Определение № 9 от 08.01.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№9 гр. Благоевград, 04.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Миглена Кавалова-Шекирова като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно частно гражданско дело № 20231200501187 по описа за 2023 година

Производството се развива по чл.274, ал.1, т.2, вр.чл.418, ал.5 ГПК.

Производството е образувано въз основа на депозирана частна жалба от „Юробанк България“АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Околовръстен“№260, чрез адв.М. И. Ц.. Жалбата е насочена против Разпореждане №1593/10.10.2023г. по гр.д.№1008/2023г. по описа на РС Разлог, с което е отхвърлено частично искането на заявителя в лицето на настоящия жалбоподател за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК срещу непълнолетното лице М. Ж. П., като наследник – син на починалия длъжник – кредитополучател.

Жалбоподателят излага подробни съображения, че разпореждането на първата съдебна инстанция е неправилно и незаконосъобразно, предвид на което се претендира за неговата отмяна в частта, с която е отхвърлено подаденото заявление за издаване на заповед по чл.417 от ГПК по отношение на малолетния наследник на длъжника Ж. К. П.-М. Ж. П..

Благоевградският окръжен съд, като съобрази материалите по делото, становището на частния жалбоподател и приложимия към казуса закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.275, ал. 1 от ГПК, от страна по делото пред първа съдебна инстанция, за която съдебният акт е неблагоприятен, срещу подлежащ на обжалване по арг. от чл.418, ал. 5 от ГПК съдебен акт. Същата е и редовна, понеже отговаря на изискванията за редовност, формулирани в разпоредбите на чл. 275, ал. 2 във вр. с чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Ето защо следва да се разгледа по същество.

Проверяваният съдебен акт е допустим и валиден. Постановен е в 1 необходимата писмена форма и е подписан от съдията, разгледал делото.

Разглеждането на заявлението е освен родово(по арг. от чл.411, ал.1 от ГПК) и местно подсъдно на РС-Разлог. Актът е постановен от едноличен съдебен състав, съгласно правилата на ГПК. От мотивите ведно с диспозитива на съдебния акт безпротиворечиво личи волята на решаващия състав защо счита, че процесното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу малолетен наследник следва да бъде отхвърлено.

Разгледана по същество частната жалба се явява неоснователна.

Атакуваното разпореждане в частта, с която е отхвърлено процесното заявление частично по отношение на малолетния наследник М. Ж. П. е законосъобразно. Аргументи:

Заповедното производство е било образувано въз основа на заявление с вх.№8005/09.10.2023г., подадено от „Юробанк България“АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н“Витоша“, ул.“Околовръстен път“№260, с което се иска по реда на чл.417, т.2 от ГПК да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу наследниците на починалия длъжник Живко К. П. – Д. Б. П., ЕГН **********, К. Ж. П., ЕГН **********, К. Ж. П., ЕГН ********** и М. Ж.

П., ЕГН **********.

Заявителят претендира от четиримата наследници разделно заплащане от всеки по ¼ от задължението по кредита, като наследници на кредитополучателя Живко К.ов П., а именно:

235.58лв, представляваща ¼ от 942.31лв, дължима главница за периода от 31.05.2021г.-02.10.2023г.;

68.75лв, представляваща ¼ от възнаградителна лихва в размер на 275лв дължима за периода от 31.05.2021г.-14.09.2023г.;

110.53лв, представляваща ¼ от мораторна лихва в размер на 442.11лв, дължима за периода 31.05.2021г.-02.10.2023г.

Съдебни разноски: държавна такса в размер на 33.19лв и адвокатски хонорар в размер на 480лв с вкл. ДДС.

Към заявлението са приложени документи, относими към хипотезата на чл.417, т.2 ГПК – Извлечение от счетоводните книги на „Юробанк България“АД, ЕИК 000694749 по кредитна сделка №4883737 по Договор за кредитна карта МК127318 с картодържател Ж. К. П., ЕГН **********, към 02.10.2023г.; Договор за кредит МК127318 сключен на 21.01.2020г. между „Юробанк България“АД, ЕИК 000694749 и Ж. К. П., ЕГН **********;

Уведомление за предсрочна изискуемост; Невръчени покани за изпълнение до длъжника; Покани за изпълнение до наследниците на длъжника, ведно с разписки за връчване; Пълномощни за процесуално представителство, фактура и документ за заплащането на адвокатското възнаграждение; документ за заплатената държавна такса за заповедното производство.

На база подаденото заявление и приложенията към него, решаващият първоинстанционен съдебен състав, е приел, че не са налице основанията за издаване на заповед за изпълнение и на изпълнителен лист по отношение на малолетния наследник М. Ж. П., ЕГН **********.

