Решение № 293 от 03.06.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 293 гр. София, 03.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева при участието на секретаря Нели Й. Първанова като разгледа докладваното от Наталия Неделчева Касационно гражданско дело № 20248002102335 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 290 – чл. 293 от ГПК.

Oбразувано е по касационна жалба вх. №1963/27.02.2024г. на И. Б., чрез адв. Н. Д. срещу Решение №577/04.12.2023г., постановено по в. гр. дело №428 по описа на Софийския окръжен съд за 2023г., с което предявените от него искове с правно осн. чл.108 и чл.109 ЗС по отношение на процесната площ от 234 кв.м. са отхвърлени като неоснователни.

Жалбоподателят счита, че при постановяването му е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като въззивният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, а се е позовал избирателно само на част от тях. Твърди, че са допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост, защото изводът за придобивното основание на ответника не съответства на събраните по делото доказателства, доколкото лисват такива легитимиращи праводателката М. Ц.. Счита, че неправилно не е прието за основателно и наведеното от него в условията на евентуалност възражение за придобиване на процесните 234 кв.м. по давност, с оглед твърдението му, че владее имота непрекъснато и необезпокоявано от закупването му през 2003г. По изложените съображения моли, след като въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване, да бъде отменено, а предявените от него искове да бъдат уважени като основателни. В изложението по чл.281, т.3 от ГПК, жалбоподателят посочва основанието по чл.280, ал.2 ГПК, като твърди, че решението страда от „очевидна неправилност“, която произтича от очевидно погрешното проследяване на правоприемството на ответника съобразно описаните в мотивите на 1 решението на въззивния съд придобивни основания. На следващо място касаторът посочва и основанието по чл. 280, чл.1, т.1 ГПК като излага, че по формулираните в изложението въпроси, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. В о.с.з. касационната жалба се поддържа чрез пълномощник, като се моли за присъждане на съдебно –деловодни разноски.

Чрез писмения си отговор, ответникът по касационната жалба – К. С. изразява становище за липсата на сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, поради което моли същата да не бъде допускана до касационно разглеждане. Твърди, че въззивният съд при постановяване на решението не се е произнесъл в нарушение на практиката на ВКС, нито е допуснал твърдяните от касатора нарушения. Всички доказателства по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, като след подробния им анализ, съдът е достигнал до правилния извод за неоснователност на предявените от него искове. В заключение се моли решението да не бъде допуснато до касационно обжалване, а ако бъде допуснато- да бъде оставено в сила.

С определение №386 от 30.01.2025г., постановено по настоящото дело, касационно обжалване е допуснато по първия въпрос отнасящ се до задължението на въззивния съд да обсъди всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, на осн. чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, за извършване на преценка относно наличието на противоречие на въззивното решение с цитираната от касатора практика на ВКС, възприета в Решение №208 от 16.05.2011г. по гр. д. №1814/2009г., Решение №248 от 16.11.2015г. по гр. д. №1271/2015г., Решение №60268 от 15.12.2021г. по гр. д. №1040/2021г., Решение №241 от 23.10.2013г. по описа на ВКС.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:

Производството е образувано по искове с правно основание чл. 108 и чл. 109 ЗС, предявени от И. Б. срещу К. С. по отношение на част от поземлен имот с идентификатор [№], находящ се в землището на [населено място], [община], Софийска област, м. „Козле“, нанесен в КККР, одобрени със заповед №18-494/16.02.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 234 кв. м. Ищецът твърди, че на 20.10.2020г. установил, че оградата и металната врата в южната част на имота му са премахнати, като навлизайки в имота му, ответникът е изградил ограда с бетонови колове и метална мрежа. Ищецът моли след като бъде установено, че той е собственик на процесните 234 кв.м. на основание договор за покупкопродажба на недвижим имот, сключен през 2003г., в условие на евентуалност - давност, ответникът да бъде осъден да премахне изградената от него ограда, разположена между цифрите 1 и 2, обозначени с червен цвят на комбинираната скица /приложение №1/ на вещото лице Л. М..

