Решение № 101 от 22.12.2023, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Бургас, 22.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла М. Цолова

Членове:

Даниел Н. Марков

Яница С. Събева Ченалова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Наказателно дело за възобновяване № 20232000600164 по описа за 2023 година Производството е по Глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на осъдено за престъпление от общ характер лице за възобновяване на наказателно дело.

В искането на изрично упълномощения защитник на осъдения Б. Т. Г. са релевирани основания за възобновяване на делото по чл.422, ал.1, т.5 вр. с чл.348, ал.1, т.2 и т.3 от НПК – допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание.

Защитникът посочва като съществени отстраними процесуални нарушения отказа на съда да разпита непосредствено свидетеля Л. В. М. и да изслуша непосредствено вещото лице д-р П. П.. Твърди, че свид. М. е очевидец на инцидента и показанията му са важни за установяване вината на доверителя му и за изясняване на обстоятелствата, при които е извършено нарушението.

Твърди също, че е било необходимо непосредствено да бъде разпитано вещото лице д-р П. П., изготвил заключението на съдебномедицинската експертиза, в което е заявил, че комбинацията от алкохол и медиК.тите Золофт и Деанксит, които е приел осъденият, повлиява състоянието на лицето. В тази връзка изтъква, че не е следвало да се дава вяра на заключението на комплексната съдебномедицинска експертиза, в което вещите лица посочили, че приемането на въпросните медиК.ти в комбинация с приема на конкретното количество алкохол – 0,5 л бира не повлиява на показанията на дрегера, с който е извършена пробата. Смята, че за да се отговори на въпроса, свързан с работата на дрегера, са необходими специални инженерни познания относно устройството и принципа на действие на 1 дрегера, каквито инженерни познания медицинските лица не притежават и не следва да дават заключение по този въпрос. Приема, че наложеното наказание лишаване от свобода е явно несправедливо, тъй като не съответства на степента на обществена опасност на нарушението и на тази на нарушителя, както и на смекчаващите отговорността обстоятелства и на целите на наказанието. Смята, че съдът не е оценил правилно смекчаващите вината обстоятелства, не е отчел, че от деянието не са последвали съставомерни вреди и установеното количество алкохол е близо до долната граница на концентрацията, при която се ангажира наказателната отговорност. Отстоява тезата, че наложеното наказание от осем месеца лишаване от свобода се явява завишено в сравнение с наказанията, определяни при сходни случаи, когато размерът на наказанието не превишава пет месеца, а в много случаи се определя в размер на три месеца лишаване от свобода. Счита, че при индивидуализацията на наказанието съдът не е съобразил подобаващо чистото съдебно минало на подсъдимия и не е взел предвид липсата на допуснати нарушения по ЗДП, поради което наложеното наказание от осем месеца лишаване от свобода се явява несправедливо. По тези съображения моли апелативният съд да възобнови производството по НОХД №291/2021г. на Районен съд – Несебър.

В съдебно заседание по настоящото извънредно производство упълномощеният защитник на осъдения Б. Т. Г. заяви, че поддържа искането за възобновяване на наказателното дело по изложените в писменото искане съображения и не добавя допълнителни аргументи в подкрепа на направените възражения. Отново посочва като съществено процесуално нарушение непровеждането на непосредствено изслушване на вещото лице д-р П. П. по изготвеното от него писмено заключение на съдебномедицинската експертиза. Акцентира на довода за явна несправедливост на наказанието, без да конкретизира за кое от трите наложени на подзащитния му наказания – лишаване от свобода, глоба и лишаване от право да се управлява МПС - се отнася оплакването. Твърди все пак, че наложеното наказание е в завишен размер, който не съответства на обществената опасност на деянието и на дееца. Моли апелативният съд да възобнови производството по приключилото наказателно дело и да върне същото за ново разглеждане на първата инстанция.

Осъденият Б. Т. Г. не се яви лично в съдебно заседание по проведеното от апелативния съд извънредно производство и не заяви дали поддържа подаденото от защитника му искане за възобновяване на делото.

Представителят на Апелативна прокуратура – Бургас заяви, че искането на защитника на осъдения Б. Т. Г. за възобновяване на наказателното производство, макар и допустимо, е неоснователно и пледира същото да се остави без уважение. Изрази становище, че не са допуснати твърдяните от защитника на осъдения процесуални нарушения, които да са ограничили правата му на защита. Обръща внимание, че направените възражения за допуснати съществени процесуални нарушения и за явна несправедливост на 2 присъдата са били предмет на обсъждане във въззивното производство и окръжният съд в своето решение е дал аргументиран отговор за неоснователност на същите. Счита, че заличаването от списъка на лицата за призоваване на свид. Л. М. и на вещото лице д-р П. П. е напълно обосновано и обстоятелствено аргументирано както в хода на първоинстанционното производство, така и във въззивния съдебен акт. Приема, че обективната невъзможност за личното явяване и осигуряване на посочените лица за разпит и липсата на необходими за това доказателства са достатъчно силни основания за заличаване на неявилите се. Отбелязва, че по делото са налице безспорни доказателства за обективното затруднение за установяване местонахождението на свид. М., който трайно се е установил да живее във Великобритания, и съответно за неговото призоваване и разпит пред съда.