2

Заповедният съд е приел, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение е частично недопустимо по следните съображения: В заявлението като длъжник е посочен М. Ж. П., ЕГН **********. От служебна справка НБД е установено, че посоченото лице е на 12-годишна възраст, т.е. към момента на подаване на заявлението е малолетно. Поради което претенциите на кредитора не могат да бъдат насочени лично към него, а със знанието и съгласието на законния му представител. Районния съд е приел още, че в заповедното производство при липсата на процесуална дееспособност, процесуалните действия, извършени от или срещу недееспособната страна, не могат да бъдат валидирани от нейния законен представител.

В конкретния случай изложените мотиви на районния съдия са в съответствие с липсата на съгласие от законния представител на малолетния наследник по смисъла на чл.28, ал.4 ГПК.

Разпореждането е правилно. За пълнота въззивната инстанция добавя следното: Извлечението от банковите сметки не е редовно от външна страна и не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Извлечението от сметка може да удостоверява подлежащо на изпълнение задължение само когато всички правопораждащи факти са удостоверени в него. А по отношение на длъжниците не е удостоверен фактът на настъпило наследствено правоприемство. Наследственото правоприемство настъпва след проява на приемането на наследството, на осн.чл.48 от ЗН. Този факт следва да се удостовери в извлечението от сметка, за да установява подлежащо на изпълнение задължение на длъжниците към банката. Призованото да наследява малолетно дете М. Ж. П., ЕГН ********** към момента на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК е било малолетно по смисъла на чл.3, ал.1 ЗЛС, поради което същият е недееспособен. Относно недееспособните лица чл.61, ал.2 ЗН предвижда, че те винаги приемат наследството по опис и т.к. приемането по опис е вид изрично приемане(вж. в този смисъл Решение №859 от 03.10.2008г. на ВКС по гр.д.№3014/2007г., I г.о.), следва, че до навършване на съответната възраст тези лица не могат да придобиват наследство чрез конклудентни действия, доколкото не биха могли сами да извършват такива. Ето защо, липсата на изявление след изпратена покана до малолетния наследник, не е равнозначно на мълчаливо приемане на наследството. Императивното изискване на закона(чл.61, ал.2 ЗН) преследва постигането на двойна защита на недееспособния наследник - ограничаване на неговата отговорност за задълженията на наследството до размера на полученото, и предотвратяване на евентуална злоупотреба от страна на неговия законен представител. След като в настоящия случай не са представени доказателства за приемане на наследството по опис, съдът счита, че малолетното дете все още не е придобило имуществените права на наследството. Поради липсата на доказателства за приемане на наследството, не е настъпил и ефекта на преминаване на същото в полза на детето, поради което заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист в частта, касаеща малолетния наследник М. Ж. П., ЕГН ********** подлежи на отхвърляне, както правилно е прието от районния съд.

В контекста на горните съображения настоящият съдебен състав счита, 3 че разпореждането в частта, с която е отказано издаването на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу малолетния наследник М. Ж. П., ЕГН ********** е правилно, а частната жалба срещу негонеоснователна и същата следва да се остави без уважение. В производството по чл.417 ГПК, когато се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу наследници на длъжника, следва в заявлението да се индивидуализират задълженията за всеки един наследник, когато са повече от един и да се представят данни, че наследството е прието. В законодателството – чл.60 ЗН ясно е посочено, че наследниците носят отговорност за задълженията, с които е обременено наследството само, ако са приели това наследство и съобразно дяловете, които получават от него. В настоящата правна хипотеза е установено, че наследник на длъжника е и малолетния му син, като липсват данни последния да е приел наследството по опис, съгл.чл.61, ал.2 ЗН.

Следователно, тъй като в това производство не могат да бъдат обсъждани факти и обстоятелства извън документа, въз основа на който се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение, освен изключенията по чл.418, ал.3, съдът не може да направи преценка дали този документ удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу малолетния наследник на длъжника.

В случая, съдът не е длъжен и да дава указания за изправяне на тази нередовност от страна на заявителя, като изиска представяне на данни, относно приемането на наследството по опис, тъй като единствените нередовности, които се отстраняват в заповедното производство са тези, описани в чл.425, ал.2 ГПК.

Настоящото определение се явява окончателно по арг. от т.8 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. по тълк.д. №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Водим от горното, Благоевградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1593/10.10.2023г., постановено по ч.гр.д.№ 1008/2023г. по описа на РС Разлог.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4