Ответникът оспорва исковете, като твърди, че процесните 234 кв.м. представляват част от имот с обща площ 2 154кв., която той е закупил през 2015г., след като имотът е бил трасиран. Оспорва твърдението, че ищецът го ползва необезпокоявано, като от своя страна излага, че считано от датата на придобиването му -01.07.2015г. в негова полза е изтекла 5 2 годишна придобивна давност, тъй като е владял необезпокоявано и несмущавано имота.

От фактическа страна въззивният съд е приел, че с договор за продажба, описан в нотариален акт №105/2003г. В. К. Г. продава на ищеца Б. поземлен имот с площ от 1200 кв. м., находящ се в [населено място], Софийска област и попадащ в околовръстен строителен полигон на махала „Т.“, заедно с построената в имота през 1983г. масивна вилна сграда, строена върху етаж и тавански полуетаж, със застроена площ от 48 кв. м. и с разгъната площ от 96 кв. м., при граници на имота: път - Б. проход - И., Д. Ц., път и В. Д. Г.. При сключването на договора е бил представен нотариален акт №126/1981г., с който В. К. Г. е призната на основание давностно владение и наследство за собственик на следния недвижим имот: дворно вилно място извън регулацията, находящо се в землището на [населено място], Софийска област, м. „К.“, с пространство от 1200 кв. м., ведно с построената върху него къща на 48 кв. м., при граници: юг – река, север – шосе И. – С., имот на ТКЗС – [населено място] и Ц. Ц..

С констативен нотариален акт №160/1989г., Ц. Г. Т. е признат на основание давностно владение за собственик на следния недвижим имот: дворно място, находящо се в землището на [населено място], Софийска област, влизащо в границите на околовръстния полигон на махала „Т.“, одобрен с решение №8 от 09.02.1982г. на ИК на ОНС - София, с пространство по скицата от полигона от 1200 кв. м., заедно с построената върху него през 1965г. за задоволяване на остра жилищна нужда едноетажна къща на 20 кв. м., състояща се от една стая, кухня и антре, при граници по скицата от полигона: от западна и от 2 южна страна – нци на Х. Т., от северна страна – път, от източна страна – Г. Г. Т. и в югозападната част опиращо на черен път за достъп до имота.

С констативен нотариален акт №123/1995г., наследниците на Ц. Г. Т. /сред които Г. Ц. Г. и Д.

Ц. Г./ са признати на основание влязло в сила решение на ПК – С. за собственици на два имота, единият от които е ливада в м. „Козле“ с площ от 2.153 дка, съставляваща имот №41030 по картата на землището при граници и съседи: кад. №53 населено място, имот №41031 на н-ци на застроено извън регулация, кад. № 277 вътрешна река, имот [№] на н-ци на Х. Т. И..

Въз основа на договор за доброволна делба от 16.08.2007г., сключен между Г. Ц. Г. и Д. Ц. Г., Г. Ц. Г. получава в дял поземлен имот с площ от 1200 кв.м., находящ се в [населено място], Софийска област, попадащ в границите на околовръстен строителен полигон на махала „Т.“, одобрен с решение № 8 от 09.02.1982г. на ИК на ОНС - София, заедно с построената в имота през 1965г. масивна жилищна сграда, строена върху приземен етаж и етаж, с разгъната застроена площ от 40 кв. м. и заедно с построената в имота през 1965г. масивна второстепенна сграда със застроена площ от 6 кв. м., при граници и съседи на имота: път, Г.

Г. Т., път, н-ци на Х. Т.; Д. Ц. Г. да получи в дял поземлен имот [№] с площ от 2154 кв. м., находящ се в [населено място], Софийска област, в м. „Козле“, при граници и съседи на имота: имот [№] – индивид. застр. на мах. „А.“, имот [№] – др. жилищен терен на застроено извън регулация, имот [№] - вътрешна река на държавата - МОСВ, имот [№] – ливада на нци на Х. Т. И..

С договор за дарение, обективиран в нотариален акт №64/2010г., М. Ц. Г. дарява на П.

