Решение № 3776 от 12.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3776 гр. София, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Д. КЬОСЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно наказателно дело № 20261110209684 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. Д. И. срещу Заповед за задържане на лице рег. № *********************г., издадена от разузнавач при СПКП към ОДМВР - София, с която жалбоподателят Д. Д. И. е задържан на основание чл.72, ал.1, т.1 и т.2 ЗМВР.

В жалбата се твърди, че издадената заповед е незаконосъобразна поради издаването й при допуснати съществени процесуални нарушения, противоречие с материалния закон и при несъответствие с целта на закона, с оглед на което се иска от съда да бъде отменена. Изтъква се, че в заповедта за задържане липсва посочване на фактическите основания за задържането, а посоченият в нея чл. 354а НК съдържа няколко състава на престъпления с разнородни форми на изпълнителното Д.. Посочва се и че обжалваната заповед е била издадена в несъответствие с целта на закона, както и че задържаното лице не е извършвало действия, които да обосновават задържането му.

В съдебното заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Представлява се от адв. Д. Т.. Тя поддържа жалбата и доводите в нея, като иска от съда да отмени издадената заповед. Претендира разноски.

Ответната страна, редовно призована, не се представлява в проведеното съдебно заседание и не изразява становище по основателността на жалбата.

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 03.02.2025г. Д. Д. И. бил задържан за срок до 24 часа, за което Й.М.

1 на длъжност разузнавач в СПКП при ОДМВР-София съставил Заповед за задържане на основание чл.72, ал.1, т.1 и т.2 ЗМВ. И. отказал да подпише заповедта, което било удостоверено с подписа на един свидетел.

На 16.02.2026г. Д. И. подал жалба срещу заповедта.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства – заповед за задържане, протокол за обиск, разписка за върнати вещи, фиш за спешна медицинска помощ, декларация за правата на задържано лице, както и останалите събрани по делото писмени доказателства. Приобщените в производството доказателства и доказателствени средства са единни и непротиворечиви, като в пълнота изграждат възприетата от съда фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

По правната си същност задържането за срок до 24 часа по реда на чл.

72, ал. 1, т. 1, вр. чл. 73 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 23, вр. чл. 22 от ЗАНН – административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата, което има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие (в този смисъл е Решение № ********************** г. на ВАС V отд. по адм. дело № 616/2015г. и други).

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът в настоящото производство не е обвързан само от основанията, посочени в жалбата, с която е сезиран, но преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за неговата отмяна.

След извършена служебна проверка съдът констатира, че оспорената заповед за задържане е издадена от компетентен орган – Йордан Миланов, който е заемал длъжността разузнавач в СПКП при ОДМВР-София – полицейски орган, който съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗМВР има право да задържа физически лица при посочените в нормативната разпоредба условия. Наред с това съдът констатира, че заповедта за задържането е издадена в писмена форма и се счита за връчена при условията на чл. 74, ал. 5 от ЗМВР.

Независимо от това съдът намира, че в хода на административното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до опорочаване на същото и ограничаващо правото на защита на задържаното лице, което налага отмяна на оспорената заповед за задържане.

Съгласно посоченото в заповедта задържането е осъществено на 2 основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, която разпоредба допуска задържане по отношение на лице, "за което има данни, че е извършило престъпление". В оспорената заповед, въз основа на която е осъществено задържането на жалбоподателя Д. И. обаче не се съдържат каквито и да е конкретни фактически основания за издаването й, като въобще липсва изложение на обстоятелствата провокирали задържането, респективно наложили ограничаване на правото на свободно придвижване на лицето. В издадената заповед се сочи единствено че задържането е било във връзка с проверка на данни за съпричастност към извършено престъпление по чл. 354а от НК, по досъдебно производство № 11/2026г. по описа на РУ-Костинброд. С това по никакъв начин не може да се приеме, че са изпълнени изискванията за изложение на конкретни обстоятелства за задържането, което отнесено към посоченото за това правно основание на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР означава данни за съпричастност на задържаното лице към конкретно престъпно посегателство, чрез посочване най-малко на време, място, вида престъпление и в какво се е изразило поведението на лицето, конкретно какви действия или бездействия се твърди да е извършило задържаното лице, които биха могли да бъдат подведени под посочената материалноправна разпоредба. В настоящия случай фактическите основания за задържането отразени в заповедта се свеждат до посочване на факта на образувано досъдебно производство и на наказателноправна разпоредба, което съдържание само по себе си не носи каквато и да е информация за това какво е наложило задържането на лицето.

В оспорената заповед като основание за задържането е посочена и т. 2 на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, отново при липса на фактически основания, тъй като не са изложени твърдения на изпълнението на кои служебни задължения на полицейски орган съзнателно е попречило задържаното лице, по какъв начин – в какво точно се изразява поведението му и било ли е надлежно предупредено, както изисква посочената нормативна разпоредба.

