Определение № 534 от 12.08.2022, Административен съд - Стара Загора

О П Р

Е Д Е Л Е

Н И Е

№534

12.08.2022г. град Стара Загора

Старозагорският административен съд, ІІ състав, в закрито съдебно заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и втора година, в състав

СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА при секретар и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Г.Динкова административно дело № 129 по описа за 2022 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.248 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, вр. §2, от ДР на ДОПК.

Образувано е по молба, подадена от ст.експерт „Правно обслужване“ при Община Стара Загора – В. С., в качеството й на пълномощник на началника на отдел „Местни данъци и такси“ при Община Стара Загора, с която е направено искане за изменение на постановеното по делото Решение № 208 от 17.05.2022г. в частта за разноските, като бъде присъдено в полза на Община Стара Загора юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв., дължимо на основание чл.161, ал.1, изр. 2 и 3 от ДОПК.

Ответната страна – Д.В.Ц., изразява становище за неоснователност на направеното иска.

Сочи, че чл.161, ал.2 от ДОПК предвижда възможност при направено възражение за прекомерност, каквото в случая било обективирано в представена по делото молба от жалбоподателя, съдът да присъди възнаграждение в по-нисък размер, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. В случая вида, количеството и степента на осъществената защита, наред с обстоятелството, че Община Стара Загора не е направила нарочни разноски за процесуално представителство по конкретното дело, обуславяли правилност на присъденото с Решение № 208/ 17.05.2022г. възнаграждение за юрисконсулт.

Искането за изменение на съдебното решение в частта за разноските е направено в законово установения срок по чл.248, ал.1 от ГПК, от легитимирано лице и като такова е процесуално допустимо.

Условията за възникване, съществуване и надлежно упражняване на процесуалното право да се иска изменение на съдебния акт в частта за разноските, като една от хипотезите за преразглеждане на въпроса за разпределението на отговорността за разноски, са регламентирани в разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК. Съгласно посочената норма, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Първата хипотеза на чл.248, ал.1 от ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл при постановяване на решението респ. на определението по въпроса за разпределението на отговорността за направените в хода на съдебния процес разноски. При втората хипотеза на чл.248, ал.1 от ГПК е налице произнасяне на съда по дължимостта на претендираните разноски, като се иска промяна на вече постановения съдебен акт в частта за разноските поради грешка – фактическа или в правните изводи на съда.

В случая направеното от процесуалния представител на Началника на отдел „Местни данъци и такси“ при Община Стара Загора искане за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, се основава на втората хипотеза на чл.248, ал.1 от ГПК.

Разгледано по същество искането се явява неоснователно, по следните съображения:

С постановеното по делото Решене № 208 от 17.05.2022г. е отхвърлена жалбата на Д.В.Ц. против Акт за установяване на задължение по декларация № 809377/ 30.12.2021г., издаден от старши инспектор в отдел „Местни данъци и такси“ при Община Стара Загора, потвърден с Решение № 80377/ 04.02.2022г. на Началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Стара Загора, като неоснователна и съобразно изхода на делото жалбоподателят е осъден да заплати на Община Стара Загора сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за осъществена правна защита по делото.

Съгласно чл. 161, ал. 1, изр. 2 е 3 от ДОПК на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата, като на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размера до минималното възнаграждение за един адвокат.

Законодателят е определил минималното възнаграждение за един адвокат като максимален размер на дължимото юрисконсултско възнаграждение, а не като сумата, която съдът следва да определи като дължима.

В настоящия случай при материален интерес от 58.53лв /56.31 лв. главница и 2.22лв. лихви за просрочие/, и без наличието на фактическа и правна сложност по делото, и като се има предвид, че от процесуалния представител на ответника единствено се поддържат доводите на решаващия орган, се налага извод, че претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв., съответстващо на минимално регламентирания размер по чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се явява несправедливо и необосновано и не осигурява изпълнението на легитимна цел - необходимостта загубилата страна да понесе разноските на ответната страна, направени за защита на делото. Относно направеното в искането за изменение позоваване на чл.161, ал.2 от ДОПК следва да се каже, че тази законова разпоредба е приложима в случаите на процесуално представителство, осъществявано от адвокат, поради което възнаграждение за осъществена от юрисконсулт защита по делото, може да се определи под минимума по Наредба № 1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от тези мотиви и на основание чл.248 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, вр.с §2 от ДР на ДОПК Старозагорският административен съд О

П Р Е

Д Е Л

И :

ОСТАВЯ

БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на Началник отдел „Местни данъци такси“ при Община Стара Загора за изменение на Решение № 208 от 17.05.2022г. по адм.д.№ 129/ 2022г. на Административен съд - Стара Загора, в частта за разноските.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл.160, ал.6, изр. второ от ДОПК.

СЪДИЯ: