Решение № 261237 от 15.12.2021, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 15.12.2021 година град Бургас

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Бургаски районен съд пети граждански състав

На петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в публично заседание в състав:

Председател: Магдалена Маринова

При секретаря: Анелия Такова, като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 887по описа на Бургаски районен съд за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод искова молба от Е.Ц.Д. ЕГН **********, с адрес: ***, представлявана от адвокат К.К., против „САНИТА ВК“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, п.к. 4 000, р-н Централен, ***, представлявано от Варт Арменяк Калайджиян и Славка Д.

Теофилова Крайджиян, начин на представляване – заедно, за приемане за установено по отношение на ответника, че сключения между него и ищеца договор за поддръжка и управление от 09.01.2012 година на общи части на комплекс „Бахами“, к.к. „Слънчев бряг“ е нищожен, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото, включително платеното адвокатско възнаграждение.

Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:

Ответното дружество „САНИТА ВК“ ООД твърди, че ищцата има към него задължения по Договор за поддръжка на общи части на комплекс * к.к. Слънчев бряг от 09.01.2012г..

Твърди, че на основание чл. 8 от Договора, тя му дължи годишни такси в размер на 6 евро без ДДС, върху общата площ на притежавания от нея апартамент ** с площ 51, 50 кв.м. и съответно годишната такса е в размер на 370,80 евро с ДДС. Твърди също, че съгласно чл. 13 от Договора тя му дължи и неустойка за забава в размер на 0,1 % за всеки просрочен ден. Уточнява, че е собственик на посочения имот, който се намира в к.к. „Слънчев Бряг“ 8240, кв. „Чайка“ 84, Жилищна сграда * ** с идентификатор ***, с площ от 45 кв.м. и 6,50 кв.м. общи части /общо 51,50 кв.м./.. Сумата следвало да бъде заплатена в срок до 31.01. на идната година и в случай на забава се дължи неустойка в размер на 0,1 % за всеки просрочен ден. Уточнено е, че договора е безсрочен. Ищцата получила покана на

11.08.2020 година за заплащане на таксите, в която било посочено, че в считано от сключване на договора е е заплащала такса. На 26.08.2020 година получила и нотариална покана, в която било посочено, че е заплатила таксата за 2012 година. Поискала да й бъдат предоставени фактурите, но такива не били предоставени, включително и в заведените впоследствие производства по повод предявените искове. На 20.10.2020 година предявила иск за недължимост на сумата за 2013 година по повод който било образувано производството по гражданско дело № 6483 по описа на Бургаски районен съд за 2020 година, което към момента не е приключило с влязло в сила решение.

В исковата молба и уточнението към нея е посочено още, че ответникът е предявил иск на 30.10.2020 година за заплащане на таксите за 2017 година, 2018 година и 2019 година и съответните неустойки. По повод този иск е образувано производството по гражданско дело № 998 по описа на PC - гр. Несебър за 2020 година. С отговора по чл. 131 ГПК от името на ищцата в настоящия процес, която е ответник по посоченото дело, било оспорено съществуването, валидността и истинността на договора за поддръжка, но не били предяви искове, тъй като имало вероятност страните да се споразумеят. Вместо това ответникът предявил претенции за заплащане на такса и за 2020 година, за което посочва, че е видно от нотариална покана от 19.08.2020 година.

Ищцата счита, че договорът е нищожен по следните съображения:

Комплексът не е от затворен тип и може да се управлява само по правилата на ЗУЕС/с решения ОС ЕС за разходите, и разпределянето им, съобразно броя на живущите, а не по квадратура/. В исковата молба в тази насока е изложено довод, че договорът за поддръжка е нищожен, като противоречащ на закона по см. на чл. 26. ал.1. пр.

1 ЗЗД във вр. с чл. 1 и чл. 2, ал.1 и чл. 51