Акт от 30.10.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- 14862/2025
- Подписан
- 30.10.2026
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.210,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.386,ал.1 и ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.386,ал.1 и ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.388,ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.390,ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.405 , ал.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 20458 гр. София, 30.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря В.А ЯН. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20251110114862 по описа за 2025 година
При условията на комулативно обективно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени осъдителни искове по чл.405 , ал.1 КЗ и по чл.86,ал.1 ЗЗД.
С исковата молба , уточнена с две допълнителни писмени молби от 09.04.2025г., от името на ищеца „*** са предявени искове за осъждане на ответното застрахователно дружество да плати :
- 16 500 лв, представляваща неизплатената част от дължимото според него застрахователно обезщетение по застраховка "Автокаско" по застрахователна полица № Е *** по щета № *** за претърпените от него имуществени вреди („тотална щета”) в резултат от осъщественото застрахователно събитие– кражба на застрахования автомобил ***, с рег. № *** извършена на 19.01.2024г., заедно със законната лихва върху посочената сума от датата на предявяване на исковата молба – 14.03.2025г. до окончателното плащане, и
- 330 лв , представляваща мораторната лихва върху неплатената част от дължимото застрахователно обезщетение от 16 500 лв за периода от 16.01.2025г. до предявяването на исковата молба -14.03.2025г.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ищеца поддържа предявените искове. При устните състезания в съдебното заседание на 30.09.2026г. адвокатът на ищеца е пледирал за уважаване на исковете.
Ответникът **АД оспорва исковете по размер според изявленията на пълномощника му в депозирания на 10.06.2025г. отговор на исковата молба. Според 1 ответната страна с извършеното плащане на сумата от 58 792 лв по щета № *** е изпълнено изцяло задължението му по застрахователния договор за плащане на „тоталната щета” на застрахования автомобил. Според ответната страна изплатеното застрахователно обезщетение от 58 792 лв представлява действителната стойност на автомобила, която е била по-ниска от уговорената в застрахователната полица застрахователна сума , както към датата на кражбата – 19.01.2024г. , така и към датата на сключването на застрахователния договор , т.е. според ответника е било налице надзастраховане и е приложен т.1.4 на раздел VІІ от Общите условия на **АД.
В хода на съдебното производство пълномощниците на ответника поддържат оспорването на исковете. При устните състезания в съдебното заседание на 30.09.2026г. адвокат на ищеца е пледирал за отхвърляне на исковете.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК , намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Предявените искове са ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНИ.
Страните по делото не спорят, че за ищеца е възникнало твърдяното в исковата молба вземане по чл.405,ал.1 КЗ срещу ответника за заплащане на застрахователно обезщетение по риск "Автокаско" по застрахователна полица по № Е *** по щета № *** за претърпените от ищеца имуществени вреди („тотална щета”) в резултат от осъщественото застрахователно събитие– кражба на застрахования автомобил ***, с рег.
№ *** на 19.01.2024г. Това вземане се твърди от ищеца в исковата молба , а ответникът не го оспорва с отговора на исковата молба.
По делото е безспорно и , че ответникът е изплатил на ищеца застрахователно обезщетение по шета № *** в размер на 58 792 лв. Това се твърди от ищеца в исковата молба и от ответника в отговора на исковата молба.
Страните не спорят , че с оглед вида на застрлахователното събитие – кражба е налице т.нар. „тотална щета” за застрахования автомобил ***, с рег. № *** , поради което полагащото се застрахователно обезщетение за този автомобил по процесната шета № *** следва да бъде от действителната му стойност към датата на застрахователното събитие (кражбата).
Спорен по делото е само въпросът относно конкретния размер на застрахователното обезщетение. Според ищцовата страна той е 75 042 лв, колкото първоначално е било определено от ответника видно от писмото , изх. № ОК-921468/28.11.2024г. до ищцовата страна от ответника (представено с исковата молба- б.с.) , което е по-малко от уговорената в процесната полица застрахователна сума (75 800 лв). Според ответника размера на дължимото застрахователно обезщетение е по-малък – 58 792 лв , колкото е действителната стойност на автамобила към датата на застрахователното събитие (кражбата) и колкото са платени от ответника на ищеца.
Според чл.386,ал.1 и ал.2 КЗ във връзка с чл.390,ал.2 КЗ при обявена пълна загуба 2
(„тотална щета”) на застрахования автомобил се изплаща обезщетение в размер на застрахователната сума , но не повече от действителната стойност на МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие.
Следователно при кражба (тотална щета) застрахователното обезщетение е действителната стойност на застрахования автомобил към датата на застрахователното събитие, ако действителната стойност не надвишава уговорената застрахователна сума в застрахователния договор.
Според приетото в съдебното заседание на 30.09.2026г. експертно заключение по авто-техническата експертиза, неоспорено от страните, средната пазарна стойност на автомобил ***, с рег. № *** към датата на кражбата му - 19.01.2024г. е 73 155 лв, т.е. тя е по-ниска от застрахователната сума, уговорена в застрахователна полица № *** 14.12.2023г. – 75 800 лв. Поради тази причина застрахователното обезщетение следва да бъде в размер на действителната стойност на автомобила към датата на застрахователното събитие – 73 155 лв , а не в размер на застрахователната сума – 75 800 лв.
