Решение № 260807 от 07.03.2022, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е гр.София, 07.03.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесети и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов

ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

Силвия Тачева при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №13210 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №190473 от 03.09.2020г., постановено по гр.дело №54372/2019г. по описа на СРС, ГО, 43 с-в, са отхвърлени предявените от „Т.С.“ЕАД с ЕИК****** срещу А.С.Д. с ЕГН********** искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пp.1 от ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4438,18 лв., представляваща главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2015 г. за топлоснабден имот, находящ се в rp.София, ж.к.******, ведно със законната лихва, считано от 04.08.2017 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1046,66 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2014 г. до 28.07.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 53957/2017 г. по описа на СРС, 43- ти състав.

Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ищеца- “Т.С.”ЕООД.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Т.С.”ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ответникът не е потребител на топлинна енергия в процесния имот, тъй като не е установено да е собственик на същия. Твърди, че по делото е представен протокол от общо събрание на собствениците за избор на фирма за дялово разпределение, на който се е подписал ответникът. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено, а исковете- уважени изцяло. Претендира разноски и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът не е подал в срок отговор на въззивната жалба, не се е явил в проведеното открито съдебно заседание и не е взел становище по въззивната жалба.

Третото лице-помагач не изразява становище по въззивната жалба.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

С определение по реда на чл.140 от ГПК съдът е изготвил подробен проект за доклад, като надлежно е разпределил доказателствената тежест и изрично е указал на ищеца, че следва да установи фактите, на които основава наличието на облигационна връзка между него и ответника по доставка на топлинна енергия, включително установяване правото на собственост върху топлоснабдения имот на праводателя на ответника. Въззивникът-ищец нито в първоинстанционното, нито във въззивното производство и въпреки изрично дадените му указания, е представил достатъчно доказателства относно правото на собственост на ответника върху процесния имот. От протокола от общо събрание на етажната собственост за избор на фирма за дялово разпределение не може да се направи извод за наличието на право на собственост и оттам – на облигационна връзка по силата на закона между страните по договор за доставка на топлинна енергия. Представените от ищеца и третото лице- помагач документи по делото представляват индиция за съществуването на такова право на собственост, но не са годни при условията на пълно и главно доказване да установят съществуването му през процесния период. При това положение правилно първоинстанционният съд е приел, че не е установено от представените по делото доказателства, че именно ответникът е потребил топлоенергията, чиято цена се претендира, в процесния имот и за процесния период.

Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС– потвърдено като правилно.

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски, а ответникът по жалбата не претендира такива.

На основание чл.280, ал.3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

Предвид изложените съображения, съдът

Р Е

Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №190473 от 03.09.2020г., постановено по гр.дело №54372/2019г. по описа на СРС, ГО, 43 с-в.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач “Т.С.”ЕООД.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/