Наред с това подчертава, че по делото са събрани достатъчно други доказателства за същите обстоятелства – това са показанията на свидетелите Ж., И. и Д., както и писмени доказателства и експертни заключения. Изразява аналогична позиция досежно неизслушването на вещото лице д-р П., като изтъква, че за същите обстоятелства са назначени първоначална и повторна тройна съдебномедицински експертизи, извършени от лекари специалисти от ВМА, чиято компетентност и адекватност на дадените заключения не подлежат на съмнение. Аргументира категорично становище за справедливост на наложеното наказание лишаване от свобода, определено под минималния предвиден размер от една година лишаване от свобода, като смекчаващите отговорността обстоятелства са преценени като многобройни по смисъла на чл.55 от НК. Намира, че наложеното при условията на тази разпоредба наказание лишаване от свобода ведно с приложения институт на условното осъждане по чл.66 от НК обосновават извода, че осъденият се е ползвал от всички привилегии за справедлив размер на наказанието. Като заключава, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и наложеното наказание лишаване от свобода е справедливо, приема, че липсват основанията, предвидени в чл.422, ал.1, т.5 от НПК, поради което пледира искането на защитника на осъденото лице за възобновяване на приключилото наказателно производство да се остави без уважение.

Бургаският апелативен съд, след като обсъди доводите в искането на защитника на осъденото лице Б. Г., изслуша пледоарията на защитника, съобрази устно изразеното в съдебно заседание становище на прокурора и провери материалите по делото, направи следните констатации:

Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като е направено от лице, осъдено за престъпление от общ характер и в изискуемия от чл.421, ал.3 от НПК шестмесечен срок, считано от деня на влизане в сила на присъдата, който съвпада с датата на постановяване на въззивното решение поради липсата на законова възможност за касационно обжалване и има за предмет на претендираната проверка съдебен акт от категорията на визираните в чл.419, ал.1 и чл.422, ал.1, т.5 от НПК – решение, непроверено по касационен ред по жалба на подсъдимия, в чийто интерес се 3 претендира отмяната.

Разгледано по същество, искането за възобновяване на наказателното дело е неоснователно.

С присъда № 15 от 30.03.2022 г. по НОХД №291/2021 г. по описа на Районен съд - Несебър, осъденият Б. Т. Г. е бил признат за виновен в извършване на 18.05.2019г. на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.343б, ал.1 и чл. 55, ал.1, т.1 от НК съдът му е наложил наказания лишаване от свобода за срок от осем месеца и глоба в размер на 150 лева. На основание чл.66, ал.1 от НК отложил изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от три години. На основание чл.343г от НК съдът е лишил подс. Г. от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца, като на основание чл.59, ал.4 от НК е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил лишен от възможността да упражнява посоченото право по административен ред, считано от 18.05.2019г.

По повод въззивна жалба на защитника на подс. Б. Г. с решение №264 от 15.12.2022г. по ВНОХД №449/2022г. Бургаският окръжен съд е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда.

Съобразявайки особеностите на настоящото извънредно производство, съдебният състав счете, че приоритетно следва да бъдат обсъдени доводите на искателя за наличие на съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати при съдебното разглеждане на делото, доколкото се поддържа, че именно те са в основата на неправилното приложение на материалния закон, а и защото от тяхната основателност зависи дали ще бъдат предмет на обсъждане останалите възражения в искането за възобновяване – за явна несправедливост на наказанието лишаване от свобода. Обстойният анализ на материалите по делото води до категоричен извод за несъстоятелност на аргументите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в съдебната фаза на наказателния процес.

Направеният с искането за възобновяване довод за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила всъщност изразява несъгласието на осъденото лице с извършените от инстанционните съдилища анализ и оценка на доказателствената съвкупност, като се претендира, че описаните в мотивите на присъдата и във въззивното решение факти, свързани с установената концентрация на алкохол в кръвта на водача Г., не почиват върху доказателствата по делото. По естеството си тези твърдения представляват оплакване за необоснованост на съдебния акт, който недостатък не попада сред основанията за възобновяване, съгласно чл.422, ал.1, т.5 вр. чл. 348, ал.1, т.1 – т.3 от НПК. В настоящото извънредно производство предмет на проверка е единствено начинът на формиране на вътрешното убеждение на съда, т. е. външно проявената процесуална дейност, чрез която съдът е изградил убеждението си по фактите, а вследствие на това – и по приложимото право. Иначе казано, апелативният съд следва да 4 провери дали инстанционните съдилища са основали изводите си по фактите върху всички доказателства и доказателствени източници или са игнорирали някои от тях, или са ги тълкували превратно; дали констатациите им почиват върху доказателствени материали, събрани и проверени по надлежния ред или са се позовали на недопустими такива; дали не са изопачили смисъла и значението на доказателствените материали; дали при оценката на доказателствата са нарушили законите на обективната логика на изследваните факти; дали са обсъдили всички доводи на страните и с оглед на тях дали са проявили изискуемата от чл.13 от НПК активност за разкриване на обективната истина. Компетентният по възобновяването съд няма процесуални правомощия да направи собствена оценка на доказателствените материали, нито да приема нови фактически положения по спора. Той може да отмени проверявания съдебен акт, само когато намери пороци в доказателствената дейност на решаващите съдилища, в частност при формиране на тяхното вътрешно убеждение.

При реализирания извънреден контрол настоящият състав не констатира дерогиране на процесуалните норми на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК в съдебната фаза на производството, императивно предписващи необходимост от обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и възлагащи задължения на решаващия орган за задълбочен и съвкупен доказателствен анализ при формиране на вътрешното убеждение относно значимите за обвинението фактически положения, предпоставили наказателната отговорност на подс. Г. за вмененото му престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. Внимателният прочит на мотивите към атакуваната присъда, както и на въззивното решение, не дава основание да се счита, че обстоятелствата по делото са установени неправилно и вътрешното убеждение на инстанциите по фактите е било опорочено. Съдилищата са анализирали доказателствата поотделно и в тяхната взаимосвързаност, като са ги интерпретирали съобразно действителния им смисъл и съдържание. Въз основа на точна и вярна оценка на доказателствения обем по делото те са изградили отговаряща на обективната истина фактическа обстановка по спора, чието възпроизвеждане в настоящото решение не се налага.