено атакуваното Наказателно постановление.

2

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от показанията на разпитаните в съдебно заседание на въззивната инстанция свидетели – М. П. Щ., П. П. С. и И. Н. В., които се кредитират като обективни и логични, и от приетите по съответния по НПК ред писмени доказателства приложени по административнонаказателна преписка и изискани служебно от Съда.

По фактически установеното Съдът намира, че от наказващия орган правилно се сочи нарушение по чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Закона за закрила на детето, съгласно чиито разпоредби: Родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го придружават на обществени места след 20,00 ч., ако детето не е навършило 14-годишна възраст, съответно след 22,00 ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст (ал. 3) и Ако родителите, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, не могат да го придружат, те са длъжни да осигурят пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществени места след 22,00 ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст (ал. 4), а е безспорно, че на инкриминираната дата И. Н. В. е навън след 22:00 часа, има навършени 14, но не и 18 години и от майка му С. К. В. не е осигурено пълнолетно дееспособно с него съгласно изискването на чл. 5а, ал. 1 от Наредба за специализирана закрила на деца на обществени места във връзка с чл. 8, ал. 7 от Закона – с декларация по образец, удостоверяваща качеството на пълнолетния дееспособен придружител.

Точно е определена и следващата се за нарушението санкция по чл. 45, ал. 3 от същия Закон: Родител, настойник, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което наруши чл. 8, ал. 3, или родител, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което не осигури придружител по чл. 8, ал. 4, се наказва с глоба или имуществена санкция от 300 до 500 лв., а при повторно нарушение - с глоба или имуществена санкция от 500 до 1000 лв.

Въпреки горното, настоящият състав е на мнение, че процесното Наказателно постановление № НП-51 / 12.06.2023 година следва да се отмени, тъй като с оглед на конкретиката на деянието е налице маловажен случай по смисъла на § 1, т. 4 от Допълнителната разпоредба на ЗАНН – извършеното от физическото лице нарушение с оглед липсата на вредни последици и с оглед на другите смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 / 12.07.2007 година по н. д. № 1 / 2007 година на ВКС преценката за маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН е задължителна и се прави по законосъобразност и щом като административнонаказващият орган в нарушение на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН не е извършил преценка за приложението на чл. 28 от ЗАНН, е налице основание 3 за отмяна на наказателното постановление – тя подлежи на съдебен контрол, а съдът, необвързан от решението на административния орган, в правомощията си проучва в пълнота релевантните за спора обстоятелства и изследва и решава всички въпроси както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.

В случая настоящият състав намира, че е приложима разпоредбата на чл.

28 от ЗАНН.

На 29.04.2023 година С. В. разрешава на непълнолетния си син да се прибере след 22:00 часа, като преди това се е уверила, че същият ще бъде придружаван от пълнолетни лица (факт, който не се оспорва по делото).

Жената е действала при субективното убеждение, че присъствието на пълнолетни лица представлява достатъчно условие за съответствие със закона, без да е запозната с необходимостта от писмена декларация, в която да бъде посочен конкретен придружител – липсват данни за целенасочено или умишлено заобикаляне на законовите изисквания (както и данни за други нарушения от жалбоподателя по чл. 8 от Закона за закрила на детето).

Не са без значение и установените по делото социални и лични обстоятелства – С. В. е самотна майка на две деца, която работи на три различни места, за да обезпечи издръжката и нуждите на своето домакинство.

Детето, на което е разрешено закъснението – И. В., към датата на проверката на 29.04.2023 година (роден на 10.03.2006 година) е навършил 17 години и става пълнолетен след по-малко от година, когато става и напълно способен чрез собствени действия да придобива права и да се задължава. Или към датата на проверката синът на жалбоподателя е достигнал степен на зрялост да може майка му да има доверие в поведението му. Същевременно И. В. е ученик с отличен успех, активно спортуващ състезател по плуване, без прояви на противообществени прояви или предходни нарушения на обществения ред.

С оглед на интензивния му дневен режим и социална ангажираност еднократното разрешение за по-късно прибиране след тренировка с цел кратка социализация следва да се преценява като поведение, лишено от укорима обществена опасност.

По посоченото основателно може да бъде счетено, че нарушението е изолирано, формално по своя характер, не е довело до никакви вредни последици, не е повторно, а поведението на нарушителката сочи на доброжелателна и добросъвестна преценка в условия на обективна житейска натовареност, без престъпване на съществени ценности, охранявани от административнонаказателното право.

При тези обстоятелства Съдът намира, че деянието е с изключително ниска степен на обществена опасност, поради което налагането на административно наказание би било несъразмерно строго и в противоречие с превантивната цел на закона. Самото привличане на отговорност пред административния орган и осъщественото процесуално развитие по случая имат достатъчно дисциплиниращ ефект, включително с оглед липсата на 4 предходни нарушения от страна на нарушителката.

С оглед на горното настоящият състав приема, че са налице основанията на чл. 28 от ЗАНН и наложеното наказание следва да бъде отменено, като жалбоподателят се предупреди, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

При този изход на спора жалбоподателят има право на разноски, но такива не са поискани, нито са представени доказателства реално да са сторени и не следва да се присъждат.

Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 и чл. 63в от ЗАНН, Съдът

РЕШИ:

Отменя Наказателно постановление № НП-51 / 12.06.2023 година на Началника на 04 РУ при Областна дирекция на МВР - Пловдив, с което на С.

К. В., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 45, ал. 3 от Закона за закрила на детето е наложено наказание глоба в размер на 300 (триста) лева за нарушение на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от същия Закон.

Предупреждава С. К. В., ЕГН **********, с адрес: ***, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще й бъде наложено административно наказание.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5