Решение № 703 от 09.04.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 703 гр. Бургас, 09.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ при участието на секретаря ДИАНА СТ. СИВОВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ Гражданско дело № 20232120102329 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на “БИГС” ООД, ЕИК: 147115213, със седалище и адрес на управление гр. Б., ***, представлявано от управителя Г. Д. С., чрез пълномощника адв. П. В., със съдебен адрес гр. Б., ул. ***, против Р. Р. Т., ЕГН: **********, с адрес гр. Б., кв. *** за заплащане на сумата от 710 лв., представляваща неизплатено обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на ответника за срока на предизвестието при прекратяване на безсрочното трудовото правоотношение с ищеца поради дисциплинарно уволнение.

В исковата молба се твърди, че ответникът е работил при ищцовото дружество по безсрочно трудово правоотношение по силата на сключени трудов договор № 53/30.07.2021г. и допълнително споразумение към него от 01.04.2022г.

Сочи се, че трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № 41/25.08.2022г. на основание чл.195, чл.188, т.3 , във вр. Чл. 190, ал.1, т.2 и чл.330, ал.2, т.6 от КТ за налагане на дисциплинарно наказание “Уволнение”, поради неявяване на работа, която заповед е връчена на ответника по куриер на 26.08.2022г.

Излагат се доводи, че предвид наложеното дисциплинарно уволнение, ответникът дължи на ищеца обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение в размер от 710 лв., съгласно подписаното между страните допълнително споразумение от 01.04.2022г., което към настоящия момент не е заплатено от ответника.

Представят се писмени доказателства. Претендират се съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника чрез неговия 1 процесуален представител – адв. Б. В., който намира искът за допустим.

Не оспорва, че между него и ищеца е съществувало трудово правоотношение, както и че същото е прекратено по посочения в исковата молба начин. Моли да бъде постановено решение съобразно извършеното от ищеца доказване на правно-релевантните факти.

С отговора на исковата молба са обективирани два кумулативно обективно съединени насрещни искове на ответника срещу ищеца, по силата на които Р. З. Т. претендира ищцовото дружество “БИГС” ООД да бъде осъдено да му заплати сумата от 710 лв., представляваща неизплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 20 работни дни при прекратяване на трудовото правоотношение, както и сумата от 1031.74 лв., представляваща обезщетение за общо 258.5 часа положен извънреден труд през съботни дни в периода 30.07.2021г. до 25.08.2022г. , от които 706.03 лв. за положения от него извънреден труд в съботни дни през 2021г. и сумата от 325.71 лв. за положения от него извънреден труд в съботни дни през 2022г.

Излага твърдения, че по време на съществувалото трудово правоотношение не е ползвал каквато и да е част от полагащия му се платен годишен отпуск от 20 работни дни, като същият не му е бил заплатен и след прекратяване на трудовото му правоотношение.

Твърди също така, че по време на трудовото му правоотношение – за периода от 30.07.2021г. до 25.08.2022г. е полагал труд ежеседмично, освен в дните от понеделник до петък /8 часов работен ден/, и всяка събота, с изключение на Коледните и Новогодишни празници и Великденските празници, от 08.30ч. до 14.30ч., който труд не му е бил заплащан.

Твърди че положеният от него труд възлиза на 47 работни съботни дни, всеки по 5.5 часа или общо 258.5 часа. Сочи че, считано от 30.07.2021г. трудовото му възнаграждение е било определено на 650 лв., а считано от 01.04.2022г. същото е изменено на 710 лв.

Моли да бъдат допуснати до разпит двама свидетели за установяване на положения от ищеца по насрещната исковата молба извънреден труд, продължителността на същия, липсата на изрично възлагане от работодателя и съответното плащане.