Възражението на ответника за надзастраховане по смисъла на чл.388,ал.1 КЗ е недоказано (доколкото по делото няма доказателства за несъответствие между уговорената в полицата застрахователна сума от 75 800 лв и действителната стойност на застрахования автомобил) , а и е правноирелевантно, тъй като действителната стойност на автомобила към датата на процесното ПТП (73 155 лв) е по-малка от уговорената застрахователна сума (75 800 лв) , поради което съгласно съгласно чл.386,ал.1 и ал.2 КЗ във връзка с чл.390 ,ал.2 КЗ застрахователното обезщетение се определя в размер на средната пазарна цена на автомобила към датата на кражбата.
От пълната стойност на дължимото застрахователно обезщетение- 73 155 лв (действителната пазарна стойност на откраднатия автомобил), следва да бъде приспаднато осъщественото от ответника частично плащане в размер от 58 792 лв , което е безспорен факт по делото. Следователно ответното дружество остава да дължи на ищеца сумата от 14 363 лв (73 155 лв – 58 792 лв). Тази сума следва да бъде присъдена на ищеца. В останалата му част до пълния предявен размер от 16 250 лв главният иск по чл.405,ал.1,изр.1 КЗ следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
За неплатената част от застрахователното обезщетение ответникът е изпаднал в забава , поради което дължи мораторна лихва върху сумата от 14 363 лв , която за процесния период от 16.01.2025г. до 13.03.2025г. (датата, предшестваща предявяването на исковата молба – 14.03.2025г.)е в размер на 294,50 лв , изчислена по реда на чл.162 ГПК. Тази сума следва да бъде присъдена на ищеца. В останалата му част до пълния предявен размер от 330 лв акцесорният иск по чл.86,ал.1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен. .
Относно разноските по делото:
На ищеца следва да бъде присъдена част от направените от него разноски по делото, представляващи платените държавна такса за исковата молба ( общо 700 лв), депозит за 3 съдебна авто-техническа експертиза (400 лв) и адвокатско възнаграждение (2 300 лв с включен ДДС) , пропорционално на уважената част от исковете.
На ответника с оглед чл.78,ал.3 ГПК следва да бъде присъдена част от направените от него разноски по настощото дело, представляващи платените депозит за съдебна авто-техническа екпертиза (400 лв) и адвокатско възнаграждение ( 2 200 лв с ДДС), пропорционална на отхвърлената част от исковете.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОСЪЖДА **АД , ЕИК: **, гр.София,бул. *** , ДА ЗАПЛАТИ на „***, ЕИК: ***,гр.
София, ул. *** със съдебен адрес : гр. София, ул. *** чрез адв. И. Р., следните суми : 14 363 лв (четиринадесет хиляди триста шестдесет и три лева ), в еврова равностойност 7 343,69 евро (седем хиляди триста четиридесет и три евро и шестдесет и девет евроцента) , представляваща неизплатената част от дължимото на основание чл.405,ал.1 КЗ застрахователно обезщетение по застраховка "Автокаско" по застрахователна полица № Е *** по щета № *** за претърпените от ищеца имуществени вреди („тотална щета”) в резултат от осъщественото застрахователно събитие–кражба на застрахования автомобил ***, с рег. № *** извършена на 19.01.2024г. , и 294,50 лв (двеста деветдесет и четири лева и петдесет стотинки), в еврова равностойност 150,58 евро ( двеста деветдесет и четири евро и петдесет и осем евроцента), представляваща мораторната лихва по чл.86,ал.1 ЗЗД върху неплатената част от дължимото застрахователно обезщетение от 14 363 лв за периода от 16.01.2025г. до 13.03.2025г. включително, заедно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба – 14.03.2025г. до окончателното плащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 3 005,76 лв ( три хиляди и пет лева и седемдесет и шест стотинки), в еврова равностойност 1 536,82 евро ( хиляда петстотин тридесет и шест евро и осемдесет и два евроцента) , представляващи част от направените от ищеца разноски по делото- платените държавна такса за исковата молба , депозит за съдебната авто-техническа експертиза и адвокатско възнаграждение, пропорционално на уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ в останалата му част предявения иск по чл.405,ал.1 КЗ до пълния предявен размер от 16 250 лв ( шестнадесет хиляди двеста и петдесет лева), в еврова равносотйност 8 308,49 евро ( осем хиляди триста и осем евро и четиридесет и девет евроцента).
ОТХВЪРЛЯ в останалата му част предявения иск по чл.86,ал.1 ЗЗД във връзка с чл.405,ал.1 КЗ до пълния предявен размер от 330 лв ( триста и тридесет лева), в еврова равносотйност 168,73 евро ( сто шестдесет и осем евро и седемдесет и три евроцента).
ОСЪЖДА „***, ЕИК: ***,гр. София, ул. *** със съдебен адрес : гр. София, ул. *** чрез адв. И. Р., ДА ЗАПЛАТИ на **АД , ЕИК: **, гр.София,бул. *** , на основание чл.78,ал.3 ГПК сумата от 301,48 лв (триста и един лева и четиридесет и осем стотинки), в 4 еврова равносотйност 154,14 евро ( сто петдесет и четири евро и четиринадесет евроцента) , представляваща част от направените от ответника разноски по настоящото дело – платените депозит за съдебна авто-техническа експертиза и адвокатско възнаграждение, пропорционално на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5