Решение № 5279 от 25.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5279 гр. София, 25.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две Х.яди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20221110114250 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на П. С. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. София, улица „*********, срещу Български културен институт – Берлин, с адрес Федерална република Германия, гр. Берлин, Лайпцигер Щрасе № 114-115, представлявано от Б.П. Директор, с която се иска отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, наложено заповед № РД-18-112 от 25.08.2015г. на Министъра на културата на Република България.

Ищецът твърди, че между него и ответника е налице валидно трудово правоотношение по споразумение № РД-18-93/30.10.2013г., по силата на който той е заема длъжността „директор“ на Български културен център в Берлин за периода от 01.11.2013г. до 01.11.2017г., като е командирован до местоназначението в Берлин. Със заповед № РД-18-112/25.08.2015г. на министъра на културата му било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Твърди, че при при налагането на наказанието не е спазен срока по чл. 194, ал.1 от КТ, както и че заповедта, с която е наложено наказанието е необоснована. Сочи, че фактическите обстоятелства, описани в заповедта, не представляват нарушение на трудовата дисциплина. Поради горното моли съда за отмяна на наложеното наказание и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който същата се оспорва. Сочи че заповедта е правилна, мотивирана и обоснована, като отговаря на всички изисквания на закона. Сочи, че е спазен преклузивния срок по чл. 194 КТ, като са изискани писмени обяснения от ищеца. Излага подробни съображения относно наличието на нарушения по КТ, както и че същите са извършени от ищеца виновно, като тяхното 1 неизпълнение не се дължи на обективна причина. Моли съда за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 126 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

По отношение на приложимото право съдът намира следното:

Съгл. чл. 8 § 1 от Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Р. I) всеки индивидуален трудов договор се урежда от правото, избрано от страните. Въпреки това този избор не може да води до лишаване на работника от защитата, предоставяна му от разпоредбите, които не могат да бъдат отклонени чрез споразумение съгласно правото, което при липса на избор би било приложимо (изр. 2). При липса на избор приложимо е правото на държавата, по ред на приоритет: с което договорът е най-тясно свързан (§ 4); в която обичайно се полага труд (§ 2); от която се полага труд; в която е мястото на стопанска дейност (§ 3).

Видно от представеното по делото Споразумение РД-18-93/30.10.2013г. в т.12 от същото страните са уговорили, че приложимо право е българското – в частност разпоредбите на Кодекса на труда. При липса на избор приложимо би било немското право, доколкото ищецът е полагал труд във Федерална република Германия, като дейността е насочена към организиране на цялата дейност на Българския културен институт на територията на тази държава.

Съгласно чл. 8 § 2 от регламента № 593/2008 приложимо право е това по обичайното място на полагане на труд.

Императивни са нормите, които обслужват интереса на обществото като цяло, както и нормите, които защитават по-слабата страна. В трудовото право е характерен т. нар. императивен минимум. Разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ, с която се определят елементите на заповедта за дисциплинарно наказание, е императивна. Липсата на един от тях е достатъчна, за да се приеме, че дисциплинарното наказание е незаконно. Мотивирането на заповедта за дисциплинарно уволнение е относимо, както към изискването на чл. 193, ал. 1 от КТ - преди налагането на наказанието работодателят да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения, така и към предвидените в чл. 194, ал. 1 от КТ срокове за налагане на дисциплинарните наказания. Нормите са императивни и за прилагането им съдът следи служебно. /Решение от 3.08.2003 г. на ВКС по гр. д. № 3124/2001 г., III г. о.,/.

В тази връзка видно от изпълнената съдебна поръчка и предоставената информация относно немското право наказанието „предупреждение за уволнение“ не е изрично уредено в закона, но е признато от съдилищата, като налагането на същото не изисква някаква определена форма – може да бъде и устно, като засегнатото лице трябва да бъде в състояние да разбере какво е нарушението и какви санкции го застрашават, ако не промени поведението си.

2

Не съществува преклузивен срок за налагане на наказанието, като работникът/служител може да предяви иск за премахване на предупреждението от личното досие, като претенцията е валидна, ако предупреждението не е определено по същество, съдържа неверни обстоятелствени твърдения, почива на нерелевантна правна оценка на поведението на работника/служителя или нарушава принципа на съотносимост.

Доколкото нормите на българското право дават по-голяма защита на работника предвид поставените императивни изисквания за налагане ма дисциплинарното наказание, по-конкретно изисквания към съдържанието на заповедта и сроковете за налагането на наказанието, то следва съдът да съобрази законността на наложеното наказание на ищеца съобразно разпоредбите на българския Кодекс на труда.

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 357, ал.1, КТ във вр. с чл. 188, т.2 КТ.

Съгласно разпоредбата на чл. 186 К/Т виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина и нарушителят се наказва с предвидените в Кодекса на труда дисциплинарни наказания, които са установени в чл. 188 КТ, едно от които е "предупреждение за уволнение" т. 2. Правото на дисциплинарно наказание принадлежи на субекта на дисциплинарна власт и се упражнява в процедура, регламентирана с императивни правни норми.

По силата на чл. 193, ал. 1 КТ преди да наложи наказанието работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения относно дисциплинарното нарушение. Наказанието следва да се наложи в определения в чл. 194, ал. 1 КТ срок - двумесечен от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му, като на основание чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание са налага с мотивирана писмена заповед.

На първо място, съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Липсата на който и да е от тези реквизити нарушава правото на защита срещу уволнението на служителя, а от друга страна прави невъзможна проверката на законосъобразността на заповедта за наказание, която следва да извърши съдът. Съдът не би могъл да разгледа спора по същество, ако не е ясен и точно определен предметът на съдебния контрол, поради което следва служебно да следи за наличието на задължителната форма по чл. 195, ал. 1 КТ. Особено съществено изискване към мотивирането на заповедта е ясното индивидуализиране с всичките му обективни и субективни признаци на извършеното нарушение, посочването на обстоятелствата, при които е извършено, както и времето на извършването му.