Постъпил е отговор на насрещните искове от първоначалния ищец “БИГС” ООД, с което същите са оспорени като неоснователни. Работодателят оспорва твърденията на ищеца за това, че не е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск за времето на съществувалото между страните трудово правоотношение, както и че същият не му е заплатен. В тази връзка излага твърдения, че работникът е ползвал платен годишен отпуск – съответно 8 работни дни през 2021г. и 20 р.д. през 2022г. Твърди се, че не отговаря на действителността и твърденията на служителите, че е полагал извънреден труд в съботни дни, поради което моли насрещните искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В съдебно заседание, ищцовото дружество се представлява от адв. В., която пледира за уважаване на предявения главен иск и за отхвърляне на насрещните искове като неоснователни и недоказани.

В съдебно заседание, ответникът се явява лично и с адв. В., която моли съда да постанови решение по главния иск съобразно събраните по делото доказателства, а предявените насрещни искови претенции да бъдат уважени. Застъпва становище, че по 2 делото са събрани достатъчно доказателства, че ответникът не е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск като в същото време е полагал труд в съботни дни, за което по делото са били събрани гласни доказателства.

Съдът, като взе предвид представените доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните по делото не е спорно, а и от събраните по делото доказателства се установява, че с Трудов Договор № 53/30.07.2021г., сключен за неопределено време /л.6/, ответникът е бил назначен при ищеца на длъжността “диагностик моторно превозно средство” с място на работа “Базата на автосервиз “Бигс”, на основание чл.67, ал.1, т.1, във вр. с чл.70 от КТ, с 6 месечен срок на изпитване в полза на работодателя и срок на предизвестие от 1 месец в полза на работодателя, при пълно работно време от 8 часа при утвърден от работодателя месечен график.

Между страните не е спорно, а и се установява, че с Допълнително споразумение към трудовия договор от 01.04.2022г., страните са уговорили считано от датата на подписване на споразумението, основното месечно трудово възнаграждение на ответника да бъде увеличено на сумата от 710 лв.

По силата на Допълнително споразумение от 04.01.2022г. към трудов договор № 53/30.07.2021г., сключено между страните на основание чл.119 от КТ, трудовото правоотношение е било изменено като длъжността заемана от ответника е била променена на “машинен оператор”. На същата дата, ответникът е получил и копие от длъжностната характеристика и се е запознал със основните функции и основни трудови задължения на длъжността, което е видно от представеното копие на длъжностна характеристика, носещо подпис на ответника /л.75/.

Не е спорно между страните, а с Определението на съда по чл.140 ГПК от25.08.2023г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че безсрочното трудово правоотношение е било прекратено със Заповед № 41/25.08.2022г. за налагане на дисциплинарно наказание, получена от работника Р. Т. на 26.08.2022г. Последното се установява и от представената по делото заповед и обратна разписка и извлечение от системата на куриера, доставил пратката /л.8-11 по делото/.

По делото не е спорно, че горецитираната заповед за дисциплинарно уволнение не е била обжалвана в законоустановения срок.

Представено е заявление от ответника Р. З. Т., адресирано до управителя на “БИГС” ООД от 01.10.2021г., с което на основание чл.155, ал.1, вр. чл.172 и чл.173, ал.1 от КТ е заявил желанието си да ползва платен годишен отпуск за 2021г. в размер на 8 работни дни, считано от 04.10.2021г.

Въз основа на така депозираното заявление, работодателят е издал Заповед № ва 70, с което е разрешил на ответника да ползва 8 работни дни платен годишен отпуск за 2021г., за периода от 04.10.2021г. до 13.10.2021г. (вкл.). Видно от положения подпис срещу графата “работник/служител”, екземпляр от заповедта е бил връчен на ответника на 01.10.2021г.

3

Представена по делото е разчетно платежна ведомост за заплати за м.октомври 2021г., от която се установява, че за този месец на ответника е било начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 650 лв., от което 247, 62 лв. за ползван платен годишен отпуск от 8 дни.

Представено е заявление от ответника Р. З. Т., адресирано до управителя на “БИГС” ООД от 30.03.2022г., с което същият на основание чл.155, ал.1, вр. чл.172 и чл.173, ал.1 от КТ е заявил желанието си да ползва платен годишен отпуск за 2021г. в размер на 20 работни дни, считано от 01.04.2022г.