3

Арсенов Д. собствените си 2/3 ид. ч. от неурегулиран поземлен имот – ливада, целият с площ от 2154 кв. м., находящ се в [населено място], Софийска област, в м. „Козле“, съставляващ имот [№] по картата на землището, при граници и съседи на имота: имот [№] – индивид. застр. на мах. „А.“, имот [№] - др. жилищен терен на застроено извън регулация, имот [№] - вътрешна река на държавата - МОСВ, имот [№]- ливада на н-ци на Х. Т. И., а с договор за дарение, сключен с нотариален акт № 123/2010г., Г. Ц. Г. дарява на П. Арсенов Д. собствената си 1/3 ид. ч. от същия имот [№] в м. „Козле“.

С договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №125/2015г., П.

Арсенов Д. продава на ответника К. С. описания по-горе поземлен имот /ливада/ [№] с площ от 2154 кв. м., находящ се в [населено място], Софийска област, м. „К.“, при граници и съ[№]№ 041031 - др. жилищен терен на застроено извън регулация, имот [№] - вътрешна река на държавата - МОСВ, имот [№] - ливада на н-ци на Х. Т. И..

Въз основа на така описаните писмени доказателства, въззивният съд е приел, че ответникът е придобил поземлен имот /ливада/ №041030 с площ от 2154 кв. м., находящ се в [населено място], Софийска област, м. „Козле“, при граници: имот [№] – индивид. застр. на мах. „А.“, имот [№] - др. жилищен терен на застроено извън регулация, имот [№] - вътрешна река на държавата - МОСВ, имот [№] - ливада на н-ци на Х. Т. И.- в границите и площта, в които е бил възстановен на наследниците на Ц. Г. Т.. Посочил е, че правоприемството в правото на собственост се установява от представените нотариален акт №123/1995г., договор за доброволна делба от 16.08.2007г., нотариален акт №64/2010г. и нотариален акт №123/2010г., в които описанието на имота е идентично – местонахождение, площ, съседи, като именно с тези местонахождение площ и граници имотът е нанесен и в КККР на [населено място] /видно от представените по делото скица, издадена от Служба по ГКК – Софийска област, протоколи за трасиране и трасировъчен карнет, скица, издадена от ОС „Земеделие“ - С./, поради което няма основание да се мисли и в посока грешка в КККР.

Ищецът от своя страна се легитимира като собственик на поземлен имот с площ от 1200 кв. м., находящ се в [населено място], Софийска област, попадащ в околовръстен строителен полигон на махала „Т.“, заедно с построената в имота през 1983г. масивна вилна сграда, строена върху етаж и тавански полуетаж, със застроена площ от 48 кв. м. и с разгъната площ от 96 кв. м., при граници на имота: път - Б. проход - И., Д. Ц., път и В. Д. Г. въз основа на договор за покупко-продажба от с нотариален акт №105/2003г., a неговата праводателка В.

К. Г. се е легитимирала като собственик с нотариален акт №126/1981г., с който е призната на основание давностно владение и наследство за собственик на дворно вилно място извън регулацията, находящо се в землището на [населено място], Софийска област, м. „Козле“, с пространство от 1200 кв. м., ведно с построената върху него къща на 48 кв. м., при граници: юг – река, север – шосе И. – С., имот на ТКЗС – [населено място] и Ц. Ц..

Въззивният съд е посочил, че при така описаната индивидуализация на имота в трите нотариални акта не може да се направи категоричен извод за идентичност, особено между имота така, както е описан в нотариален акт №105/2003г. и този, описан в нотариален акт № 126/1981г. на нотариус при РС – Своге, тъй като няма съвпадане на местонахождението и съседите, а в случай, че се приеме такава идентичност, то е видно, че праводателката на 4 ищеца е призната за собственик по давностно владение и наследство на дворното място през 1981г., а Ц. Г. Т. е признат за собственик на същото дворно място и също на основание давностно владение през 1989г. Посочил е, че доколкото правото на собственост на ищеца върху поземлен имот, находящ се в [населено място], Софийска област, попадащ в околовръстен строителен полигон на махала „Т.“, придобито по силата на сключения с нотариален акт № 105/2003г. не е оспорено /вкл. не се навежда като довод конкуренцията на двата констативни нотариални акта/, то този въпрос не следва да се обсъжда, като спорно е само дали процесните 234 кв. м. са част от придобития от ищеца имот по силата на този договор за покупко-продажба. Въззивният съд е счел, че не се установява спорните 234 кв. м., попадащи в имота на ответника според КККР, да са част от придобития от ищеца имот.