Решение № 167 от 05.07.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Бургас , 02.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Йорданка Г. Майска

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско дело № 20212100500760 по описа за 2021 година

Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по повод въззивна жалба от А. Е. АЛ., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Д., община Руен, област Бургас,чрез адвокат Деян КостовБАК, с адрес на адвокатската кантора: гр.Бургас,ул.,,Цар Симеон І“№ 111, вх.Б, ет.1, против Решение № 260029 от 02.03.2021г., постановено по гр.д.№ 511/2020г. по описа на Районен съд- Айтос, с което съдът е отхвърлил иска на въззивника А. Е. АЛ. против М. К. М., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: гр.А., ул.,Я.Л.“ №*, за обявяване за окончателен сключения между страните предварителен договор за покупко – продажба на МПС от 14.12.2013г., по силата на който ответниците М.и са се задължили да продадат на ищеца А. Е. АЛ. лек автомобил, марка ,,Ландровер“, модел ,,Фриландер“,вид- лек, с рег.№ А6496 КХ, рама SALLNABA72а2299345, двигател № 18К4FL55389897, за сумата от 8000 лева, като неоснователен и недоказан. С обжалваното решение, съдът е осъдил А. Е. АЛ., ЕГН ********** да заплати на М. К. М., ЕГН ********** и М. М. М., ЕГН **********, направените съдебно- деловодни разноски в размер на 400 лева.

Недоволство от така постановеното решение изразява въззвникът, който 1 го намира за необосновано и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Излага съображения. Моли съда да отмени изцяло решението и обяви сключения предварителен договор от 14.12.2013г. за окончателен.

В срока, предвиден в ГПК, е постъпил отговор на въззивната жалба от адвокат Калин Янев, в качеството му на пълномощник на ответниците въззиваеми. Счита, че постановеното решение е правилно и законосъобразно.

Излага съображения. Моли съда да го потвърди.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК.

Производството пред Районен съд –Айтос е с правно основание чл.19,ал.3 от ЗЗД, предявен по реда на чл.362 и следващите от ГПК.

При извършена проверка за валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт, не се констатираха основания за нищожност или недопустимост на същия.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:

С исковата молба, ищецът моли да бъде обявен за окончателен, сключеният между него и ответниците, предварителен договор за покупкопродажба на МПС от 14.12.2013г., по силата на който М. К. М. и М. М. М. са се задължили да продадат на А. Е. АЛ., лек автомобил, марка ,,Ландровер“, модел

,,Фриландер“, видлек, с рег.№А6496

КХ, рама

SALLNABA72а2299345, двигател №18К4FL55389897, за сумата от 8000 лева.

Ищецът сочи, че самият той е изправна страна по договора, като в качеството си на купувач е заплатил изцяло и в срок уговорената сума в горепосочения размер. Ангажира доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК, ответниците, чрез адв.Калин Янев- АКБургас, представят писмен отговор. Не оспорват допустимостта на исковата претенция, излагат становище, че същата е неоснователна, поради факта, че именно А. Е. АЛ. е неизправна страна по сключения помежду им преварителен договор, като е заплатил единствено сумата в размер на 2400 лева, след което преустановил плащанията и се отказал от сключване на окончателен договор. Ответниците молят за отхвърляне на иска и за 2 присъждане на направенте съдебно- деловодни разноски, съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК. Не представят писмени доказателства, но заявяват доказателствени искания. Оспорват предварителния договор, както и твърдението, че ищецът е плащал продажната цена.

Представено по делото е копие от предварителен договор за покупкопродажба на МПС от 14.12.2013г.(л.3), с нотариална завека на подписите на страните от 16.12.2013г. на нотариус Бисер Демирев, рег№324, район на действие- Районен съд- Айтос, по силата на който М. К. М. и М. М. М. са се задължили да продадат на А. Е. АЛ., лек автомобил, марка ,,Ландровер“, модел

,,Фриландер“, видлек, с рег.№А6496

КХ, рама

SALLNABA72а2299345, двигател №18К4FL55389897, за сумата от 8000 лева, която сума да бъде изплащана за срок от 20(двадесет) месеца на равни месечни вноски по 400(четиристотин) лева, платими от двадесет и пето до тридесето число на всеки месец. Отразено е в договора, че същият влиза в сила в деня на подписване- 14.12.2013г., като на същата дата е предадено владението на описаното МПС и договорът е със срок до 14.08.2015г.

Отбелязано е, че МПС се предава на купувача в движение, в пълна изправност.

С клаузата на чл.2.1 от договора, страните са уговори, че при неплащане на две поредни месечни вноски, купувачът дължи връщане на описаното МПС, като продавачите имат право да си задържат вноските, платени до този момент.

Съгласно чл.3 от договора, продавачите се задължават в деня на плащането на последната вноска, да снабдят купувача с окончателен договор за покупко- продажба.

Отразено е на втора страница от договора, че към 30.06.2015г., А. Е.

АЛ. е заплатил сума в размер на 2400 лева и дължи още 5600 лева, като е посочено името на един свидетел- Г.Т..

Направени са отбелязвания на същата страница от договора за дадени различни суми, без конкретизиране на дата или друга индивидуализация на същите- основание за плащане, лице, което ги е заплатило/приело.

С оглед изясняване фактическата обстановка, по делото са ангажирани 3 гласни доказателства.

Свидетелката А. заявява, че живее на семейни начала с А.Е.. Посочва, че на 14.12.2013г., ищецът и ответникът сключили договор за покупкопродажба на автомобил ,,Ландроувър“, на стойност 8000 лева. Автомобилът следвало да бъде изплатен на вноски до 2015г. Свидетелката твърди, че двамата с А.д изплатили всички вноски. Пояснява, че имало забавяне поради финансови затруднения(един- два месеца), но страните уговорили да бъде начислена лихва за забавата- общо 9000 лева. Твърди, че присъствала на 30.06.2015г., когато в договора било отбелязано, че купувачът дължи още 5600 лева. Тогава присъствал Г.Т., който се подписал. Заявява, че до края на месец декември били изплатени всички вноски.