При трудов спор за законността на наложеното дисциплинарно 3 наказание в доказателствена тежест на работодателя е да установи, че е упражнил законно субективното си право да ангажира дисциплинарната отговорност на служителя. С оглед на това същият следва да докаже в хода на съдебното производство, че служителят е извършил нарушенията на трудовата дисциплина, за което е наказан.

С доклада по делото съдът е обявил за безспорни между страните обстоятелствата, че между ищеца и ответника е било налице трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „директор“ на Български културен институт в Берлин, както и че със Заповед № РД-18112/25.08.2015г. на министъра на културата на ищеца е било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.

Не се спори и между страните, че ищецът на 24.04.2015г. е коригирал първоначалната подадена декларация за месец февруари 2015г. и с касов ордер възстановил сумата от 104.40 евро – неправомерно получена сума за 5 дни през месец февруари 2015г., през които съпругата му и дъщеря му не са пребивавали в гр. Берлим, а са били в Република България.

Видно от представения доклад за констатирано нарушение на трудовата дисциплина № 24-01-21 от 02.07.2015г., изготвен от Деяна Данаилова – началник отдел „Международни дейности“ при ответника, работодателят е уведомен за извършените от ищеца нарушения на трудовата дисциплина.

Посочено е, че ищецът е извършил нарушения на трудовата дисциплина с подаването на декларация с невярно съдържание и предприемане на действия по коригирането й, едва след като са му снеми писмени обяснения. Посочено е още, че е налице неправомерно кредитиране на П. Ч. с бюджетни средства на БКИ-Берлин.

С писмо с изх. № 24-01-21/ 10.07.2015г. е предоставил възможност на П.

Ч. да даде писмени обяснения във връзка с констатираните нарушения на служебните задължения, като на 16.07.2015г. ищецът е представил писмени обяснения в тази връзка.

Със Заповед №РД-18-112 от 25.08.2015г. на ищеца е наложено дисциплинарно нарушение „предупреждение за уволнение“, за посочените в заповедта нарушения, извършени в периода 01.11.2013г. – 30.06.2015г., а именно:

1. Предоставяне на невярна информация за м. 02.2015г. в декларация по чл.

15, ал.2, т. 1 и 2 от Наредбата за дългосрочни командировки в чужбина и деклариране присъствие на придружаващите командирования лица, което представлява нарушение на чл. 187, т.10 от КТ;

2. Неизпълнение на задължението по чл. 18, ал.1 от Наредбата за дългосрочни командировки в чужбина и деклариране присъствие на придружаващите командирования лица, да уведомява предварително ръководителя на изпращащата администрация дали членовете на семейството му ще живеят заедно снего в приемащата държава по време на командировката, както и да уведомява незабавно за всяка промяна, 4 настъпила по време на командировката, което представлява нарушение на чл. 187, т. 10 КТ;

3. Получаване на недължимо платени суми за командировъчни средства за м.02.2015г. за сметка на бюджета на БКИ – Берлин, което представлява нарушение на чл. 187, т.9 от КТ;

4. Договаряне за ползване на помещенията на БКИ – Берлин в нарушение на чл. 3, ал.2 от Наредбата за дългосрочни командировки в чужбина и заповед № РД-09-415/2012г. на министъра на културата и без получено писмено разрешение от министъра или упълномощени от него лице, без представяне на мотивиран доклад от директора на БКИ – Берлин, което представлява нарушение на чл. 187, т.7 и т.10 от КТ;

5. Неправомерно финансиране на други лица с бюджетни средства чрез договаряне на безвъзмездно ползване на помещения от наетия за нуждите на културния институт имот за провеждане на платени от обучаеми или други посетители мероприятия, без заплащане от тези лица на консумативни разходи и наема, което представлява нарушение на чл.

187, т. 7 и 10 КТ.

Настоящият състав намира, че процесната заповед, с която е наложено дисциплинарното наказание, отговаря на изискванията за мотивиране по чл.

195, ал. 1 КТ. Работодателят е посочил разпоредбите, които счита, че са нарушени и е извършено дисциплинарното нарушение. На ищеца са били поискани писмени обяснения, съгласно разпоредбата на чл. 193 КТ.

По отношение спорния въпрос дали заповедта е издадена в законоустановения двемесечен срок, считано от датата на узнаване за нарушението, съдът намира, че същият е спазен.

"Откриване на нарушението" е узнаване от субекта на дисциплинарната власт извършителя на нарушението, времето и мястото на извършване, както и всички предпоставки от обективна и субективна страна (решение № 258/12 г. но ІV ГО). Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 2, изречение второ КТ трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност и на което се предоставя работната сила. Субективното право за прекратяване на трудовото правоотношение или за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 188 КТ принадлежи на работодателя, като за осъществяване на това право е необходимо волеизявление на оправомощено с работодателска власт лице, но тъй като заемащият длъжност с такава трудова функция не може да го упражни по отношение на себе си /директор на БКИ Берлин/, то волеизявлението в тези случаи е възложено на висшестоящия спрямо работодателя орган, без това да го прави надлежен ответник по трудови спорове по чл. 357 КТ. Предвид горното в настоящия случай субекта на дисциплинарна власт, който следва да узнае за нарушението, е министъра на културата, като това се е случило с получаване от същия на доклада за извършена проверка от 02.07.2015г. Предходни комуникации с други служители на министерството са ирелевантни, доколкото не са адресирани до министъра на културата, а и няма доказателства да са достигнали до него.