От страна на работодателя е била издадена Заповед № ва 80, по силата на която на ответника е било разрешено да ползва 20 работни дни платен годишен отпуск за 2022г., считано от 01.04.2022г. Видно от положения подпис срещу графата “работник/служител”, екземпляр от заповедта е бил връчен на ответника на 30.03.2022г.

Представена по делото е разчетно платежна ведомост за заплати за м.април 2022г., от която се установява, че за този месец на ответника е било начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 650 лв., от което 650 лв. за ползван платен годишен отпуск от 19 дни.

Представено е извлечение от интернет пространството, в което е посочено, че работното време на автосервиза е от понеделник до петък от 08:30ч. до 18:00ч. и събота от 08:30ч. до 14:00ч.

Представени по делото са справки за актуално състояние на действащите трудови договор към 25.09.2022г. , към 12.09.2022г. и към 26.08.2022г., от системата на НАП, от които е видно, че към така посочените дати, труд при ищеца на длъжността “машинен оператор” е полагало лицето Н. Г. Д..

Страните не спорят /видно от изявлението на пълномощника на ответника в с.з. на 02.11.2023г./ относно факта, че на 20.08.2022г. ответникът не е полагал труд в съботния ден на 20.08.2022г., който факт се установява и от приложената по делото обратна разписка от куриер, от която се установява, че на същата дата в 09;54ч. ответникът лично срещу подпис е получил пратка с документи от работодателя на домашния си адрес в гр. Б., кв.

***. /л.87/

От заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, което не е оспорено от страните и съдът кредитира като компетентно и обосновано се установява, че за времето на съществувалото трудово правоотношение за периода от 02.08.2021г. – 25.08.2022г. на ответника се е полагал платен годишен отпуск от 21 дни, от които 8 дни за 2021г. и 13 дни за 2022г.

Вещото лице е констатирало още, че по ведомости за заплати на ответника е било начислявано ползване на платен годишен отпуск за 28 дни, на три пъти по ведомости за заплати, както следва:

М.10.2021г. за 8 дни – 247, 62 лв. /при трудово възнаграждение от 650 лв./ М.04.2022г. – 19 дни – 650 лв. /при трудово възнаграждение/ от 710 лв.

М.05.2022г. – 1 ден -34, 21 лв. /при трудово възнаграждение от 710 лв./ Вещото лице е обосновало извод, че при договорен 8 часов работен ден и 5 4 дневна работна седмица, в случай, че ответникът е работил от 08:30ч. до 14:00ч. в съботните дни 07, 14, 21, 28.08.2021г., 04, 18, 25.09.2021г.; 02, 09, 16, 23, 30.10.2021г.; 06, 13, 20, 27.11.2021г.; 04, 11, 18.12.2021г., 08, 15, 22, 29.01.2022г.; 05, 12, 19, 26.02.2022г.; 05, 12, 26.03.2022г.; 02, 09, 23, 30.04.2022г.; 07, 14, 21, 28.05.2022г.; 04, 11, 18, 25.06.2022г.; 02, 09.07.2022г.; 20.08.2022г., за така положения труд в съботни дни от 253 часа, общо за периода от м.август 2021г. – м.август 2022г., размерът на трудовото възнаграждение, изчислено като извънреден труд, възлиза на 1793, 66 лв., по години както следва: 2021г. – 104, 50 часа за 705, 18 лв. и 2022г. – 148, 50 часа да 10 88, 48 лв.

Вещото лице е посочило още, че брутното трудово възнаграждение на ответника за последния пълен отработен от него месец възлиза на сумата от 710 лв.

При запознаване с представените графици, по отношение на ответника Р. Т., вещото лице е установило, че за целия период на трудовото правоотношение, работодателят е отчитал полагане на труд в работните дни при 8 часов работен ден, като са били отразени дните на ползван платен годишен отпуск, дните в болнични и самоотлъчка. Посочило е, че начисляването на трудовото възнаграждение по ведомости за заплати е извършвано с отчетеното по графици, при основна заплата от 650, 00 лв. за периода от м.август 2021г. – м.март 2022г. и при 710, 00 лв. за периода м.април 2022г. – м.август 2022г.