Действително съдебната практика, прилагайки разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, приема, че не съществува пречка мотивите за издаване на административния акт, в частност фактите дали основание за упражняването на конкретно правомощие да бъдат изложени и допълнително, след издаването на административния акт чрез изготвяне на други документи от органа издал акта, стига да се постигне целта, на изискването за мотивиране на административни актове, а именно да позволи на страните своевременно да се запознаят със съображенията, по които е издаден актът, и да организират защитата си срещу него, респективно да се извърши съдебен контрол върху тези съображения. В същия смисъл е и разрешението дадено от СЕС по дело C?608/21, съгласно която също е допустимо фактическото основание на издадената заповед да бъдат изложени в документи, различни от акта за задържане, но не допуска тази информация да бъде съобщена на посочените лица само при евентуално оспорване на законосъобразността на задържането по съдебен ред, а следва да е в момента на задържане или в кратък срок след началото на същото.

В настоящия случай, информация относно причините и фактическите основания за задържането - в какво се изразява поведението на жалбоподателя – кога, къде и какви действия или бездействия е извършил и въз основа на какви факти може да се предположи, че той може да е съпричастен към извършено престъпление, не е била съобщена на жалбоподателя нито към момента на задържането, нито въобще в рамките на същото, предвид, на което 3 съдът намира, че заповедта за задържане не отговаря на изискванията на чл.

74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, тъй като в нея не се съдържат никакви фактическите основания за издаването й. Чрез този пропуск е нарушено правото на задържаното лице незабавно да бъде уведомено за основанията за задържането си, залегнало изрично както в чл. 5, § 2 от ЕКЗПЧ, така и в практиката на ЕСПЧ по въпросите относно законността на задържането.

За да пристъпи към задържане за срок до 24 часа полицейският орган е необходимо да има достатъчно данни, от които да може да се направи извод, че задържаното лице е съпричастно към определено противоправно Д.ие.

Същевременно, обаче, за „обосноваване на правото на органа да упражни предоставеното му правомощие в рамките на неговата дискреционна власт и за осигуряване възможност на адресата на акта да защити правата си, следва в заповедта за задържане да са описани конкретни фактически обстоятелства, сочещи на обосновано предположение, че лицето, спрямо което се постановява задържането, може да е извършило престъплението или да е съпричастно с него” (в този смисъл : Решение № 8416 от 30.12.2016 г. на АССГ по адм. дело № 11132/2016г.). Според Решение от 24.06.2014г. по жалби № 50027/08 и № 50781/095 – Петков и Профиров срещу България на ЕСПЧ не е достатъчно Заповедта за задържане да съдържа само позоваване на приложимите разпоредби, без посочване на специфични обстоятелства или действия на задържаното лице, релевиращи съпричастност към престъпно Д.ие. В този смисъл се цели защитата от произволен арест и задържане.

Преценката следва да се прави на плоскостта дали в Заповедта за задържане се съдържат такива факти и информация, които биха убедили един „обективен наблюдател”, че въпросното лице може да е извършило „конкретно престъпление”. При липса на конкретна фактическа обосновка, обясняваща нуждата от задържане, последното се явява несъвместимо с принципа за защита на лицата от произвол.

С оглед на изложеното съдът намира, че при задържането на жалбоподателя Д. И. са допуснати нарушения на процедурата, които в съществена степен са ограничили възможността на задържаното лице да разбере причините за задържането си и своевременно да се защити срещу същото, което се явява достатъчно основание за отмяна на издадената заповед.

В този смисъл са били нарушени правата на задържаното лице, тъй като същото не е имало възможност, посредством връчването на заповедта, да установи кои действия, според твърдението на властническия орган, обуславят задържането му. Така е осуетена възможността на субекта да се защити.

Всичко това дава основание на съда да приеме, че жалбата е основателна и като такава следва да бъде уважена, а обжалваната заповед да бъде отменена.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК жалбоподателят има право на присъждане на съдебни разноскивъзнаграждение, заплатено на един адвокат, за което е направено съответно искане. Съгласно приложените Договор за правна защита и съдействие, фактура и приходен касов ордер, от страна на жалбоподателя е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 евро. Ето защо пълният размер на заплатената от жалбоподателя сума следва да бъде присъден в негова полза и възложен в тежест на административната структура, към която се числи органът, издал заповедта, а именно- ГДНП.

4

Така мотивиран, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

ЗАПОВЕД

ЗА

ЗАДЪРЖАНЕ на лице рег. №

***********************., издадена от разузнавач при СПКП към ОДМВР София, с която Д. Д. И. е бил задържан на основание чл.72, ал.1, т.1 и т.2 ЗМВР.

Разпечатката съдържа 42 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9132667f-c31c-4628-95ef-3fa9c75db9c9