Определение № 1647 от 19.05.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1647 гр. София, 19.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Николай Метанов

Миглена Йовкова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно частно гражданско дело № 20261000500412 по описа за 2026 година

Производството е инициирано с ЧЖ от Столична община – чрез процесуалния й представител юрк.Д.

А., срещу определение

№591/07.10.2025г., постановено по в.гр.д. №102/2025г. на КОС, в частта, в която е оставено без разглеждане искането, обективирано в молба вх. № 3611/01.08.2025 г. от Столична община с правно основание чл. 248 ГПК, заявено от нея като третото лице – помагач, за изменение на постановеното Решение № 159/01.07.2025 г. по същото дело, в частта за разноските за първоинстанционното производство. Жалбоподателят възразява, че то е направилно, защото обвързаността на третото лице – помагач от мотивите на съдебното решение, обосновава интересът му да иска това изменение в частта за разноските, целящо благоприятно произнасяне за подпомаганата страна.

На следващо място изтъква, че подпомагащата страна на осн. чл. 221, ал.1 от ГПК има право да извършва всички съдопроизводствени действия, с изключение на тези представляващи разпореждане с предмета на спора, а искането по чл. 248 от ГПК не е изключено от тези процесуални права.

Въз основа на съображенията си иска да бъда отменен актът в атакуваната част и да бъде постановен нов, с които да бъде изменено първоинстанционното решение в частта за разноските, съобразно искането му в молбата от 01.08.2025г.

Препис от ЧЖ е връчен на главните страни, от които ответникът „ДЗИОЗ“ ЕАД е заявило в отговор, че подкрепя изцяло същата.

Ищецът А. А. – чрез адв. С. е депозирал отговор, в който е изложил довод за неоснователност на ЧЖ и искане да бъде оставена без уважение.

Настоящият състав на

Софийския апелативен съд приема, че частната жалба е редовна и допустима. Същата е и 1 основателна по следните съображения:

След постановяването на Решение № 159/01.07.2025 г. по в.гр.д.

№102/2025г. на КОС е депозирана от Столична община, като трето лице помагач на ответника, молба с вх. № 3611/01.08.2025г., с която иска да бъде изменено същото в частта за присъдените в полза/тежест на главните страни разноски за първоинстанционното производство. Искането е обосновано с обстоятелството, че въззивният съд е отменил частично първоинстанционното решение и е отхвърлил в една част иска за главното вземане, поради което следва да бъде отменено частично и в частта за разноските, респ. да се присъдят допълнителни разноски на ответника, съобразно отхвърлената част от иска.

По това искане Кюстендилският окръжен съд е приел, че е недопустимо, поради липса на правен интерес за молителя - трето лице помагач в производството, тъй като всяка една от страните в процеса може да направи искане за допълване на постановеното решение в частта за разноските, когато счита, че съдът не е определил правилно разноските, които й се следват.

Заедно с това е посочил, че третото лице - независимо дали е встъпило или е привлечено в процеса, може да участва активно и да извършва процесуални действия по делото - чл. 221, ал. 1 ГПК, включително и да подава жалби, за да брани пряко, не свое, а чуждо - на подпомаганата главна страна субективно материално право, което е предмет на спора по делото. Счел е, че от горното изхожда и законодателят при установяване на правилото на чл. 78, ал. 10 от ГПК, като оставя на третото лице - помагач само да прецени дали и доколко неговият собствен интерес диктува то да участва активно и да извършва процесуални действия, респ. и да понесе разноски за това в рамките на чуждия процес, в който то е встъпило или е било привлечено да помага, при положение, че по този начин то брани пряко чужди субективни материални права, действайки само косвено и в свой интерес.

Настоящият състав обаче счита, че обсъжданото искане и допустимо и споделя съществуващата практика на ВКС по идентични казуси, според която за третото лице помагач е налице правен интерес да иска изменение на решението в частта за разноските, които подпомаганата от нея страна е осъдена да заплати на насрещната. Така в Определение №1862/14.04.2025г. по ч.гр.д. №1107/2025г. на ВКС е прието, че конституирането на трето лицепомагач има за цел да обвърже третото лице-помагач в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла, със задължителната сила на мотивите на решението. ВКС приема, че въпреки че третото лице-помагач не е главна страна, съгласно чл. 221, ал. 1 от ГПК то има право да извършва всички съдопроизводствени действия, включително да подава жалби, с изключение на действията, представляващи разпореждане с предмета на спора. Изложеното се обосновава с това, че с активното си участие и извършване на процесуални действия, третото лице брани пряко не свое, а чуждо – на подпомаганата главна страна, субективно материално право, което е предмет на спора по делото, като това поначало е и в негов интерес, предвид обвързаността му от постановеното решение по силата на чл. 223 ГПК. От горното следва, че третото лице-помагач, което помага на страната, задължена 2 за разноски, има право да сезира съда с искане по чл. 248 ГПК, щом за него е налице интерес от присъждане на разноски в по-малък размер. В тази връзка същото може да прави и възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

В случая присъждането на разноски в по-малък размер е не само в интерес на „ДЗИ-ОЗ“ ЕАД, но и в интерес на Столична община, поради което последната има право да иска изменение на първоинстанционното решение в частта на разноските, присъдени в тежест на страната, на която помага.

Аргумент в подкрепа на становището, че искането на третото лице помагач на ответника за изменение на решението в частта за разноските е допустимо, е и даденото от процесуалния закон право на тази страна да обжалва решението по делото. След като подпомогащата страна може да инициира инстанционен контрол по отношение на съдебния акт по съществото на спора, не намира опора в закона становището, че не може да иска изменение на решението в частта, определяща дължимите разноски между главните страни.

Изложеното обуславя отмяна на атакуваната пред САС част от определението на КОС и връщане на делото за произнасяне от същия съд по молбата с пр.осн. чл. 248 от ГПК на Столична община.

Водим от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №591/07.10.2025г., постановено по в.гр.д.

№102/2025г. на КОС в частта, в която е оставено без разглеждане искането, обективирано в молба вх. № 3611/01.08.2025 г. подадена от Столична община с правно основание чл. 248 ГПК, заявено от нея като третото лице – помагач, за изменение на постановеното Решение № 159/01.07.2025 г. по същото дело, в частта за разноските за първоинстанционното производство.

ВРЪЩА делото на Кюстендилския окръжен съд за произнасянето по искането по чл. 248 от ГПК за разноските за първоинстанционното производство, обективирано в молба вх. № 3611/01.08.2025 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3