Сочи, че поради повреда на автомобила, същият бил оставен в сервиз (преди 2018г.), откъдето М. го взел.

В съдебно заседание, свидетелят Т. заявява, че е приятел на М.М. и знаел за договора с А.А. от 2013г. за закупуване на автомобила на изплащане. Посочва, че непосредствено след сключването му, А.д взел джипа и го карал, но след време същият се повредил, поради което ползвал друг автомобил-,,Фолксваген“. Ищецът заявил:,,Ще връщам джипа на Ш.“(прякор на М.)…,,Голяма барака е този джип- не ми трябва“…,,Съединителят му само колко струва“. Според свидетеля Т., към онзи момент А.д изплатил около 2400 лева. Впоследствие оставил джипа на ремонт при майстор, откъдето М.М. го прибрал. Свидетелят твърди, че случилото се станало през 2015г., като ищецът заявил:,,Джипа го връщам на Ш., няма да го поправям повече“.

След като М. прибрал автомобила от сервиза, отношенията между страните приключили.

В показанията си, свидетелят К. пояснява, че разправиите между ищеца и ответника са за един джип. Споровете между двамата били затова, че А.д не плащал дължимите на М. пари за автомобила. Свидетелят твърди, че присъствал на 2-3 срещи, на които М.М. молел А.д да му заплати дължимите парични вноски, но последният неколкократно отказвал, докато в един момент предложил да върне джипа, защото не можел да го плаща.

Свидетелят Т. дава показания, с които описва случая по сходен със свидетеля Т. и свидетеля К. начин досежно развилите се между страните 4 отношения във връзка с процесния автомобил и договорките за него. Твърди, че добре познавал М.М. и А. Е. АЛ.. По случая помнел, че А.д(Ч.) се появил с едни джип и се похвА.л, че го е закупил от М. в началото на 2015г. А.д се хвалел с джипа, но впоследствие се установило, че го е взел на изплащане.

Според свидетеля Т., на посочената в копието от договора дата- 30.06.2015г., ищецът дължал на М. сумата от 5600 лева. А.д към онзи момент бил скаран с жена си(св.А.), пиел, имал финансови затруднения и казвал, че не може да плати джипа и ще го върне.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата на страните и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от правна страна, следното:

В разпоредбата на чл.19, ал.3 от ЗЗД е регламентирана правната възможност всяка страна по предварителен договор да предяви иск за обявяването му за окончателен, като съдът постановява решение, с което го замества и възпроизвежда клаузите му. Искът, по правната си същност, е конститутивен. С него се упражнява потестативното право да се иска сключването на окончателен договор, което право е насочено към пораждане на правните последици на несключения договор чрез съдебно решение. Съдебното решение, с което този иск се уважава замества обещания договор, съгласно чл.362 от ГПК, тоест поражда неговите правни последици, поради това и самият окончателен договор, по отношение на който съдът се произнася, не може да бъде променян от съда, тъй като договорът, включително и предварителния такъв, има силата на закон за странитечл.20а, ал.1 от ЗЗД.

Съгласно чл. 20 о т ЗЗД, при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните – върху какво са се споразумели и какъв правен резултат трябва да бъде постигнат. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.

На първо място договорът, чието обявяване за окончателен се иска, следва да е действителен, за да може да породи правни последици.

Процесният предварителен договор между страните е действителен- сключен 5 е в изискуемата от чл.19, ал.1 от ЗЗД писмена форма, съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор, като при покупкопродажбата тези съществени условия се изразяват в индивидуА.зиран обект и цена, както и клауза за сключване на окончателен договор, която именно определя характера на договора като предварителен. Няма данни за съществуващи пороци при подписването му, които да водят до извод за неговата недействителност.

В конкретния случай се касае за сключен предварителен договор за покупко- продажба на МПС, при който съществените уговорки на окончателния договор са индивидуализацията на вещта и цената.

Представеният договор от 14.12.2013г. е сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите(което не е законово изискване), съдържа надлежна индивидуализация на МПС, а цената е посочена и определена в размер на 8000 лева.

Спорно в производството пред настоящата инстанция, с оглед наведените доводи във въззивната жалба, е изплащането на всички дължими вноски в общ размер от 8000 лева. При наличие на предявен иск, основателността на който ищецът обосновава с наличие на сключен между страните договор, който ответната страна оспорва, съдът е необходимо да изследва волята на страните и съобразно ангажираните по делото доказателства, да прецени вида на този договор и неговата валидност.

Както бе установено, предварителният договор от 14.12.2013 год. е валидно сключен и поражда облигационни права и задължения и в случая е обвързал валидно страните.

Принцип в правото е, че всяка страна е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания и възражения. По силата на този принцип, длъжникът трябва да докаже, че е изпълнил задължението си. Ако кредиторът претендира, че изпълнението не е било точно, той трябва да установи това.

В случая е ирелевантно обстоятелството, че страните са сключили предварителния договор с нотариална заверка на подписите(Решение№792/12.01.2011г., постановено по гр.д.№281 по описа на ВКС, ІІІ-то г.о.). Нотариалната заверка автоматично прави невъзможни евентуалните недобросъвестни бъдещи поправки в текстовете от договора, 6 както и позоваването на текстове от този предварителен договор, несъгласувани писмено с двете страни по него Заверката удостоверява само и единствено дата и подпис на страните. наличието на нотариална заверка не прави договора окончателен, защото в него не е налице изразена такава воля и защото няма подобно законово установено изискване.